Родословия - У

УЗУНОВ (с. Златарица, Еленско )

Рк Марко [*с.Златарица, Еленско], с прозв. Узун.

   І

1. Константин /Костадин/ Узун Марков [+1864], свещеник в с. Златарица /50-те години/ и в с. Къпиново - ВТърновско; спомощник 1833.

1.1 Марко К. Узунов, учител в с. Къпиново.

2. Стоян Узун Марков

2.1 Йордан Ст. Узунов - 25.ХІІ.1875.

3. Петър Узун Марков

     # Станев, Никола. История ... 1993; БВИ. С., 1988, с. 355.

 

УЗУНОВ / КЛАДЛЕКОВ (Копривщица)

? = ? жива в Цариград ок.1856.

   І

Рк Цвятко Крадлеков, с прозв.  Узун [*Копривщица, след 1804 +1869, Цариград], чорбаджия, търговец; деец за църковна независимост. След 1856 се преселва от Одрин в Цариград = І. Рада Керекова [*Одрин+ок.1851/2,Одрин], по произход от Копривщица = ІІ. Катиньо, гъркиня. Преселват се в Цариград след 1856.

1. Анастасия Цв. Узунова  [*Одрин, 1845 + жива 1876], с духовно име Аспазия; учителка; учи гръцко и френско училище в Цариград, учителка в - Калофер 1869, с.Дермен дере = Първенец, Пловдивско ?-1871, Копривщица 1871-?  и Пловдив 1871-76. Сътрудник на в. „Век” 1875. Автор на „Буквар за французкия язик” 1875. Подпомага в Цариград брат си и Васил Йонков - Гложенеца, избягали от заточение, да отплават за Одеса с руски кораб  = Младен Желязков  [*с.Първенец, Пловдивско + жив 1880], доктор. Брак след 1871.

2. Домна Цв. Узунова [*Одрин]

3. Атанас Цв. Узунов  [*Одрин, 1851+26.VІІ.1907,София], с псевд. Цвятко Крадлеков, Дългия, книжовник - драматург, учител по аритметика, алгебра, геометрия и физика в Калофер /няколко месеца/, Сливен септ. - 5 дек. 1872, Аргана 1874, София /по география 1879-80, алгебра и геометрия 1880-81 и управител на ученическия пансион, Ловеч (училищен инспектор 1881-84 и 1885) и гр. Орел 1876 или през 1879, училищен инспектор в Цариград 1904-?. Учи в Цариград 1856-65 /гръцко училище/ и гр. Николаев 1865- май 1871 /гимназия/. Сподвижник на В. Левски от 8.ХΙ.1872, опит за ликвидиране на хасковския гъркоман х.Ставри Примов – 4 май 1873; затворен 5 май 1873 и съден на процеси в Хасково май-юни 1873, отпратен Пловдив, Одрин и Цариград ?-18.ХІІ.1873, заточен за 15 г. в рудниците на Аргана-Мадени 2.ΙΙ.1874 докато избягва 1876 с Васил Йонков - Гложенеца през Ерусалим – Яфа – Цариград - Одеса. Преводач в руския военен щаб през РТВ 1877-78, превежда от руски Н.В.Гогол /"Женитба"/ 1883. Ром.-комендант на Габрово 1878, окръжен управител в Лозенград през РТВ, административен служител в Сливен юли 1878, доброволец в Сръбско-българската война 1885 при Сливница и Пирот; депутат 1886-87. Кореспондира със - сестра си Анастасия 1870, 1872-73, Михаил Греков 1872,  съгражданина Костадинчо Доганов 14.V.1874, поп Минчо Кънчев 30.VІІ.1878, Младен Желязков /зет/ 1880, Антим Ι 1880-81, Димитър Ризов 1894 и Стоян Заимов 1895. Автор на драмата „Цвятко войвода” 1876 и пиесата „Добър хайдутин” 1880, "Железниците в Княжество България" 1882. Негов ученици - Тодор Г. Влайков - писател, проф. Стефан Петков = Екатерина /Елисавета/ Николаевна Верьовкина [*гр.Орел], дъщеря на руски генерал. Брак  в гр. Орел 1880-87. Живеят в Русия 1887-97 и отново преди 1904. Нямат деца.

4. Димитър Цв. Узунов  [*Цариград], от ІІ брак, учи в гр. Николаев 1870.
5. Антимия Цв. Узунова
6. Евантия Цв. Узунова
7. син ? Цв. Узунов
8. дъщеря ? Цв. Узунова
9. дъщеря ? Цв. Узунова

     # Илинчева, Ани. МПК. С., 1983, с. 14-16; БВИ. С., 1988, с. 667-668 и 2 сн; БВ. С., т. І, 1995, с. 221-237; Сб. Протоколи от съдебния процес срещу Атанас Узунов и другите подсъдими по Хасковското покушение през 1873 година. С., 1975, с. 122-128; Вж Възвъзова-Каратеодорова, Кирила. „Атанас Узунов – на Левски „верен помощник” /непубликуван очерк от 250 машинописни стр./

 

УЗУНОВ (Охрид)

Христо Узунов, кюркчия и учител в Охрид ок. 1873; учи в Охрид и Цариград, един от малцината грамотни през 30-те години в Охрид.

