МАДЖАРОВ (Копривщица)
Динчо Маджаров
Ι
Михаил Д. Маджаров [+Копривщица], свещеник почти 60 год. в Копривщица; учи наустница, скотовъдец в Бесарабия 5 г., оженва се и се запопва 25-годишен, спомощник 1840, 1843,1850, 1857. Умира от холера на 85 години.
І
Иванчо п.Михальов Маджаров, търговец, общинар = ? Хлътева, сестра /по-голяма/ на Георги Бенковски.
1. Михаил Ив. Маджаров [*Копривщица, 31.І.1854 +23.І.1944], министър и публицист; учи в - Копривщица при Веселин Груев, частен ученик 1867-69 при Петър Жилков, Пловдив 1871-72 и Цариград /Роберт колеж/ ?-1877. Учител в Пазарджик 1877-79, сътрудничи на в. "Напредък" 1875 и "Ден" 1875. Редактира в. "Марица" 1882-85, сп. "Българска сбирка" 1893, сп. "Юридически преглед" 1894, в. "Мир" 1894-1912, преводач от руски. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията 1894-99 и министър на външните работи и изповеданията 1919-20, посланик в Лондон 1912-14 и Петербург 1914-15, депутат 1879, 1880-1911, 1919--31. Автор на Спомени 1942 /1968/. Племенник на Г. Бенковски = Мария.
1.1 Анна М. Маджарова [*Пловдив, 31.ХІІ.1894+1982], с псевд. Каменова, писателка; учи в София /гимназия/ ?-1913, следва литература в Лондон 1913 и Петербург 1915 и в София право. Сътрудничи на в. "Мир"1919, сп. "Златорог" 1920. Превежда от английски 1971 /"Чичо Томовата колиба"/. Авторка на романи 1930, 1933, 1938, 1957, разкази 1961 и 1975, повести 1965 и 1972, пътеписи 1942, 1962 и 1963 и книги за родния край "Копривщенката" 1929 и "Копривщица. Исторически очерк" 1963. Неин портрет 1924 е дело на художника Иван Милев (1897+1927) = Петко Стайнов [*1890 +1972], юрист; братовчед на едноименния композитор.
1.2 Георги М. Маджаров
# БВИ. С., 1988, с.385-386 и сн., РБЛ. С.,1977, Т. 3, с. 158-159 и сн., както и с. 322-323 и сн. Вж Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926. С., 1926, /фототипно ок. 2006/, с. 25-38.
МАКАРИЕВ (Дебър)
1. Исакий Макариев, зограф 1871.
2. Кузман Макариев, зограф 1871.
Сродник - Апостол Христов Макариев, с прозв. Дебърчанина, резбар 1935.
# Епиграфски надпис в Петрич; в. "Македонско слово" 1935, бр. 17; Вж Български възрожденски майстори.
МАКЕДОНСКИ - с. Горни Тодорак, Кукушко
Никола [*с.Горни Тодораак +1835], платнар и сапунджия, търговец на прежда.
1. Георги Николов, свещеник; отвежда брат си Христо в Солун 1852 = ? Георгиева [* с.Долни Тодорак], жива 1859, дъщеря на Георги Сърбака, който след смъртта на съпругата си 1852 забягва в Света гора и става монах.
I
2. син ?, с бащиния занаят
3. дъщеря ? Н., 1852 в селото си
4. Стоян Н. [*1834] , търговец на платна и памук 1856-60. Близнак с Христо.
5. Христо Н. Македонски [*с.Горни Тодорак,1834 +5.VІІ.1916,Русе], с прозв. Македончето; учи в родното си село /килийно гръцко училище/ 1841-48, търговец в Солун 1852-56, търгува с памук и платна 1856-60, четник при Стоимен войвода ?- есента на 1860 из Малешевско, войвода на малка чета 1860. В Белград есента на 1861-62. Участник в Първата ?- септември 1862 и Втората легии 1867; войвода на чета 1864-65, знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа от 10 юли 1868 до с.Идилево - Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа. Оттегля се с двама четника и за 61 дена достигат до Зографския монастир, където престоява 7 месеца. През Цариград и Одеса достига до Румъния. Участва през Сръбско-турската война 1876 и Сръбско-българската война 1885. След РТВ живее в Русе. Съмишленик на Г.С.Раковски от 1860, другар на Ст. Карджа 1862. Автор на спомени "Записки на Хр. Македонски 1852-1877" 1896.
5.1. Екатерина Хр. Македонска
5.2. Тица Хр. Македонска, предават знамето за музей 1925.
# Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 151. Вж Спомените.
МАЛИНКОВ / ПОПОВ - Калофер
Стоил Малинков
І
Димитър Ст. Малинков [*Калофер, 1816+26.VІ.1878], свещеник в Калофер от 40-те до 70-те. Спомощник 1840, 1845, 1849 /"Извод от физика" на Н. Геров/ 1853 /"Критически издиряния на историята" превод от Ботьо Петков/ = ? Раева, сестра на Серафим Раев, свещеник.
1. Стоил Д. Попов [*Калофер, 1839 +1890,София], учи в Калофер при Б. Петков и Карлово. Търговец и писар в Цариград. Редактор на на в. "Дунав" 1865-? и в. "Кукуригу", учител в Русе 1865-? Сътрудник на в. "Право" 1871, в. "Турция" 1872, преводач от руски 1867, съавтор на "Турско-български разговорник" 1869 /ІІ изд. 1873/.
1.1 Стефан Ст. Малинков [*Калофер+Русе], учител; учи в Болград /гимназия/ ?-1868. Учител в с.Еникьой - Бесарабия 1868-?, Гюргево ?-1873, Колофер 1873-75 и Русе 1876-77. Сътрудничи на в. "Летоструй" 1870. След РТВ е юрист в Русе.
2. Константин Д. Малинков [*Калофер, 14.V.1843+4.ХІІ.1912], с духовно име Константин Врачански; митрополит; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград /гръцко училище/, Рим /католическа семинария "Св. Атанасий"/ 1863-69. Монах, йеродякон, архимандрит 1873, митрополитски наместник в Силистра 1874, епископ във Враца 1874, митрополит Врачански 1884-1912. Член и наместник председател на Светия Синод 1886-1908.
3. Киро Д. Попов [*Калофер, 1845 +12.ІХ.1877,Пловдив], доктор; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград ?-64, завършва медицина в Букурещ 1864-70. Лекар в Карлово 1870-? и открива І аптека. Член на РК- Карлово, съратник на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски. Обесен от турци = Екатерина /Ека/ Райно ПОПОВИЧ [*Карлово,1854].
Сродник - Никола Бацаров.
# БВИ. С., 1988, с. 389, 350, 542, 546, 565.
МАМАРЧЕВ (Котел)
Рк Ради, с прозв. Мамареца [*с. Еркеч, дн. Козичино, Бургаско], скотовъдец и пазач на Хемската порта, преселва се в Котел.
І
Стойко Р. Мамарчев [*Котел, ок. 1750+1809, с.Зелена морава - Търговишко], участник в Котленското въстание 1809.
1. Ради Ст. Мамарчев [*Котел, ок.1780+1829] = Марина
1.1 Стоян Р. Мамарчев, преселва се в Бесарабия 1829-53 и се заселва в с.Юшенлии, дн. Ботево, Варненско.
