Родословия - Б

БАБЕВ (Търново)

Н. Бабев

   І

Христо Н. Бабев [*Търново], учител; учителства в  Русе 1872-73 и Горна Оряховица 1878-79 = Уца Димова [*Русе], учителка; учи в Русе /класно/, учителства в Русе 1868-78.

     # БВИ. С., 1988, с. 53 и 207.

БАКАЛОВ (Габрово)

Йоан, хаджия

   І

Добри х.Й. Бакалов [*Габрово], търговец, дарява средства за издаване на Буквар 1825 и Часослов 1826, спомощник в Букурещ 1825.

   І

Иван /Йоан/ Д. Бакалов, търговец в Букурещ и там спомощник 1825, съосновател на дружество "Филантропия" 1853.

Сродници - хаджи Йордан /Юрданчо/ Бакалов [+4.V.1876, Габрово], чорбаджия в Габрово и каймакамин от пролетта 1876 и посещава Русе. Убит от габровските въстаници.

     # Ботев, Христо. Събрани съчинения. С., 1976, т. ІІ , с. 440; Иречек, Константин. с. 569 и 578.

БАКАЛОВ (Елена)

х.Никола Бакалов, хаджия.

1. Юрдан х.Н. Бакалов [*Елена+1883,Елена], с прозв. Юрданчо паша, политик; моавин "помощник" на валията в Русе докъм 1875, каймакамин "областен управител" на Габрово 1875-76, І българин мютесарифин "окръжен управител" на Пирот 1876-?, с чин паша и уволнен в Цариград. След РТВ е областен управител на Шумен, депутат 1879 и 1881. През Априлското въстание 1876 успява да спаси Габрово от опожаряване, разорение и сеч.

2. Пенчо х.Н. Бакалов

3. Иван х.Н. Бакалов

Сродник - братя

1. Иван Бакалов [*Елена], учител в Елена и Лясковец 1832. Живее и работи и в Букурещ.

2. Никола Бакалов [*Елена], търговец в Гюргево.

     # БВИ. С., 1988, с. 54; в. "Труд", 14.V.2011, с. 24 и сн. на Юрданчо паша.

БАКРАЧЕВ (с. Вишени, Костурско)

Кузман Бакрачев

1. Тома К. Бакрачев [*Вишени,9.Х.1877+4.ХΙ.1951,София], търговец; член на Районния комитет на ВМОРО-Цариград и председател на Костурско-Леринско дружество в Цариград 1901. Доставя динамит на Солунските атентатори, за което е арестуван и осъден "на смърт", но първо присъдата е заменена с "доживотен затвор" и помилван 1908. В помощ на българските емигранти от Беломорска Тракия открива в София Първата параходна агенция 1914. Член на Костурското братство в София 1943.

2. Григор К. Бакрачев [*Вишени,1878+20.ХΙΙ.1963,София], търговец след Първата световна война; учи в Цариград /търговско училище/ ?-1896; Член на ВМОРО и на Околийския комитет в Костурския край. Преследван емигрира в гр. Марсилия - Франция, където е главен счетоводител в руско-френска банка и основава македонско дружество. Завръща се в София и работи в БНБ 1908-? и Френско-белгийска банка.

БАЛЕВ (с. Църква, Пернишко)

Петър Балев

1. Наке П. Балев [* с. Църква], учител; учи в селото при п. Петър 1873-74; учител от 1876-84, убит на път за София.

2. Будин П. Балев

2.1. Владо Б. Балев [*с. Даскалово, Пернишко+ жив 1960], информатор.

Сродник - п. Петър е по-стар от Наке и с него са баджанаци.

     # Мильов, Симеон. yardjilovci.com - 22.VІІІ.2009

БАЛКАНСКИ (Казанлък)

Димитър

   Ι

1. Ненко Д. Балкански [*Казанлък, 20 септ. 1907 +1977], професор - художник; завършва живопис в Художествената академия 1925-30, специализира във Франция, Италия и Германия. Преподавател от 1947, професор 1959. Член на дружествата "Родно изкуство" и  "Новите художници".  Картини - "Автопортрет", "Лиляна" 1946; Димитър Арсениев, Колю Фичето, Христо Ботев, Поп Андрей, Димитър Методиев - поета,  Златю Бояджиев, Сестра на Златю Бояджиев, Васил Иванов. Рисуна  пейзажи от Балчик, Каварна, Казанлък, Княжево и Созопол. Автор на монографии за художниците Дечко Узунов и Мара Георгиева, както и студии за българското изкуство. На негово име - къща-музей  1981 в Казанлък, улици в Казанлък и София = Лиляна Никова Просеничкова, внучка на Баба Тонка Обретенова. Дарява 2007 на НХГ графики /271/ картини /267/ от съпруга й. Брак от 1949.

1.1 Димитър Н. Балкански

1.2 Боян Н. Балкански [*София, 1949], художник, изографисва 2001-03 черква "Св. Петка" -  Орландовци, София.

внук на № 1 - Ненко Балкански [*София, 1977], художник, учи в националното училище за изобразително изкуство ?-1996, завършва стенопис в НХА ?-2002. Изложби - 2005, 2007, 2008, 2009, в чужбина.

2. Илия Д. Балкански
2.1 Димитър Ил. Балкански, доцент в Шумен.

3. Неда  Д. Балканска  = Никифор Василев, юрист. Имат дъщеря - Весела *1932, правист и авторка на 2 книги - "Без корени върхове няма", "Видяно, изживяно и записано" 2013.

     # Куюмджиева, Антония.- в. "Стандарт" 2007, бр. 5227. Вж Божков, Атанас. Ненко Балкански. С., 1977; Василева, Весела Н. - устно сведение, 21 февр. 2013.

БАЛКАНСКИ (Котел)

х. Стоян, хаджия.

1 Никола х.Ст. Балкански [*Котел, 20 юни 1822 +Русе], собственик на мушия в с. Циганка /рум. Синещи/ край Букурещ - средище на революционни дейци /Левски, Раковски - който тук 1866-67 пише предговора на "Горски пътник"; войводи /П. Хитов 1866/:, четници, хъшове/. Подпомага финансово четата на Х. Димитър и Ст. Караджа 1868. Издава 1894-95  в Русе "Записки от живота на Г. С. Раковски" /от Ив. П. Адженов/ и тук автор на кратка биография за Раковски = Слава. Премества се, след смъртта на съпруга си с децата, в София и закупува 1934 дом на ул. "11 август" № 1 а.

1.1 Г. Н. Балкански [*Русе], в София - Подуене от ок. 1912.

1.2 Къна Н. Балканска [*Русе] = Стоян Бабаков [*1852+1898]. Имат 2 сина - Никола и Иван.

1.3 Руска /псевд. Мими/ Н. Балканска [*Русе,23.VΙI.1902+1984], оперетна актриса от 1918; учи в София /гимназия/; свири на пиано от дете, гастролира в - София и страната, Истанбул и Анкара - Турция 1931 и Югославия /Сърбия, Хърватия и Словения/ . Участва в -  "Чучулигата",  "Графиня Марица",  "Тайните на харема".= Ι. Иван Цачев, оперен тенор в Дрезденската опера. Брак от 1919; ΙΙ. Кирил Марков, доктор в Александровска болница - София; ΙΙΙ. Тодор Младенов [*ок.1928+1968], актьор в Младежкия театър. На семейни начала от 1962.

2. брат ? х. Ст., търговец в Букурещ.

3. брат ? х.Ст., търговец в Букурещ.

Сродници

- братята са братовчеди с Г.С.Раковски.

- Йонко Балкански, четник при Х. Димитър и Ст. Караджа 1868.
#  ?; Никова, Дарила. Царицата на чардаша. в. "Над 55", 2013, бр.. 4 - тук има разминаване на посочени години. 

БАРБУЛОВ (с. Ново село, Севлиевско)

Рк П. , с прозв. Барбул.

   Ι

Никола П. Барбулов [*с.Ново село,ок.1800+9 май 1876,с.Ново село], свещеник; учи и служи в Кишинев 12 години, Учител в с.Ново село ок. 1824-27 и свещеник в с.Ново село от ок. 1827-1864. Спомощник 1837. Участник в Новоселското въстание 1876. Убит от турците в местността Лъките край девическия монастир "Св. Троица". Канонизаран от Българската патриаршия за "мъченик" 3.ІV.2011. Църковен празник - 9 май.

1. Петко п.Николов Барбулов [*с.Ново село,1830+1909], учител; учи в с.Ново село и Калофер 1844-55 при Ботьо Петков. Кръчмар, търговец, учител и свещеник от 1864 в с.Ново село. Член на местния РК и участник в Априлското въстание 1876.

     # БВИ. С., 1989, с. 58. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.

БАЦАРОВ (Калофер)

Никола Бацаров

   І

Иван Н. Бацаров [*1771+ април 1841,Цариград], абаджия и търговец в Цариград 1835-41 = Въла /Васила/.

1. Ивана /Иванка/ Ив. Бацарова [+1845] = Йовчо [+1845], родители на 5 деца, като едно от тях е Лазар Йовчев - І екзарх Йосиф [*1840+1915].

2. Рада Ив. Бацарова, попадия = Лазар Топалов [с. Калиманци-Варненско], в Галац 1849.

3. Мария Ив. Бацарова = І. Христо [+1836]. Имат дъщеря Анна - учи в Калоферския монастир при Мария Хаджииванова ок. 1844; ІІ. ? Имат 3 сина - Недялко, Иван и Желяз - в Провадия до 1867.

4. Никола /Николчо/ Ив. Бацаров [*Калофер,9.ІІІ.1818+13/19.ХІІ.1892,София], с духовно име Йосиф 1836, учител, книжовник, свещеник и архимандрит; учи в - Калофер /килийно/ при о.Сава Хилендарец /в черква "Св. Атанасий"/ и о.Симеон Хилендарец /в черква "Св. Богородица"/, Цариград 1831-33 /гръцко училище/, Габрово при Неофит Рилски 24.ХІ.1836-37 /съученик на Калист Луков и Захари Княжески/, Соколския монастир при Неофит Бозвелиев, Калофер при Георги /Гено/ Серафимов Хаджистефанов 1839-40. Дякон в Цариград ХІІ.1835, при търновския владика 1841-44, свещеник 1844, архимандрит и игумен в Лясковсия монастир 1844-V.45 и в Калоферския монастир 1845-48. Пом.-учител в Калофер 1840, учител в - гр. Мачин 8.ХІ.1849-58 /по български и гръцки/, Шумен 1858-66 и 19.ІІІ.1883-25.ХІ.1883 /по Закон божи/, Варна 1866-73, Русе 1873-74, с. Дивдядово - Шуменско 1876-78, Провадия. Деен участник и преводач през Кримската война 1853-54. В Мачин - І секретар на българската община 1854 /4 месеца/, кръчмар в гр.Рейни - Галацко 1854. секретар на българската община в Шумен 1860-66, старши жандарм в с.Дивдядово 1878, председател на градския съвет 1879 и кмет на Нови пазар 1880 и мирови съдия 16.Х.1880-13.ІІІ.1982. Кореспондира с Г.С.Раковски, Стоил Попов 1859-64. Спомощник 1849, 1865 /"Пълна математическа и физическа география"/ и 1866 /"Методическо ръководство по аритметика"/. Пенсионер от 15.VІІ.1882 със 60 лв. пенсия. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1861, в. "България" 1862, сп. "Духовни книжки" 1864, в. "Българска пчела" 1864, в. "Турция" 1864-65, в. "Право" 1872 и сп. "Слава" 1873. Автор на спомени "Животоописанието ми", писани 1884-85 = Мария /Марийка/ Хаджииванова [*Калофер, август 1828 +13.ІХ.1916,София], учителка; сираче, учи в Калоферския монастир "Св. Троица" ?- 1845. Учителка в Калоферския монастир 1845-46, Шумен 1860-66 и през 70-те, Варна 1866-70 и Русе 1872-74. Пребивава при калугерките Евгения и Елисавета 1849-51 в с.Конаре-Пловдивско. Брак от 2.Х.1951 в гр. Мачин /черква "Св. Петър и Павел"/.

