Родословия - М

МАДЖАРОВ (Копривщица)

Динчо Маджаров

   Ι

Михаил Д. Маджаров [+Копривщица], свещеник почти 60 год. в Копривщица; учи наустница, скотовъдец в Бесарабия 5 г., оженва се и се запопва 25-годишен, спомощник 1840, 1843,1850, 1857. Умира от холера на 85 години.

   І

Иванчо п.Михальов Маджаров, търговец, общинар = ? Хлътева, сестра /по-голяма/ на Георги Бенковски.

1. Михаил Ив. Маджаров [*Копривщица, 31.І.1854 +23.І.1944], министър и публицист; учи в - Копривщица при Веселин Груев, частен ученик 1867-69 при Петър Жилков, Пловдив 1871-72 и Цариград /Роберт колеж/ ?-1877. Учител в Пазарджик 1877-79, сътрудничи на в. "Напредък" 1875 и "Ден" 1875. Редактира в. "Марица" 1882-85, сп. "Българска сбирка" 1893, сп. "Юридически преглед" 1894, в. "Мир" 1894-1912, преводач от руски. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията 1894-99 и министър на външните работи и изповеданията 1919-20, посланик в Лондон 1912-14 и Петербург 1914-15, депутат 1879, 1880-1911, 1919--31. Автор на Спомени 1942 /1968/. Племенник на Г. Бенковски = Мария.

1.1 Анна М. Маджарова [*Пловдив, 31.ХІІ.1894+1982], с псевд.  Каменова, писателка; учи в София /гимназия/ ?-1913, следва литература в Лондон 1913 и Петербург 1915 и в София право. Сътрудничи  на в. "Мир"1919, сп. "Златорог" 1920. Превежда от английски 1971 /"Чичо Томовата колиба"/. Авторка на романи 1930, 1933, 1938, 1957, разкази 1961 и 1975, повести 1965 и 1972, пътеписи 1942, 1962 и 1963 и книги за родния край "Копривщенката" 1929 и "Копривщица. Исторически очерк" 1963. Неин портрет 1924 е  дело на художника Иван Милев (1897+1927)  = Петко  Стайнов  [*1890 +1972], юрист; братовчед на едноименния композитор.

1.2 Георги М. Маджаров

     # БВИ. С., 1988, с.385-386 и сн., РБЛ. С.,1977, Т. 3, с. 158-159 и сн., както и с. 322-323 и сн. Вж Юбилеен сборник по миналото на Копривщица 1876-1926. С., 1926, /фототипно ок. 2006/, с. 25-38.

 

МАКАРИЕВ (Дебър)

1. Исакий Макариев, зограф 1871.

2. Кузман Макариев, зограф 1871.

Сродник - Апостол Христов Макариев, с прозв. Дебърчанина, резбар 1935.

     # Епиграфски надпис в Петрич; в. "Македонско слово" 1935, бр. 17; Вж Български възрожденски майстори.

 

МАКЕДОНСКИ - с. Горни Тодорак, Кукушко

Никола [*с.Горни Тодораак +1835], платнар и сапунджия, търговец на прежда.

1. Георги Николов, свещеник; отвежда брат си Христо в Солун 1852 = ? Георгиева [* с.Долни Тодорак], жива 1859, дъщеря на Георги Сърбака, който след смъртта на съпругата си 1852 забягва в Света гора и става монах.

   I

2. син ?, с бащиния занаят

3. дъщеря ? Н., 1852 в селото си

4. Стоян Н. [*1834] , търговец на платна и памук 1856-60. Близнак с Христо.

5. Христо Н. Македонски  [*с.Горни Тодорак,1834 +5.VІІ.1916,Русе], с прозв.  Македончето; учи в родното си село /килийно гръцко училище/ 1841-48, търговец в Солун 1852-56, търгува с памук и платна 1856-60, четник при Стоимен войвода ?- есента на 1860 из Малешевско, войвода на малка чета 1860. В Белград есента на 1861-62. Участник в Първата ?- септември 1862 и Втората легии 1867; войвода на чета 1864-65, знаменосец при Х. Димитър и Ст. Караджа от 10 юли 1868 до с.Идилево - Севлиевско. Сражава се и на връх Бузлуджа. Оттегля се с двама четника и за 61 дена достигат до Зографския монастир, където престоява 7 месеца. През Цариград и Одеса достига до Румъния. Участва през Сръбско-турската война 1876 и Сръбско-българската война 1885. След РТВ живее в Русе. Съмишленик на Г.С.Раковски от 1860, другар на Ст. Карджа 1862. Автор на спомени "Записки на Хр. Македонски 1852-1877" 1896.

5.1. Екатерина Хр. Македонска

5.2. Тица Хр. Македонска, предават знамето за музей 1925.

     # Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 151. Вж Спомените.

 

МАЛИНКОВ / ПОПОВ - Калофер

Стоил Малинков

   І

Димитър Ст. Малинков [*Калофер, 1816+26.VІ.1878], свещеник в Калофер от 40-те до 70-те. Спомощник 1840, 1845, 1849 /"Извод от физика" на Н. Геров/ 1853 /"Критически издиряния на историята" превод от Ботьо Петков/ = ? Раева, сестра на Серафим Раев, свещеник.

1. Стоил Д.  Попов  [*Калофер, 1839 +1890,София], учи в Калофер при Б. Петков и Карлово. Търговец и писар в Цариград. Редактор на на в. "Дунав" 1865-? и в. "Кукуригу", учител в Русе 1865-? Сътрудник на в. "Право" 1871, в. "Турция" 1872, преводач от руски 1867, съавтор на "Турско-български разговорник" 1869 /ІІ изд. 1873/.

1.1 Стефан Ст. Малинков [*Калофер+Русе], учител; учи в Болград /гимназия/ ?-1868. Учител в с.Еникьой - Бесарабия 1868-?, Гюргево ?-1873, Колофер 1873-75 и Русе 1876-77. Сътрудничи на в. "Летоструй" 1870. След РТВ е юрист в Русе.

2. Константин Д. Малинков [*Калофер, 14.V.1843+4.ХІІ.1912], с духовно име Константин Врачански; митрополит; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград /гръцко училище/, Рим /католическа семинария "Св. Атанасий"/ 1863-69. Монах, йеродякон, архимандрит 1873, митрополитски наместник в Силистра 1874, епископ във Враца 1874, митрополит Врачански 1884-1912. Член и наместник председател на Светия Синод 1886-1908.

3. Киро Д. Попов [*Калофер, 1845 +12.ІХ.1877,Пловдив], доктор; учи в Калофер при Б. Петков, Цариград ?-64, завършва медицина в Букурещ 1864-70. Лекар в Карлово 1870-? и открива І аптека. Член на РК- Карлово, съратник на Г. С. Раковски, Л. Каравелов, Хр. Ботев и В. Левски. Обесен от турци = Екатерина /Ека/ Райно  ПОПОВИЧ [*Карлово,1854].

Сродник - Никола Бацаров.

     # БВИ. С., 1988, с. 389, 350, 542, 546, 565.

 

МАМАРЧЕВ (Котел)

Рк Ради, с прозв. Мамареца [*с. Еркеч, дн.  Козичино, Бургаско], скотовъдец и пазач на Хемската порта, преселва се в Котел.

   І

Стойко Р. Мамарчев [*Котел, ок. 1750+1809, с.Зелена морава - Търговишко], участник в Котленското въстание 1809.