1.1.1 Георги Ст. Мамарчев, с прозв. Маджара [+ след 1885], участва в отряда на Лаьош Кошут 1848; кореспондира с чичо си Георги и сина му Стефан - 6 писма.
1.1.2 Стойко Цояков, с прозв. Мамарец [+1880], моли Г. Ст. Раковски да му изпраща в. "Дунавски лебед" 1860, в Котел укрива 1878 Г. Ст. Раковски.
1.2 Стати Р. Мамарчев [жив 1867], в Бесарабия 1829-53, заселник в с. Юшенлии.
1.3 Петър Р. Мамарчев [жив 1867], в Бесарабия 1829-53, заселева се в с. Юшенлии.
1.4 Митю Р. Мамарчев [*с.Еркеч, 1807+1887, с.Юшенлии], в Бесарабия 1829-53, заселва се в с. Юшенлии.
2. Стоян Ст. Мамарчев
3. Георги Ст. Мамарчев и прозв. Буюклиу 1828 [*Котел, 1786 +1846, о.Самос], доброволец в Руско-турската война 1806-12, където получава орден "Св. Георги Победоносец" и чин поручик; участва в Гръцката завера 1821 и Руско-турската война 1828-29 - орден "Св. Ана" и чин капитан. В Котел с дружина 1829. Комендант и кмет на Силистра 1829. Организира Велчовата завера 1835 и като офицер в руската армия не е осъден на смърт, отведен е в Цариград и заточен в Коня - Азия и преместен на о.Самос след смъртта на султан Махмуд ІІ.
3.1 Марийка Г. Мамарчева [*ок.1830] = в Русия.
3.2 Стефан Г. Мамарчев, послушник в Киево-Печорската лавра 1846.
3.3 - 3.5
4. Мария Ст. Мамарчева = Пеню Пенев [*Котел]. Имат 6 деца.
5. Руса Ст. Мамарчев = Стойко Събев Папазоглу. Имат 5 деца - 1. Неша [*1819 +1910]; 2. Г. Ст. РАКОВСКИ [*1821 +1867]; 3. Нанка [*1823 +1899]; 4. момче + преди 1847 на 15 години; 5. момиче + на 14 г. преди 1847.
Сродници - Антонина Димитрова Мамарчева [*с.Ботево - Варненско, 1840 +15.VІІІ.1903,София], учителка в - Тулча 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74, Силистра 1874-82, София; учи в Енина и Киев 1860-65 = Димитър Поптонев ЕНЧЕВ [*с.Енина - Казанлъшко, 1841 +1882, Силистра], учител и книжовник.
# Мамарчев, Димитър. Мамарчовският род.- В: Мамарчев, Д. и и Зв. Цонев. Родословията на трима дейци на заверата в 1835. С., 1935
МАНЗУРСКИ / ДАСКАЛОВ (Разлог)
Илия Манзурски
Ι
1. ? Ил. Манзурски [*Разлог, 1738 +1821, Зографски монастир], с духовно име Филотей, митрополит, учи в Зографския монастир, където се замонашва ок.1760. Самоковски митрополит 1772-1819.
2. Йосиф Ил. Манзурски [*Разлог, 1774+1814], с прозв. Даскала; учител; учи в Рилския монастир ?-1794, І учител /килиен/ в Разлог 1795-?, 1810-14; свещеник от 1805 в Разлог и ктитор на Рилския монастир. Умира от чумна епидемия.
2.1 Михаил Й. Даскалов [*Разлог, 1799 +1864,Разлог], учител в Разлог 1822- ок.1835 и ?-1856 и свещеник и архиерейски наместник в Разлог; учи в Самоков 1819 и Зографския монастир ?-1821. Съинициатор в Разлог за изграждането на черква 1834 и училище 1835. Превежда документи от гръцки и турски, народен лечител. Убит от турци.
2.1.1 Иван М. Даскалов [*Разлог, 1832], учител 1858-?; учи при Неофит Рилски, деец за църковна независимост.
2.1.1.1 Благой Ив. Даскалов [*Разлог, 23.ІІ.1867+1956,Разлог], учител в Разлог, Якоруда и др. Деец на ВМРО.
2.1.2 дъщеря ? М. Даскалова = ?. Брак от 1864.
# БВИ., С., 1988, с. 673; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 160, с. 80; Пирински край. Енциклопедия. Благоевград. 1995, т. І, с. 545.
МАНЧОВ / МАНЧЕВ (Пазарджик)
Петър Манчов [*Батак, ок.1817 +1876]. член на РК-Пазарджик от 1871, устабашия на градинарското дружество "Труд" със свещеноливница. Подпомага финансово Банковски, за което в ареста е пребит от турци. Преселен от родителите си в Пазарджик.
1. Дена П. Манчова [*1838]
2. Никола П. Манчов [*1842], член на РК-Пазарджик, арестуван 1876.
3. Елена П. Манчова [*1848]
4. Сотир П. Манчов [*1850], член на РК-Пазарджик, арестуван 1876. Родоначалник на Сотирови.
Сродници
Георги Манчов [+1911], убит.
Никола Манчев , социалист, със деца - Асен Н. Манчев и Петър Н. Манчев.
Тодор Манчев, социалист със син Стоян Т. Манчев, партизанин, убит.
# Риндова, Бистра. Сподвижници на В. Левски от кв. Чикълсън в Т.Пазарджик.- В: Родове на В. Левски и на негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 129-132.
МАРКОВ (Карлово)
Рк Марко, хаджия.
Ι
Христо х.Марков [*Карлово +1877, с.Баня - Пловдивско], свещеник; учи при Райно Попович. Убит от турци.
1. Мария Хр. Попова = Цочо ГЕНКОВ, златар. Имат 5 деца.
2. дъщеря ? Хр. Попова
3. Петър Хр. Попов, І председател на Касационен съд в София.
4. Димитър Хр. Попов, опълченец на Шипка 1877-78, председател на Опълченското дружество в Карлово.
5. Константин Хр. Попов, полковник; съставител на артилерийски устав.
6. Георги Хр. Попов, с прозв. Кьосе, съратник на В. Левски от 1864, умира млад.
# Петрова, Надежда. Д-р Васил Цочев Генков - лекар и общественик.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 75-76.
МАРХОЛЕВ (Калофер)
Генко Мархолев, търговец - абаджия в Цариград = Злата [*Калофер].
1. Иван Г. Мархолев [*Калофер, 1842+1890,Пловдив], търговец в Измир и Цариград до към 1863; поборник за свобода, сподвижник на В. Левски, член на РК-Карлово, арестуван и затворен в Пловдив 1870-76 и в Диарбекир 1877-78; доброволец в Сръбско-българската война 1885 и Съединението 1886. След 1878 е и полицейски началник в Карлово. С личен печат. Умира след операция от херния = І. Цвета [*Калофер +1879]. Брак от 1863; ІІ. Гина [*Сопот], вдовица с 1 дете. Брак от ноември 1880.
1.1 Златка Ив. Мархолева [*1865] = Иван Филипов. Имат 2 деца.
1.2 Генко Ив. Мархолев [*1865 +1937,София], генерал; завършва Военното училище 1887 -/подпоручик/, командир /полковник/ на конен полк през Балканската война 1912-13 и Междусъюзническата война 1913. Награден с ордени - "За храброст", "Св. Александър" и "За заслуги"
1.2.1 Иван Г. Мархолев, завършва Военното училище 1905-12.
1.2.2 Борис Г. Мархолев [+1945] = Мими.
