ПАВЛОВИЧ (Свищов)
Георги Павлович = Пламча.
Ι
Ι
1. Павел Г. Павлович = Мария.
1.1 Христаки П. Павлович [*Дупница,1804+1848,Свищов], с прозв. Дупничанина; духовно име Хрисанд; книжовник, учител в Рилския манастир и Свищов 1831-35-?. Автор на І учебник по аритметика 1833; лексикограф 1835; езиковед 1836, 1845; преводач от гръцки 1844, 1854 = Севастия Илиева ЦАНКОВА [*Свищов,? +1849].
1.1.1 Димитър Хр. Павлович [*Свищов,1834+1911], доктор, учител. Отваря І болниица в Свищов 1879 = Теофана Атанасова х.Стоянович [*Ст. Загора].
1.1.2 Николай Хр. Павлович [*Свищов, 1835+1894, ?], художник - живописец и литограф, учител, дописник на възрожденски вестници 1863-73.
1.1.3 Мариола Хр. Павлович = Високов.
1.1.4 Екатерина Хр. Павлович = Димитър Генков Аврамов. Имат 2 сина - Гаврил и Георги.
1.1.5 Пауника Хр. Павлович = хаджи Георги Денков.
1.1.6 Павел Хр. Павлович
1.1.7 Илия Хр. Павлович
1.1.8 Хрисанд Хр. Павлович
1.1.2 Николай Хр. Павлович [*Свищов, 1835+1894, ?], художник - живописец и литограф, учител, дописник на възрожденски вестници 1863-73.
1.1.3 Мариола Хр. Павлович = Високов.
1.1.4 Екатерина Хр. Павлович = Димитър Генков Аврамов. Имат 2 сина - Гаврил и Георги.
1.1.5 Пауника Хр. Павлович = хаджи Георги Денков.
1.1.6 Павел Хр. Павлович
1.1.7 Илия Хр. Павлович
1.1.8 Хрисанд Хр. Павлович
1.2 Георги П. Павлович
1.3 Начо П. Павлович.
2. Иван Г. Павлович = Димена. Имат 4 дъщери.
Родственици – Димитър Хадживасилев [*Букурещ, 1814+ след 1854], търговец; по женска линия - Михаил Колчев, и.д. на "Свилоза" АД и сестра, художник в София.
# Павлович, Николай. Родът на художника Н. Павлович по бащина линия.- В: Николай Павлович. С., 1954, с. 14-24, табл. І; Вж Архив на Николай Павлович. С., 1980.
ПАЛАВЕЕВ (Копривщица)
х.Дончо Палавеев, хаджия, търговец в Александрия и Египет. Основател на Взаимно спомагателна каса в Копривщица ок.1830.
І
1. Ненчо Д. Палавеев [*1861+1936], търговец в Англия и Индия; учи търговия в Египет. Финансира строежа на Суецкия канал, щедър дарител на родния си град - за градежа на Костницата и параклиса "Св. Архангел", за водопроводната мрежа, за зелесяване и за училище, на министерството на просветата - 6000 египетски лири. Завръща се в България 1925. Неженен. На негово име - училище в Копривищица, фондация 1934-1980.
Сродници - Кирил Палавеев, дипломат = Георгица. Имат 6 деца. Син Огнян К. Палавеев, доктор; и.д. на "Унифарма" АД и член на борда на "Софарма". Съучредител на "Българското генерическа фармацевтична асоциация".
# Минчева, Галина. Н. Палавеев завещава имането си на Копривщица.- в. "24 часа", 18.VІ.2011, с. 30 и 4 сн.
ПАЛАУЗОВ (Габрово)
Никола, с прозв. Кираджията.
І
Рк Стефан Николов [*с.Мечковица, Габровско], кираджия и търговец в Габрово, с прозв. Палауза = Неда.
І
1. Николай Ст. Палаузов [*Габрово, ок. 1776+1853 ], търговец; съмишленик на В. Евст. Априлов за основаване и поддържане на габровските училища, забягва към Добруджа - слуга, Влашко - овчар, Кишинев, емигрира в Одеса - слуга при бакалин и собственик на бакалница 1812 = ?. Деца 1835.
1.1. София Н. Палаузова
1.2. Андрей Н. Палаузов
1.3 Спиридон Николаев Палаузов [*Одеса,1818+1872,Петербург], учи в Одеса /Ришельовски лицей/ ?-1839, следва в Хайделберг ?-1840-?, Мюнхен ?-1843 и завършва икономически науки в Москва 1844-46. Автор на "Век болгарскаго царя Симеона", която е и магистърска дисертация 1852. Участник в Кримската война 1853-58. Чиновник в - Министерство на просвещението 1852-53, Главно управление на цензурата 1857-?, Петербургски цензурен комитет 1858-61, Министерство на финансите 1861--62, Департамент по външна търговия 1862-63, Варшавската митница 1864-66, Министерство на вътрешната търговия 1866. Член на археографската комисия в Петербург 1867-72, която издава Макариевските чети-минеи и Ипатиевската летопис. Кореспондира с Г. Ст. Раковски, П. Р. Славейков, Неофит Рилски, Н. Геров и др. Сътрудничи на сп. "Български книжици" 1858 и на руския периодичен печат - "Журнал Министерства народного просвещения", "Известия ІІ отделения Императорской АН", "Санктпетербургскеие ведомости", "Християнское чтение", "Отечественньiе записки", "Руское слово", "Северная пчела", "Православное обозрение".
1.3.1 Александър Сп. Палаузов
1.3.2 ? Сп. Палаузова
1.4 Константин Н. Палаузов [*Одеса,1816+?], завършва право в Одеса. Изпълнител на В. Априловото завещание за габровското училище.
2. Петър Ст. Палаузов, в Галац ?-1812 и в Одеса в помощ търговската дейност на брат си 1812-?.
2.1 Неда П. Палаузова
2.2 Васил П. Палаузов
2.3 Иванка П. Палаузов = Христо, родители на д-р Алекси Христов [*Габрово, 1849+1913].
2.4 Николай П. Палаузов [*Габрово, 1826+1900,София], учи в Габрово 1835, Одеса /гимназия/, търговец 1841-?; Учредител на БКД 1869, подпомага въоръжаването на Априлското въстание 1876, преводач през РТВ 1877-78. Награден с ордени - "Св. Светослав" и "Шипка".