4.1. Кириакица /Кица/ Н. Бацарова [*18.VІІІ.1852+?], учителка в Шумен 1872-78 = Христо Клявков.

4.2 Ставрица Н. Бацарова [*гр. Мачин - Влахия,23.Х.1853+15.VІ.1854, гр. Рейн -Бесарабия]

4.3 Тодоричка Н. Бацарова [*Рейн,15.ІІ.1855+10.VІІІ.1856,Рейн]

4.4 Никола /Николчо/ Н. Бацаров [*1858+1890], учи в Шумен, Варна и Русе, завършва електроинженерство в Париж 1883-87. Телеграфист на гара Каспичан 1871-?, главен секретар на пощите и телеграфите след 1878, І електроинженер. Автор на "Ръководство по електрически телеграф".

4.5 Кръстина /Христина/ Н. Бацарова [*Шумен,14.ІХ.1860+1942,София], учителка; учи в Киев /Фундуклеевската гимназия/ 1870-?, учителка в - Добрич 1878-79, Шумен ок. 1880, Дряново ок. 1896, Бургас 1897-98. Библиотекарка в Университетската библиотека-София = Златоустов. /Вж Ек. Златоустова. "Раковски и Бацаров".- в. "Мир" 9.VІ.1943, бр. 12811/. Имат син Матей, предава личния архив на Ник. Бацаров в НБКМ.

4.6 Иван Н. Бацаров [*Котел,16.VІІІ.1865],  генерал - санитарни части, участник в ІІ Световна война.

5. Дена Ив. Бацарова - в Калофер 1841

6. Дона Ив. Бацарова = Вельо, овчар в Добруджа. Брак между 1841-49. Преселват се във Варна 1867.

7. Димитър Ив. Бацаров [+1846], умира от къмък в бъбрека.

8. Христо Ив. Бацаров - от 1836 в Цариград, след 1850 в Калофер.

Сродници

- Стоил и Кира Попови от Калофер, на Ник. Бацаров.

     # Бацаров, Никола. Животоописанието ми. С., 1986 /І изд. сп. "Пламък" 1981, № 11-12; ІІ изд. Изв. на ДА, 1983, т. 46/; БВИ. С., 1988, с. 58-59 и 2 сн. /Никола и Кръстина/; ЕБВЛ. С., 1966, с. 38-39. Вж НБКМ ф. 612 "Никола Бацаров".

БЕГАЖЕВ (Варна)    

1. Георги, с прозв. Бегажа [*Горна Джумая, 1860+], комита в борбата за свободна Македония. Учител в Добруджанско и Варненско, заточен в Диарбекир 1874-, успява да избяга ок. Освобождението. Преселник във Варна = Жейна.

1.1 Александър /Сашо/ Г. Бегажев [*Варна,1898+1970], журналист; следва в СУ – българска филология, завършва и право; доктор по философия, стенограф от 1912. Издава вестник - "Детский приятел", ръкописен. Работи за сп. „Морски сговор”, "Варненски новини" 1945, "Варненска поща", в. "Черно море"; кореспондент на - "Русенска поща", "Щурец", в. "Зора"; главен редактор; литературен и театрален критик, военен кореспондент в Македония - пише и за македонски поборници 1940-41; преводач от френски; интерниран в Белене до 1953. Пръв в България започва да поддържа шахматна рубрика - в. "Утрин" 1922. Участва в І неофициално републиканско първенство по шахмат - Велико Търново 1928, прекъснато от катастрофално земетресение = Веска ?, медицинска сестра, която вече има един брак. Брак от 1938.

1.1.1.1 дете

1.2 сестра ? Г. Бегажева, завършва педагогика, учителка във Варна = Козмо ?; майка на художничката Дария Козмова Василянска [*Варна,28.ХІ.1928].

2.    Иван Бегажев [*1880+София] , пристига във Варна ок. 1898.

3.     ? Бежажев [*1880+1880] близнак, умира при раждане.

Сродници - Иван - Атанас - ? 1. Петър ? Бегажев; 2. Стефка Бегажева = Жеков. Имат син Юлиан. Сведения от Ю. Жеков 30.ІХ.2010.

     # Венин, Георги. Александър Бегажев.- в. "Черно море" (Бургас), 25.І.2001, бр. 1056.

БЕНИН (Банско)

Никола Бенин [*ок.1745], търговец = София.

1. Петър Н. Бенин [*Банско,ок.1770], свещеник и учител в Банско 1811 = Екатерина Германова [*Банско]

1.1 Никола п.Петров Бенин [*Банско,1793+4.І.1881,Рилски монастир], с духовно име Неофит Рилски, книжовник; учи в - Банско 1800-08, Рилски монастир 1811, Мелник 1821-26 и Букурещ 1834-35, забягва в Рилския монастир да учи зографство при Тома Вишанов -1811; замонашва се в Рилския монастир, йероманах 1818, Рилски игумен 1860-64, секретар на самоковския митрополит 1828 и на Рилския монастир 1831-33, таксидиот в Казанлък 1833. Учител в Самоков 1826-30, Габрово 2.І.1835-37, Копривщица 24.ІХ.1837-39, о. Халки 1848-52. Кореспондира с В. Априлов, Никола Палаузов, братя Мустакови, Атанас Кипиловски, Захари Зограф, Захари Круша, Найден Геров, Йоаким Груев, Драган Цанков и др. Спомощник 1837. Преводач 1840 /1850, 1853,1856, 1857,1859/, 1843, 1849 . Автор на "Болгарска граматика" 1835, "Краснописание" 1837, 
"Словар на българския език, изтълкуван на църковнославянски и гръцки език" 1875, "Описание болгарского священного монастиря Рилского" 1879. На негово име - университет в Благоевград, улица в София.

1.2. Георги /Геро/ п.Петров Бенин [*Банско,ок.1795], с прозв. Цакето.

1.2.1 Сандра Г. Бенина [*1824]

1.2.2 Цвета Г. Бенина [*1828]

1.2.3 Варвара Г. Бенина [*1830]

1.2.4 Костадин Г. Бенин Сменя си ФИ и става Родоначалник на рода ЦАКОВ. Има 2 сина Алекса [*1872+1932] и Петър [*1873+1933].

1.2.5 Никола Г. Бенин.

1.2.6 Михаил Г. Бенин [*Банско], ктитор на черквата"Св. Троица" 1833, кмет на Банско. Има 3 деца - Елена [*1862+1955] , Иван [*1865+1925], Мария [*1877+1969], които също приемат ФИ ЦАКОВ.

1.2.6.1 Каля М. Бенина = Никола Попфилипов.

1.3. Ана п.Петрова Бенина, пише писмо до Неофит Рилски 1856. Има 2 сина.

1.4. София п.Петрова Бенина. Има дъщеря, Евпраксия, монахиня в Рилския монастир

2. Георги /Геро/ Н. Бенин [*Банско,ок.1775]

2.1 Тома Г. Бенин, пише писмо до Неофит Рилски 1839.

2.1.1 Анастасия Т. Бенина, с духовно име Андроника [*ок.1868+1937 жива], отива в Рилския монастир 1878.

2.1.2 Деница Т. Бенина = Костадин Попдимитров [*Банско]. Имат 6 деца - Елена, Владимир, Иван, Георги, Лазар и Димитър.

2.1.3 Магдалена Т. Бенина = Методи Рупчин [*Банско]. Имат син ?, внук Михаил, правнук Иван М. Рупчин, праправнуци - Асен Ив. Рупчин и Михаил Ив. Рупчин.

2.1.4 Мария Т. Бенина [+ок.1908] = Марко Доюв [* Банско], ханджия в Драмско - с. Алистрати. Имат 6 деца - Магдалена, Петър, Катерина, Елена, Тома и Василка [*1882+1976]

2.1.5 Никола Т. Бенин [*Банско,1867+Банско], в Солун.

2.1.5.1 Тома Н. Бенин [*1890]

2.1.5.2 Атанас Н. Бенин [*1892]

2.1.5.3 Костадин Н. Бенин [*1894]

2.1.5.4 Андон Н. Бенин [*1896]

2.1.5.5 Елена Н. Бенина [*1898]

2.1.5.6 Вангелия Н. Бенина [*1900]

2.1.6 Георги Т. Бенин, в Пловдив

2.1.6.1 Иван Г. Бенин

2.1.6.2 Костадин Г. Бенин

2.1.6.3 Христо Г. Бенин

2.1.6.4 Магдалена Г. Бенина

2.1.6.5 Райна Г. Бенина = Васил Якимов [*София]. Имат 2 деца - Милка [*1922] и Яким [*1925].

2.1.7 Марко Т. Бенин [*1865+1935], преселва се в Пещера след Кресненско-Разложкото въстание = Мария Бойкинова.

2.1.7.1 Никола М. Бенин [*1894+1950], търговец в Пещера.

2.1.7.2 София М. Бенина [*1895+1966]

2.1.7.3 Тома М. Бенин [*1897+1971], електроинженер.

2.1.7.4 Рачо М. Бенин [*1906+1974], счетоводител в Пещера.

2.1.7.5 Катерина М. Томова Бенина [*1909+1978] = Христо Бацелов. Имат дъщеря Мария [*1935].

2.1.8 Димитър /Минката/ Т. Бенин, в Банско

2.1.8.1 Костадин Д. Томов Бенин [*1884+1958]

2.1.8.1.1 Милан К. Бенин [*1907+1977]

2.1.8.1.1.1 Иван М. Бенин [*1953]

2.1.8.1.1.1.1 Милчо Ив. Бенин [*1962]

2.1.8.1.1.1.2 Светла Ив. Бенина [*1964]

2.1.8.2 Манка Д. Бенина [*1886+1968] = Лазар Глушков [*Банско]. Имат 4 деца - Тома [*1901+1979], Никола [*1907+1980], Георги [*1909+1981] и Александър [*1913], родоизследовател.

Сродник - Петруна Георгиева Бенина [*1860, жива 1937], баба на проф. Васил Захариев и на проф. Петър Коледаров = ? Събев.

     # Михаилов, Крум. Родът на Неофит Рилски.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 50-82; Вж. Асенов, Петко. Неофит Рилски. С., 1983.

БЕНЧЕВ (Сопот)

И[ван] Бенчев = Елена Тодорова [*1715+1806], с духовно име Евпраксия 1739.

   Ι

1. Илия И. Бенчев [*Сопот], търговец, учител в Плевен 1869-71.

1.1 Иван Ил. Бенчев Сопот, завършва Богословско училище на о.Халки - Гърция; свещеник в София 1860.

1.1.1 Иванка Ив. Бенчева = К. Ат. Минков [*1863+1918], сродник на Светослав Минков.

1.2 Илия Ил. Бенчев [*Сопот], свещеник в София -1870-.

1.3 Тодор Ил. Бенчев [*Сопот+Хасково], търговец с баща си, учител в с.Чанакча - Цариградско 1869-?, с.Тарфа - Цариградско 1870-72; свещеник в Бургас 1872-?; подпомага възрожденеца Юрдан Ненов 1857.