1.2.3 Цвета Г. Мархолева
1.3. Христофор Ив. Мархолев [*1860 +1889], от І брак.
1.4 Гурко Ив. Мархолев [*1880 +1939], генерал, от ІІ брак; старши офицер 1913 = Елисавета Джуркова.
1.4.1 Катя Г. Мархолева = Любен Панов.
1.5 син ?, осиновено дете на ІІ съпруга.
2. Димитър Г. Мархолев, търгува в гр. Измир и Цариград.
3. Христо Г. Мархолев
4. Лала Г. Мархолева = Петър Стаматов, търговец в Цариград.
5. Стамул Г. Мархолев
6. Ана Г. Мархолева = Петко Калеев.
7. Дона Г. Мархолева = Донкьо Дойнов Начов /Начев/. Имат 5 деца.
# Ненков, Петър. Иван Мархолев - сподвижник на Апостола.- В: Васил Левски и негови сподвижници. С., 1997, № 9, с. 71-74. Вж. Матев, Лалю. geni.com 10.VІІІ.2010.
МИЛАДИНОВ (Струга)
А. Христо /Ристо/ Миладинов [*с. Магарево - Битолско,1783+1830], преселват се в с.Мишлешево -Стружко, а по-късно в Струга ок.1810, грънчар и търговец, дарител на стружката черква "Св. Георги" 29.V.1818 = Султана (Сола), с прозв. Ристоица; Виктор Григорович записва от нея българска народна песен 1845.
1. Димитър Хр. Миладинов [*Струга, 1810+11.І.1862,Цариград], учи в Охрид /монастир "Св. Наум" и гръцко училище/, Струга 1828-29 /класно/, Янина 1833-36 /гимназия/; учител в Охрид (1830-32, 1837-39 и 1860), Струга (1839-40, 1845-47 /гръцка гимназия/ и 1859), Кукуш 1840-42, с.Магарево 1847-52, Битоля 1852-55, Прилеп 1856-57. Арестуван в Струга на 16.ІІ.1861, закаран в Охрид, Битолския затвор, Солун, Цариград. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61 и в. "Цариградски вестник" 1860. Кореспондира с Виктор Григорович 1846, Александър Екзарх 1852, Г. Ст. Раковски, Константин А. Робев . Съсъставител на "Български народни песни" 1861 = Митра Наумова Матова [*Струга,ок.1824+30.VІ.1894, с.Новоселци], песнопойка, пише писма до братя Робеви в Битоля, подготвя ІІ издание на Сборника 1891. Преселва се в София 1887, почива от апоплексия. Брак от 1842.
1.1 Елисавета Д. Миладинова [*1843 +13.ІІІ.1870,Кукуш], учителка; учи при баща си в Струга ок.1860 и Битоля; учителка в Кукуш ок.1860-70 = Кузман ШАПКАРЕВ [*Охрид], учител и фолклорист. Брак от 1863. Нямат общи деца.
1.2 Панталей /Панде/ Д. Миладинов [*1850-?], грънчар и земеделец = І ?; ІІ ?.
1.2.1 Наум П. Миладинов [+1946, Струга], глух, земеделец в Струга, от 1887 в София, където основава гимнастическо дружество 1909 = Милица Евтимова Дандалова [*Струга+Струга]. Имат 6 момичета и син Димитър.
1.2.1.1 Димитър Н. Миладинов [*1911+1982], фотограф в Струга; учи в София /ІІІ мъжка гимназия/
1.2.1.2 Константин Н. Миладинов [*1914], техник в завод "Ворошилов"-София и контрольор в завод "Електра" = ?
а) Маргарита К. Миладинова [*1952]
б) Ваня К. Миладинова [*1955]
1.2.1.3 Пенка Н. Миладинова [*1919], учи в София ?-1949, служителка в БДЖ, неомъжена.
1.3 Царевна /Василика/ Д. Миладинова [*Струга, 1.І.1856 +1934+18.ХІІ.1934,София], учителка; учи в Струга ?-1866, Киев /гимназия/ 1866-74, учителства в Шумен 1874-80, Етрополе 1880-81, Свищов 1881-82, Солун 1882-91 и 1913, Прилеп 1889-91. Автор на спомени "Епоха, земя, хора" 1985; умира при трамвайна злополука = Никола АЛЕКСИЕВ [*Охрид], търговец. Брак от 1882. Преселват се в София 1913. Имат 4 деца - Владислав [*1883+1962], Мария [*1888+1968], Димитър [*1892 +1975] и Райна [*1897 +1984].
1.4 Милица /Анастасия/ Д. Миладинова [*Струга, 1857 +1894/1903,София], учи в Струга, завършва Висша женска школа в Белград 1870-74; учителка в Струга ок.1875-77 = Георги п.Христов Икономов [*Струга, 1837 +1914, София], учител. Преселват се в София 1887. Имат 3 дъщери - Люба [*1887 +1959], Елена [*1889 +1958] и Йорданка [*1891 +1975].
1.5. Златица Д. Миладинова [жива 1894] = Наум Стоянов. Живели в Шумен и с.Новоселци – Елинпелинско ок. 1894. Имат 2 деца - Костадинка [*1878+1918] и Стоян.
1.6 Фросина /Фроса/ Д. Миладинова = Наум Ликов [*Струга], фурнаджия. Имат 4 деца - Елена, Райна, Натанаил и Милан.
1.7 Страшимир Д. Миладинов [*Струга], учи в Белград ок. 1864.
2. Атанас /Тасе, Тане/ [+Касандра, ок.1842] № 3 = Доста.
3. Мате(й) [+Струга, ок 1842] № 4
4. Апостол-Нелко [+Струга, до към ? 1842], грънчар = Митра [*с.Янчейкевци].
4.1 Христо Нелков Миладинов [*Струга +1878]
4.1.1 Георги Хр. Миладинов [*Струга, 1869+903], грънчар, член на ВМРО.
4.1.2 Вангел Хр Миладинов [*1871 +1905] = Александра /Санда/ Хаджова.
4.1.3 Боянка Хр. Миладинов [*1873 +1974], грънчар в Дебър.
4.2 Никола Н. Миладинов
5. Ана Хр. Миладинова
6. Кърста /Кръстана/ Хр. Миладинова = поп Янче. Имат син поп Дионисий [*1850+1944].
7. Наум Хр. Миладинов [*1824 +27.ІV.1897, София], учи в при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш; укрива се в Дебър у сродника Никола Миладинов 1861, след РТВ се прехвърля със семейството си в Кюстендил, а по-късно в София. роден преди Константин, № 2 = Зоица,
7.1 Климент Н. Миладинов
7.1.1 Йорданка Кл. Миладинова = Чернов; София, ул. "Толбухин" 87.
8. Константин /Коста/ Хр. Миладинов [*Струга,1830+7.І.1862,Цариград], учи при брат си Димитър в Струга, Охрид, Кукуш; Янина /гръцка гимназия/ 1844-47, следва гръцка филология в Атина 1849-52 и славянска филология в Москва 1857-?; учител в с.Търново - Битолско 1847-49. Отива да помогне на арестувания си брат в Цариград и там е арестуван. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858-59, сп. "Братски труд" 1859 /стихове/, в. "Дунавски лебед" 1860 /стихове/; превежда от руски 1858. Кореспондира с Г. Ст. Раковски 1861, Наум Робев. Съсъставител на "Български народни песни" 1861.