1. Ради Ст. Мамарчев [*Котел, ок.1780+1829] = Марина

1.1 Стоян Р. Мамарчев, преселва се в Бесарабия 1829-53 и се заселва в с.Юшенлии, дн. Ботево, Варненско.

1.1.1 Георги Ст. Мамарчев, с прозв.  Маджара [+ след 1885], участва в отряда на Лаьош Кошут 1848; кореспондира с чичо си Георги и сина му Стефан - 6 писма.

1.1.2 Стойко Цояков, с прозв.  Мамарец [+1880], моли Г. Ст. Раковски да му изпраща в. "Дунавски лебед" 1860, в Котел укрива 1878 Г. Ст. Раковски.

1.2 Стати Р. Мамарчев [жив 1867], в Бесарабия 1829-53, заселник в с. Юшенлии.

1.3 Петър Р. Мамарчев [жив 1867], в Бесарабия 1829-53, заселева се в с. Юшенлии.

1.4 Митю Р. Мамарчев [*с.Еркеч, 1807+1887, с.Юшенлии], в Бесарабия 1829-53, заселва се в с. Юшенлии.

2. Стоян Ст. Мамарчев

3. Георги Ст. Мамарчев и прозв. Буюклиу 1828 [*Котел, 1786 +1846, о.Самос], доброволец в Руско-турската война 1806-12, където получава орден "Св. Георги Победоносец" и чин поручик; участва в Гръцката завера 1821 и Руско-турската война 1828-29 - орден "Св. Ана" и чин капитан. В Котел с дружина 1829. Комендант и кмет на Силистра 1829. Организира Велчовата завера 1835 и като офицер в руската армия не е осъден на смърт, отведен е в Цариград и заточен в Коня - Азия и преместен на о.Самос след смъртта на султан Махмуд ІІ.

3.1 Марийка Г. Мамарчева [*ок.1830] = в Русия.

3.2 Стефан Г. Мамарчев, послушник в Киево-Печорската лавра 1846.

3.3 - 3.5

4. Мария Ст. Мамарчева = Пеню  Пенев [*Котел]. Имат 6 деца.

5. Руса Ст. Мамарчев = Стойко Събев Папазоглу. Имат 5 деца - 1. Неша [*1819 +1910]; 2. Г. Ст. РАКОВСКИ [*1821 +1867]; 3. Нанка [*1823 +1899]; 4. момче + преди 1847 на 15 години; 5. момиче + на 14 г. преди 1847.

Сродници - Антонина Димитрова Мамарчева [*с.Ботево - Варненско, 1840 +15.VІІІ.1903,София], учителка в - Тулча 1866-69, Русе 1869-72, Търново 1872-74, Силистра 1874-82, София; учи в Енина и Киев 1860-65 = Димитър Поптонев  ЕНЧЕВ  [*с.Енина - Казанлъшко, 1841 +1882, Силистра], учител и книжовник.

     # Мамарчев, Димитър. Мамарчовският род.- В: Мамарчев, Д. и и Зв. Цонев. Родословията на трима дейци на заверата в 1835. С., 1935

 

МАНЗУРСКИ / ДАСКАЛОВ (Разлог)

Илия Манзурски

   Ι

1. ? Ил. Манзурски [*Разлог, 1738 +1821, Зографски монастир], с духовно име Филотей, митрополит, учи в Зографския монастир, където се замонашва ок.1760. Самоковски митрополит 1772-1819.

2. Йосиф Ил. Манзурски [*Разлог, 1774+1814], с прозв. Даскала; учител; учи в Рилския монастир ?-1794, І учител /килиен/ в Разлог 1795-?, 1810-14; свещеник от 1805 в Разлог и ктитор на Рилския монастир. Умира от чумна епидемия.

2.1 Михаил Й.  Даскалов  [*Разлог, 1799 +1864,Разлог], учител в Разлог 1822- ок.1835 и ?-1856 и свещеник и архиерейски наместник в Разлог; учи в Самоков 1819 и Зографския монастир ?-1821. Съинициатор в Разлог за изграждането на черква 1834 и училище 1835. Превежда документи от гръцки и турски, народен лечител. Убит от турци.

2.1.1 Иван М. Даскалов [*Разлог, 1832], учител 1858-?; учи при Неофит Рилски, деец за църковна независимост.

2.1.1.1 Благой Ив. Даскалов [*Разлог, 23.ІІ.1867+1956,Разлог], учител в Разлог, Якоруда и др. Деец на ВМРО.

2.1.2 дъщеря ? М. Даскалова = ?. Брак от 1864.

     # БВИ., С., 1988, с. 673; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 160, с. 80; Пирински край. Енциклопедия. Благоевград. 1995, т. І, с. 545.

 

МАНЧОВ / МАНЧЕВ (Пазарджик)

Петър Манчов [*Батак, ок.1817 +1876]. член на РК-Пазарджик от 1871, устабашия на градинарското дружество "Труд" със свещеноливница. Подпомага финансово Банковски, за което в ареста е пребит от турци. Преселен от родителите си в Пазарджик.

1. Дена П. Манчова [*1838]

2. Никола П. Манчов [*1842], член на РК-Пазарджик, арестуван 1876.

3. Елена П. Манчова [*1848]

4. Сотир П. Манчов [*1850], член на РК-Пазарджик, арестуван 1876. Родоначалник на Сотирови.

Сродници

Георги Манчов [+1911], убит.

Никола Манчев , социалист, със деца - Асен Н. Манчев и Петър Н. Манчев.

Тодор Манчев, социалист със син Стоян Т. Манчев, партизанин, убит.

     # Риндова, Бистра.  Сподвижници на В. Левски от кв. Чикълсън в Т.Пазарджик.- В: Родове на В. Левски и на негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 129-132.

МАРКОВ (Карлово)

Рк Марко, хаджия.

   Ι

Христо х.Марков [*Карлово +1877, с.Баня - Пловдивско], свещеник; учи при Райно Попович. Убит от турци.

1. Мария Хр. Попова = Цочо ГЕНКОВ, златар. Имат 5 деца.

2. дъщеря ? Хр. Попова

3. Петър Хр. Попов, І председател на Касационен съд в София.

4. Димитър Хр. Попов, опълченец на Шипка 1877-78, председател на Опълченското дружество в Карлово.

5. Константин Хр. Попов, полковник; съставител на артилерийски устав.

6. Георги Хр. Попов, с прозв. Кьосе, съратник на В. Левски от 1864, умира млад.

     # Петрова, Надежда. Д-р Васил Цочев Генков - лекар и общественик.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 75-76.

 

МАРХОЛЕВ (Калофер)

Генко Мархолев, търговец - абаджия в Цариград = Злата [*Калофер].

1. Иван Г. Мархолев [*Калофер, 1842+1890,Пловдив], търговец в Измир и Цариград до към 1863; поборник за свобода, сподвижник на В. Левски, член на РК-Карлово, арестуван и затворен в Пловдив 1870-76 и в Диарбекир 1877-78; доброволец в Сръбско-българската война 1885 и Съединението 1886. След 1878 е и полицейски началник в Карлово. С личен печат. Умира след операция от херния = І. Цвета [*Калофер +1879]. Брак от 1863; ІІ. Гина [*Сопот], вдовица с 1 дете. Брак от ноември 1880.

1.1 Златка Ив. Мархолева [*1865] = Иван Филипов. Имат 2 деца.