2. Матей И. Бенчев [*Сопот], учител в - Плевен 1868-69, с. Д.Дъбник - Плевенско 1870, Тетевен 1870-78. Свещеник в Тетевен и София след 1878.

Сродница - Елена Тодорова Бенчева [*Сопот,1715+1806,Сопот], с духовно име Евпраксия 1739; учи в девическия монастир в Сопот и епархийско девическо училище в Киев 1732-36; учителка в Сопот 1736-39; игуменка на Сопотския девически монастир 1755-1806. Преписва "История словеноболгарская" 1768 .

     # БВИ, С., 1988, с. 64.

БЕРОВСКИ (с. Берово, Малешевско)

Георги, свещеник в с. Берово.

1. Димитър п.Георгиев Беровски [*1840+1907,с.Долна Грашица - Кюстендилско], с прозв. Македонски, учи в Одеса /семинария/ 1858-60. Участник и в І българска легия в Белград 1861. Учител в с.Берово 1865-?. Деец за църковна независимост. Заедно с тъста си и Константин Попстоянов събират чета и вдигат въстание в Малешево 8 май 1876. Четник при Ильо войвода 1877-78. През Кресненско - Разложкото въстание 1878 е един от ръководителите. Доброволец в Сръбско-българската война 1885. След РТВ е околийски управител в Радомир и окръжен управител в Кюстендил ?-1907 =? поп Стоянова Разловска [*с. Разловци - Малешевско].

1.1 Станимир Д. Беровски [*1872+1945]

2. Иван п.Георгиев Беровски [*с.Берово], свещеник в родното си място през 70-те г. на ХІХ в. Участник в Разловската буна 1876.

3. Константин Попгеоргиев Беровски [*с.Берово], участник в Априлското въстание 1876 и Кресненско-Разложкото въстание 1878-79.

     # БВИ. С., 1988, с. 65; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 204.

БЕРОН (Котел)

Според семейно предание родът произхожда от болярина Мариния = Груя, сестра на сръбския крал Стефан Урош ІV Душан, родители на Вълко (Вълкашин) и Въглеш (Углеша). Названието на рода било Мариниявчевич, променено от Мавро Орбини като Мърнявчевич. Преселници от град Бер след ХVІІІв.


Рк хаджи Беро [*Котел], чорбаджия, заради съпричастие към похода на Дибич Задбалкански е разорен, посещава Йерусалим - хаджия. Има Брат х.Мезю - спомощници 1856 = Стойка [*Котел].
1. Драгой х.Берович
2. х.Атанас х.Берович [*Котел], търговец, хаджия - вероятно с баща си посещава Йерусалим, спомощник 1824, 1825.


3. Христо х.Берович
3.1 Николай Хр. х.Берович [+1853], търговец в Молдава, съдружник на Петър Берон в Крайова 1831-39.
3.2 Кръстьо Хр. х.Берович, поет; автор на 2 стихосбирки.
3.2.1 Кирил Кр. Берон, завършва френски колеж и икономика. В писмо от 1918 г. е описано семейното предание.
3.2.1.1 дъщеря ? К. Берон
3.2.1.2 Петър К. Берон [*София,14.III.1940], завършва биология в СУ, специализира биоспелеология във Франция и паразитология в Прага - Чехия. Управител на биорезерват в Нигерия - 3 г. Биолог в Института по зоология 1963-69, директор на Националния природонаучен музей 1993-2005. Доктор на биологическите науки 1990, преподавател в СУ. Политик - съосновател на Независимо сдружение “Екогласност” 1989, председател на СДС 1990, депутат в VІІ ВНС и в XL НС (заместник-председател на парламента). Председател на федерацията по спелеология /28 г./ = Ι. Кинка [+ок.2002], почива от рак.Брак от 60-те; ΙΙ. Маруся Панковска [*1953], журналистка. Брак от 6 окт. 2012 в София.
3.2.1.3 Владимир К. Берон [*ок.1967], от Ι  брак.


4. Петър х.Берович,с псевд. Берон 1831, Беронов 1856. [*Котел,1799+1871,Крайова], първи доктор по медицина от Мюнхенския университет - 9 юни 1831. Учи в Букурещ 1817-21, в Брашов до 1825, следва философия в Хайделберг 1825-26 и медицина в Мюнхен 1826-31. Защитава докторат на тема "Нов уред за измерване на гинекологичния диаметър" 1831 /Novum leganometron  et embryometron, написана и отпечатана на латински 1831/. Лекар в Крайова 1831-39. Автор на 32 книги, написани на 5 езика, върху физико-химия, астрономия и натурфилософия. Най-популярен е неговият Буквар /Рибен буквар/ 1824 (1841, 1846, 1847, 1850, 1856, 1862), спомощник 1856. Завещава средства и имоти за български читалища, училища и за гимназията в Одрин. Убит от двама власи, заради промяна на завещанието. Неженен, "най-малък" син или изобщо.


5. Руско х.Берович
5.1 Стефан Р. Берон [*Котел,1820+1899], настоятел и почетен член на БАН и един от създателите на Търновската конституция.
5.1.1 Иван Ст. Берон
5.1.2 Петър Ст. Берон
5.1.3 Емилия С. Берон


6. Жейна х. Берович [*Котел] = Хаджи Стоян Джелалски [*Котел]. Родители на 7 деца - вж. х.СТОЯНОВ. Жейна е "по-възрастна" от Петър Берон.
     # Берон - блог Gothabg.blog.com - под дата 8.V.2008; Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, 176 с. - книга, предоставена от Пенчо Бонев.

БИМБЕЛОВ - 1 (с. Факия, Ямболско)

Предци, с прекъсваща връзка - Стоянка, сестра на Момчил войвода [+1345] има 3 сина - Вълко и близнаците Пейчо и Нико.

Правнукът на Нико - Пейчо Овчаря, 1511 спасява Селим, който като става турски султан 1512-1520, го дарява с отличия /калпак и чанта, украсени с особени белези/, това става повод да получи прозв. Чанталъ. Притежателят на тези отличия наследствено получавал право да е главатар на войнуци. Потомците наричали Беляните, т.е. "белязаните, отличените".

Правнукът на Пейчо Овчаря - Нико.

1. ?, убит от турци

2. ? убит от турци

3. Стоян [+1683,Виена], убит при обсадата на Виена.

3.1 Нико, главатар от 1683

3.1.1 Стоян [+след 1713], главатар

3.1.1.1 Маринчо, с прозв. Палабуюк "дългомустакат" [+1732], главатар.

3.1.1.1 Мира [+1759], осиновена.

3.2 Вълко [+1729]

3.2.1 Маринчо, с прозв. Сарп "страшния" [+1762], главатар от 1732 = Дафина [+1783].

3.2.1.1 Стоян Маринов, с прозв. Моллата [+1761], учи в Цариград = Стоя.

3.2.1.1.1 Маринчо

3.2.1.1.2 Дафинка /Дафна/ = Маринчо Згурьов, с прозв. Тюрюдията [+1820], кехая.

3.2.2 Нико, с прозв. Кроткия [+1775], земеделец, отказва правото си да е главатар 1762.

3.2.2.1 Стояна ж. [+1729]

3.2.3 Пейчо Вълков, с прозв. Шейтана "дявола" [+1781], главатар от 1762 = Стоянка Джибриловска [+1775]. Брак в с.Факия 1713. Шведския крал Карл ХІІ дарява наниз на невястата пред Бинбеловата задруга, тогава от 43 души.

3.2.3.1 Вълко Бимбелов, главатар от 1781, води борба с кърджалиите.

4. Пейчо, войвода на хайдути. ..

     # 8 надгробни плочи на Бимбеловци .- Бургаски окръжен музей; Петков, Л. Житие на Бимбеловия род.- в. "Лит. фронт" 29.ІІ.1968, бр. 10.

БЛАГОЕВ (Самоков)

Рк Благой Николов [+ преди 1869], гайтанджия в Самоков.

1. Димитър Благоев Николов [*Самоков,ок.1840+27.ХІІ.1875,Русе], учител; учи в Букурещ ?-1859-? и Одеса /семинария/, завършва в Киев /духовна академия/ ?-1869; учител в Харков, Комрат - Бесарабия, Самоков и Пловдив 1870-75 /и директор/. Преселва се в Пловдив 1870. Преводач от руски 1874. Автор на "Изяснения на Букваря" 1874 и "Буквар по нагледна и гласна метода" 1875.

2. Христо Благоев Николов [*Самоков,10.ІІІ.1855], учи в - Самоков, Пловдив /класно/ 1871-?. Член на РК-Пловдив. Участник в Старозагорското въстание 1875, съратник на П. Волов и Бенковски. Стотник в Клисурска чета, заловен в с. Български чардак, Пловдивско и затворен в Пловдив 1876-77 /почти 8 месеца/. Укрива се в Самоков до дек. 1877 при племенница на Георги Икономов. Доброволец към Владикавказкия конен полк 1.І.-2.Х.1878. Полицейски пристав в Самоков 1878-81 и с. Голямо Конаре, Пловдивско 1881-84. Околийски управител в Кюстендил 1884-?. Сформира чета, с която свалят Гаврил Кръстевич. Заради дейността му по Съединението 1886 е уволнен! Командир на дружина в Сръбско-българската война 1886. Награден е с руски военен орден "За усърдна служба" 1878 и български - "За заслуги" 1886.

     # Герасимов, Иван. Стотникът на клисурските въстаници.- в. "Самоковска комуна", 23.І.1982, бр. 3; БВИ. С., 1988, с. 68-69.

БОБЕВСКИ (Тетевен)

х.Стоян Бобевски [*Тетевен], хаджия.

   І

х.Никола х.Ст. Бобевски [*Тетевен +1914], опълченец 1877-78, търговец /бакалия и кръчма/ в Крайова - Румъния и председател на "Българското настоятелство", І зам.-кмет на София 1878, депутат = ? След РТВ се заселват в София. Имат 10 деца /6 сини и 4 дъщери/.

1. Иван х.Н. Бобевски [*Тетевен,7.І.1854], опълченец и зам.-кмет на София. Среща се в Букурещ  с Хр. Ботев и Л. Каравелов, П. Хитов, В. Левски, Ф. Тотю, Жельо войвода. В Румъния служи в милицията /упорт-офицер/. Четник при Стоян Велков Софийски 1874

2. Марин  х.Н. Бобевски, инженер; завършва в Германия. Участник във войните, награден с ордени "За храброст" = Цона, свири на китара.
2.1 Асен М. Бобовски [ +90-годишен], шампион по лека атлетика, шампион по мотоциклетизъм 1940 и председател на дружество "Славия", меломан - свири на китара и мандолина, солист в хор "Гусла"

2.1.1 Валентин Ас. Бобевски [*София,5 февр. 1938], академик - диригент и композитор; завършва Музикалната консерватория /пеене и дирижиране/ в София ?-1963, основава детски хор във Видин ?-1969, диригент - Ансамбъл на строителни войски и ММХ "София" 1969-92, хоровете - "Славия" 1970-95, "Света София" 1972-2008-? и  "Дружна песен" 1972-2011-? и "Гусла" 1985-2008-?. Дирижира в - Страсбург 1989, Брюксел, 1996, Хелзинки, Корея, Куба, Израел, Гърция Хърватия, Словения, Румъния, Чехия, Испания, Франция /Париж/, Англия /гр. Йорк/, Босна и Херцеговина и др. Преподавател в Будапеща 1979-80 /Музикална академия "Ференц Лист"/. Композитор на хорова музика е песни за театрални и танцови постановки. Автор на методически ръководства за хорово изкуство. Почетен председател на Българския хоров съюз  = Лили

а) Мариана В. Бобевска, свири на пиано = ? Имат дъщеря Рая [*ок.1998],. 