2.5 Константин П. Палаузов = Парашкева Андреева Шишкова.
2.5.1 Велислава К. Палаузова = Христо Чохаджиев [*1869+1931], полковник. Имат 2 сина - Димитър [*1907+1970] и Никола *1910, полковник.
2.5.2 Недка К. Палаузова = П. Драгиев. Имат 3 деца - Тодора, Драгия *1915 и Параскева.
2.5.3 Янко Константинов Палаузов, архитект.
2.5.4 Андрея Константинов Палаузов [+9.VІІІ.1936] = ?
2.5.4.1 Параскева Ан. Константинова = Д. Попов.
2.5.4.2 Мара Ан. Константинова = Младенов.
2.5.4.3 Велислава Ан. Константинова = Цветански.
2.5.5 Недялко К. Палаузов [+1944]
3. Христо(фор) Ст. Палаузов
3.1 Петър Хр. Палаузов
3.1.1 Христо П. Палаузов
3.2 Николай Христофоров Палаузов [*Габрово,1819+1899,Одеса], учи в Габрово и Одеса /Ришельовски лицей/ 1830-42. Служител и член на Управителния съвет на Одеската митница 1862-99. Съосновател и председател на Одеското българско настоятелство 1854-99, чиновник при Новорусийския и Бесарабския губернатор. Кореспондира с Йосиф Соколски, Неофит Рилски; М .П. Погодин, И. С. Аксаков, П. А. Лавровски. Участник в Кримската война 1853-56. Сътрудничи на "Цариградски вестник" 1852, 1859; "Одесский вестник", преводач от руски 1851.
3.2.1 Олга Н. Палаузова
3.2.2 Мария Н. Палаузова
3.2.3 Владимир Николаевич Палаузов [*Габрово, 1851 +1920, Одеса], учи в Одеса /Ришельовски лицей/ ?-1868, завършва право в Одеса 1872; чиновник при Свищовския губернатор 1877-?, работи по проекта на Търновската конституция 1879. Завръща се в Одеса - доцент по наказателно право 1880, професор 1885. Дарява на Народната библиотека 97 книги. Сътрудник на в. "Македония" 1871, преводач на руски 1878.
3.2.4 Николай Николаевич Палаузов [*Одеса,1856+1913], завършва право в Одеса 1874, следовател в Одеския окръг, мирови съдия в гр. Николаев.
3.3 Анастасия Хр. Палаузова
4. Иванка Ст. Палаузова = Николай Рашеев [*Габрово, ок.1780]. Имат 3 деца.
# Чакъров, Найден. Никола Ст. Палаузов.- В: Светилник но новобългарската просвета. С., 1966, с. 183-185 - Благодаря на колегата Пенчо Бонев за предоставения източник; БВИ. С., 1977, с. 490-493 и родова схема; ЕБВЛ. С., 1996, с. 534-535; Вж geni.com.
ПАНАРЕТОВ (Сливен)
х.Илия, хаджия.
Рк 1. Парашкев Хаджиилиев [*Сливен +1878,Силистра], с духовно име Панарет Хилендарски. Учи в Сливен и Цариград /гръцко училище/. Учител в Омургаг, Балчик 1848-53 и Сливен 1853-61. Свещеник в българската черква "Св. Стефан" в Цариград 1861-?. Монах в Хилендарския монастир, архимандрит. Председател на българската община във Варна 1867-70 и деец за църковна независимост, архиерейски наместник в гр. Кюстенджа - Добруджа 1873-75 и Силистра 1875-78.
1.1 Стефан П. Панаретов [*Сливен, 4.Х.1853+19-Х.1931, Вашингтон - САЩ], учи в Цариград /българско училище/ ?- 1867 и Роберт колеж 1867-71. Учител по български език в колежа 1871-1914. Информира европейската общност /в Англия/ за издевателствата на турците през Априлското въстание 1876, противник на Берлинския договор 1878. Пръв български пълномощен министър във Вашингтон 1914-25. Преподавател по славянска филология и литература във Вашингтонския университет след 1925, подготвя българо-английски речник. Делегат в Обществото на народите 1921. Завещана крупни средства на български институции /БАН, СУ, НБКМ, Американския колеж в Симеоново, Софийска мъжка гимназия, БЧК, летни ученически лагери, детски "Ясли", читалище "Зора"-Сливен и дружество "Майчина грижа"-Сливен/, на турски - Роберт колеж и женския колеж в Цариград, на американски - колеж и гробищния парк в окръг Колумбия. Автор на филологически изследвания и "Българска граматика" 1881, пътеписи 1874, Дневник 1917-1931. С., 1984. Прототип на литературен герой от романа на Иван Вазов "Нова земя" = Лидия Гейл /Джил/ [*САЩ+ преди 1931], завършва вероятно колежа Маунт Хориоук - Масачузет, САЩ.
1.1.1 Кирил Ст. Панаретов + през І Световна война. На негово стипендия в Софийско мъжка гимназия,
2. дъщеря ? Хаджиилиева = ? Имат син - Стефан Дреновски.
Сродници - братовчеди: К. Янакиев от Сливен, Щиляна Георгиева в София и Михаил Арнаудов в София /по завещание от 9.ІХ.1931/
# БВИ. С., 1988, с. 495-496. и сн. на Стефан.
ПАНДУРСКИ (Трявна)
Димитър Пандурски, занаятчия - казас "производител на разните украси за коне и пискюли за шапки. Имат 7 деца.