1.2 Генко Ив. Мархолев [*1865 +1937,София], генерал; завършва Военното училище 1887 -/подпоручик/, командир /полковник/ на конен полк през Балканската война 1912-13 и Междусъюзническата война 1913. Награден с ордени - "За храброст", "Св. Александър" и "За заслуги"

1.2.1 Иван Г. Мархолев, завършва Военното училище 1905-12.

1.2.2 Борис Г. Мархолев [+1945] = Мими.

1.2.3 Цвета Г. Мархолева

1.3. Христофор Ив. Мархолев [*1860 +1889], от І брак.

1.4 Гурко Ив. Мархолев [*1880 +1939], генерал, от ІІ брак; старши офицер 1913 = Елисавета  Джуркова.

1.4.1 Катя Г. Мархолева = Любен  Панов.

1.5 син ?, осиновено дете на ІІ съпруга.

2. Димитър Г. Мархолев, търгува в гр. Измир и Цариград.

3. Христо Г. Мархолев

4. Лала Г. Мархолева = Петър  Стаматов, търговец в Цариград.

5. Стамул Г. Мархолев

6. Ана Г. Мархолева = Петко  Калеев.

7. Дона Г. Мархолева = Донкьо Дойнов Начов /Начев/. Имат 5 деца.

     # Ненков, Петър. Иван Мархолев - сподвижник на Апостола.- В: Васил Левски и негови сподвижници. С., 1997, № 9, с. 71-74. Вж. Матев, Лалю. geni.com 10.VІІІ.2010.

МИЛАДИНОВ (Струга)

А. Христо /Ристо/ Миладинов [*с. Магарево - Битолско,1783+1830], преселват се в с.Мишлешево -Стружко, а по-късно в Струга ок.1810, грънчар и търговец, дарител на стружката черква "Св. Георги" 29.V.1818 = Султана (Сола), с прозв. Ристоица; Виктор Григорович записва от нея българска народна песен 1845.

1. Димитър Хр. Миладинов [*Струга, 1810+11.І.1862,Цариград], учи в Охрид /монастир "Св. Наум" и гръцко училище/, Струга 1828-29 /класно/, Янина 1833-36 /гимназия/; учител в Охрид (1830-32, 1837-39 и 1860), Струга (1839-40, 1845-47 /гръцка гимназия/ и 1859), Кукуш 1840-42, с.Магарево 1847-52, Битоля 1852-55, Прилеп 1856-57. Арестуван в Струга на 16.ІІ.1861, закаран в Охрид, Битолския затвор, Солун, Цариград. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61 и в. "Цариградски вестник" 1860. Кореспондира с Виктор Григорович 1846, Александър Екзарх 1852, Г. Ст. Раковски, Константин А. Робев . Съсъставител на "Български народни песни" 1861 = Митра Наумова Матова [*Струга,ок.1824+30.VІ.1894, с.Новоселци], песнопойка, пише писма до братя Робеви в Битоля, подготвя ІІ издание на Сборника 1891. Преселва се в София 1887, почива от апоплексия. Брак от 1842.

1.1 Елисавета Д. Миладинова [*1843 +13.ІІІ.1870,Кукуш], учителка; учи при баща си в Струга ок.1860 и Битоля; учителка в Кукуш ок.1860-70 = Кузман ШАПКАРЕВ [*Охрид], учител и фолклорист. Брак от 1863. Нямат общи деца.

1.2 Панталей /Панде/ Д. Миладинов [*1850-?], грънчар и земеделец = І ?; ІІ ?.

1.2.1 Наум П. Миладинов [+1946, Струга], глух, земеделец в Струга, от 1887 в София, където основава гимнастическо дружество 1909 = Милица Евтимова  Дандалова [*Струга+Струга]. Имат 6 момичета и син Димитър.

1.2.1.1 Димитър Н. Миладинов [*1911+1982], фотограф в Струга; учи в София /ІІІ мъжка гимназия/

1.2.1.2 Константин Н. Миладинов [*1914], техник в завод "Ворошилов"-София и контрольор в завод "Електра" = ?

а) Маргарита К. Миладинова [*1952]

б) Ваня К. Миладинова [*1955]

1.2.1.3 Пенка Н. Миладинова [*1919], учи в София ?-1949, служителка в БДЖ, неомъжена.

1.3 Царевна /Василика/ Д. Миладинова [*Струга, 1.І.1856 +1934+18.ХІІ.1934,София], учителка; учи в Струга ?-1866, Киев /гимназия/ 1866-74, учителства в Шумен 1874-80, Етрополе 1880-81, Свищов 1881-82, Солун 1882-91 и 1913, Прилеп 1889-91. Автор на спомени "Епоха, земя, хора" 1985; умира при трамвайна злополука = Никола  АЛЕКСИЕВ [*Охрид], търговец. Брак от 1882. Преселват се в София 1913. Имат 4 деца - Владислав [*1883+1962], Мария [*1888+1968], Димитър [*1892 +1975] и Райна [*1897 +1984]. 

1.4 Милица /Анастасия/ Д. Миладинова [*Струга, 1857 +1894/1903,София], учи в Струга, завършва Висша женска школа в Белград 1870-74; учителка в Струга ок.1875-77 = Георги п.Христов  Икономов  [*Струга, 1837 +1914, София], учител. Преселват се в София 1887. Имат 3 дъщери - Люба [*1887 +1959], Елена [*1889 +1958] и Йорданка [*1891 +1975].

1.5. Златица Д. Миладинова [жива 1894] = Наум Стоянов. Живели в Шумен и с.Новоселци – Елинпелинско ок. 1894. Имат 2 деца - Костадинка [*1878+1918] и Стоян.

1.6 Фросина /Фроса/ Д. Миладинова = Наум  Ликов  [*Струга], фурнаджия. Имат 4 деца - Елена, Райна, Натанаил и Милан.

1.7 Страшимир Д. Миладинов [*Струга], учи в Белград ок. 1864.

2. Атанас /Тасе, Тане/ [+Касандра, ок.1842] № 3 = Доста.

3. Мате(й) [+Струга, ок 1842] № 4

4. Апостол-Нелко [+Струга, до към ? 1842], грънчар = Митра [*с.Янчейкевци].

4.1 Христо Нелков Миладинов [*Струга +1878]

4.1.1 Георги Хр. Миладинов [*Струга, 1869+903], грънчар, член на ВМРО.

4.1.2 Вангел Хр Миладинов [*1871 +1905] = Александра /Санда/  Хаджова.

4.1.3 Боянка Хр. Миладинов [*1873 +1974], грънчар в Дебър.

4.2 Никола Н. Миладинов

5. Ана Хр. Миладинова

6. Кърста /Кръстана/ Хр. Миладинова = поп Янче. Имат син поп Дионисий [*1850+1944].

7. Наум Хр. Миладинов [*1824 +27.ІV.1897, София], учи в при брат си Димитър в Струга, Охрид и Кукуш; укрива се в Дебър у сродника Никола Миладинов 1861, след РТВ се прехвърля със семейството си в Кюстендил, а по-късно в София. роден преди Константин, № 2 = Зоица,

7.1 Климент Н. Миладинов

7.1.1 Йорданка Кл. Миладинова = Чернов; София, ул. "Толбухин" 87.

8. Константин /Коста/ Хр. Миладинов [*Струга,1830+7.І.1862,Цариград], учи при брат си Димитър в Струга, Охрид, Кукуш; Янина /гръцка гимназия/ 1844-47, следва гръцка филология в Атина 1849-52 и славянска филология в Москва 1857-?; учител в с.Търново - Битолско 1847-49. Отива да помогне на арестувания си брат в Цариград и там е арестуван. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858-59, сп. "Братски труд" 1859 /стихове/, в. "Дунавски лебед" 1860 /стихове/; превежда от руски 1858. Кореспондира с Г. Ст. Раковски 1861, Наум Робев. Съсъставител на "Български народни песни" 1861.