б) Адриана В. Бобевска

2.1 2 Маргарита Ас.  Бобевска, музикант, живее в Испания.

3. Илия х.Н. Бобевски [*Тетевен, 1873+1836]

4. Любомир х.Н. Бобевски [*Тетевен,9.ХІ.1878+1960,София], писател. Следва в СУ - историко-филологически факултет. Сътрудничи на - сп. "Здравец" 1892, в. "Юнак" 1899. Автор на: разкази - "След войната - война" 1900 и "Родино моя" 1926, "Разпни го" 1928, "Силуети в мрака" в 2 тома 1908 и 1910, "Кървави разкази за Освободителната война на Балканите" 1913; стихове - "Под сянката на меча" 1917, "Детски рози", "Песни за Добруджа" 1918, "Свещени сенки" 1923, "Молитвени песни" 1924, "Стефан Стамболов". Поема 1925, "Брациговска епопея" 1926, "Епопеи" 1927, "Завети" 1931, "Полицейска стихотворна сбирка" 1933, "Родни скрижали" 1934, "Към победа" 1941 и "Златен век" 1943; пътеписа"Пътуване пешком от София до Париж", романи - "Лъвовоте на Балкана" 1933 и "Синът на героя-инвалид" 1934; както и на либрето на операта "Гергана" 1917 и песни - "О, Добруджанский край" 1940 и др.

     # РБЛ. С., 1976, т. І, с. 107; Драгнева, Кети. Маестро Валентин Бобевски.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 5 и 3 сн.; Палазова, Лили. Сълзи и песни с маестро Бобевски.- в. "Втора младост" 25.VІІ.2011, с. 5 и сн.; Вж ф. 690 "Любомир х.Николов Бобевски" НБКМ.

БОБЕКОВ (Панагюрище)

Станьо Бобеков, служи в Патриаршията - Цариград = Манто [*Цариград  жива 1877], гъркиня,

1. Павел Ст. Бобеков [*Панагюрище,14 окт. 1852 +17  окт. 1877,Търново], деец през Априлското въстание, учител и книжовник; учи в Панагюрище ?-1864, в Цариград 1864-68 /гръцка гимназия/ и военно медицинско училище ок.1868-74; учител в Панагюрище 1874-76. Писар 1872 и подпредседател 1873 в българското печатарско дружество "Промишление", читалищен деец и председател в Панагюрище 1875, член на РК-Панагюрище 1875, съратник на Г. Бенковски 1876. На 20 април 1876 е определен за хилядник на панагюрските въстаници, с около 400 въстаника се сражава с турската войска. След разбиването на четата се връща в Панагюрище и с войводата Орчо войвода се насочват към Копривщица - Троян. Укрива се в с. Самоводене, Търновско - август 1876. Участва в Сръбско-турската война 1876 и опълченец в ІІІ дружина. Край Стара Загора е ранен. Преводач от френски 1871, 1873, 1874; сътрудничи на в. "Право" 1873, сп. "Читалище" 1874 и в. "Ден" 1876, уредник в Букурещ на І български всекидневник в. "Секидневний новинар" 1877. Умира от тубекулоза.

2. Георти Ст. Бобеков [+1874]

3. Иван Ст. Бобеков [*1859+1923], опълченец 1877-78, учи военно училище в Киев 1882, кмет на Панагюрище.

4. Други деца ?

     # Митев, Павел. Павел Бобоков - хилядник на Панагюрци.- БВ, 2006, т. 8, с. 139-145; БВИ. С., 1988, с. 72-73 и сн. Вж Стефанов, В. Павел Бобеков - водачът на панагюрските въстаници. С., 1966.

БОБЧЕВ (Елена)

х.Стефан Бобчев, хаджия.

1. Сава х.Ст. Бобчев [*Елена], учител в Елена през 60-те и началото на 70-те г. на ХІХ в. Търговец и земеделец = Мария п.Сава Костадинова.

1.1 Стефан С. Бобчев [*Елена,20.І.1853+8.ІХ.1940,София], публицист и министър; учи в - Елена /при Стоян Робовски и Никифор Попконстантинов/, Цариград /Военномедицинското училище/ 1868-73-?, завършва право в Москва 1877-80. Пом.-учител в Елена 1868, учител по френски в Цариград 1873-?, преподава - право в СУ /доцент и професор/ 1902-35 и съвременна политическа и социална история в Балканския близкоизточен институт 1920-37. В Цариград е секретар на БПД "Промишление" 1871, председател на "Македонската дружина" 1873. Съдия и председател на Окръжния съд в Пловдив 1880, член и председател на Върховния административен съд 1883, депутат 1883-85, 1894-98 и 1913-23, директор на правосъдието на Източна Румелия 1884-85, подпредседател на Юридическото дружество 1900, председател на Дружеството на българските публицисти 1901-21, председател на Славянското дружество 1903-40, председател на І конгрес на Южнославянските книжовници и публицисти 1906, министър на просвещението 1911-12, дипломат в Петербург 1912-13. Спомощник 1873. Сътрудничи на - в. "Право" 1871-73, сп. "Читалище" 1871-75 и съредактор 1874, в. "Македония" 1871-72, в. "Век" 1874, в. "Напредък" 1874-75, редактор на в. "Ден" 1875, в. "Ступан" 1875, в. "Българин", в. "Стара планина" 1876-77, в. "Одески вестник" 1876-? в Одеса, съредактор на в. "Стара планина" 1876-77 в Букурещ, в. "Славянско братство" 1878, руските вестници / "Московские ведомости", "Современньιе известия", "Русский мир", "Русский вестник", "Исторический вестник", "Новое время", "Петербургские ведомости", "Варшавский дневник", "Русский куриер", "Новороссийский телеграф"/, сп. "Наука" 1881 и редактор, съредактор в. "Марица" 1882, съредактор на сп. "Юридически преглед" 1893-1915, сп. "Българска сбирка" и сп. "Славянски глас". Преводач от немски 1871 и френски 1873, 1874. Автор на "Св. равноапостоли Кирил и Методий" 1885, "Письма о македонском вопросе" 1889, "Руско-турската война" 1877 /ІІ изд.1898/ , "Старобългарски правни паметници" 1903, "Страници из моята дипломатическа мисия в Петроград" 1940 и др.

1.2 Никола С. Бобчев, професор д-р; завършва философия в Лайпциг след 1878. Сътрудничи на сп. "Юридически преглед".
1.3 Илия С. Бобчев [*Елена,  29.Х.1871/3+9.Х.1936,София], правист, завършва право в СУ ?-1896, адвокат. Сътрудничи на в. "Мир"  и списанията "Полет", "Светлина", "Български преглед", "Българска сбирка". Преводач от руски за сп. "Славянски глас".

2. Илия х.Ст. Бобчев [*Елена,11.ХІІ.1831+11.ХІІ.1893], учител; учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов; учителства в Елена 1849-60 и търговец 1860-77. Депутат след 1878, сътрудничи на сп. "Юридически преглед".

     # БВИ. С., 1988, с. 73-74 и сн. на Стефан Бобчев; ЕБВЛ. С.,1996, с. 65-69.

БОГОРИДИ (Котел)

Родът произхожда от с.Арбанаси, Търновско.
Владислав Велков [*Котел], джелепин, търгува с Цариград.
   І
Стойко Владиславов [*Котел,1739+ авг. 1813,Букурещ], духовно име Софроний Врачански от 17.ІХ.1794. Учител в Котел ?-1792; свещеник в Котел 1762-92, в Карнобат 1792-? и Карабунар ?-1794. Епископ във Враца 1794-1803. След размирици във Враца се скита из Северозападна България, заминава за Букурещ. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ. Води кореспонденция с членове на руското правителство и военните им командири. Автор на автобиография 1861, 1872 /1906/, преводач 1805, 1806, 1809. Канонизиран за светец на 31 декември 1964 от Българската православна църква = Гана х.Атанасова.
Стойко Владиславов има няколко деца.
   І
А. Цонко /гърцизирано Иван/ Ст. Владиславов [*1757], търговец – джелепин = Гана /гърцизирано Ана/ [+1851].
1. Стойко Цонков Стойков [*Котел,1775/1780 +1 авг. 1859,Цариград], с прозв. Стефан /Стефанаки/ Иванов Богориди, княз; учи в Котел, Букурещ /гръцкия колеж “Свети Сава”/. Учител в Истанбул, преводач в османската флота 1799. Губернатор на Галац 1812-19; каймакам на Влашко 1821 и на Молдова 1822, преводач в османската флота 1823-25. Заточен в гр. Измит (Никомедия), Мала Азия 1825-28. След Руско-турската война 1828-29 и Одринския мирен договор 1829 оглавява османската делегация в Санкт Петербург. Прeз 1830 в Букурещ няколко видни българи изработват проект за автономно българско княжество в Добруджа, оглавявано от него. Проектът е представен пред турските власти на Влашко, но без успех. Изпратен за управител на о. Самос 1834-38, 1840-49 /с титла паша от турския султан Махмуд II/, преименува главния град на острова на свое име – Стефануполис. При султан Абдул-Меджид I той е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Дарява 1848 къщата си с двора в Цариград за построяване на българската черква „Св. Стефан”, наречена на негово име = Ралука Николаос Скилицис-Сканавис [*1791+1846]. Брак от 1812 в Цариград.
1. 1 Янко /Йоан/ Ст. Богориди [*ок.1816+23 дек. 1866,Виена], учи в гр. Измит – Мала Азия 1825-28, преводач-секретар в турското посолство в Лондон и Париж; наместник, управлява вместо баща си, о. Самос 1838-39. Монах  Гавраиил 1840. Неженен.
1. 2 Смарагда Ст. Богориди  [*1816+1885] = Михаил Стурдза [*1794/5+1884], молдовски княз 1834-49. Брак от 1834. Имат 2 деца - Михаи [*1846+1863]  и Мария [*1848+1905;Париж], съпруга на руския княз Константин Ал. Горчаков [*1841+1925]. Техните портрети от френския художник Алексис  Париньон са запазени в семейния параклис Sturdza в гр. Баден-Баден - Германия.
1.3 Ана Ст. Богориди [Яш,1812+1867,Лондон] = Константин Павлос Музурос [*1807+1891, Арнауткьой] паша 1867, турски посланик в Атина 1846, Виена 1847, Неапол 1851, Брюксел 1861 /временно/, Лондон 1851-85. Брак от 1837 в Константинопол. Превежда от италиански на гръцки "Божествена комедия" /първи превод на гръцки/. Имат 6 деца - Стефан [*о.Самос,1841+1907], Смарагда [*1846+1933], Павлос /Пол/ [*Виена,1843+1927],  Касандра, Елена и Ралу(ка) [*Виена,1848+1923], пианистка. Ана – баба на Ана дьо Ноай [*Франция +1933,Париж], френска поетеса, издига глас в защита на Георги Димитров 1933; първата жена, избрана за действителен член на Белгийската кралска академия за литература 1921, както и първата жена във Франция, удостоена със званието кавалер на Почетния легион 1931 = френски граф.


1.4 Мария Ст. Богориди [+1880] = Янис /Янко/ Александрос Фотиади [+1894], наместник 1837-38 на генерал-губернатора на о-в Крит; член на Вселенското патриаршия. Брак от 1851, на сватбата присъстват - вселенския патриарх Антим ΙV, султан Абдул Меджид и роднини от Котел. Имат 5 деца - Стефанос [*1854+1918}, Ралу, 3. Елена /Екатерина/, 4. Алеко [*1858+1933], 5. Михаил. 