Б. Никола Миладинов, в Дебър.
В. Георги Миладинов
Г. ? Миладинов
Д. ? Миладинова
# Михайлов, Крум. Родът на Братя Миладинови.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 83-133; БВИ. С., 1988, с. 412-413 и 3 сн.
МИЛАРОВ вж САПУНОВ
МИЛЕВ / КАСАБОВ (Раднево)
Георги Касабов = Пена
І
Мильо Γ. Касабов [*с.Братя Даскалови - Чирпанско, 1868], учител; в Ст. Загора от 1897 книжар и издава І детски албум "При животните" 1913; учител в Раднево ?-1895-? Мобилизиран ок.1915 = Ι. Хераклия /Харо/ Ташкова; ΙΙ. Анастасия Бонева [*1872], учителка в с.Раднево ?-1895-?.
1. Наум /Унчо/ М. Касабов [*1884 +ІХ.1923,София], на фронта 1917, убит от полицията.
2. Атанас /Тачето/ М. Касабов, анархокомунист, на фронта 1917, затворен в Софийския затвор 1923.
3. Евгения М. Касабова - снимка 1912.
4. Надя М. Касабова [*1893+?]
5. Георги /Гео/ Милев Касабов [*гр. Раднево - Ст.Загорско, 15.І.1895 +15.V.1925,София], поет 1920, 1922; учи в Ст.Загора 1900-11, следва романска филология в СУ 1911-12, завършва в Лайпциг 1912-14, ШЗО-Княжево 1916; старши подофицер в І Световна война - 34 п.п., където загубва дясното си око 28.ІV1917, лекуват го в Скопие, София и Берлин с 14 операции 1918. Сътрудничи на сп. "Листопад" 1913, сп. "Звено" и "Борба"1914, сп. "Aktion" /Берлин/ 1918, "Слънце" 1919, "Зеница" 1921, "Работнически вестник" 1922, "Червен смях" и "Възход" 1923; преводач от руски 1911 и немски 1919. Оставя автопортрети 1910-13, 1921; рисува и белгийския поет Емил Верхарн. Издава сп. "Везни" 1919-21, основана и редактира сп. "Пламък" 1924, автор на поемата "Септември" 1924, за която е осъден на 14.V.1925 с присъда - 1 година затвор, 2 години лишаване от граждански права и глоба от 20,000 лв, а на другия ден е отведен от полицията и убит. На негово име - къщи-музеи в Ст.Загора 1955 и Раднево 1973-1989 и квартал в София, техникум в София = Милица /Мила/ Димова п. Керанова [* Брезник], с корен от с.Главан - Ст.Загорско; следва в Париж, актриса в Народния театър. Брак от 1918.
5.1 Леда-Евгения Г. Милева [* София, 5 февр. 1920 + 5 февр. 2013, София], детска поетеса от 1946; учи в София - Американския колеж - Симеоново ?-1938 и завършва Института за детски учителки 1938-40, следва и право в СУ. Редактор в - издателство "Народна младеж" 1951-56, сп. "Пионерска самодейност" и сп. "Дружинка" 1956-60; директор на Българска телевизия 1966-70. Генерален директор на БНТ 1966-70. Преводач от английски, френски и руски и председател на СБПреводачи,. Народен представител. Сътрудничи на сп. "Първи стъпки" 1940. Авторка на над 30 стихосбирки и пиеси = Николай Попов [*Велинград], учи в Американския колеж. Имат син Боян, правнуци - Елена, Кирил и Борис - снимка 2005.
5.2. Бистра Г. Милева [*17.ІV. 1921] = ?
6. Борис /Борко/ Милев Касабов [*Чирпан,13.ІХ.1896+], с псевд. Огин, режисьор, актьор, писател и антифашист; секретар на Ст.Загорския областен управител 1925 и уволнен, след като се застъпва за арестуването на брат си Гео; участник във френската съпротива 1925-28, 1942-?, в Белгия 1928, Люксембург; учи в І мъжка гимназия - София 1917-22. Учител в с.Капатово - Петричко; редактор на вестници и литературен седмичник ок.1926. Сътрудничи на в. "Труд", в. в."Ехо", "Релеф", "Наковалня" и автор на "Страници. Спомени" 1974, "Атон - легенда жива" 1981 и др.
7. Весела М. Касабова, най-малка сестра, ок. 5-годишна 1912.
Сродници - по снимка от 1912
Гена
І
Анастасия Касабова
1. Пенка
2. Мария
# Милев, Борис. Страници. Спомени. С., 1974; ; РБЛ. С., 1977, т. ІІ. с. 366-371 и 2 сн.; сп. „Отечество” 1985, № 1, с. 22; Вж Георгиева-Фурнаджиева, Елена. Гео Милев. Летопис ...Пловдив, 2005 с родословно дърво! Вж Пенка Касабова "Любов и талант".
МИНКОВ (Калофер)
Никола Минков [*Калофер]
І
Калчо Н. Минков, търговец в Болград = Стефана.
І
Ангел К. Николау, кмет на Кишинев.
І
Анастасия Анг. Минкова [*1850 +1933], доктор; учи стенография, завършва медицина в Цюрих 1872-75 и Париж ?-1878. Доктор в Александровската болница - София, Търново, Пловдив, Ловеч и Варна = І. Павел Белрадски, руски дворянин. Имат дете, което почива невръстно; ІІ. Александър Головин [*гр.Белозерск, Беларус +1904], журналист. Брак след 1878.
МИНКОВ (Лом)
Никола Минков, книжовник и учител.
І
1. Цветан Н. Минков [*Лом, 1891 +1967, София], писател и литературен критик; учи в Лом /гимназия/, завършва славянска филология в СУ 1914; учител в с. Горна Гнойница - Монтанско - 1г., Лом, Бургас и София -1948, преподавател в Педагогическия институт в Ихтиман – 1г.; сътрудничи на списания и вестници от 1909, редактор на в. "Глобус" 1927-28, съредактор на сп. "Език и литература" ?, съучредител на дружеството на филолозите - слависти ?; автор на 12 исторически романа, биографични романи и очерци /за Хр. Ботев 1925, 1938 /1940/, Г. Ст. Раковски 1931, В. Левски 1932, Найчо Цанов 1933 /1947/, Софроний Врачански 1936, П. Р. Славейков, В. Друмев 1936, Л. Каравелов 1936, Ив. Вазов 1939, Ст. Михайловски 1940, Д. Войников 1941 и др./, разкази 1930-1963; на "Очерки по българска литература" 1946 /1948/ и др.
2. Милчо Н. Минков, доктор - зъболекар.
2.1 Емил М. Минков [*1930+2003], музикант - цигулар и концерт-майстор; завършва Консерваторията в София. От 1972 свири в Германия - и в Берлинската опера.
2.2 Виолета М. Минкова, актриса.
# РБЛ. С., т. ІІ, 1977, с. 379-381 и сн.
МИНЧОВ (Търново)
х.Димо Минчооглу, с прозв. Кожухаря, търговец на кожи, спомощник.
1. хаджи Николи х.Д. Минчооолу [*Търново,17.ІІ.1826+3.ІХ.1892], търговец на кожи; деец за църковна независимост и щедър дарител на черкви - 500,000 златни лева, притежател на търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград и Одеса; пълномощник на търновци пред Високата порта 1853-1879. Домът му /"Ханът на хаджи Николи" - паметник на културата/, строен 1858 от Колю Фичето. Погребан при черквата "Св. Константин и св. Елена" = І. х.Пенка х.Минчо Хаджицачев. Кум Никола Златарски; ІІ. Мария Пенчо, с прозв. Тревналията [+1865], брак от 1862; ІІІ. Катинка Янко Минчев Беленска [+1931]. Брак от 1874.