1. Недялко Д. Пандурски [*Трявна, 1843+28.VІІ.1874,Букурещ], учи в Трявна при П.Р.Славейков, тъче украсите при баща си. Пребивава в Русе при сестра ок.1862. Емигрира в Румъния - продава газ, посещава кръчмата на хъшовете и печатницата на Д. Паничков, където се запознава с Хр. Ботев. Съратник на Л. Каравелов. Сприятелява се с Александър В. Читаклиев - четник 1868 при Хаджи Димитър. Издава литографиите - "Първото сражение ... на Филип войвода с турците при с. Върбовка на 14 май 1867" от А. С. Клипарски 1867 ; "Българските въстаници ... на войводите Хаджи Димитра и Стефана Караджа, полагат клетва при с. Желт сипей на 6 юли 1868...", от А. С. Клипарски 1868; "Второто сражение ... на войводите Х. Димитър и Ст. Караджа с турците в курията на дяда Пана Войнова ... 8 юли 1863 " от поляка Хенри Дембицки 1870 "Симеон Велики цар български влиза в Цариград в 924 г." от Хр. Дембицки 1870; "Антим І патриарх български" от Хр. Дембицки 1872; табло "Сладко е да умре човек за Отечеството си" /табло с медальони на Ангел Кънчев, Цвятко Павлов, Никола Войводов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър и Иван Попхристов, а в центъра с Г.С.Раковски/ от Хр. Дембицки 1873; "Ангел Кънчев ... загинал в Русчук на 5 март 1872" от Хр. Дембицки 1874 илюстратор - картини "Хаджи Димитър, неговата клетва и битките му", "Убийството на Ангел Кънчев" и др., фотограф, книгопродавец 1868-74. Издава книги на Л. Каравелов "Войвода" 1870 и румънския й превод, както и други 1871 и 1872. Автор на учебници. За него Хр. Ботев написва "Послание от небето" 1874. На погребението му присъстват Хр. Ботев и Л. Каравелов, наред с всички букурещки българи и български емигранти.
2. син ? Д. Пандурски
3. син ? Д. Пандурски
4. Гана Д. Пандурска = КЪНЧЕВ, родители на Ангел Кънчев. Преселват се в Русе ок.1860.
5. дъщеря ? Д. Пандурска
6. дъщеря ? Д. Пандурска
7. дъщеря ? Д. Пандурска
Сродник - Ст. Пандурски, автор "Хъшът Пандурски - сподвижник на Ботев.- в. "Нарадна армия", 6.І.1963, бр. 4436.
# Ферменджиев, Никола. Хъш - издател и разпространител на възрожденски картини и книги. - Родолюбци. С., 1985, с. 279-286; БВИ. С., 1988, с. 496.
ПАНИЧКОВ (Калофер)
Рк Минко {*с.Паничери, Пловдивско], с прозв. Паничката, преселва се в Калофер = Ана [*Калофер], родът й е от с.Аджар..
1. Никола М. Паничков, абаджия = Неда
1.1. Дена /Дона/ Н.Паничкова
1.2. Димитър Н. Паничков [*Калофер, 1808/10 +1909,Свищов], печатар; съученик на Ботьа Петков, преселва се в Цариград - абаджия 1837, клисар и шивач в Калофер. Посещава Ерусалим - хаджия 1858. Работи в печатницата на Драган Цанков в Цариград 1858-61, закупува неговата печаница и я пренася в българския метох в цариградския квартал Фенер. Издател на брошури /антиправителствена 1863, противоуниатска/, за което е арестуван и е затворен за 7 месеца в затвора Паша капия и препратен на заточение в Мосул и Амасия. Избягва 1863 и с кораб отплава до Керч, Русия и се установява в Браила. Тук отпечатва 35 книги и вестниците - "Дунавска зора", "Дума на българските емигранти", "Михал", "Възраждане" /редактирани от Войников, Хр. Ботев, Стоян Заимов и Тодор Пеев/. В Плоещ печати І български военен устав. Домът му се превръща в убежище на хъшове и войводи. Издава още близо 100 книги в Свищов 1878-1905.= Велика Начова Неделчева [*Калофер]. Брак от преди 1858.
1.2.1. Асен Д. Паничков [*1876 +1957,Свищов], печатар, редактор, издател от 1909, читалищен деятел. Награден е с орден "Кирил и Методий" 1956 = Елена.
1.2.1.1 Константин Ас. Паничков [*Свищов, 1906+1984], полковник, завършва Военното училище в София. Пубикации по свързочно дело и преподавател във Военното свързочно училище, родоизследовател = Величка.
1.2.1.1.1 Борислав К. Паничков [*Плевен,1936], подполковник, завършва Военно инженерно училище 1961.
1.2.1.1.1.1 Константин Б. Паничков
1.2.1.1.1.2 Полина Б. Паночкова
1.2.1.1.2 Димитър К. Паничков [*Плевен,1942], строителен инженер, преподавател в УАСГ. Автор на учебни пособия и научни публикации.
а/ Велислава Д. Паничкова
б/ Красимира Д. Паничкова
1.2.1.2 Величка Ас. Паничкова
1.2.1.3 Надежда Ас. Паничкова
1.2.2. Съба Д. Паничкова
1.2.3 Петрана Д. Паничкова
1.2.4. Георги Д. Паничков [+ на 5г.]
1.3 Мария Н. Паничкова
1.4 Христо Н. Паничков, словослагател в Цариград, учител в с. Чанакча. Отговорник на в. "Кликач" (Пловдив) 1883, работи в Държалва речатница - София.
1.4.1 Крум Хр. Паничков
1.4.2 Бран Хр. Паничков
1.4.3
1.4.4
1.5 Гъчо Н. Паничков
1.5.1 Иванка Г. Паничкова
1.6 Иван Н. Паничков [+Цариград], неженен.
1.7 Парашкева Н. Паничкова
# Ботйов, Боян. Родословие на Димитър Паничков.- В: Христо Ботев и четата му. С., 1996, № 6, с. 78-82 и сн.
ПАПАЗОВ (Бяла)
Родът е преселен в гр. Бяла от Балкана.
Рк 1. поп Тетрад Тодоров, І свещеник в Бяла 1841-78-?, инициатор за построяване на черква "Св. Георги" 1843.
1.1 Иван Папазов, собственик на черничева градина, до моста строен от Колю Фичето.
1.1.1 Минчо Ив. Папазов, преселва се във Видин; писмо 30.V.1919
1.1.1.1 Иван М. Попов, актьор и режисьор в читалищния театър.
1.1.1.2 Анастасия М. Попова [*1905]
1.1.2 Илия Ив. Попов, стопанисва бащиния имот и има годишен приход от градината 5,500 лв.
1.1.3 Янко Ив. Попов, завършва право в Лозана - Швейцария, по времето на министър К. Стоилов.
1.1.3.1 Александър Я. Попов [*1915]
1.2 Ната Папазова
1.3 Мирка Папазова
1.4 Руса Папазова
1.5 Гина Папазова
Деца на сестрите ? - "братовчеди" - Свилен Русев, учител в с.Кривина - Русенско и Юрий Василев от Търговище, намират 1982 в разкопки край Бяла златна гривна с тегло 197,5 грама и я предават на историческия музей в Русе.
2. Димитраки Тодоров, І учител в Бяла от 1836-45-?.