1.5 Николай /Николаки/ Ст. Богориди [*Яш,1821+13 апр.1863,Букурещ], учи в Цариград 1830-33, Виена и Мюнхен 1834. През 1837-39 е преводач в османското посолство в Париж. Основател на Болграската българска гимназия 1858. Министър на финансите 1856- и княз на Молдова до 1859. Води проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете княжества Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци в Молдова - 7 юли 1857. В кореспонденция с австрийския двор има доказателства за фалшификацията на изборите и след изтегляне на посланици на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, Високата порта е принудена да насрочи нови избори за 22 септември. Кореспондира с Г.С.Раковски и финансира Ι белградска легия 1862 = Екатерина Константин Конаки [*1823+1870], дъщеря на молдовски болярин и прибавя нейното име към своето и се подписва Конаки-Богориди. Брак от 1846. Живеят в Цариград1857-?, Виена 1859-62 и Букурещ.
1.5.1 Емануил Н. Богориди [*10 апр. 1847+19 юли 1935], два пъти кандидат за княз на България 1878 и 1887; учи в Париж 1857-? /лицей "Бонапарт"/, завършва  политически науки в Германия = Ι. Ома Григорий Струдза [+1894], княгиня. Брак от 1876 в гр. Яш; ΙΙ. София де Пюисегюр, графиня. Брак в Париж. Няма деца.
1.5.2 Мария Н. Богориди [*Яш,1851+1931, Яш] = Пиер Джорджо  Кандиано ди Рома [*1833+1914], граф. Имат 3 сина -  Роберто [*1874+1947], Никола [*1875+1960] и Георге [*1876].
1.5.3 Лусия /Люси/ Н. Богориди [*Яш,26 окт-1851+1938,Яш] = Ι. Николай Розети Рознавану [*1843], преди това той е съпруг на братовчедка й Адела; ΙΙ. Деметри  Гречиану [+1920], министър на правосъдието и председател на Сената в Румъния.

1.6 Хариканя /Хариклея/ Ст. Богориди  [*Яш,1828 +16.Х.1860,Неапол], учи в Цариград и Париж = Ι. Ласкар Кантакузино Паскану [*Молдова], болярин. Брак от 1847. Имат дъщеря Адела [*1848+1920]; ΙΙ. Максимилиян Нисон [*Дания], художник.

1.7. Александър Ст. Богориди, с псевд. Алеко паша [*Цариград,1822/23 +17 юли 1910, Париж], първият генерал-губернатор  на Източна Румелия 13 март 1879-84. Учи в Цариград 1830-33, Яш и Букурещ 1834 и в гр. Люневил - Франция /колеж/, звършва право в Берлин -Германия ?-1843. Преводач при Високата порта в Цариград 1844, дипломатически агент в  Молдова ?-1851, съветник в Лондон 1851-ок. 1854. Член на Държавния съвет 1868-70, министър на обществените сгради, пощите и телеграфите 1863-65, посланик във Виена 1876-77; един от кандидатите 1887 за българския княз  =  Аспазия Емануил Балтаджи [*Гърция, 1839+26 апр. 1899,  Париж]. Нямат деца.


2. Георги Ц. Богориди [+Букурещ], учи в Котел и Букурещ /гръцко училище "Св. Сава"/, умира, докато е ученик.

3. Атанас Цонков Стойков - Богориди [*Котел,1787+1.ΙΙΙ.1826,Париж], І български лекар с докторат; учи в Котел, Букурещ ?-1810 /гръцко училище "Св. Сава"/; завършва медицина във Виена - Австрия 1811-15 и Вюрцбург - Германия 1815-16 с дисертация /"Наблюдения върху смилането в стомаха на човека"/ на немски език - отпечатана 1817. Учител по старогръцки в гръцкия лицей „Св. Сава”- Букурещ 1810. Член на гръко-дакийско литературно дружество в Букурещ 1810. Сътрудничи на Ι гръцко филологическо сп. „Ермис о Логиос” 1811-26 /"Анализ на най-хубавите трагедии в древността" 1811, "Размисли върху Ермис о Логиос" 1819/; на сп. "Мелиса". Членува, докато е студент във Виена, в тайната гръцка организация Филике Хетерия.  Доктор във Вюрцбург 1817, Яш - Румъния 1818, Виена, Букурещ. От 1819 живее в Париж.

Б. Ганка Ст. Владисловова = Дичов. Брак в Котел. Имат дъщеря  Стойка = Вельо Бончев.
В. Мария Ст. Владиславова = Цонко Петров. Имат син Петър, с духовно име Поликарп, епископ Патароликийски [*1779+1863]

     # www. Gothabg@abv.bg – Богориди, под 25 септември 2010; Петкова, Маруся. Д-р Атанас Богориди е първият български лекар, завършил с докторат.- в. "Quo vadis" 3.ХΙΙ.2011, с. 15 - предоставена от Пенчо Бонев;  Желев, Йордан.Българският княжески род  Богориди.- сп. "Родознание" 2012, № 1-2, с. 58-97.
     # Вж Алексиева, Афродита за публицистичната дейност на Атанас Богориди и Киркова, Татяна за медицинската  му дейност; Желев, Й. Генеалогия на княжеския род Богориди.-сп. "Архивен преглед", 2004, № 3-4,78-94.

БОЖКОВ (Клисура)

Рк Божко

   І

Филип Божков [*Клисура,1778+1883/86], учител в Клисура ?-1825, свещеник в Клисура от 1825.

   І

1. Божко п.Филипов Божков [*Клисура,1822+1876,Пловдив], свещеник в Клисура ?-1869-76, спомощник 1869, умира от побой в Пловдивския затвор "Таш капия".

1.1 Григор п.Божков [*Клисура,ок.1850+ след 8 април 1876], учи в Клисура и Котел; учител в Пирдоп 1867-68, управител 1868-69 на книжарницата на Хр. Г. Данов в Пловдив, деловодител на българското пловдивско училище 1869-?. Член и секретар на РК-Пловдив 1876, убит през Априлското въстание.

1.2 Филип п.Божков [*Клисура], учи в Клисура и Котел; учител в Пирдоп 1867-69 и Пазарджик 1874-76. Участва в Априлското въстание и е заточен в Мала Азия 1876-78- След РТВ е чиновник.

1.3 Стефан п.Божков

2. Стоян п.Филипов Божков, участник в І българска легия в Белград 1868, съратник на В. Левски.

     # БВИ. С., 1988, с. 79-80 и сн, с. 671; БВ. С., 1999, т. ІІ, с. 160-162.

БОЖКОВСКИ - 2 (с. Микре, Ловешко)

Стоян Станев /Станьов/ Станчовски, баща му е от Преспанско, преселник в Микре = Божковска. Брак в с. Каленик. Имат 10 деца.

І

10. Рк Стой/к/о Стоянов Станчевски, с прозв. Каленишки /Божков Божковски - осиновително име/ [*Микре], близнак с Йочо, осиновен от вуйчо си Божко Божковски = Гана Иванова Ивановска.

1. Божко Ст. Божковски [*Микре,1850+ авг.1877], председател на РК-Микре, Учи в Микре. Търгува с добитък, кожи, вълна, пашкули; убит от турци = І. Мара Бочова Баръмска; ІІ. Стойна.

1.1 Стойко Б. Стойков [+ на 18 г.], обущар в Свищов. Неженен.

1.2 Ганка Б. Стойкова = Банчо Канювски, хлебар в Ловеч, преселват се в Плевен. Имат 3 деца - Ганко [+ Балканската война], Ботьо и Тодора.

2. Иван Ст. Божковски, учи в Микре.

3. Йорданка Ст. Божковска [*Микре,1856+1940] = І. Съю п.Николов [+1877] /вж. ПЪШКОВ/, председател на РК-с.Сопот-Ловешко. Брак от 20.І.1874. Имат 2 деца – Иван* и Съйко [*1877+1934], доктор; ІІ. Кольо СЕМОВ, Ботев четник. Имат 6 деца – Недка, Асен, Боно, Тотка, Гацка и Иван.

4. Енчо Ст. Божковски, учи в Микре.

4.1 Стойко Е. Божков [*Микре,1896+1980,Микре], офицер и учител; учи в Ловеч, Севлиево, Плевен и Самоков /гимназия/, завършва Военното училище в София - кавалерист. Военен в 8 конен полк в Добрич, поручик, ескадронен командир, в І Световна война в Македония и Добруджа - Бабадаг, Тутракан и Силистра, а като капитан от трудовите войски строи жп линията Ловеч - Троян 1946-48. Учител по френски език и гимнастика в Микре ?-1923; съучредител на БЗНС-Микре и съмишленик на Райко Даскалов 1923. Счетоводител в с. Бели Осъм, Троянско 1923-?

4.2 Васил Е. Божковски [*1903+1992], инженер.

     # БРЧ. С., 1992, № 2, с. 44-45; Дончев, Дончо Семов. Родът на Божко Стойков.- Микренските Ботевци. С., 2000, с. 110-130, 376-380 и сн. Вж Дончев, Дончо - БРЧ, 1994, с. 72-81.

БОЗВЕЛИЕВ (Казанлък)

Атанас Бозвели [*Казанлък], абаджия в Цариград, закупува имоти в с. Лефеджи, Лозенградско. Убит от турци.
   І
Атанас Ат. Бозвелиев [*с.Лефеджи, роден след смъртта на баща си]. Преселва се в Лозенград, кагато българите били изгонени = Султана Михалчоолу. 
1. Михаил Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1861], притежава хан и 800 дка земя, специалист по винарство. Преселва семейството си в Бургас 1927.
1.1 Атанас М. Бозвелиев [*Лозенград,1887], съдружник с чичо си на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- Бургас.


2. Иван Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1870], търговец на спиртни напитки с фабрика за мастика в Лозенград. Преселва се със семейството си в Бургас 1923.
3. Панайот Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1870], търговец на зърнени храни, притежава 100 дка лозя и фурна. В България от 1902.
4. Венета Ат. Бозвелие [*Лозенград,1873] = ?
5. Керана Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1876] = ?


6. Георги Ат. Бозвелиев [*Лозенград,1882+1943], търговец. Преселник в - Балчик 1902-?, София ?-1914, работи в магазин за модни дамски дрехи и изучава френски език и в Бургас 1914. Съдружник с племенника си Атанас на фирма “Фабрика Лозенград – Събирателно дружество за търговия с колониални стоки и фабрикация на вино и спиртни питиета”- национализирана 1947 за Винзавода в Бургас = Елена Корудерлиева [*Айтос], с родители бежанци от Тракия.
6.1 Атанас Г. Бозвелиев [*Бургас,1919], царски офицер.
6.2 Милко Г. Бозвелиев [*Бургас,1923], морски офицер; завършва Военно-морското училище-Варна и Икономическия институт-София. Командир на бойни кораби по р.Дунав и Черно море, помощник-командир на миноносец “Дръзки”. След 9.ІХ.1944 интерниран в лагер. Главен счетоводител на - „Строително обединение”–Бургас, Курортен комплекс „Слънчев бряг” и Кабелен завод-Бургас.
6.3 Любен Г. Бозвелиев [*Бургас,1931], инженер-химик, доктор и родопроучвател; учи в Бургас /гимназия „Г. С. Раковски”/, завършва индустриална химия в София ?-1953. Първи инженер-химик в Кабелния завод–Бургас 1953-?, научен сътрудник в новосъздадения Институт по електропромишленост-София и в Институт по пластмаси–София. Има над 80 научни публикации, 15 авторски свидетелства и голям брой внедрени разработки.