1.1 - 1.6. Димитър и София [+ малки], от І брак.
1.7. Бонка х.Н.Минчова [+1865], от ІІ брак. Умира от холера.
1.8. Христо х.Н. Минчов, от ІІ брак; доктор.
1.9. Мария х.Н. Минчов, от ІІІ брак = Марко Хараламбиев [*1870]. Имат 3 деца - Хараламби [*1899], доктор, Никола [*1905+1924], Маргарита [*1913], доктор. Наследница - Мария [*1992].
1.10. Иван Николиев Минчов [*1877], доктор; от ІІІ брак.
1.10.1 Васил Ив. Николиев, доктор
1.10.1.1 Васил В. Николиев [жив 2010]
1.11 Димо х.Н. Минчов [*1880 +1898]
1.12 Никола х.Н. минчов [*1881 +1885]
2. Анастасия Хаджидимова [+Х.1860] = х. Павли х.Иванов, търговец. Имат син Димитър.
# Вж Биографията на х. Николи Д. Минчев. С., 1907.
МИНЧОВИЧ (Търново)
Димитраки Минчович [*Жеравна], с 2 братя забягват през Кримската война в Тулча = ?.
1. Пантелей Д. Минчович [*Търново, 1834+22.ХІІ.1898,София], доктор, следва медицина в Атина и Париж, но завършва в Цариград ?-1856. Военен лекар в турския флот (1856-70, 1871 - ок.1877), доктор в Тулча 1870-71. Фолклорист 1869. През РТВ служи към руското командване - управител на Сулина, губернатор на Варна. След 1878 се преселва в София - директор на Александровската болница 1880-90, депутат 1881, 1894-98. Основател и председател на БЧК 1885-86,1888-89. Сътрудничи на в. "Македония" 1867,1871 и в. "Право" 1869 = ? [*Жеравна+ на 27 год].
1.1. Султана П. Минчович [*Тулча, 1869+1946], учи в Букурещ /френски пансион/, милосърдна сестра през Балканските и І Световна войни; депортирана в Еникьой = Рачо Петров [*Шумен,1861+1942], министър-председател, генерал. Брак от 1887-1919. Имат 3 деца - син? 1885 в София, Влада = Карастоянов, редактор и Мария, репресирана.
1.2. Димитър П. Минчович, министър и дипломат в Белград 1887, Букурещ 1890-99.
1.3. ?
# БВИ. С., 1988, с. 420; Бележити търновци. , с. 178-138.
МИРКОВИЧ (Сливен)
Рк Мирко
Ι
Вълко Мирков /Мирчов/, търговец 1843-47 в Сливен, с дюкан на Аба пазар = Ι. Койна; ΙΙ. ? Изселват се 1828 във Влашко - с. Берязка, край Плоещ за кратко и отново през Кримската война 1854 - няколко години.
Ι
Вълко Мирков /Мирчов/, търговец 1843-47 в Сливен, с дюкан на Аба пазар = Ι. Койна; ΙΙ. ? Изселват се 1828 във Влашко - с. Берязка, край Плоещ за кратко и отново през Кримската война 1854 - няколко години.
Ι
1. Руско /Русчо/ В. Миркович, с прозв. Папукчи [*Сливен, 20 юли 1817 +1896], търговец 1837-. Съдружник в Цариград на търговски фирми "Р. Миркович и П. Боянов" и "Р. В. Миркович и (съ)дружия" 1846 /пререгистрирана в Бургас 1888/ = Елена Бянова [*Сливен]
1.1 Иванка Р. Миркович [*Сливен] = Иван(чо) Добрев Желязков [*Сливен].
1.2 Петко Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.
1.3 Георги Р. Миркович [*Сливен, ок. 1858+?]
1.4 Тодор Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.
1.5 ? Р. Миркович = Захария Д. Жечков [*1834+1903].
1.6 ? Р. Миркович = Спас Кожухаров.
1.7 ? Р. Миркович = Стефан Г. Гидиков [*1837+1871].
1.8 ? Р. Миркович = Янко Димов Каларашев [*1866+1931], доктор.
2. Георги В. Миркович [*Сливен, 10 март 1826 +29 септ. 1905,Сливен], доктор; учи в - Сливен 1833-39 при даскал Димитър Кешиша и 1843-46 при гръцкия учител Цукала, Котел 1840-43 при Сава Доборлодни, Киев 1847-48 /духовна семинария/ - съученик с Драган Цанков, Сава Филаретов и Иван Кишелски; Цариград 1848-49 / гръцко училище/ и 1849-51 /католически колеж/; завършва медицина в Монпелие - Франция 1851-56 - състудент с Вичо Панов. Защитава докторат "За режива изобщо при здраво и болно състояние" 30 юли 1856. Лекар в - Сливен (1857-58, 1866;1878-79, 1894-1905) и директор на гимназия 1879-80, Ст. Загора 1858-59, Цариград 1859-61 и 1867-68, Болград 1861-63 и директор на гимназия 1864, Браила 1864-66, Видин 1868, Лом 1869, Пловдив 1880. Арестуван и заточен в Диарбекир 1870-75. Депутат. Сътрудничи на - сп. "Български книжици" 1859, в. "България" 1860-61 и в. "Македония" 1867-68. Съосновател на в. "Българско знаме" (Сливен) 1879, издател на сп. "Нова светлина.." 1891-96 и "Здравословие .. " 1891-96, сп. "Виделина" (Сливен) 1902-04. Автор на "Слово въз нуждата на учението..." 1864; "Кратка и методологическа българска граматика" 1860 /ΙΙ изд. 1883/; "Презпазителни и лечителни мерки лротив холерата" 1893.
3. Стефана В. Миркович [*Сливен, 10 март 1826 +1826, Сливен], близнак на Георги, скоро след раждането си почива.
4. Димитър В. Миркович
5. Атанас В. Миркович
6. Нойко В. Миркович
7. Иванка В. Миркович
8. Костадин В. Миркович
3. Стефана В. Миркович [*Сливен, 10 март 1826 +1826, Сливен], близнак на Георги, скоро след раждането си почива.
4. Димитър В. Миркович
5. Атанас В. Миркович
6. Нойко В. Миркович
7. Иванка В. Миркович
8. Костадин В. Миркович
# Стоянов, Гавраил Ил.. Петър Миндов - Чинтула и негоното потомство. С., 2009, с. 13-14, 124, 139; БВИ. С., 1988, с. 421-422 и сн.
МИРСКИ (Котел)
Иван Попов, търговец.
І
Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд. Мирски [*Котел,14.ХІ.1852 +7.V.1920, София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Търговец в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - тук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, в Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73. и сп. "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858 +2.І.1937, Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.
Родственици
- К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.
- Жана ...[*1928+2013] , съпруга на Кръстьо Мирски. След този брак, тя се омъжва и за Иван П. Стоянович
- К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.
- Жана ...[*1928+2013] , съпруга на Кръстьо Мирски. След този брак, тя се омъжва и за Иван П. Стоянович
# БВИ. С., 1988, с. 422, 284.
МИРЧОВ (Копривщица)
Тодор Мирчов [*Копривщица, ок.1785/1790], търговец - браничар "продавач на брани - овци и овча вълна", ктитор на черква "Св. Никола".