Б. Никола Миладинов, в Дебър.

В. Георги Миладинов

Г. ? Миладинов

Д. ? Миладинова

     # Михайлов, Крум. Родът на Братя Миладинови.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 83-133; БВИ. С., 1988, с. 412-413 и 3 сн.

МИЛАРОВ вж САПУНОВ 

МИЛЕВ / КАСАБОВ (Раднево)

Георги Касабов = Пена

   І

Мильо Γ. Касабов [*с.Братя Даскалови - Чирпанско, 1868], учител; в Ст. Загора от 1897 книжар и издава І детски албум "При животните" 1913; учител в Раднево ?-1895-? Мобилизиран ок.1915 = Ι. Хераклия /Харо/ Ташкова; ΙΙ. Анастасия Бонева [*1872], учителка в с.Раднево ?-1895-?.

1. Наум /Унчо/ М. Касабов [*1884 +ІХ.1923,София], на фронта 1917, убит от полицията.

2. Атанас /Тачето/ М. Касабов, анархокомунист, на фронта 1917, затворен в Софийския затвор 1923.

3. Евгения М. Касабова - снимка  1912.

4. Надя М. Касабова [*1893+?]

5. Георги /Гео/ Милев Касабов [*гр. Раднево - Ст.Загорско, 15.І.1895 +15.V.1925,София], поет 1920, 1922; учи в Ст.Загора 1900-11, следва романска филология в СУ 1911-12, завършва в Лайпциг 1912-14, ШЗО-Княжево 1916; старши подофицер в І Световна война - 34 п.п., където загубва дясното си око 28.ІV1917, лекуват го в Скопие, София и Берлин с 14 операции 1918. Сътрудничи на сп. "Листопад" 1913, сп. "Звено" и "Борба"1914, сп. "Aktion" /Берлин/ 1918, "Слънце" 1919, "Зеница" 1921, "Работнически вестник" 1922, "Червен смях" и "Възход" 1923; преводач от руски 1911 и немски 1919. Оставя автопортрети 1910-13, 1921; рисува и белгийския поет Емил Верхарн. Издава сп. "Везни" 1919-21, основана и редактира сп. "Пламък" 1924, автор на поемата "Септември" 1924, за която е осъден на 14.V.1925 с присъда - 1 година затвор, 2 години лишаване от граждански права и глоба от 20,000 лв, а на другия ден е отведен от полицията и убит. На негово име - къщи-музеи в Ст.Загора 1955 и Раднево 1973-1989 и квартал в София, техникум в София = Милица /Мила/ Димова п. Керанова [* Брезник], с корен от с.Главан - Ст.Загорско; следва в Париж, актриса в Народния театър. Брак от 1918.

5.1 Леда-Евгения Г. Милева [* София, 5 февр. 1920 + 5 февр. 2013, София], детска поетеса от 1946; учи в София - Американския колеж - Симеоново ?-1938 и завършва Института за детски учителки 1938-40, следва и право в СУ. Редактор в - издателство "Народна младеж" 1951-56, сп. "Пионерска самодейност" и сп. "Дружинка" 1956-60; директор на Българска телевизия 1966-70. Генерален директор на БНТ 1966-70. Преводач от английски, френски и руски и председател на СБПреводачи,. Народен представител. Сътрудничи на сп. "Първи стъпки" 1940. Авторка на над 30 стихосбирки и пиеси = Николай Попов  [*Велинград], учи в Американския колеж. Имат  син Боян, правнуци - Елена, Кирил и Борис - снимка 2005.

5.2. Бистра Г. Милева [*17.ІV. 1921] = ?

6. Борис /Борко/ Милев Касабов [*Чирпан,13.ІХ.1896+], с псевд.  Огин, режисьор, актьор, писател и антифашист; секретар на Ст.Загорския областен управител 1925 и уволнен, след като се застъпва за арестуването на брат си Гео; участник във френската съпротива 1925-28, 1942-?, в Белгия 1928, Люксембург; учи в І мъжка гимназия - София 1917-22. Учител в с.Капатово - Петричко; редактор на вестници и литературен седмичник ок.1926. Сътрудничи на в. "Труд", в. в."Ехо", "Релеф", "Наковалня" и автор на "Страници. Спомени" 1974, "Атон - легенда жива" 1981 и др.

7. Весела М. Касабова, най-малка сестра, ок. 5-годишна 1912.

Сродници - по снимка от 1912

Гена

   І

Анастасия Касабова

1. Пенка

2. Мария

     # Милев, Борис. Страници. Спомени. С., 1974; ; РБЛ. С., 1977, т. ІІ. с. 366-371 и 2 сн.; сп. „Отечество” 1985, № 1, с. 22; Вж Георгиева-Фурнаджиева, Елена. Гео Милев. Летопис ...Пловдив, 2005 с родословно дърво! Вж Пенка Касабова "Любов и талант".

 

МИНКОВ (Калофер)

Никола Минков [*Калофер]

   І

Калчо Н. Минков, търговец в Болград = Стефана.

   І

Ангел К. Николау, кмет на Кишинев.

   І

Анастасия Анг. Минкова [*1850 +1933], доктор; учи стенография, завършва медицина в Цюрих 1872-75 и Париж ?-1878. Доктор в Александровската болница - София, Търново, Пловдив, Ловеч и Варна = І. Павел Белрадски, руски дворянин. Имат дете, което почива невръстно; ІІ. Александър  Головин [*гр.Белозерск, Беларус +1904], журналист. Брак след 1878.

МИНКОВ (Лом)

Никола Минков, книжовник и учител.

   І

1. Цветан Н. Минков [*Лом, 1891 +1967, София], писател и литературен критик; учи в Лом /гимназия/, завършва славянска филология в СУ 1914; учител в с. Горна Гнойница - Монтанско - 1г., Лом, Бургас и София -1948, преподавател в Педагогическия институт в Ихтиман – 1г.; сътрудничи на списания и вестници от 1909, редактор на в. "Глобус" 1927-28, съредактор на сп. "Език и литература" ?, съучредител на дружеството на филолозите - слависти ?; автор на 12 исторически романа, биографични романи и очерци /за Хр. Ботев 1925, 1938 /1940/, Г. Ст. Раковски 1931, В. Левски 1932, Найчо Цанов 1933 /1947/, Софроний Врачански 1936, П. Р. Славейков, В. Друмев 1936, Л. Каравелов 1936, Ив. Вазов 1939, Ст. Михайловски 1940, Д. Войников 1941 и др./, разкази 1930-1963; на "Очерки  по българска литература" 1946 /1948/ и др.

2. Милчо Н. Минков, доктор - зъболекар.

2.1 Емил М. Минков [*1930+2003], музикант - цигулар и концерт-майстор; завършва Консерваторията в София. От 1972 свири в Германия - и в Берлинската опера.

2.2 Виолета М. Минкова, актриса.

     # РБЛ. С., т. ІІ, 1977, с. 379-381 и сн.

 

МИНЧОВ (Търново)

х.Димо Минчооглу, с прозв.  Кожухаря, търговец на кожи, спомощник.