Сродници
- Неофит Петров Димчов [*Котел, ок.1785+4 юни 1848, Света гора], с прозв. Бозвели, Хилендарец, Хилендарски, книжовник и архимандрит; учи в Котел /килийно/ и Хилендарския монастир ок.1803-04. Монах ок.1810, свещенник ок.1812, таксидиот в Силистра ок.1814, архимандрит преди 1835, протосингел на търновския митрополит 1837. Хаджия, деец за църковна независимост 1839, заточен в Света гора 1840-44 и 1845-48. Свещеник и учител в - Силистра ок.1814-ок.1834, Калофер, Соколския монастир ?-1838. Спомощник 1837 /"Христоития"/.  Преводач от гръцки "Краткая свещеная история" 1835. Автор на - диалози "Просвещений европеец", "Разговор на любородните ...", "Любопитно-простий разговор", "Плач божия мати Болгария";  учебници "Славеноболгарское детоводство ..." 1835 /част Ι - VI/, "Краткое политическое землеописание" 1835, мемоари - Автобиография, "Разговор с един бесарабски българин", "Краткое начертание жизни свещеннослужителя Николая Димчовича"  и стихове.
- Теню Б. Бозвели [*Казанлък], кръстник на Светослав Николов Сапунов /Миларов/ в Цариград 1850.
- Иванчо Бозвели, делегат в Цариград с Никола Евтимов Сапунов и др. преди 1849.
     # Вж Бозвелиев, Любен. Родословието на Неофит Хилендарски Бозвели.- сп. “Исторически преглед” 2005, № 3-4; Кехлибарева, Соня. по Георги поп Аянов. Лозенград – преселници и родове 1930-42.- Държавен архив-Бургас.

БОЯДЖИЕВ (Карлово)

Рк Иван, с прозв. Бояджията, работи в бояджииница; жив 1872 = ?, жива 1872.

1. София Ив. Бояджиева = Кунчо Вълев КУНЧЕВ [*Карлово+1877,Диарбекир], І братовчед на В. Левски. Брак ок.1865. Имат 2 деца.

2. Анка /Ана/ Ив. Бояджиева [*Карлово,1850+1913,Карлово], с духовно име Евгения, монахиня в 1867 и игуменка на Калоферския монастир; завършва висша женска школа в Белград 1867-72; учителка в - Карлово 1872-77 и след 1878-?, Ст.Загора 1892-93, Пловдив 1894-1900; член и лектор на женското дружество "Възпитание". Среща се с лейди Емили Странгфорд 1876, 1877. Заминава в Търново с по-малките си сестри 1877-78. На нейно име - в Карлово улица "Евгения Бояджиева".

3. Неда Ив. Бояджиева, в Търново 1877-78.

4. Екатерина Ив. Бояджиева, в Търново 1877-78.

5. Елена Ив. Бояджиева, в Търново 1877-78.

6. Ека Ив. Бояджиева, в Търново 1877-78.

6. Стефанка Ив. Бояджиева, в Търново 1877-78.

Сродница - София, калугерка в Калоферския монастир 1867.

     # Тодорова, Пенка. Евгения /Ана/ Иванова Бояджиева /Бояджова/ (1850+1913).- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 51-54 и сн.; БВИ, С., 1988, с.89; Коларов, Иван. Евгения и Левски.- в. "21 век", г. VIII, бр. 21, с. 10 и сн.

БОЯДЖИЕВ (Пазарджик)

Димитър Ивчов [*с. Момина клисура, Пазарджишко] = Тана Попова.

   І

1. Рк Иван Д. Ивчов [*с.Момина клисура + пролетта 1893,София], с прозв. Бояджията, Европееца. Преселва се 14-годишен в Пазарджик, бояджия на прежда и тъкани, умира от вдигане на тежест в бояджийницата си = Екатерина /Тинка/ Илиева [*Пазарджик], учи в Пазарджик /класно/. Имат 5 сина и 2 дъщери.

1.1 Димитър /Митю, Митко/ Ив. Бояджиев [*Пазарджик,18.V.1880+12.VІІ.1911,София], поет и преводач от руски. Учи в Пазарджик 1887-94 /прогимназия/ и бояджия, писар в общината 1894-?. Член и секретар на културно-просветно дружество "Юноша" 1895, съосновател на културно-просветно дружество "Младежка /Млада/ дружба" 1894 и председател 1896-97, както и съучредител на читалище "Св. Константин" 1897. В София от 1902. Приятел на Константин Величков, Елин Пелин, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Петко Росен и Димо Кьорчев. Уредник в сп. "Летописи", секретар в консулството ни в Марсилия 1907-09 и служител в Дирекцията на печата 1910-? Сътрудничи на в. "Социалист" 1895-96 /дописки/, сп. "Ново време" 1897-99 и 1901 с рецензии и преводи; сп. "Общо дело" 1900-02 /преводи и стихове/, сп. "Летописи" 1901-03 /стихове и преводи/, в. "Български търговски вестник" 1903; в. "Българан" 1905-06 и 1909, сп. "Слънчоглед" 1909-10, сп. "Съвременна мисъл" 1910. Автор е и на комедия "Смях и сълзи", неодобрена от Народния театър и впоследствие изгубена. Самоубива се заради артистката Роза Попова, като оставя 2 предсмъртни писма - до любимата и до прокурора. Псевдоними - Аполончик, Б-в, Д. Ивчов, Димитър Ивчов, Ех, Ех поет, Ивч. Творчеството му излиза посмъртно - "Стихотворения" 1927 /ІІ изд. 1940 и фототипно 1996/ и 1957, "Вечерен тромпет" 1988. На него Роза Попова му посвещава 2 стихотворения в сп. "Летописи", а художникът Никола Балтов го иконописва под образа на Йоан Кръстител в черквата на с. Стрелча, Пазарджишко.

1.2 Евгения Ив. Бояджиева [*1882] = И. Попов. Имат син Стоян Кайнаров [*1911+1992]

1.3 Елена Ив. Бояджиева [*1884]

1.4 Коста Ив. Бояджиев [*1886], министър на търговията, промишлеността и труда 1934-35 и министър на народното стопанство 1935-?; управител на банки.

1.5 Георги Ив. Бояджиев [*1888+1941]

1.6 Елена Ив. Бояджиева [*1890]

1.7 Илия Ив. Бояджиев [*Пазарджик,1892+16.VІІІ.1950,Милано - Италия], дипломат от 1924 /Париж, Лондон 1933 - снимки, Мадрид 1.ІІ.1934-40, Лисабон 1942-44/. Мирови съдия в Цариброд и заместник окръжен прокурор в София. Емигрира в Италия след 9.ІХ.1944 = Мара Каблешкова [+1975].

a) Екатерина Ил. Бояджиева, художник = Renato Marmont du Haut Champ.

1.8 Иван Ив. Бояджиев [*1894], учи в София ок.1911 /гимназия/, технически редактор в редакции.

2. Марика Д. Ивчова

3. Марко Д. Ивчов

4. ? дъщеря Д. Ивчова

     # РБЛ. С., с. 137-138 и сн.; geni.com - 10.VІІІ.2010 и 2.ІІ.2011; Ковачев, Пенчо - в "24 часа", 2011 г. посочва, че са 8 деца, а не 7 и майката е Мария - жива 1911; Вж Георгиев, Л. Димитър Бояджиев. Литературно-критически очерк. С., 1963 и Росен, Петко. Спомени и размисли. С., 1963.

БОЯДЖИЕВ (Севлиево)

Симеон Бояджиев, доброволец в Кримската война 1853-56. Неговият дом посреща В. Левски и служи за бунтовнически събрания до 1876.

1. Димитър С. Бояджиев, член на РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

2. Пеньо С. Бояджиев, емигрант във Влашко; съосновател на читалице "Росица" в Севлиево 1870,член на РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

3. Никифор С. Бояджиев, четник при П. Хитов, член РК-Севлиево 25.ХІ.1871, съратник на В. Левски.

     # БВ. С., 2002, т. І, с. 156, 161, 164, 166, 169, 177.

БРАКАЛОВ (Калофер)

Тодор Бракалов *1729

1. х.Минко /Димитър/ Т. Бракалов [*Калафер,1764+Калофер], хаджия = Рада [*Калофер, 1795,Калофер].

1.1 Тодор х.М. Бракалов, търговец = Мария Бенчева.

1.1.1 Димитър Т. Бракалов [*Калофер,1840+1903], учи в Калофер, френски католически колеж в Цариград. Читалищен деец в Цариград, в Бургас открива търговска кантора 1867 и управител на турски чифлик в с.Атанасово - Бургаско. Заточен в Диарбекир 1877-78. След 1878 е околийски началник в Бургас и председател на окръжния съд. Сътрудничи на в. "България" 1859,1861 и сп. "Български книжици" 1860.

1.1.2 Бенчо Т. Бракалов [*Калофер,ок.1842/48+1880,Калофер], учи във френски католически колеж в Цариград ?-1859, завършва в Париж; секретар в кметство Калофер  = Велика Цв. Арабаджиева [*Калофер].
  1.1.2.1 Боян Б. Бракалов [*Калофер 2.ΙΙΙ.1878+13. ΙХ.1959,София] =  Недялка Желюва Младенова [*Пловдив]
      1.1.2.1.1 Людмила Б. Бракалова [*ок.1906+1974,София] = Γеорги Маждраков [*1906+1988].
      1.1.2.1.2 Борис  Б. Бракалов [*1907+1979,София] = Цветана Георгиева Паякова 1920+1997. Имат 2 сина и 4 внуци - две момичета и момиче и момче.

1.1.3 Христо Т. Бракалов

1.1.4 Недялко Т. Бракалов [*Калофер+1867,Цариград], учи в Робърт колеж в Цариград. Умира от холера.

1.1.5 Никола Т. Бракалов [*Калофер], учи духовна семинария в Кишинев ?-1877.

1.1.6 Иван(к)а Т. Бракалова = Станчо Д. Увалиев [*Калофер], търговец. Имат 2 сина.

1.1.7 Мария Т. Бракалова

1.1.8 Елена Т. Бракалова

1.1.9 Йова Т. Бракалова

1.2 Недялко х.М. Бракалов [/1798+1863], търговец = Гина х.Димова Кьойбашийска /Кьайбашиева [*1812+1890].

1.2.1 Димитър Н. Бракалов

1.2.2 Никола Н. Бракалов [*Калофер,1842+1922], учи в търговско училище на о. Халки - Гърция и Марсилия. Съосновател и председател на българското читалище в Цариград 1871-72, както и на "Македонската дружина". След 1878 живее в Пловдив.

1.2.2.1 Недялко Н. Бракалов, д-р адвокат в София.

1.2.3 Тодор Н. Бракалов

1.2.4 Иван Н. Бракалов [*Калофер], учи в гръцко училище в Цариград, завършва търговско училище във гр. Ватвил - Швейцария. След 1878 е служител в БНБ.

1.2.5 Стефан Н. Бракалов

1.2.6 Христо Н. Бракалов [*Калофер+Виена], учи в Калофер, Робърт колеж в Цариград, завършва право в Париж - Франция с научна степен доктор. След 1878 е главен секретар в дипломатическо агентство в Цариград и в Министерството на външните работи, дипломатически агент в Белград.