# Русева, Дарина. Бяла. Опит за етнографски очерк. Бяла, 2006, с. 17,20-25,55,63,185,203; 209. Вж Колева, Теодора. Созида се род сей.- в. "Антени", 13.ІV.1983, с. 3.
ПАСПАЛЕЕВ (Самоков)
Димитър ПаспалЕв [*Самоков+1875,с.Алино-Самоковско], ханджия на Паспалевия хан в Самоков = Анка [*1875,с.Алино - Самоковско]. Убити от черкези.
1. Петър Д. Паспалев, пощенски чиновник в Бургас ок. 1898 = ?.
1.1 Николай П. Паспалев
1.1.1 Петър Т. Пакпалев [*Бургас]
1.1.2 Елка Т. Паспалева [*Бургас]
1.2 Беласица П. Паспалева
1.3 ??
2. Александър Д. Паспалев, монах и зам.-игумен в Рилския манастир ок. 1898; завършва богословие в Рим.
3. Ефтимия Д. Паспалева [*Самоков,1867 +София], 95-годишна, вдовица ок. 1903; от 1952 в София. Жива при пенсионирането на Леонид след 1950 = в Кюстендил омъжена. Имат 2 деца.
4. Иван Димитриев Паспалев (В Русия Ив. /Ваня/. Димитриевич Самсонов до 1898) - ПаспалЕЕв [*Самоков, 1873+1918,София], полковник; отведен 1878 и осиновен в гр. Екатеринослав, сега Днепропетровск - Русия от руския майор Николай Самсонов – един от освободителите на Самоков 1878. Завършва там Кадетския корпус 1880-? и Военното училище в Петербург. Офицер в руската армия - гр. Феодосия и гр. Мариупол. Завръща се в България след 1898, офицер в Кюстендил - 13 Рилски п.п. ?-1903-? и Самоков - 22 Тракийски п.п. 1907-1912-?, командир на поета Димчо Дебелянов и писателя Гьончо Белев, полковник в І световна война = Мария /Маня/ Николаевна Арихбаева [*Мариупол+ок.1952/3, София], рускиня - в Самоков при Леонид. Брак в Мариупол.
4. 1. Леонид Ив. Паспалеев [*Мариупул,1896+1976], военен писател, следва славянска филология, но завършва Военното училище в София. Участник в І св. война, началник охрана на двореца „Чамкория”- Самоков 1919-?; комендант на Петрич 1925-26-?, в Радомир, София – 6 п.п., Шумен – 5 арт.п., Сливен 1939-41-?, Ягодина -Сърбия 1944, София, редактор на сп. „Факел” – Самоков 1916, 1919, кореспондира с Д. Дебелянов, приятел с Хр. Смирненски. Преводач от руски 1936, 1948 и "Танкове". Автор на книги с военна тематика - "Картечна линейка", "Бронирани оръжия" и историческия роман „В зората на Освобождението”, спомени за Д. Дебелянов и очерк за художника Хр. Йончев - Крискарец 1971 = Веселина Владимирова КАРАМАНОВА [*Кюстендил,1900+1980], с псевд. Веса Паспалеева – поетеса от 1928, автор на 54 книги.
а) Тамара Л. Паспалеева [*Самоков, 1924], художник и писател. сестра-самарянка през ІІ Световна война 1944, етнограф в Институт по народно творчество – записва фолклор от Тревненско, учи в Шумен, София /ІІ гимназия/; завършва Художествената академия – театрална декорация 1943-46; 1950, член на СБХ 1947-51, учителка по рисуване в София 1962-?, служител в музея „История на град София” ?-1970-80-?; автор на стихосбирка "Аз и моята сянка" 2006 и спомени 2009 = Иван Бочев Бочев / Загорски [*Карлово, 27.ІІ.1920 +8.ХІ.2001, София], музикант-цигулар в Държавния радио оркестър. Брак от 1949 в София. Имат 2 сина - Бойко [*1951[ и Страхил [*1960].
б) Людмила /Милето/ Л. Паспалеева, [*София,4.ІІ.1927+1980,София], журналист в радио София; учи в ІІІ гимназия в София 1944-47, завършва славянска филология в СУ.
4.2. Валентин Ив. Паспалеев [*Кюстендил,1903+29.ІХ.1950, София] с прозв. Попчето, Попето, военен писател 1936, 1937, 1942 и контраадмирал; учи в Самоков и Варна /Машинното училище/ 1919-25 и тук възпитател ?-1931-?, командир на миноносеца „Дръзки” 1941-?; командир на морскя граничен участък – Созопол 1944; капитан І ранг в Дунавския флот – Русе 1944-46, началник щаб на Черноморския флот 1946-49, редактор на сп. „Морски сговор” ?-1938-44 и в. ”Морски преглед” 1938-44, преводач от руски 1930. Автор на "Корсари", "Подводни герои", "Скагерак", "Скандинавска военноморска операция". Псевдоним Мичман от флота. Награждаван със съветския орден „Красная звезда” 1945; арестуван и убит от Военното разузнаване = Райна Савова [*Самоков].
4.2.1 Евгени В. Паспалеев [*преди 1941+ на 48 г.], химик, доцент в Пловдивския хранително-вкусов институт.
# Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, 170 с.; Лични данни от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011; Едно сираче било осиновено от руски генерал.- в. "Трета възраст", 2008, бр. 10 и 3 сн. Вж Шехтова Спаска. Съдби.- в. "Приятел". Самоков, юли 2005.
ПАТРИКОВ (с. Самоводене, В.Търновска)
Иван Патриков
Ι
1. Кръстьо Ив. Патриков [*с.Самоводене, ок.1857+1935], учи в с.Самоводене - 4 отделение, участва в Сръбско-българската война 1885 = Маринка Иванова Гладилова [*с.Самоводене, ок.1860 +1922].
1.1 Петър Кр. Патриков [*с.Самоводене, 1881+21.ІІ.1962], учи в с.Самоводене - 4 отделение и в прогимназия - 2 години; дърводелец майстор на веялки, дървени зъби, сита за мелници, дограма и съдове за течности; участва в Балканската и І световна война, воденичар и тепавичар, съучредител на местното ТКЗС 31.V.1948 = Гина Костадинова Пангелова [*27.Х.1885+19.ХІІ.1959]
1.1.1 Стефана П. Патрикова [* с.Самоводене,2.VІ.1908], учи в с.Самоводене - основно = Борис Стефанов Пуздрев [*с.Самоведене,1906], огняр. Имат 2 деца - Стефан *1928 и Лилия *1935.