1. Генчо Т. Мирчов
2. Димо Т. Мирчов
3. Вельо Т. Мирчов
4. Георги Т. Мирчов
5. Рада Т. Мирчова = Петко Христов ДОГАНОВ [*Копривщица], ктитори на Рилския монастир 1844. Имат 6 деца - Христо [*1837], Тодор, Константин [*1841+1900], Ралу, Парашкева, Мария.
# Сб. Копривщица, с. 47
МИХАЙЛОВСКИ (Елена)
Родът води началото си от Андроник, преселник от Грузия 1688. Той има 2 сина - Иван в с.Арбанаси и Христо в Горна Оряховица.
Рк Михаил, чорбаджия, преселва се в гр. Елена = Дойна.
1. Христо Михайлов
1.1 Михаил Хр. Михайлов
1.1.1 х.Стоян М. Михайловски [*1780+1836], чорбаджия, кмет на Елена, хаджия от 1816 = Бойка ?; Йорданка /Юрдана/ х.Стоянова Стоилова ? [*Елена], хаджийка от 1816.
1.1.1.1 Стоян Ст. Михайловски, с духовно име Иларион Макариополски [*Елена, ІХ.1812 +4.VІ.1875,Цариград], учи в - Елена, с.Арбанаси ?-1825, Търново, духовно училище в Карея - Света гора 1833-34, о.Андрос 1836-38, Атина /гимназия/ 1838-41; замонашва се в Хилендарския монастир 1832, епископ 5.Х.1858 Макариополски, митрополит 25.V.1872 Търновски. Съмишленик на Г.Ст. Раковски от Цариград 1841-42; заточаван на - Света гора 1843-50 и Мала Азия 1861-64 заради отстояване независимостта на българска църква и представител на Светогорските монастири в Цариград 1854, 1857-58, учител в Цариград след 1858-60-?. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1859, в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1867, в. "Право". Преводач от руски 1844 и автор на послесловие 1844, 1869-70.
1.1.1.2 Никола Ст. Михайловски [*Елена, 1818+1892,София], писател; учи в - Елена и Атина /гимназия/ ?-1838, завършва Историко-филологически факултет в Москва с докторат по философия ?-1848. Учител в - Елена 1848-52, Търново 1853-56, 1858-61 и 1863-67, Сливен 1857-58 и София /и директор/. Преподавател в СУ по гръцки език и литература 1888-89. Основава в. "Съветник" в Цариград 1863-65 и 1870. Депутат 1880-81, 1890-93 и член на Върховния касационен съд 1878. Съставител на учебници - "Малка българска читанка" 1866 /1868/, преводач от руски 1865, 1873 и гръцки 1867, 1869, 1870 и др. Поддръжник на Търновската правописна школа 1857 = Елена х.Демирева.
1.1.1.2.1 Стоян Н. Михайловски [*Елена,7.І.1856 +3.VІІІ.1927,София], писател - басни, епиграми, сатири, сонети, поеми 1889, 1908, очерци и драми; учи в - Елена, Търново, Цариград 1868-72 /френски лицей/, завършва право в Екс ан Прованс - Франция 1875-77 и 1881-83. Учител в - Дойран 1872-74 и Русе 1888-92 /по френски език/, преподавател по френски в СУ 1892-94, 1897-99, доцент 1895-99. Депутат 1886-87, 1894-96, 1903-08. Сътрудничи на - в. "Век" ?, сп. "Читалище" 1872-74 /стихотворения/, в. "Век" 1875, в. "Стара планина" 1876-77 /стихотворения/, в. "Българин" 1877, "Периодическо списание" и сп. "Мисъл", сп. "Средец" 1885, в. "Ден" 1904, "Църковен вестник" ?, в. "Напредък" ?. След 1878 е адвокат в - Търново 1877, Свищов и София 1878 - 9 окт. 1879 и 1885, член на Апелативния съд в Русе 1888, издава в. "Софиянец" 1879 и редактор от 4 до 6 бр., редактор на в. "Народен глас" в Пловдив 1880. Автор на стихосбирки 1889, 1890, 1895, 1905 и на химна "Върви народе, възродени" = Райна Георгиева.
1.1.1.2.2 Борис Н. Михайловски [*Елена]
1.1.1.2.3 Михаил Н. Михайловски [*Елена, 1859]
1.1.1.2.4 Иларион Н. Михайловски [*Елена,1863]
1.1.1.2.5 Йорданка Н. Михайловска [*Елена]
1.1.1.3 Димитър Ст. Михайловски [*Елена+1848,Свищов], учител; завършва Херсонската семинария в Одеса 1842-47. Учител в Свищов 1848 = ? Алексеева.
1.1.1.4 Тодор Ст. Михайловски [*Елена,ок.1820], търговец, учи в Одеската семинария 1848-52, хаджия = Рада, с прозв. Тревненче. Деца ...
1.1.1.5 ? Ст. Михайловски
1.1.1.6 Станка Ст. Михайловска = Буров.
1.1.1.7 Донка Ст. Михайловска = Симидов.
1.1.1.8 ? Ст. Михайловски
2. Иван Михайлов, с прозв. Кара Иван 1813 = ? [*с.Арбанаси], гъркиня.
# РБЛ. С., т. ІІІ, 1977 , с. 393-396 и 2 сн.; БВИ, С., 1988, с. 285, 428-430 и сн.; ЕБВЛ. ВТ., 1996, с. 457-458; Вж Богданов, Иван. Родословието на Стоян Михайловски.- „Родина”, 1939, № 1; Моллов, Здравко. Родовете на Иван Момчилов и Никола Михайловски.- В: Огнище на педагогическата мисъл. ВТ., 1981, 93-102; Саламанова, Рада. Семейна хроника. Един български род на 350 години. Михайловският род от град Елена. С., 1996, 103 с. и 22 родови схеми.; Вж Медникаров, Христо. Приносът на фамилия Буров.- в. "3В" н.2010, бр. 3, с.16.
МИХОВ (Габрово)
Васил Михов [*Габрово +1.ХІІ.1895], свещеник в - Габрово 1862-76 и след 1878 архиерейски наместник, Браила след 1878 и учител в Габрово 1875-77, 1888-95, спомощник 1868 .1. Михаил В. Михов [*Габрово, 10.ІІ.1877+16.ХІІ.1903], доктор, поет; учи в Габрово 1881-2, 1885-86 и Браила; следва естествени науки в Страсбург – Германия 1892-94 и завършва медицина в гр. Лил, Нанси и Монпелие – Франция 1894-1901, преводач от руски 1900. Убеждения – социалист, сподвижник на Д. Благоев и Георги Кирков; Г. В. Плеханов от 1898. Сътрудник на сп. „Ден”, сп. „Социалист”, „Освобождение”, „Работнически вестник”, „Социалдемократ” 1892, сп. „Ново време”, „Червен народен календар” 1900, в. „Народен живот” 1899, 1903.