1. Димитър Хр. Узунов [*Охрид, 1842+9.ІХ.1887, Куманово], учител от 1866; учи в Охрид и Русия, библиотекар в Софийската народна библиотека 1878-80, учител в Битоля 1880-, Охрид 1881, Струга 1882, Кукуш и Куманово 1866-79, 1884-87. Училищен инспектор в Охридско и Стружко 1881-82, училищен иконом на българската гимназия в Струга 1883084 и търговец. Кореспондира с братя Робеви 1861-81 /13 писма/. Сътрудник на в. "Македония" 1868 = ? Георгиева Чакърова [* Струга].

1.1 Христо Д. Узунов с прозв. Дуле [*Охрид,+1878+5.ІV.1905, с.Цер -Кичевско], борец за свобода; учи в Солун. Участник в Илинденското въстание във Охридско и Струмишко 1903. Самоубива след като четата е обкръжена.

1.2 Ангел Д. Узунов [*Охрид], деец на ВМОРО - пунктов ръководител в Кюстендил, установява се с майка си в София и доживява до дълбока старост.

2. Константин Хр. Узунов [*Охрид +1859,Русия], шивач, учител в Охрид 1855-58, следва в Русия 1859.

3. Анастасия Хр. Узунова = Григор Ставрев ПЪРЛИЧЕВ [*Охрид,1830+1893], поет и І преводач от гръцки на български на "Илиада". Имат син Кирил [*1875+1944].

     # Галчев, Илия. Димитър Хр. Узунов.- В: Българско самосъзнание...С., 2000, с. 313-317 и 354; БВИ. С., 1988, с.668 и 558; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 259.

УЗУНОВ / ДИМОВ (с. Ст. Караджово, Ямболско)

Рк Никола с прозв. Узуна [*с. Ичме, преди 1762+1817], води битки с кърджалите1806 = Велика [*преди 1761/65]

1. Митар Н. Узунов [+1827] = І. Сърма; ІІ. Неделя.

2. Димо Н. Узунов [+ млад] = Търна

2.1 Никола Димов = Съба

2.1.1 Димо Димов

2.1.2 Велика Димова

2.2.3 Търна Димова

2.2.4 Калина Димова

2.2.5 Стоя Димова

2.2.6 Дафна Димова

2.2 Тодор Д. Узунов [*с.Ичме, ок.1792 +1862], говедар и пазвантин в Тулча 1854 = Калина /Каля/ Маринчова Згурьова [*1803+ преди 1850, с.Караманкьой]. Брак от 1825. Имат 11 деца, 4 от тях умират малки.

2.2.1 Марин Т. Узунов, в Русия 1868.

2.2.2 Търна Т. Узунова [*1836/37 +Русе], във Варна 1897, отпускат й 1883 пенсия 15 лв., а 1884 - 30 лв. = Никола  Станев  [*Тулча],  с прозв.  Еминджията, Кожухаря [*Тулча], арестуван март 1864/65 за това, че укрива Стефан Караджа. Брак от 1855 в Тулча. Имат 4 деца - Евдокия *1856, Коста(дин) [*1870+1930], Никола *1874, писар в община Варна 1895 и Елена *1876 във Варна 1897.

2.2.3 Стоян /Стою/ Т. Узунов [+преди 1863], пълнолетен.

2.2.4 Васил Т. Узунов [+преди 1847, Делиорманско].

2.2.5 Велика Т. Узунова [+1844, с.Ичме]

2.2.6 Стефан Т. Димов с прозв.  Стефан Караджа от 1864 [*с.Ичме, 11.V.1840 +31.VII.1868,Русе], войвода, спомощник в Тулча 1864 ,1865, 1869; убит от турци. На негово име - родното му село, улица в София.

2.2.7 Пена Т. Димова [*с.Ичме, 1843+1903,Тулча] = Манол  Стоянов [+1913,Тулча], земеделец, фелдфебел в Русе след 1878. Брак след 1862 в Тулча. Преселват се в Русе преди 1884. Имат 10 деца, 3 от тях умират малки; Тодорка *1880, Константин, Иван, Марина, Георги, Калина *1893; приемат след 1878 ФИ Караджови.

2.2.8 Вена Т. Димова = Манолов.

2.2.9-10 умират малки.

2.2.11 Стойко [*Бейдауд, 1849 +1849,Бейдауд - Влахия]

2.3 Велика = Кирю Георгиев Кънев

2.4 Калина = Люцкан Тодоров

2.5 Стана = Кръстю /Къню/ Тодоров Радилов.

     # Нейков, Балчо. Стефан Караджа и неговите предци. 1908; Ферменджиев, Никола. Родът на Стефан Караджа.- Родови хроники. С., 1977, с. 139-179; Иван - блогър. Децата на Търна - Исторически анализи, 31.VІІІ.2010. Вж за смъртта на Никола Станев - сп. "Поборник-опълченец" 1888, № 7-8 и да се уточнят освен първите две деца дали и другите са от същия брак?