1.1.2 Иван П. Патриков [*с.Самоводене, 17.VІ.1911 +19.ХІ.1986], учи в с.Самоводене - основно, водопроводчик във В.Търново, съучредител на местното ТКЗС 1948 = Пъша /Параскева/ Анкова [* с.Хотница, 23.ІV.1910 +13.VІІ.1987], съучредител на самоводенското ТКЗС 1948.
а) Кина /Кинчето/ Ив. Патрикова [*с.Самоводене,4.ІV1933+2.І.1992], учи в Самоводене - основно, работи в ТКЗС = Марин Бояджиев [*с.Драганово – Г.Оряховско, 5.VІІІ.1927+4.І.1987], строител във В.Търново. Имат син Николай *1957.
б) Маргарита Ив. Патрикова [*Самоводене,28.VІІІ.1947+1990], учи в с.Самоводене /основно/ и текстилен техникум във ВТърново = Петър Йорданов Петров [*с.Страхилово – П.Тръмбеш, 18.ХІ.1945], строител и шофьор. Имат 3 деца - Данчо *1968, Пенка *1969 и Иван *1970.
1.2 Велика Кр. Патрикова [*Самоводене, 1884+1970], учи в с.Самоводене - 4 отделение = Тодор Маринов Пангелов [*Самоводене, 1886+1947], земеделец, участва в Балканската и І световна война. Имат 3 деца - Георги *1909, Кина *1914 и Юлия *1923.
1.3 Стояна Кр. Патрикова [*с.Самоводене,1886+1970] = Кръстьо Костадинов ДИМОВ [*с.Самоводене, 1888+1964], участва в Балканската и І световна война, железничар на гара Г.Оряховица ?-1919, земеделец, построява мелница на р. Раковец и виенско колело. Имат 3 деца - Иван *1907, Веса *1909 и Костадин *1920.
1.4 Марин Кр. Патриков [*с.Самоводене, ок.1888 +1893, с.Дъскот]
1.5 Христо Кр. Патриков [*с.Самоводене, 15.ІХ.1889 +7.Х.1970], учи в с.Самоводене /основно/, във В.Търново /школа за младши подофицери/. Градинар в Букурещ и Гюргево - Румъния 1904-09, участва в Балканската 1912, Междусъюзническата война 1913 и І световна война. Награден с орден "За храброст" 1912; железничар на гара Г.Оряховица 1919-45 = Гина Радева Ахмакова [*с.Самоводене, 18.І.1894 +30.VІ.1979]. Брак от 1914.
1.5.1 Петър Хр. Патриков [*с.Самоводене,15.ІІІ.1916+1989], учи в с.Самоводене /основно/ = Иванка Иванова Мицкинова [*с.Самоводене,22.ІІІ.1922+1998], учи в с.Самоводене /прогимназия/. Брак от 1936.
а) Гинка П. Патрикова [*с.Самоводене, 15.ХІІ.1940], учи в - Самоводене /основно/ и В.Търново /гимназия/ и курс по радиотехника = Георги Ангелов Йонов [*В.Търново, 19.ІV1936], железничар и стругар 1958-96; братовчед на писателя Стефан Дичев. Брак от 1960. Имат дъщеря Даниела 1960.
1.5.2 Веса /Веселина/ Хр. Патрикова [*с.Самоводене,20.ІІ.1920+ 3.ІV.1991], учи в Самоводене /прогимназия/, съучредителка на местното ТКЗС 31.V.1948 = Йордан Маринов Инков [*с.Самоводене, 6.І.1909+3.Х.1983], съучредител на местното ТКЗС 13.V.1948. Брак от 1936. Имат дъщеря Йорданка 1937.
1.5.3 Георги Хр. Патриков [*с.Самоводене,16.ІV.1931], полковник и журналист; учи в – с.Самоводене /прогимназия/, Търново /гимназия/ ?-1949 и Военно училище в София 1950-51, завършва Военна академия в София 1964-67; бригадир 1948-50 на Хаин боаз, Димитровград и яз. Росица; офицер от 1951 - София 1971-81, гр. Гоце Делчев ок.1956, Варна 1967-71; кмет на с.Самоводене 1981-86 и общински съветник във ВТърново 1983- ?. Член на 88 дружество на военните журналисти, председател на Самоводското землячество в София и председател на софийския клон на Българското генеалогично дружество. Автор на краеведчески труд "История на с. Самоводене" 1967, родоведско изследване за своя род 1998 и др. = Невена Миленова Арнаудова [*с.Долно Камарци - Пирдопско, 18.VІ.1937], учи търговска гимназия в София, завършва българска филология в СУ ок.1965, учителка по БЕЛ в София и Момин проход ок. 1967. Брак от август 1955-75.
а) Любов Г. Патрикова [*Гоце Делчев,6.VІ.1956], учи в 126 училище в София ок.1965-67 и в Момин проход 1967-71 /основно/, френската гимназия в София 1971-75; завършва френска филология в ВТУ 1975-77 и СУ 1977-? и икономика и счетоводство в Холандия = І. Валери Петров Датков [*София,1955], следва икономика в София. Брак от 1978-? Имат дъщеря Петра 1979; ІІ. Венцислав Трендафилов Манов [*София,7.ІХ.1957+4.ІV.1994], оптик. Брак от 1986. Имат дъщеря Нели 1988; ІІІ. Херман Теодор Мария Вермолен [*гр. Дутинхем, Холандия], среден техник - строителство и автотранспорт. Брак в София.
1.6 Иван Кр. Патриков [*с.Самоводене,1900+30.Х.1964], учи в с.Самоводене /основно/, железничар на гара Г.Оряховица; член на ТКЗС 1952 = Христина Илиева Желязкова [*1901 +14.ІІ.1979], член на ТКЗС 1952.
1.6. 1 Иван Ив. Патриков [*с.Самоводене, 24.VІІІ.1924 +29.VІІІ.1978], учи в с.Самоводене - прогимназия; тракторист. Почива от рак = Стефана Тодорова Граматикова [*с.Беляковец, 27.ІІ.1927], полевъд.