1.2.7 Борис Н. Бракалов

1.2.8 Лала Н. Бракалова

1.2.9 Мария Н. Бракалова

1.2.10 Лала Н. Бракалова [*1840+1925] = Тодор Минков Барзов [*Калофер, 1820+1900]. Имат 8 деца - Димитър *1861, Недялко [*1862+1940] - генерал, Елена *1864, Гина *1868, Христо *1870 - полковник, Александър *1872, Мария *1874, Цветана *1876.

1.2.11 Ана Н. Бракалова

1.2.12 Елена Н. Бракалова

1.3 Мита х.М. Бракалова = Мито Хаджийски.

1.4 Йова х.М. Бракалова = Слави Сахтиянджиев [+ок.1837].

1.5 Ивана х.М. Бракалова = Витан, с прозв. Бояджията. 

1.6 Анастасия х.М. Бракалова = п.Кръстю Банков [*ок.1805]

1.7 София х.М. Бракалова =

2. Въльо Т. Бракалов  = ? Шишева.

2.1 Христо В. Бракалов [*Калофер], търговец на аби = Дона Бозаджиева [*Калофер, ок.1820]

2.1.1 Въльо Хр. Бракалов

2.1.2 Иван Хр. Бракалов

2.1.3 Богдан /Тодор/ Хр. Бракалов [*Калофер,1845+1923], учи в Калофер, Пловдив, гимназия в гр. Табор - Чехия 1869-70, кожарство в Прага - Чехия 1870-?. Работи в кожарска фабрика в Букурещ. Тук се запознава с Л. Каравелов и Хр. Ботев и др. Участник в Априлското въстание в Калофер 1876 и опълченец в РТВ 1877-78. След 1878 е околийски началник в Асеновград и Калофер, главен бирник в Пловдив.

2.1.4 Мария Хр. Бракалова = Сребрюв.

2.1.5 Нена Хр. Бракалова = Добрюв.

2.1.6 Лала Хр. Бракалова = Павунов.

2.1.7 Ана Хр. Бракалова = Драгоев.

2.1.8 Елена Хр. Бракалова = х.Иванов.

2.1.9 Парашкева Хр. Бракалова [*ок.1860+Казанлък] = Никола ? Стойнов Ковачев [*Карлово+Казанлък], търговец.

2.2 Тодор В. Бракалов [*Калофер,1811+3.VΙΙ.1883,Калофер], абаджия = Драга Бояджиева. Брак от 1842.

2.2.1 Въльо Т. Бракалов

2.2.2 Христо Т. Бракалов

2.2.3 Минко Т. Бракалов [*Калофер], учи в Калофер ?-1868, Пловдив 1868-69, гр. Табор - Чехия 1870-73, класическа гимназия в Прага - Чехия, завършва медицина в Прага 1873-74 и Берлин 1874-76. След 1878 е учител в Пловдив и училищен директор. Издава 5 учебника.

2.2.4 Никола Т. Бракалов [*Калофер]

2.2.5 Иван Т. Бракалов

2.2.6 Матей Т. Бракалов [*Калофер,15.V.1867], капитан.

2.2.7 Витан Т. Бракалов [*Калофер]

2.2.8 Дона Т. Бракалова

2.2.9 Тота Т. Бракалова = Мангъров.

2.2.10 Мария Т. Бракалова [*Калофер] = Кънев.

2.3 Иван В. Бракалов [*Калофер+Рилски м-р], манах.

2.4 Лала В. Бракалова = Пенко Блъсков. Имат син Въльо [*Калофер].

     # БВИ. С., 1988, с. 91-92 и родословна схема.

БРЪЗИЦОВ (Дойран)

Христо Бръзицов [*Дойран], с прозв. Белият Христо, касиер на българската черква в Дойран.

   І

Димитър /Митьо/ Хр. Бръзицов [*Дойран,1858+1931], журналист, публицист, преводач; учи в Одрин /гимназия/; редактор в Цариград на в. "Вести" ? и в. "Новини" 1890-1912 , списва в. "Марица" в Пловдив 1878-85; преводач от гръцки, турски, френски и руски. Автор на разкази и статии; съмишленик на К. Величков = Възкресия Константин Груева [*Прилеп].

1. Христо Д. Бръзицов, сътрудничи на в "Литературен глас" 1929-30, редактор на в. - "" Смях и сълзи" 1916, Мир", хумористичното списание "Маска" 1928-?; Автор на "Хумористична история на българите", "Во Прилепа града" 1969, "Далечни спомени за близки хора" 1979, "София разказва" 1979 = Катя Спиридонова Манова [*София,1902/3+], оперна певица. Брак преди 1932.

2. момиче ? Д. Бръзицова, пристига в София 1912.

Сродници - Бурян, внук на Хр. Бръзицов.

     # Бръзицов, Христо Д. Далечни спомени за близки хора. С., 1979, с. 4-5, 9, 11, 15-17, 30; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 34-45.

БРЪНЧЕВ (Ботевград)

Генчо Брънчев

   І

1. Гаврил Генчев Брънчев [*1848+1930], секрeтар на РК-Орхание, разпитан на 28.Х.1872 и осъден по Арабаконашкия обир - 22.ІХ.1872 на вечно заточение в Диарбекир, откъдето избягва на 9.VІІІ.1876, участва в Руско-турската война 1877-78 и е награден, депутат.

1.1 Райна Г. Брънчева [*1889+1963] = Георги Стефанов Грозданов [*1883+1935], фелдшер. Имат 4 деца - Крум [*1906], Стефан [*1908+1969], Елена [*1912+1960] и Маргарита [*1919].

2. Стоян Генчев Брънчев, чорбаджия, в Орхание член на Околийския съвет и на І комисия по Обира 1872, подписва следствени протоколи.

     # Шарова, Крумка. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873. С., 2007, с. 23, 34, 62, 114-16, 143-44, 150; Грозданов, Тодор. Фамилия Грозданови - www. grozdanovi.bg; Вж Исторически музей - Ботевград.

БУЗЬОВ / ВЛАДИКИН (с. Белово, Пазарджишко)

Предшественици с прекъсваща родова връзка - Георги - Парух - син? - Секул войвода 1666 - син?, който има двама сина 1. х.Милош 2. х.Стамат, който е дядо на Родоначалника.

Рк Кольо Бузьов
   Ι

Димитър /Димитраки Кольов Бузьов, търговец, преписва т.н. Бельовска хроника = І. Ирина Лазарова патр. ІІ. = х.Мария х.Ангелова (*Белово).
1. дъщеря ? Димитракиева = Чилингиров (в Пловдив)
2. Георги Димитракиев /с духовно име Евстатий [*Белово, ок. 1832+1885], митрополит; монах в Рилския монастир ок.1850 и в Зографския монастир преди 1853; учител в Зограф 1869-72; митрополит - Пелагонийски (Битолски, Лерински и Прилепски) 1872-; Нишавски 1873-78; Одрински 1885-88; ректор на Самоковската семинария; преводач от немски, езиковед, историк; депутат в УС 1879.

3. Йонко Димитракиев [*Белово,преди 1840]
3.1 Никола Й. [*Белово,1862+1918,Белово], с ново родово име Владикин, сътрудник на сп. "Духовна култура", редактор, литературен критик. Автор на "История на Беловското въстание - 1876". С., 1887; "Евстатий Пелагонийски" .С., 1929.
3.1.1 Любомир Н. Владикин [*Белово,1891+1948,Мюнхен], професор, юрист, член на Съюза на българските писатели, емигрира 1944.
3.2 Георги Й. Димитракиев [+1885], убит.

4. Дончо Димитракиев [*Белово,1841+1876], убит. Има 3 сина, по снимка.
5. дъщеря ? Димитракиева
6. дъщеря ? Димитракиева

7. Ило Димитракиев, родоначалник на род Илов.
7.1 Мито Илов [*1847+1913]
7.1.1 Христо М. Илов
7.1.1.1 Костадин Хр. Илов
7.1.1.1.1 Георги К. Илов, професор в УАСГ.
7.1.1.1.1.1. Костадин Г. Илов
7.1.1.1.1.1.2. Петър Г. Илов
7.1.1.1.1.1.2.1 Георги П. Илов [*2006]
8. Коце Димитракиев

Сродници  
-  Мито Илов [*1851], участник в Априлското въстание, търговец 1877. Не е ли този който е роден 1847 ?
     # в. "Евстатий Пелагонийски". Белово, 1995, с. 1-8.
     @ Илов, Георги К.  - сведения от 13.ХII.2011:  дъщери на Димитраки - Катерина, Мария и Елена.

БУРМОВ (с. Нова махала, Габровско)

Тодор, с прозв. Немеца, ножар.

Рк 1. Стоян Тодоров, с прозв. Бурмата = Неда.

1.1 Стефан Ст. Бурмов [+ млад]

1.2 Данаил Ст. Бурмов [*Нова махала], член на РК-Габрово, четник при Цанко Дюстабанов; учи в Одеса /семинария/ 1860-64. Пощенски служител в Русе 1878-80, Търново 1880-85, София и Шумен ок . 1885.

1.3 Пенчо Ст. Бурмов, бакалин 1874-75.

1.3.1 Иван П. Бурмов

1.4 Тодор Ст. Бурмов [*Нова махала, 2.І.1834+23.Х-1906,София], І министър-председател 1879-?. Учи в - Габрово 1837-42, Киев /духовна семинария/ 1847-53, завършва духовна академия в Киев 1853-57. Учител в Габрово 1857-60 и Цариград. В Цариград редактира сп. "Български книжици" 1860-62, в. "Съветник" 1863-65, в. "Время" 1865-67 и в. "Братство", а след 1878 - в. "Витоша" 1879, в. "Балкан", в. "Български глас" ?-1881, в. "Светлина"; сътрудничи на в. "Московские ведомости", в. "Вестник Европа" и в. "Москва". Деец за църковна независимост. Преводач в руското посолство от 1867 в Цариград и в РТВ при княз В. А. Черказки. Вицегубернатор на Пловдив 1878 и София 1879. Член на Държавния съвет 1881-83, министър на финансите 1883 и 1886 и член на Кодификационната комисия 1881-84. Спомощник 1860, депутат 1880. Автор на "Българете и гръцкото високо духовенство" 1860 и на френски същото, "Съвременнити наши калугери" 1867, "Проектът на Вселенската патриархия за решението на Българскиийт въпрос" 1867 и др. Умира от инфаркт във влак от София за Цариград = Мария /Марионка/ Иванова Първова - Золотович [*Калофер,1835+1916], спомощник 1873. Кум - Христо Тъпчилещов.

1.4.1 Надежда Т. Бурмова [*1862+1865]. Почива по пътя Габрово-Цариград.

1.4.2 Анна-Любица Т. Бурмова [*ок.1867+8.VІ.1897], учи в Цариград 1873-75. Почива от туберкулоза = Христофор Хесапчиев [*1858+1038], генерал.

1.4.3 Рада Т. Бурмова [*1868+1952] = Стоян Петров ДАНЕВ [*Шумен,1858+1949,София], министър-председател. Имат 4 деца - Тодор [*1890+1894], Ивайло [*1890+1979], Владимир [*1893+1969] и Олга [*1897+1993].

1.4.4 Мария Т. Бурмова = Цвятко Рачев и Христо Бочаров, свещеник.

1.4.5 Тота Т. Бурмова = Иван.

2. Христо Тодоров, с прозв. Бурме, ковач.

2.1 Димитър Хр. Бурмов, кръчмар

2.1.1 Христо Д. Бурмов [*Габрово, 23.ІХ.1869+1936], генерал, Автор на трудове с военна тематика.