1. хаджи Николи х.Д. Минчооолу [*Търново,17.ІІ.1826+3.ІХ.1892], търговец на кожи; деец за църковна независимост и щедър дарител на черкви - 500,000 златни лева, притежател на търговски кантори в Търново, Русе, Букурещ, Виена, Цариград и Одеса; пълномощник на търновци пред Високата порта 1853-1879. Домът му /"Ханът на хаджи Николи" - паметник на културата/, строен 1858 от Колю Фичето. Погребан при черквата "Св. Константин и св. Елена" = І. х.Пенка х.Минчо Хаджицачев. Кум Никола Златарски; ІІ. Мария Пенчо, с прозв.  Тревналията [+1865], брак от 1862; ІІІ. Катинка Янко Минчев  Беленска  [+1931]. Брак от 1874.

1.1 - 1.6. Димитър и София [+ малки], от І брак.

1.7. Бонка х.Н.Минчова [+1865], от ІІ брак. Умира от холера.

1.8. Христо х.Н. Минчов, от ІІ брак; доктор.

1.9. Мария х.Н. Минчов, от ІІІ брак = Марко Хараламбиев [*1870]. Имат 3 деца - Хараламби [*1899], доктор, Никола [*1905+1924], Маргарита [*1913], доктор. Наследница - Мария [*1992].

1.10. Иван Николиев Минчов [*1877], доктор; от ІІІ брак.

1.10.1 Васил Ив. Николиев, доктор

1.10.1.1 Васил В. Николиев [жив 2010]

1.11 Димо х.Н. Минчов [*1880 +1898]

1.12 Никола х.Н. минчов [*1881 +1885]

2. Анастасия Хаджидимова [+Х.1860] = х. Павли х.Иванов,  търговец. Имат син Димитър.

     # Вж Биографията на х. Николи Д. Минчев. С., 1907.

МИНЧОВИЧ (Търново)

Димитраки Минчович [*Жеравна], с 2 братя забягват през Кримската война в Тулча = ?.

1. Пантелей Д. Минчович [*Търново, 1834+22.ХІІ.1898,София], доктор, следва медицина в Атина и Париж, но завършва в Цариград ?-1856. Военен лекар в турския флот (1856-70, 1871 - ок.1877), доктор в Тулча 1870-71. Фолклорист 1869. През РТВ служи към руското командване - управител на Сулина, губернатор на Варна. След 1878 се преселва в София - директор на Александровската болница 1880-90, депутат 1881, 1894-98. Основател и председател на БЧК 1885-86,1888-89. Сътрудничи на в. "Македония" 1867,1871 и в. "Право" 1869 = ? [*Жеравна+ на 27 год].

1.1. Султана П. Минчович [*Тулча, 1869+1946], учи в Букурещ /френски пансион/, милосърдна сестра през Балканските и І Световна войни; депортирана в Еникьой = Рачо  Петров [*Шумен,1861+1942], министър-председател, генерал. Брак от 1887-1919. Имат 3 деца - син? 1885 в София, Влада = Карастоянов, редактор и Мария, репресирана.

1.2. Димитър П. Минчович, министър и дипломат в Белград 1887, Букурещ 1890-99.

1.3. ?

     # БВИ. С., 1988, с. 420; Бележити търновци. , с. 178-138.

 

МИРКОВИЧ (Сливен)

Рк Мирко
   Ι
Вълко Мирков /Мирчов/, търговец 1843-47 в Сливен, с дюкан на Аба пазар = Ι. Койна;  ΙΙ. ? Изселват се 1828 във Влашко -  с. Берязка, край Плоещ за кратко и отново през Кримската война 1854 - няколко години.

   Ι

1. Руско /Русчо/ В. Миркович, с  прозв. Папукчи [*Сливен, 20 юли 1817 +1896], търговец 1837-. Съдружник в Цариград на търговски фирми "Р. Миркович и П. Боянов" и "Р. В. Миркович и (съ)дружия" 1846 /пререгистрирана в Бургас 1888/  = Елена  Бянова  [*Сливен]

1.1 Иванка Р. Миркович [*Сливен] = Иван(чо) Добрев  Желязков  [*Сливен].

1.2 Петко Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.

1.3 Георги Р. Миркович [*Сливен, ок. 1858+?]

1.4 Тодор Р. Миркович [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.

1.5  ? Р. Миркович = Захария Д. Жечков [*1834+1903].

1.6 ? Р. Миркович = Спас  Кожухаров.

1.7 ? Р. Миркович = Стефан Г.  Гидиков [*1837+1871].

1.8 ? Р. Миркович = Янко Димов  Каларашев  [*1866+1931], доктор.

2. Георги В. Миркович [*Сливен, 10 март 1826 +29 септ. 1905,Сливен], доктор; учи в - Сливен 1833-39 при даскал Димитър Кешиша и 1843-46 при гръцкия учител Цукала, Котел 1840-43 при Сава Доборлодни, Киев 1847-48 /духовна семинария/ - съученик с Драган Цанков, Сава Филаретов и Иван Кишелски; Цариград 1848-49 / гръцко училище/  и 1849-51 /католически колеж/; завършва медицина в Монпелие - Франция 1851-56 - състудент с  Вичо Панов. Защитава докторат "За режива изобщо при здраво и болно състояние" 30 юли 1856. Лекар в - Сливен (1857-58, 1866;1878-79, 1894-1905) и директор на гимназия 1879-80, Ст. Загора 1858-59, Цариград 1859-61 и 1867-68, Болград 1861-63 и директор на гимназия 1864, Браила 1864-66, Видин 1868, Лом 1869, Пловдив 1880. Арестуван и заточен в Диарбекир 1870-75. Депутат. Сътрудничи на - сп. "Български книжици" 1859, в. "България" 1860-61 и в. "Македония" 1867-68. Съосновател на в. "Българско знаме" (Сливен) 1879, издател на сп. "Нова светлина.." 1891-96 и "Здравословие .. " 1891-96, сп. "Виделина" (Сливен) 1902-04. Автор на "Слово въз нуждата на учението..." 1864;  "Кратка и методологическа българска граматика" 1860 /ΙΙ изд. 1883/; "Презпазителни и лечителни мерки лротив холерата" 1893.

3. Стефана В. Миркович [*Сливен, 10 март 1826 +1826, Сливен], близнак на Георги, скоро след раждането си почива.

4. Димитър В. Миркович 
5. Атанас В. Миркович 
6. Нойко В. Миркович 
7. Иванка В. Миркович 
8. Костадин В. Миркович 

     # Стоянов, Гавраил Ил.. Петър Миндов - Чинтула и негоното потомство. С., 2009, с. 13-14, 124, 139; БВИ. С., 1988, с. 421-422 и сн.

 

МИРСКИ (Котел)

Иван Попов, търговец.

   І

Рк Кръстю Ив. Попов, с псевд.  Мирски [*Котел,14.ХІ.1852 +7.V.1920, София], книжовник и учител; учи в Котел, Бабадаг и гр. Табор - Чехия /земеделско училище/ -1874, където е съученик с Ангел Кънчев; учител в Тулча 1875-76. Търговец в Добрич 1870 при съгражданина си х.Гено Холевич, в Цариград /търговска кантора/ - тук се запознава с Братя Тъпчилещови, Золотович и П. Каравелов, в Галац ?-1878. Съдия в Тулча 1878, Балчик 1879-80, Варна 1879, 1880-87 и Русе ?. Член на либералната партия 1885 и съучредител на Демократическата партия 1896. Кмет на Варна 1888-91, 1905-06, депутат 1883-86, 1893-96, 1901-03, 1908-11. Сътрудничи на - сп. "Читалище" 1872-73. и  сп. "Славянско братство" 1878, в-ците "Право" 1873, "Напредък" ?, " Ступан" 1874-75, "Ден" 1875-76, "Стара планина" 1878, "Българин" 1878, както и на варненските вестници и на чешкия печат. Автор на "Кратки наставления за възпитанието на децата" 1870, "Буквар по звучната метода" 1878, "Научна читанка" 1878, "Читанка" 1882 и др. = Стефания Попниколова ИКОНОМОВА [* Разград, 1.V.1858 +2.І.1937, Варна], учителка; учи в Киев 1870-77 /Фундуклеевска гимназия/, завърша педагогически курс в Киев 1877-78, учителства 1878-80 във Варна и Балчик, преводачка от руски. Брак от 1879. Имат 8 деца.