2. Никола В. Михов [*Габрово, 18.ІІІ.1877+5.ІV.1962], академик – І български библиограф, учи в Габрово 1890-1895, завършва в - Женева – Швейцария 1897, биология и социология в Брюксел - Белгия 1898-1900 с докторат „История на статистиката”. Учител в - с.Драганово – Г.Оряховско 1895-97, Търново 1900-01 /по френски/, Габрово 1903-05 /по френски/, София 1905-10. Поддиректор на Народната библиотека 1908-?. Участва като подофицер /ШЗО 1903/ в Балканската и І Световна война ?-1918. Автор на - библиографии върху естествознанието 1908, търговията и икономиката; „Библиографски източници за историята на Турция и България” т. І-ІV, 1914, 1924, 1928, 1934, „Населението на Турция и България през ХVІІІ-ХІХв.”, т. І-ІV, 1915, 1924, 1929, 1935.
2.1 Никола Н. Михов
2.2 Васил Н. Михов
2.3 Михаил Н. Михов
3. Петър В. Михов [+1925,София], учи в Габрово, следвава право в СУ и завършва в Белград. Съдия в Добрич, председател на Софийския окръжен съд, адвокат по делото за убийството на земеделския водач Петко Д. Петков. Изгорен в пещ на Дирекция на полицията.
# Генчева, Елена. Д-р Никола Михов.- В: Светилник на новобългарската просвета. С., 1966, с. 191-197 и сн., както и на стр. 148-155 и сн. Благодаря на Пенчо Бонев за предоставената литература; БВИ. С., 1988, с. 431.
МИШАЙКОВ (с. Пътеле, Леринско)
Иван Хаджиовец, търговец = Мишайкова.
1. Тръпче /Търпо/ Ив. Мишайков [*1803], къща в Прилеп в съседство на К. Ив. Мишайков
1.1 Евгений Тр. Мишайков [+Зографски монастир], архимандрит. Завършва богословие на о.Халки, протосингел на Пловдивския митрополит 1866-68, митрополитски наместник във Видин 1869-71, оттегля се в Зографския монастир от 1871-?.
1.2 Васил Тр. Мишайков [*Битоля, ок.1845], учи в Битоля и Атина /гимназия/ 1861-64; завършва право в Москва, след което е секретар на сродника - митрополит Панарет Пловдивски.
1.2.1 Петко В. Мишайков [*1886], полковник.
1.3 Диаманди Тр. Мишайков [*1872]
1.4 Григор Тр. Мишайков
1.5 Иван Тр. Мишайков
2. Петър Ив. Мишайков, с духовно име Панарет [*с.Пътеле,1805+ 26 ноем. 1883, Пловдив], митрополит. Учи в Битоля, Кожани, о. Андрос 1838-? и Атина /гимназия/ ?-1843, завършва филология в Атина ?-1843. Учител в Битоля 1843-44. Дякон 1844-51 при Янинския митрополит, митрополит Ксантийски 1851-58-?, Пловдивски 27 февр. 1861-72-? Сътрудничи на в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870-71, в. "Век" 1874, сп. "Читалище" 1875, в. "Напредък" 1876-77. Автор на "Надгробное пение" 1866
3. Константин Ив. Мишайков [*с.Пътеле,1807+ окт..1880, Пловдив], доктор. Учи в Битоля, о. Андрос и Атина 1830; завършва, медицина в Пиза 1840. Лекар в Битоля ?--1871-75. Член на битолската черковна община ?-1870-71-? . От 1876 се преселва в Пловдив. Деец за българска църковна независимост. Финансира 1871 с 400 турски лири построяването на "нова българска черква" /"Св. Богродица"/, дарява 1875 къща в Баир махала за взаимно училище. Интерниран от турските власти в Солун 1875-76 и Цариград до май / юни 1876. Имотите си завещава 1880 на българската община в Битоля, роднини, черква "Успение прсв. богородица" - Пловдив, Пловдивско сиропиталище. Кореспондира с д-р Стоян Чомаков 1873 и Кузман Шапкарев 1873 = Фани Папазова, в 1880 получава своя дял от съпружеско завещание..
3.1 Христаки К. Мишайков
3.2 Георги К. Мишайков
внук на Константин - Роман Мишайков [*Варна,1883+1903,с. Карабинци - Щипско], четник при Н. Дечев; загива в сражение с турска войска.
4. Стойчо Ив. Мишайков [*1809], един от изпълнителите на завещаното от брат му . К. Ив .Мишайков
5. Димитър Ив. Мишайков [*1811], получава 1880 дял от братовото завещание = ? [+преди 1881].
5.1 Михаил /Михалаки/ Д. Мишайков [+Пазарджик], учи на о.Халки /богословски училище/ 1864 и Белград /педагогическо училище/; учител в Самоков 1876. Председател на Окръжния съд - Пазарджик след 1878; депутат в УС 1879 = Щеляна Стефанова.
5.1.1 Владимир М. Мишайков [*1892 +1971], адвокат.
5.2 Иван Д. Мишайков [*с.Пътеле, 1854], учи във Виена 1876. Преселва се в Пазарджик след 1879, където работи в просветния отдел = Евгения Белчева.
5.2.1 Димитър Ив. Мишайков [*1883 +1915], министър.
5.2.2 Тодор Ив. Мишайков
5.3 Петър Д. Мишайков, депутат в ІV НС; цанковист.
5.4 Симеон Д. Мишайков [*1863], майор.
6. Васил Ив. Мишайков [*1813]
7. Менка Ив. Мишайкова = Миованов.
Сродници
- Лазар Мишайков [+ преди 1881]; братанец на Панарет.
- други, споменати в завещание 1880 - Лазар х.Петров Мишайков, 70 т.л.; Мата Мишайкова, 50 т.л. - вероятно съпруга на Димитър; Христо Т. Мишайков, 150 полуимпериала, а пазел 400.
- Лазар Мишайков [+ преди 1881]; братанец на Панарет.
- други, споменати в завещание 1880 - Лазар х.Петров Мишайков, 70 т.л.; Мата Мишайкова, 50 т.л. - вероятно съпруга на Димитър; Христо Т. Мишайков, 150 полуимпериала, а пазел 400.
# Метев, Лалю. Мишайсов, под дата 27.VІІ.2009; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 177 и 195; Галчев, Илия. Българското самосъзнание... С., 2000, с. 348.
МОМЧИЛОВ (Елена)
Никола Момчилов, свещеник
І
1. Иван Н. Момчилов [*Елена, 19 окт. 1819 +8 дек. 1869, Г.Оряховица], книжовник и учител; учи в Елена, Търново, о.Андрос 1837-?, Атина /гимназия/, Херсонската семинария в Одеса 1842-43; учител в Елена 1843-59, Г.Оряховица 1859-64, деец за църковна независимост; книгоиздател в Търново 1864-69, спомощник 1843, 1861. Сътрудничи на в. "Македония" 1868. Автор на учебни пособия - "Сборник от образци за изучаването на старобългарския йезик" 1863, "Граматика на старобългарския йезик" 1865, "Буквар" 1868 /1873/, "Начални книжки за деца" 1871 /1872, 1875, 1878/, "Граматика на новобългарския език" 1868 /1873/ с което поставя нормите на т.н. Търновска езиково-правописна школа, "Първа читанка" 1874, "Малка аритметика" 1869 и др.; преводач 1865, от гръцки 1869 1872.
1.1. Никола Н. Момчилов [*ок.1857+], учител; учи в гр. Николаев ?-1873, учител в с. Първомайци - Търновско, Г.Оряховица ?-1876, Дряново след 1878. Преводач в РТВ, околийски началник в Г.Оряховица и Сухиндол - Търновско, съдебен следовател във Варна и Разград.