1.6.1.1 Христо Ив. Патриков [*с.Самоводене,24.Х.1949], учи в с.Самоводене /основно/ и курс за тракторист и работи като такъв = Виолета Георгиева Илиева [*с.Янтра, 1950], готвачка.
1.6.1.1.1 Стефан Хр. Патриков [*с.Самоводене,27.Х.1973], учи в с. Царева ливада - Тревненско, инвалид І група.
1.6.1.1.2 Иванка Хр. Патрикова [*с.Самоводене,6.ХІ.1975], учи в Г.Оряховица /основно/ = Атанас Събев Димитров [*с.Сушица –Г.Оряховско,3.ІІІ.1957], заварчик в Димитровград и Г.Оряховица. Брак в Г.Оряховица. Имат 2 дъщери - Милка *1994 и Виолетка *1996.
2.Ангел Ив. Патриков [*с.Самоводене], кмет на с.Самоводене 1890-91.
3. Иван Ив. Патриков [*с.Самоводене]
4. ? Ив. Патрикова = ? Андреев [*с.Самоводене]
# Патриков, Георги Хр. Патриковият род. С., 1998, 160 стр. и много сн.
ПАШОВ (Сливен)
х.Янко /Иван/ Пашов [*Сливен +1844], търговец = х.Трендафила х.Михаилова Карапанчова [*Сливен]
І
1. х.Михаил х.Я. Пашов
1.1 Константин х.М. ПашЕв [*1873+1961], доктор = Фотина [*1878+1912].
1.1.1 Елена К. Пашева [*1904+1984]
2. х.Мина Хаджиянков Пашов /Пашович 1838/ [*Йерусалим, 30.І.1838 +6.ХІІ.1881, Петербург], учи в Сливен при п.х.Димитров и в Сливен при Д. Чинтулов и Яни Сотиров /Спиров/ ?-1855. Търговец в - гр.Фокшани - Румъния 1855-56, Цариград 1857-69, Одеса 1869-70. І председател на българското читалище в Цариград 1866. През РТВ е интендант в руската армия 1877-78. Крупен дарител на Сливенското класно училище ок. 100,000 рубли. Член на БКД 1869. Редактор на в. "Съветник", сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1858, в. "България" 1861, в. "Съветник" 1864-65, в. "Турция" 1866, в. "Отечество" 1870. Автор на побългарена повест "Цветоносното панерче" 1858. На негово име - училище в Сливен и стипендии на община Сливен = Станка.
3. Мария х.Я. Пашова = Димитър Милков [*Сливен]. Имат 3 деца - Мина м., Иван и Стефана.
4. Костаки Пашов
# БВИ. С., 1988, с. 507; 415; geni.com - 12.VІІІ.2011- х.Мина /1837+1880/ ?
ПЕЕВ / ИНДЖЕВ (Етрополе)
Стоян Инджев
1. Рк х.Пейо Ст. Инджев [+1862], търговец и скотовъдец = ? Имат 10 деца – 7 дъщери и 3 сина от 3 брака.
1.1 Тодор /Тодораки/ Пеев Стоянов [*Етрополе,15..ІІ.1842 +26 VІІ.1904, София], председател на РК-Етрополе 1870, учител и пиисател; учи в Етрополе, Ловеч, София /гимназия/ при Сава Филаретов 1858-60 и Цариграда при Др. Цанков /френски католически колеж/ 1862-65. Учител в - София 1859, Самоков по френски и турски език 1860-61, Силистра 1865-67, Кюстендил 1867-70 и Етрополе 1870-72, където открива девическо училище и читалище „Напредък“, Браила 1873-76. Съратник на В. Левски 1870 и сподвижник на - Л. Каравелов 1871, Димитър Общи 1872, знаменосеца Никола Странджата 1867, П. Хитов, Ст. Стамболов, Хр. Ботев, Ив. Драсов и Св. Миларов. Присъства в Букурещ на Общото събрание на БРЦК 1872. Член и деловодител на Българското книжовно дружество 1873-76, 6.VІІІ.1884-85 и 1898 и редактор на сп. „Периодическо списание на БКД“ 1873-76 и съредактор на в. "Юнак" 1876. Съиздател на в. „Възраждане“ 5.VІ.1876-12ХІ.1877. Участник в Старозагорското въстание 1875 и Априлското въстание 1876. През РТВ е секретар към руски полк 14.ІV1877-?, председател на Орханийския окръжен съвет І-Х.1878, окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, окръжен управител във Варна 1899 и търговски агент в Скопие 1899-1901. Сътрудничи на в "Право" 1871-73, в. "Курие д`Ориент" и в. "Дунавска зора" 1877. Преводач от френски 1898. Автор на - "Личен спомен за Апостола" 1898, фейлетона "Браилски искрици", мемоари, пиесите - комедията " Даскал Генко" 1875 и І трагедия „Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания“ 1876 /1976/, фейлетони, журналистически и публицистични статии. Самоубива се = Цветана Мишева Вълчева [*Етрополе, жива 1904 в София]. Брак от септември 1872. Имат 4 деца 1889.
1.,1.1 дете /деца/ - жив/и/ 1904 в София.
2. син ? Ст. Инджев, жив 1904.
Сродници - зет на Т. Пеев, жив 1904 в София.
# БВИ. С., 1988, с. 507-508 и сн.; ЕБВЛ. С., 1996, с. 538-539; .- в. "24 часа" ч. І, 14.ІХ.2011, с. 22 и сн.; ІІ,28.ІХ.2011, с. 24 и 2 сн.
ПЕТКОВ / БОТЙОВ (Калофер)
Гено Христов [*1730] = Лала.
- п.Атанас Христов [*Карлово,1759], свещеник = Мария [*Карлово]
1. х.Ген(к)о [*Карлово,1786], хаджия, абаджия = Ана [*Карлово]
1.1 Атанас [*Карлово] = Мария.
1.2 Тачо [*Карлово]
1.3 п.Брайко х.Генов [*Карлово,1814+1865], свещеник от 1848, учител в Карлово ?-1840, 1849-?, 1863 Калофер1840-44, Пловдив 1846-48; събира фолкорни материали, кореспондира с В. Априлов, Н. Бозвелиев, Н. Рилски, К. Фотинов = Ана Николова Тантилова. Брак от 1847.
1.3.1 Георги, почива млад.
1.3.2 Мария Брайкова = Александър Хадживълков [+1877,Пловдив], търговец на розово масло. Обесен от турците. Родители на Васил Александров [*Карлово +1963], адвокат, депутат 1908-11 и кмет на Карлово.