Родственици 
- К.Ив. М. е племенник на Гаврил Кръстевич и Стефан Изворски.
- Жана ...[*1928+2013] , съпруга на Кръстьо  Мирски. След този брак,  тя се омъжва и за Иван П. Стоянович

     # БВИ. С., 1988, с. 422, 284.

 

МИРЧОВ (Копривщица)

Тодор Мирчов [*Копривщица, ок.1785/1790], търговец - браничар "продавач на брани - овци и овча вълна", ктитор на черква "Св. Никола".

1. Генчо Т. Мирчов

2. Димо Т. Мирчов

3. Вельо Т. Мирчов

4. Георги Т. Мирчов

5. Рада Т. Мирчова = Петко Христов ДОГАНОВ [*Копривщица], ктитори на Рилския монастир 1844. Имат 6 деца - Христо [*1837], Тодор, Константин [*1841+1900], Ралу, Парашкева, Мария.

     # Сб. Копривщица, с. 47

 

МИХАЙЛОВСКИ (Елена)

Родът води началото си от Андроник, преселник от Грузия 1688. Той има 2 сина - Иван в с.Арбанаси и Христо в Горна Оряховица.

Рк Михаил, чорбаджия, преселва се в гр. Елена = Дойна.

1. Христо Михайлов

1.1 Михаил Хр. Михайлов

1.1.1 х.Стоян М. Михайловски [*1780+1836], чорбаджия, кмет на Елена, хаджия от 1816 = Бойка ?; Йорданка /Юрдана/ х.Стоянова Стоилова ?  [*Елена], хаджийка от 1816.

1.1.1.1 Стоян Ст. Михайловски, с духовно име  Иларион  Макариополски [*Елена, ІХ.1812 +4.VІ.1875,Цариград], учи в - Елена, с.Арбанаси ?-1825, Търново, духовно училище в Карея - Света гора 1833-34, о.Андрос 1836-38, Атина /гимназия/ 1838-41; замонашва се в Хилендарския монастир 1832, епископ 5.Х.1858 Макариополски, митрополит 25.V.1872 Търновски. Съмишленик на Г.Ст. Раковски от Цариград 1841-42; заточаван на - Света гора 1843-50 и Мала Азия 1861-64 заради отстояване независимостта на българска църква и представител на Светогорските монастири в Цариград 1854, 1857-58, учител в Цариград след 1858-60-?. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1859, в. "Дунавски лебед" 1861, в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1867, в. "Право". Преводач от руски 1844 и автор на послесловие 1844, 1869-70.

1.1.1.2 Никола Ст. Михайловски [*Елена, 1818+1892,София], писател; учи в - Елена и Атина /гимназия/ ?-1838, завършва Историко-филологически факултет в Москва с докторат по философия ?-1848. Учител в - Елена 1848-52, Търново 1853-56, 1858-61 и 1863-67, Сливен 1857-58 и София /и директор/. Преподавател в СУ по гръцки език и литература 1888-89. Основава в. "Съветник" в Цариград 1863-65 и 1870. Депутат 1880-81, 1890-93 и член на Върховния касационен съд 1878. Съставител на учебници - "Малка българска читанка" 1866 /1868/, преводач от руски 1865, 1873 и гръцки 1867, 1869, 1870 и др. Поддръжник на Търновската правописна школа 1857 = Елена х.Демирева.

1.1.1.2.1 Стоян Н. Михайловски [*Елена,7.І.1856 +3.VІІІ.1927,София], писател - басни, епиграми, сатири, сонети, поеми 1889, 1908, очерци и драми; учи в - Елена, Търново, Цариград 1868-72 /френски лицей/, завършва право в Екс ан Прованс - Франция 1875-77 и 1881-83. Учител в - Дойран 1872-74 и Русе 1888-92 /по френски език/, преподавател по френски в СУ 1892-94, 1897-99, доцент 1895-99. Депутат 1886-87, 1894-96, 1903-08. Сътрудничи на - в. "Век" ?, сп. "Читалище" 1872-74 /стихотворения/, в. "Век" 1875, в. "Стара планина" 1876-77 /стихотворения/, в. "Българин" 1877, "Периодическо списание" и сп. "Мисъл", сп. "Средец" 1885, в. "Ден" 1904, "Църковен вестник" ?, в. "Напредък" ?. След 1878 е адвокат в - Търново 1877, Свищов и София 1878 - 9 окт. 1879 и 1885, член на Апелативния съд в Русе 1888, издава в. "Софиянец" 1879 и редактор от 4 до 6 бр., редактор на в. "Народен глас" в Пловдив 1880. Автор на стихосбирки 1889, 1890, 1895, 1905 и на химна "Върви народе, възродени" = Райна Георгиева.

1.1.1.2.2 Борис Н. Михайловски [*Елена]

1.1.1.2.3 Михаил Н. Михайловски [*Елена, 1859]

1.1.1.2.4 Иларион Н. Михайловски [*Елена,1863]

1.1.1.2.5 Йорданка Н. Михайловска [*Елена]

1.1.1.3 Димитър Ст. Михайловски [*Елена+1848,Свищов], учител; завършва Херсонската семинария в Одеса 1842-47. Учител в Свищов 1848 = ? Алексеева.

1.1.1.4 Тодор Ст. Михайловски [*Елена,ок.1820], търговец, учи в Одеската семинария 1848-52, хаджия = Рада, с прозв. Тревненче. Деца ...

1.1.1.5 ? Ст. Михайловски

1.1.1.6 Станка Ст. Михайловска = Буров.

1.1.1.7 Донка Ст. Михайловска = Симидов.

1.1.1.8 ? Ст. Михайловски

2. Иван Михайлов, с прозв. Кара Иван 1813 = ? [*с.Арбанаси],  гъркиня.

     # РБЛ. С., т. ІІІ, 1977 , с. 393-396 и 2 сн.; БВИ, С., 1988, с. 285, 428-430 и сн.; ЕБВЛ. ВТ., 1996, с. 457-458; Вж Богданов, Иван. Родословието на Стоян Михайловски.- „Родина”, 1939, № 1; Моллов, Здравко. Родовете на Иван Момчилов и Никола Михайловски.- В: Огнище на педагогическата мисъл. ВТ., 1981, 93-102; Саламанова, Рада. Семейна хроника. Един български род на 350 години. Михайловският род от град Елена. С., 1996, 103 с. и 22 родови схеми.; Вж Медникаров, Христо. Приносът на фамилия Буров.- в. "3В" н.2010, бр. 3, с.16.