1.2 Петко Н. Момчилов [*Г.Оряховица, 2 ноем. 1864+18 ян. 1923, София], архитект.
2. Цона п.Николова МОМЧИЛОВА = х.Петко п.ТОДОРОВ [*Елена +1884], търговец
Сродници
- Иван Момчилов [*Елена,1816+1884], свещеник в Елена от 1842, член на РК- Елена, спомощник 1843, 1844, 1861.
- Христо Момчилов [*Елена], учи в гр. Николаев ?-1870-? Предполага се, че е син на Иван Н. Момчилов.
# БВИ. С., 1988, с. 437-438 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 461-464.
МОШЕКОВ (с. Черни осъм, Троянско)
Иван Мошеков
1. ? Ив. Мешекова = Пенчо Пелов. Родители на митрополит Максим.
2. Минко Ив. Мошеков [*с.Черни осъм,1831+1906, Троян. монастир], с духовно име Макарий, игумен на Троянския монастир 1871-14.І.1895, архимандрит ?-1876 -. Член и подпредседател на РК 1871; арестуван 2.VІ.1876 - и затварян в Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Русе. Учител в Троян; комендант на Троян след 1878, хаджия преди 1872.
Сродници - ? = Сима ?
Минко Мошеков, овчар ок. 1944
Маринка М. Мошекова = Иван ?
# Цанов, Ганко. Многая лета за свободата.- Вода изпод корена. С., 1980, с. 153-160; БВИ. С., 1988, с. 387; Дамянова, Пенка. Историята в личен разказ .- omda.bg /bulg /slovo/ memoris.
МУСТАКОВ (Каварна)
Д.
І
1. М. Д.
І
1.1 Рк Пею М., с прозв. Буюклията "с големи мустаци"; хайдутин = ? Буюклийска.
1.1.1 Михаил П. Мустаков [*Сливен], свещеник и учител в с.Геленджик = Победа - Добричко 1870-72, Омуртаг 1873 и Каварна 1874 = Тодорица, дъщеря на свещеник - братовчед на Хаджи Димитър.
1.1.1.1 Димитър М. Мустаков [*Каварна, 6.VІ.1872+ 24.ХІІ.1973], генерал; завършва Военно училище в София и Генерал-щабна академия в Петербург - Русия. Военно аташе в Солун ?-1909-12, военен министър 1923-25. в Щаба на конната дивизия през Балканската война, началник-щаб /ротмистър до полковник/ на 9 п. Плевенска дивизия през І Световна война. Началник на погранична стража и на жандармерията. Като майор става масон. Арестуван 1944-51 в Пазарджишкия затвор. Награден с орден "За храброст". Автор на спомени "Дневник 1912-1922" 2006 = ? [+1939], сродница на Димитър Ценов от Свищов, учи пиано в Дрезден - Германия.
а) Ангелина Д. Мустакова
б) Теодора Д. Мустакова [Солун, 14.VІ.1909 +30.ХΙΙ.2011,София], с псевд. Фео Мустакова, балерина и хореограф; учи в Париж 1927-?. Основава балета към Музикалния театър. Автор на автобиографичната книга "Живот в света на балета" = Асен Генадиев, инженер-химик. Имат син Павел /Поли/.
1.1.1.2 Никола М. Мустаков = А. , 8-о поколение от рода на Хаджи Вълчо от Банско.
1.1.1.2.1 Екатерина Н. Мустакова, завършва право, историк и родовед. Автор на - "Неугасими имена от Възраждането", "Банско и Атон" и "Банско през Възраждането" /800 екземпляра подарява на община Банско/ = И. Бояджиев. Имат син Н.
1.1.1.2.2 Михаил Н. Мустаков, доктор = Х.
1.1.1.2.3 Т. Н. Мустаков
1.1.2 Екатерина П. Мустакова = Бахов. Имат дъщеря Каля = Добри Паскалев Златев.
2. С. Д.
Сродници
- Владислав Паскалев - академик; ---- Люба Паскалева - архитект; Симона и Полина Паскалеви - оперни изпълнители;
- Любен и Стефан Калицини - цигулари.
# БВИ. С., 1988, с. 439; Дяконова, Светлана. Михаил Мустаков .- geni.com 5.Х.2008, 7.ХІІ.2010. Вж ЦДА, фонд генерал Димитър Мустаков. Сродници на ул. "Дондуков" - София.
МУТЕВ (Калофер)
Димитър Мутев
1. Стефан Д. Мутев [*Калофер], търговец, емигрира със семейството си в Одеса в началото на 30-те = ? Кирова - Хината [*Казанлък]. сестра на Ана, съпруга на Ст. Д. Тошкович [*Калофер, 1789 +1871 ?]
1.1 Димитър Ст. Мутев [*Калофер, 4 септ. 1818 +13 ян. 1864,Болград], книжовник; учи в Калофер, гимназия в Румъния, Ришельовския лицей в Одеса 1833- ?, завършва философия в Бон и Берлин 1842 с докторска дисертация. Работи в Одеса и Петербург 1844, в Цариград е съосновател и пръв редактор на сп. "Български книжици" 1858; заминава в Болград - Молдавия, където е първият директор на гимназия 1859-61-?. Записва народни песни и пословици. Сътрудничи на руския периодичен печат, преводач от английски 1858 /"Чичо Томовата колиба" от Х. Бичер-Стоу/. Автор на "Естествена история" 1869.
1.1 Димитър Ст. Мутев [*Калофер, 4 септ. 1818 +13 ян. 1864,Болград], книжовник; учи в Калофер, гимназия в Румъния, Ришельовския лицей в Одеса 1833- ?, завършва философия в Бон и Берлин 1842 с докторска дисертация. Работи в Одеса и Петербург 1844, в Цариград е съосновател и пръв редактор на сп. "Български книжици" 1858; заминава в Болград - Молдавия, където е първият директор на гимназия 1859-61-?. Записва народни песни и пословици. Сътрудничи на руския периодичен печат, преводач от английски 1858 /"Чичо Томовата колиба" от Х. Бичер-Стоу/. Автор на "Естествена история" 1869.
1.1.1 Владимир Д. Мутев, учи в Одеса /гимназия/ 1879, завършва Харковския университет.
1.1.2 Олга Д. Мутева
1.2 Христо[фор] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовкския лицей в Одеса - юридически отдел 1843, секретар е на градоначалника в Одеса.
1.3 Никола[й] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовския лицей в Одеса 1840-46, следва в Неапол и завършва консерватория в Рим -1849, в Болград основава музикално дружество 1859. Автор на композиции - "Балканска рапсодия" и 4 обработка на народни песни за висок глас и пиано.
1.4 Елена Ст. Мутева [*Калофер, 1825+1854], поетеса, публикува 2 стихотворения /"Бог", "Басня"/ в "Български книжици" 1858. Събира и записва фолклорни материали, преводач от руски 1852 /"Райна княгиня" от А.Ф. Велтман/ и 1855/6 /"Източни приказки", "Чичева Томова колиба"/. На нея е посветена 1846 поемата "Стоян и Рада" от Найден Геров = Стефан Тошкович [*Калофер].
2. Евстати[й] Д. Мутев, учи в Одеса ок. 1840.
3. Стойко Д. Мутев
4. Рада Д. Мутева
5. Ана Д. Мутева
# БВИ, С., 1988, с. 440-442 и родова схема.
Няма коментари:
Публикуване на коментар