1.3.3 Елена Брайкова = Фъргов [*Карлово]
1.3.4 Стефана Брайкова = ?. Имат 5 деца.
1.3.5 Никола Брайков, учи в Мюнхен - химия.
1.3.5.1 Богдан Н. Брайков, учи в Германия - зъболекарство.
1.3.5.2 Ана Н. Брайкова, зъболекарка.
1.3.6 Христо Брайков, полковник
1.3.6.1 Ана Хр. Брайкова, учи в Австрия.
1.3.6.2 Александър Хр. Брайков, учи в Германия.
1.4 Димитър /Ми/т/ко/
1.4.1 Станка Д. Брайков = Нико Ботьов [*Карлово] /вж. НИКОВ. Брак от 1851. Имат 7 деца.
1.4.2 Христо [+1878]
1.5 Лала
1.6 Нона
1.7 Мария
2. п.Тачо [*Карлово] = Гена [*Карлово]
2.1 Елена п.Тачева Брайкова
2.2 Мина п.Тачева Брайкова
2.4 Дана п.Тачева Брайкова
2.4 Атанас п.Тачев Брайков
3. Петко Тачев [*Карлово,1789 + жив 1840], бояджия и гайтанджия, кръчмар = Ана Нектариева [*1807, Сопот], сестра на отец Кирил Нектариев [+1870].
3.1 Лала П. Тачева [+ преди 1876], неомъжена; Мария, Екатерина
3.2 Ана П. Тачева = ? *Пенчов /Печовица, дъщеря Ана Пенчева от Карлово/
3.3 Христина П. Тачева, с духовно име Харитина, калугерка в Калофер
3.4. Ботьо Петков [*Карлово, 1815 +1869], учи в Одеската семинария 1840-43, учител в Калофер 1839, 1844-ок.1856, 1859-1862; Карлово ок.1856-1859; книжовник, преводач от руски и гръцки 1843, 1844, 1853, 1868; спомощник 1837 = Иван/к/а Стайкова ДРЯНКОВА [*Калофер,1823+1911], домоуправител в Букурещ при сродника си Евлоги Георгиев 1875-78; пише до Найден Геров 1872 /3 бр./, 1875; пенсия по 100 франка месечно 1887-96, прекратена 1896-97- ?, намалена, възобновена 1905-?. Брак от 1845.
3.4.1 Христо Ботйов 1874 (Калофер,25.ХІІ.1847+20.V.1876, връх Камарата), войвода 1876, поет 1876, публицист; учи в Одеса /гимназия/ 1863-65; учител в - с.Задунаевка - Бесарабия 20.VІІІ.1866- май 1867, Калофер 1867, Александрия 1869, Измаил и Букурещ 1874; редактор на вестниците - "Дума", "Будилник", "Знаме", "Нова България" 1876; преводач от руски. На негово име улица в - Букурещ, София и училище в София, фондация 1994 = Венета Стоянова ВЕЗИРЕВА [*Търново,1847+1919, Търново], пенсия по 30 лева месечно 1879-95, от която се отказва заради унижението. Брак от 1875.
3.4.1.1 Иванка Хр. Ботйова [*Букурещ, 12.ІV.1876+7 ноем. 1906,София], учи във факултет по стопански науки в Женева 1892-95, ок.1896-1900; учителка в Търново 1895, касиер на Македоно-одринското дружество 1901 и делегат на конгреса 1902 = Стоян Христов Милчев [*с.Клисура -Горноджумайско,1873+1961,София], д-р, финансист. Брак от 1906.
3.4.1.1.2 Димитър Дончев Петров [*1865], по майчина линия с ФИ Рашев (доведен син) [*Търново, 1865+?], доктор по право; учи в Одеса, Москва и Брюксел, учител по френски в Пловдив, Търново, Видин и София 1906 = Мария Стоянова Въгленова [*Севлиево,1876+1915]. Имат 2 деца.
3.4.2 Ана Ботев [*1850+1867] = Христо Груев [*Калофер]. Имат син.
3.4.3 Петко Ботев [*1852+1872], прикован на легло от 1863, пише до Найден Геров 1871.
3.4.4 Стефан Ботев [*Калофер, 1854 +1890,Пловдив], учи в гр. Табор - Чехия 1871, учител в Панагюрище 1873-74. В гр. Олтеница е закупчик на Братя Георгиеви, в Букурещ и Болград разпродава Ботевите печатани книги и календар 1875; преводач от руски на повестта "Кърджали" 1875 /1882-84, 1884/. От 1886 в Пловдив, директор в Пловдивската областна библиотека 1886-?. Заболява от туберкулоза.
3.4.5 Кирил Ботев [*Калофер,1856+1944] , генерал; учител в с.Голямо Белово, Пазарджишко 1872-73. Ботев четник 1876, заточен в Акра 1876-78; учител във Враца след 1878. Учи във Военното училище в София 1879, кавалерийска школа в гр. Сомюр - Франция и военната академия в Брюксел - Белгия. Офицер в Пловдив, Сливен, Враца и София; заместник-министър на войната 1913 = Мари Оли дьо ла Розиер [*Брюксел,1856+1935,София]. Брак от 1886.
3.4.5.1 Христо К. Ботев [*Пловдив,1890+1956,], кадет във Военното училище 1910. Командир в Балканските войни 1912-13 и І Световна война; директор на АД "Български фиат" ?-1946 = Надежда Петрова Маркова, генералска дъщеря. Брак от 1919.
а) Венета Хр. Ботева, служител в И-т "Хр.Ботев" и И-т по история-БАН = Боян Брънчев, доктор. Имат син.
3.4.5 Тота [*1859], почива малка
3.4.6 Гено [*1861], почива малък
3.4.7 Ген/к/о [*1863], почива малък
3.4.8 Боян Ботев [*1866+1885,Драгоман] , учи в руските градове Николоев - пансиона на Тодор Минков и в Елисаветград до 1883, Военно училище в София 1883-85; протупей-юнкер през Сръбско-българската война.
4. п.Тачо = Нона Андреева БОГОРОВ, сестра на Иван Богоров.
4.1 Елена Т.
4.2 Нона Т.
4.3 Дона Т.
4.4 Атанас Т.