МИХОВ (Габрово)

Васил Михов  [*Габрово +1.ХІІ.1895], свещеник в - Габрово 1862-76 и след 1878 архиерейски наместник, Браила след 1878 и учител в Габрово 1875-77, 1888-95, спомощник 1868 .
1. Михаил В. Михов  [*Габрово, 10.ІІ.1877+16.ХІІ.1903], доктор, поет; учи в Габрово 1881-2, 1885-86 и Браила; следва естествени науки в Страсбург – Германия 1892-94 и завършва медицина в гр. Лил, Нанси и Монпелие – Франция 1894-1901, преводач от руски 1900. Убеждения – социалист, сподвижник на Д. Благоев и Георги Кирков; Г. В. Плеханов от 1898. Сътрудник на сп. „Ден”, сп. „Социалист”, „Освобождение”, „Работнически вестник”, „Социалдемократ” 1892, сп. „Ново време”, „Червен народен календар” 1900, в. „Народен живот” 1899, 1903.
2. Никола В. Михов  [*Габрово, 18.ІІІ.1877+5.ІV.1962], академик – І български библиограф, учи в Габрово 1890-1895, завършва в - Женева – Швейцария 1897, биология и социология в Брюксел - Белгия 1898-1900 с докторат „История на статистиката”. Учител в - с.Драганово – Г.Оряховско 1895-97, Търново 1900-01 /по френски/, Габрово 1903-05 /по френски/, София 1905-10. Поддиректор на Народната библиотека 1908-?. Участва като подофицер /ШЗО 1903/ в Балканската и І Световна война ?-1918. Автор на - библиографии върху естествознанието 1908, търговията и икономиката; „Библиографски източници за историята на Турция и България” т. І-ІV, 1914, 1924, 1928, 1934, „Населението на Турция и България през ХVІІІ-ХІХв.”, т. І-ІV, 1915, 1924, 1929, 1935.
2.1 Никола Н. Михов
2.2 Васил Н. Михов
2.3 Михаил Н. Михов

3. Петър В. Михов [+1925,София], учи  в Габрово, следвава право в СУ и завършва в Белград. Съдия в Добрич, председател на Софийския окръжен съд, адвокат по делото за убийството на земеделския водач Петко Д. Петков. Изгорен в пещ на Дирекция на полицията.

     # Генчева, Елена. Д-р Никола Михов.- В: Светилник на новобългарската просвета. С., 1966, с. 191-197 и сн., както и на стр. 148-155 и сн. Благодаря на Пенчо Бонев за предоставената литература;  БВИ. С., 1988, с. 431.

 

МИШАЙКОВ (с. Пътеле, Леринско)

Иван Хаджиовец, търговец = Мишайкова.

1. Тръпче /Търпо/  Ив. Мишайков [*1803], къща в Прилеп в съседство на К. Ив. Мишайков

1.1 Евгений Тр. Мишайков  [+Зографски монастир], архимандрит. Завършва богословие на о.Халки, протосингел на Пловдивския митрополит 1866-68, митрополитски наместник във Видин 1869-71, оттегля се в Зографския монастир от 1871-?.

1.2 Васил Тр. Мишайков [*Битоля, ок.1845], учи в Битоля и Атина /гимназия/ 1861-64; завършва право в Москва, след което е секретар на сродника - митрополит Панарет Пловдивски.

1.2.1 Петко В. Мишайков [*1886], полковник.

1.3 Диаманди Тр. Мишайков [*1872]

1.4 Григор Тр. Мишайков

1.5 Иван Тр. Мишайков

2. Петър Ив. Мишайков, с духовно име  Панарет [*с.Пътеле,1805+ 26 ноем. 1883, Пловдив], митрополит. Учи в Битоля, Кожани, о. Андрос 1838-? и Атина /гимназия/ ?-1843, завършва филология в Атина ?-1843. Учител в Битоля 1843-44. Дякон 1844-51  при Янинския митрополит, митрополит Ксантийски 1851-58-?, Пловдивски  27 февр. 1861-72-? Сътрудничи на в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870-71, в. "Век"  1874, сп. "Читалище" 1875, в. "Напредък" 1876-77. Автор на "Надгробное пение" 1866

3. Константин Ив. Мишайков [*с.Пътеле,1807+ окт..1880, Пловдив], доктор. Учи в Битоля, о. Андрос и Атина 1830; завършва, медицина в Пиза 1840.  Лекар в Битоля ?--1871-75.  Член на битолската черковна община ?-1870-71-? . От 1876 се преселва в Пловдив.  Деец за българска църковна независимост.  Финансира 1871 с 400 турски лири построяването на "нова българска черква" /"Св. Богродица"/, дарява 1875 къща в Баир махала за взаимно училище. Интерниран от турските власти в Солун 1875-76 и Цариград до май / юни 1876.  Имотите си завещава 1880 на българската община в Битоля, роднини, черква "Успение прсв. богородица" - Пловдив, Пловдивско сиропиталище. Кореспондира с д-р Стоян Чомаков 1873 и  Кузман Шапкарев 1873 = Фани Папазова,  в 1880 получава своя дял от съпружеско завещание..

3.1 Христаки К. Мишайков

3.2 Георги К. Мишайков

внук  на Константин - Роман Мишайков [*Варна,1883+1903,с. Карабинци - Щипско], четник при Н. Дечев; загива в сражение с турска войска.

4. Стойчо Ив. Мишайков [*1809], един от изпълнителите на завещаното от  брат му . К. Ив .Мишайков 

5. Димитър Ив. Мишайков [*1811], получава 1880  дял от братовото завещание = ? [+преди 1881].

5.1 Михаил /Михалаки/ Д. Мишайков [+Пазарджик], учи на о.Халки /богословски училище/ 1864 и Белград /педагогическо училище/; учител в Самоков 1876. Председател на Окръжния съд - Пазарджик след 1878; депутат в УС 1879 = Щеляна Стефанова.

5.1.1 Владимир М. Мишайков [*1892 +1971], адвокат.

5.2 Иван Д. Мишайков [*с.Пътеле, 1854], учи във Виена 1876. Преселва се в Пазарджик след 1879, където работи в просветния отдел = Евгения  Белчева.

5.2.1 Димитър Ив. Мишайков [*1883 +1915], министър.

5.2.2 Тодор Ив. Мишайков

5.3 Петър Д. Мишайков, депутат в ІV НС; цанковист.

5.4 Симеон Д. Мишайков [*1863], майор.

6. Васил Ив. Мишайков [*1813]

7. Менка Ив. Мишайкова = Миованов.

Сродници 
- Лазар Мишайков [+ преди 1881]; братанец на Панарет.
- други, споменати в завещание 1880 - Лазар х.Петров Мишайков, 70 т.л.; Мата Мишайкова, 50 т.л. - вероятно съпруга на Димитър;  Христо Т. Мишайков, 150 полуимпериала, а пазел  400.

     # Метев, Лалю. Мишайсов, под дата 27.VІІ.2009; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 177 и 195; Галчев, Илия. Българското самосъзнание... С., 2000, с. 348.

 

МОМЧИЛОВ (Елена)

Никола Момчилов, свещеник

   І

1. Иван Н. Момчилов [*Елена, 19 окт. 1819 +8 дек. 1869, Г.Оряховица], книжовник и учител; учи в Елена, Търново, о.Андрос 1837-?, Атина /гимназия/, Херсонската семинария в Одеса 1842-43; учител в Елена 1843-59, Г.Оряховица 1859-64, деец за църковна независимост; книгоиздател в Търново 1864-69, спомощник 1843, 1861. Сътрудничи на в. "Македония" 1868. Автор на учебни пособия - "Сборник от образци за изучаването на старобългарския йезик" 1863, "Граматика на старобългарския йезик" 1865, "Буквар" 1868 /1873/, "Начални книжки за деца" 1871 /1872, 1875, 1878/, "Граматика на новобългарския език" 1868 /1873/ с което поставя нормите на т.н. Търновска езиково-правописна школа, "Първа читанка" 1874, "Малка аритметика" 1869 и др.; преводач 1865, от гръцки 1869 1872.