2.2 Иван Хр. Бурмов [*Габрово], учител в Габрово 1859-60, учи в Габрово при Тодор Бурмов. Работи в Цариград 1867, писар на училишното настоятелство в Габрово 1872-?.

3. Лазар Тодоров, с прозв. Бурмата. /Възможно е и да е брат на Тодор Немеца/

Сродници - Петър Начев Бурмов, четник при Цанко Дюстабанов; Вела Бурмова /племенница на Т. Ст. Бурмов/ = Георги Димитров Шиваров [*1879+1969].

     # БВИ. С., 1988, с. 94-95; сайт "Старо Габрово". Допълнения от Ясен Бочаров 12.ІV.2010.

БУРОВ (Лясковец)

Ан[астас] Буров

   І

Цоньо  Ан. Буров [*1806+?], хаджия.

   І

Атанас х.Цонев Буров [*Лясковец+1845] = Стан(к)а Стоянова МИХАЙЛОВСКА [*Елена], сестра на Иларион Макариополски. Дарява на лясковското училище 12500 сребърни лева.

1. Анастас Ат. Буров, търговец с железарски магазин = Донка Никова [*Лясковец, 1840 +1919]

1.1 Атанас Ан. Буров [*1866], банкер.

1.2 Никола Ан. Буров

1.3 Иларион Ан Буров [*Лясковец,1873+1931,Русе], доктор, завършва медицина в Тулуза и специализира в Париж, полкови лекар в Свищов 1900-06, военен лекар през Балканската и І Световна война; съдружник във фамилната фирма "Д.А.Буров и с-ие", основава фонд "Д-р Иларион и Мария Бурмови" с капитал от 50,000 лв.; кмет на Русе 1915-19 = Мария.

1.4 Халамби Ан. Буров [1880 +1949], доктор, автор на "Македония" 1995 = Еленка Илиева Щърбанова [*Лом].

1.4.1 Илия Х. Буров

2. Цони Ат. Буров

3. Илия Ат. Буров, дарява място за читалищна сграда в Лясковец.

4. Димитър Ат. Буров [*1839+1904], основава  - търговско-кредитна къща "Д.А.Буров и с-ие" в Г.Оряховица 1862 и Българска търговска банка в Русе 1895 със съдружник Георги Губиделников. Депутат.

4.1 Иван Д. Буров [*Г.Оряховица, 2 май 1873+1939], учи в Г.Оряховица /средно/, завършва търговия във Виена - Австрия и финанси в Марсилия - Франция. Работи в банка "Креди Лионе" - Марсилия.  Участва във войните - Балканската 1912 /награден с орден "За храброст"/, Междусъюзническата 1913 и Първата световна до 1917. Ръководи свищовския клон на фамилната БТБ  и основава банкерска фирма "Буров - А(ра)баджиев". Председател на  БТБ  в София 1909-? /ок. 30 г./, председател на Съюза на българските ивдустриалци /ок. 20 г./,  подпредседател на Ι застрахователно дружество "България". Основава картела "Съединени тютюневи фабрики" и съосновател на АД "Гранитоид" /произзводство на цимент/. Акционер в фирми, свързани с промишлеността . 

4.2 Атанас Д. Буров [*Г.Оряховица,30 ян.1875+15.V.1954,Пазарджик], политик, банкер; учи в Русе, завършва стопански науки в Париж - Франция и политикономия в Англия /Оксфорд/ и  финанси в Женева - Швейцария. Участник в - Балканската война /при Лозенград, Гечкенли, Селиолу, Чаталджа/ и награден с орден "За храброст", Междусъюзническата война и Ι Световна война. Депутат 1899-1901 и 1911-34. Министър на търговията и промишлеността 1913-? и 1919-?, министър на външните работи и вероизповеданията ?, министър 2-9 септември 1944. Продава  1941 заради дългове, срещу 8 мил. лева, презастрахователното дружество "България". Председател на Сдружението на българските индустриалци. Осъден 1944 на 1 г. затвор, интерниран в  Дряново 1947,  национализарат БТБ 1947, осъден 1950 на 20 г. затвор. Сътрудник на в. "Мир" - орган на Народната партия. Умира от сърдечна недостатъчност в затвор. В признателност в Г.Оряховица е обявен за почетен гражданин 28 май 2000 = Смарайда /Майда/ Салабашева [*ок.1895+ между 1954 и 1983]. Брак от 1913.

4.2.1 Стефан Ат. Буров

4.2.2 Недялка Ат. Бурова, жива 1983.

Сродници - внуци на Атанас Д. Буров, банкерът / Елена Младжова - живее в Сан Франциско и Магдалена Каблешкова - живее в Шотландия/

     # сп. "Македонски преглед" 1993, № 1, с. 148; 2001, № 4; Буров, Х. Македония. С., 1995, с. 24-25; Медникаров, Христо. Приносът на фамилия Бурови.- в "3В", ян. 2010, бр. 3, с. 16 и 4 сн.;Уикипедия 9.ІV.2010 за Иларион А. Буров.; Христов, Костадин. Историята на Българската търговска банка на фамилия Бурови.- сп."Осем", 2012,бр. 1, с. 102-105 и сн.

БУЮКЛИЕВ (Кюстендил)

1-12. умират малки.

13. Стоян /Стоянчо/ Буюклиев [*Кюстендил,1872+2.ΙΙΙ.1914,София], чиновник; участва в Балканската война 1912 = Екатерина /Катица, Кате/ Войнова [*Кюстендил+ 18.ΙV.1926], сестра на дякон 1863 Агапи Войнов [*Кюстендил,1838+1902], йеромонах 1868, учител в с. Царево село 1857-63, Солун 1870, Струмица, Воден, заточен в Диарбекир. Брак от 1892. Преселват се в София 1898.

13.1.1 Елена Ст. Буюклиева [*Кюстендил, 1892], учи в София /гимназия/, статистик

13.1.2 Невена /Нени/ Ст. Буюклиева [*София,11.II.1896+2.VI.1966], актриса в София /Народен театър/ 1919-66, играе в чужди и в пиеси от български автори - "Под старото небе" /първо представление, от Ц.Церковски/ 1919, "Самодива" /П.Ю.Тодоров/ 1920, "Боян Магестника" /К. Христов/ 1921 и 1942, "Змейова сватба" /П.Ю.Тодоров/ 1923, "Вампир" /Ант. Страшимиров/ 1923, "Майстори" /Рачо Стоянов/ 1927, "Албена" /Й. Йовков/ 1929, "Камбаните на св. Климент" /Димо Сяров/ 1929, "Тя и двамата" /Ст. Л. Костов/ 1930, "Драгойци" /Стефан Савов/ 1933, "Болярите и пустиннослужителят" /Георги С. Дръндаров/ 1933, "Към пропаст" /Ив. Вазов/ 1933, "Престолът" /Ив. Вазов/ 1934, "Госпожата" /Ел. Багряна и Матвей Вълев/ 1938, "Когато гръм удари" /П.К.Яворов/ 1939, "Семейство" /Христо Свиленов/ 1940, "Калин Орела" /Никола П. Икономов/ 1941, Царица Теодора" /Магда Петканова/ 1945, "Царска милост" /Камен Зидаров/1948-55 /77 постановки/, "Любов" /Орлин Василев/ 1952, "Искри в нощта" /Арманд Барух/ 1953, "Вражалец" /Ст. Л. Костов/ 1957, "Пред буря" /Боян Балабанов/ 1960, "Рожден ден" /Драгомир Асенов/ 1964, последна роля в "Службогонци" /Ив. Вазов/1965. Първа главна роля 1922 в пиесата "Свети, но не сгрява" /от А.Н.Островски/, първа двойна роля - близнаци "Дванадесета нощ" /У. Шекспир/ 1926. Играе и във Видин, Лом, Плевен, Пловдив, Русе. Учи в София /Втора девическа гимназия/ ?-1915, преминава театрални курсове при Гено Киров, Златина Недева, Вера Пушкарьова, Н.П. Масалитинов и др.; рецитаторка и Първа председателка на рецитаторския кръжец "Живо слово" 1924, с чиято инициатива и помощ се осъществява пренасяне 1931 костите на поета Димчо Дебелянов от Демир Хисар в Копривщица. Учителка в с. Жедна, Радомирско ок. 1915, чиновничка в Статистиката, пом.-счетоводител в Дирекцията на пощите ?-1918. Освен незавършената биография, авторка на спомени за свои учители и колеги - Адриана Будевска 1953, Сава Огнянов 1958; Васил Кирков ?, Иван Димов 1965 и Иван Попов 1965 = Петър Спирков, професор, преподавател в Стопанска академия - Свищов. Брак в Париж от Х.1935. Имат дъщеря Лиляна, автор на книгата за майка си.

13.1.3 момиче ? Ст. Буюклиева [*София,1898+1898,София], умира на няколко месеца.

13.1.4 Никола Ст. Буюклиев [+ началото ΙΙ.1966], собственик на даракчийница и работодател; изселен на гара Лъкатник 1949-52 = ? Брак от преди 1925.

13.1.5 Тодор Ст. Буюклиев [*ок.1910] = ?. Със семейството си в София 1948, ул. "Николай Павлович".

14-15. умират малки

16. Ана Буюклиева [*ок.1881], 9-годишна, когато се жени брат й = ? Брак ок. 1910.

    # Спиркова, Лиляна. Моите изповеди. Животът на Невена Буюклиева. С., 2006, 132 с.

БУЮКЛИЕВ / ПИКОЛО (Търново)

х.Илия Буюклиев

1. Сава х.Илиев [*Казанлък], търговец.

1.1 Никола С. Хаджиилиев, с псевд. Пиколо [*Търново, 15.ХІ.1792+16.ІІІ.1865,Париж], учител, доктор и книжовник; учи в Търново /гръцко училище/ 1799-1806 и Букурещ /гръцки лицей/ 1806-10, завършва медицина във Франция /Париж 1825-?/ и Италия /Болония и Пиза 1827-29/. Учител по френски в Букурещ 1811-16 и на о.Хиос 1817 /Духовна семинария/, преподавател по красноречие и етика на о. Корфу /Йонийска академия/ 1822-?. Член на литературното дружество към Букурещкия лицей ?-1816. В Одеса 1817-20. Поставя драми на гръцки език /включително и свои/. Доктор на литературата 1824, професор по философия 1825. Лекар в Париж 1829-30 и Букурещ 1830-39. От 1840 живее в Париж. Кореспондира с д-р Петър Д. Протич и съратник с д-р Петър Берон и Стефан Богориди. Дарител на книги за търновските училища и им завещава 12000 франка. Участва в гръцкото въстание 1822. Сътрудничи на гръцки и френски 1856 периодични издания. Превежда от френски на гръцки 1841, 1860 /"Павел и Вергиния", "Индийска хижа", "Животът на Цезар", "История на животните" от Аристотел/. Автор на драми - "Леонид" 1817, "Смърттта на Демостен" 1818 /на английски 1824/, "Никаратос" и на стихотворения. Осиновява племенника си Теохар ок. 1840/41.

1.2 Анастасия х.Илиева [*Търново,ок.1802] = Кирил Кирович. Имат 2 сина - Димитър [*1824+1905] и Теохар Пиколо [+1848].

1.3 Стефан х. Илиев [*Търново,1814/9 + жив 1889], околийски началник в Букурещ - 32 години = ?. Имат 2 сина, офицери и дъщери.

Сродница - Елена Пиколо = Параскев х.Луков [+ІV.1821]

     # БВИ. С., 1988,  с. 531-532 и сн. на Никола, 333 и сн. на д-р Димитър К. Кирович; ЕБВЛ. С., 1996, с. 568-569.