1.1. Никола Н. Момчилов [*ок.1857+], учител; учи в гр. Николаев ?-1873, учител в с. Първомайци - Търновско, Г.Оряховица ?-1876, Дряново след 1878. Преводач в РТВ, околийски началник в Г.Оряховица и Сухиндол - Търновско, съдебен следовател във Варна и Разград.

1.2 Петко Н. Момчилов [*Г.Оряховица, 2 ноем. 1864+18 ян. 1923, София], архитект.

2. Цона п.Николова МОМЧИЛОВА =  х.Петко п.ТОДОРОВ [*Елена +1884], търговец

Сродници

- Иван Момчилов [*Елена,1816+1884], свещеник в Елена от 1842, член на РК- Елена, спомощник 1843, 1844, 1861.

- Христо Момчилов [*Елена], учи в гр. Николаев ?-1870-? Предполага се, че е син на Иван Н. Момчилов.

     # БВИ. С., 1988, с. 437-438 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 461-464.

 

МОШЕКОВ (с. Черни осъм, Троянско)

Иван Мошеков

1. ? Ив. Мешекова = Пенчо Пелов. Родители на митрополит Максим.

2. Минко Ив. Мошеков [*с.Черни осъм,1831+1906, Троян. монастир], с духовно име  Макарий, игумен на Троянския монастир 1871-14.І.1895, архимандрит ?-1876 -. Член и подпредседател на РК 1871;  арестуван 2.VІ.1876 - и затварян в Троян, Ловеч, Севлиево, Търново, Русе. Учител в Троян; комендант на Троян след 1878, хаджия преди 1872.

Сродници - ? = Сима ?

Минко Мошеков, овчар ок. 1944

Маринка М. Мошекова = Иван ?

     # Цанов, Ганко. Многая лета за свободата.- Вода изпод корена. С., 1980, с. 153-160; БВИ. С., 1988, с. 387; Дамянова, Пенка. Историята в личен разказ .- omda.bg /bulg /slovo/ memoris.

 

МУСТАКОВ (Каварна)

Д.

  І

1. М. Д.

   І

1.1 Рк Пею М., с прозв.  Буюклията  "с големи мустаци"; хайдутин = ? Буюклийска.

1.1.1 Михаил П. Мустаков [*Сливен], свещеник и учител в с.Геленджик = Победа - Добричко 1870-72, Омуртаг 1873 и Каварна 1874 = Тодорица, дъщеря на свещеник - братовчед на Хаджи Димитър.

1.1.1.1 Димитър М. Мустаков [*Каварна, 6.VІ.1872+ 24.ХІІ.1973], генерал; завършва Военно училище в София и Генерал-щабна академия в Петербург - Русия. Военно аташе в Солун ?-1909-12, военен министър 1923-25. в Щаба на конната дивизия през Балканската война, началник-щаб /ротмистър до полковник/ на 9 п. Плевенска дивизия през І Световна война. Началник на погранична стража и на жандармерията. Като майор става масон. Арестуван 1944-51 в Пазарджишкия затвор. Награден с орден "За храброст". Автор на спомени "Дневник 1912-1922" 2006 = ? [+1939], сродница на Димитър Ценов от Свищов, учи пиано в Дрезден - Германия.

а) Ангелина Д. Мустакова

б) Теодора Д. Мустакова [Солун, 14.VІ.1909 +30.ХΙΙ.2011,София], с псевд. Фео Мустакова, балерина и хореограф; учи в Париж 1927-?. Основава балета към Музикалния театър. Автор на автобиографичната книга "Живот в света на балета" = Асен  Генадиев, инженер-химик. Имат син Павел /Поли/.

1.1.1.2 Никола М. Мустаков = А. , 8-о поколение от рода на Хаджи Вълчо от Банско.

1.1.1.2.1 Екатерина Н. Мустакова, завършва право, историк и родовед. Автор на - "Неугасими имена от Възраждането", "Банско и Атон" и "Банско през Възраждането" /800 екземпляра подарява на община Банско/ = И. Бояджиев. Имат син Н.

1.1.1.2.2 Михаил Н. Мустаков, доктор = Х.

1.1.1.2.3 Т. Н. Мустаков

1.1.2 Екатерина П. Мустакова = Бахов. Имат дъщеря Каля = Добри Паскалев Златев.

2. С. Д.

Сродници

- Владислав Паскалев - академик; ---- Люба Паскалева - архитект; Симона и Полина Паскалеви - оперни изпълнители;

- Любен и Стефан Калицини - цигулари.

     # БВИ. С., 1988, с. 439; Дяконова, Светлана. Михаил Мустаков .- geni.com 5.Х.2008, 7.ХІІ.2010. Вж ЦДА, фонд генерал Димитър Мустаков. Сродници на ул. "Дондуков" - София.

 

МУТЕВ (Калофер)

Димитър Мутев

1. Стефан Д. Мутев [*Калофер], търговец, емигрира със семейството си в Одеса в началото на 30-те = ? Кирова - Хината [*Казанлък]. сестра на Ана, съпруга на Ст.  Д. Тошкович [*Калофер, 1789 +1871 ?]

1.1 Димитър Ст. Мутев [*Калофер, 4 септ. 1818 +13 ян. 1864,Болград], книжовник; учи в Калофер, гимназия в Румъния, Ришельовския лицей в Одеса 1833- ?, завършва философия в Бон и Берлин 1842 с докторска дисертация. Работи в Одеса и Петербург 1844, в Цариград е съосновател и  пръв редактор на сп. "Български книжици" 1858; заминава в Болград - Молдавия, където е първият директор на гимназия 1859-61-?. Записва народни песни и пословици. Сътрудничи на руския периодичен печат, преводач от английски 1858 /"Чичо Томовата колиба" от  Х. Бичер-Стоу/. Автор на "Естествена история" 1869.

1.1.1 Владимир Д. Мутев, учи  в Одеса /гимназия/ 1879, завършва Харковския университет.

1.1.2 Олга Д. Мутева

1.2 Христо[фор] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовкския лицей в Одеса - юридически отдел 1843, секретар е на градоначалника в Одеса.

1.3 Никола[й] Ст. Мутев [*Калофер], учи в Ришельовския лицей в Одеса 1840-46, следва в Неапол и завършва консерватория в Рим -1849, в Болград основава музикално дружество 1859. Автор на композиции - "Балканска рапсодия" и 4 обработка на народни песни за висок глас и пиано.

1.4 Елена Ст. Мутева [*Калофер, 1825+1854], поетеса, публикува 2 стихотворения /"Бог", "Басня"/ в "Български книжици" 1858. Събира и записва фолклорни материали, преводач от руски 1852 /"Райна княгиня" от А.Ф. Велтман/ и 1855/6 /"Източни приказки", "Чичева Томова колиба"/. На нея е посветена 1846 поемата "Стоян и Рада" от Найден Геров = Стефан  Тошкович [*Калофер].

2. Евстати[й] Д. Мутев, учи в Одеса ок. 1840.

3. Стойко Д. Мутев

4. Рада Д. Мутева

5. Ана Д. Мутева

     # БВИ, С., 1988, с. 440-442 и родова схема.