5. Лала - неомъжена
# Ферменджиев, Никола. Родът на Христо Ботев.- Родови хроники. С., 1979, с. 180-233; Петкова, Атанаска. Ботевото родословно дърво.- В: Родове на Хр. Ботев и негови сподвижници. С., 1992, № 1, с.8-13; Ботйов, Боян. Родословието на генерал Кирил Ботйов.- пак там, с. 14-23; Заимова, Клавдия. Хаджигеновият род.- В: Сб. Христо Ботев - исторически изследвания и родове на негови сподвижниици. С., 1993, № 3, с. 80-83.
ПЕТКОВИЧ (с. Башино, Велешко)
Рк Петко, хаджия.
Ι
Димитър Петкович [*с.Башино], учител в родното си място 1845-48-?. Пише до Александър Екзарх 10 май 1848, редакторът на в. "Цариградски вестник".
1. Димитър Димитриевич Петкович, първи български студент в Петербург края на 40-те и нач. 50-те, с кандидатска научна степен. Служител в дипломтическата канцелария на княз А.М.Горчаков 1854.
2. Константин Д. Петкович [*с.Башино, 1826+ ян.1898,Одеса], първи българин дипломиран филолог; учи при баща си в - с. Башино, Велес, Одеса /Семинария 1842-46 и Ришельовски лицей 1847-52/; завършва славянска филология в Петербург 1847-1851, където е състудент с Н.Г.Чернишевски. Съмишленик на Нешо Бойкикев /митрополит Натанаил/ от Петербург 1851, на Драган Цанков - Виена 1852, на Вук Караджич - Белград 1852, Г.Ст.Раковски - Русия 1859. Посещава Зографския монастир 30 окт. - 6 ноемвр. 1852 и написва статиите "Свята гора" 2 май 1853 и "Зограф, блъгарска обител на Св. Гора" 23 май 1853 и изследването "Обзор Афонских древностей" 1865. Дипломат на руска служба в - Кишинев 1852-?, консул гр. Рагуза - Дубровник 1857-1859-? и в Дамаск - Сирия ?-1869, Палестина, Бейрут. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1853 и "Журнал мин. нар. просвещения" 1853. Преводач - от чешки на "Кралевдолския ръкопис" 1852 и "Фонетика на българския език" 1852 от Фр. Миклошич и стихове от Вацлав Ханка; от словашки "Борис, пръви цар на българите" 1853 от Йосифина Турноградска. Лирик - стихотворенията "Момина клетва" 1853 и "Български войн" 1854, автор и на книга за Черна гора. Оставя в ръкопис "Сватбени обичаи на македонските българи" 1850 /на руски език/.
3. Андрей Д. х.Петкович [*с.Башино], учи във Велес ?-1851-, в Одеса /Решельовски лицей/ 1854-16.08.1859, завършва право в Санкт Петербург 1859-64, дипломат на руска служба в гр. Яш, консул ?. Автор на "Слово изгласено в Велеското училище", изнесено пред митрополит Авксентий Велешки 1851. Пише до Г.Ст.Раковски 1859. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1851, 1859-60, преводач от руски на "Врана в паунови пера" - басня от Крилов 19.ХΙΙ.1859; лирик - стихотворение "Сочинител и разбойник" 21.Ι.1860; балада "Могила в гора"; стихотворение "Глас от далека земя" 12.ΙΙΙ.1860; басня "Младо дървце" /посветено на Николай М. Тошков/.
# БВИ. С., 1988, с. 519; Куманов, Милев. Македония. С., 1993, с. 199-200; Хаджипанзов, Петър. Братя Петкович, Константин и Андрей.- В: Видни велешани. С., 2011, с. 64-78. ВжЦърнушанов, Коста. Върожденецът Константин Петрович.- сп. "Славяни" 1973, № 10.
ПЕТРОВ (с.Герман, Софийско)
Рк Петре, хаджия. Родът е от с.Рельово, Самоковско.
Ι
1. х.Боне Петров [*с.Герман -Софийско,6.VІІІ.1836 +12.V.1895], преселва се в София 1860-73, килиен учител в София, член и председател на РК-София, помощник на В. Левски, заточен в Диарабекир 1873-78. Председател на софийската окръжна постоянна комисия, училищен и църковен настоятел; помощник-кмет на София. Оставя спомени за времето 1853-93 = Станка /Стоянка [*1840]
1.1 Георги х.Бонев Петров
1.1.1 Бончо х.Бонев Петров, автор на изследвания за х.Боне.
1.2 Митра х. Бонева Петрова [+1909] = Стоил п.Антонов /вж СТОИЛОВ/, свещеник. Имат7 деца - Васил [*1904+1990], художник, Илина, Георги, Атанас и 3 дъщери.
2.Андон /Доне, Донко/ Петров, свещеник.
# Бонев, Бончо. Просветители, книжовници и писатели на София.- сп. "Сердика", 1952, 147-151. Спомени за българските хаджии. С., 1985, с. 280-285; БВИ. С., 1988, с. 521. Вж Неделчев, Михаил ...
ПЕШЕВ (Севлиево)
Иван Пешев, търговец
1. Стефан Ив. Пешев [*Севлиево, 2.ХІ.1854+ 26.VІ.1876,Севлиево], революционер; учи в Севлиево при Марин Калугеров, Главен организатор в Севлиевския край /селата Батошево, Гъбене, Кръвеник/ 1875-76, председател на РК-Севлиево и на читалище "Росица" 1875-76, заловен 29 април 1876 преди избухване на Априлското въстание, съден в Търново и обесен. Редактор на в. "Гайда" 1875, в. "Търпан" 1875, сътрудничи на в. "Напредък" 1875-76. На негово име - училище и площад в Севлиево, улици в София и Габрово.
2. Петър Ив. Пешев [*с.Горско сливово - Севлиевско, 27.VІІ.1858 +19.І.1931, София], юрист, министър, публицист; учи в Севлиево /основно/, Лясковец /духовна семинария/ 1874-76, гр. Николаев - Русия /гимназия/ 1878-80, Загреб; завършва право в Москва 1880-84. Учител в Севлиево ок.1877-78. Депутат в 7-8 и 10-18 ОНС /1893-95 и 1899-1919/, чиновник в Министерството на правосъдието 1884-87, адвокат в Севлиево 1887-99 и в София 1901-19, председател на Софийския адвокатски съвет 1910-12. Министър на правосъдието 1894, 1899-1900 и 1913 и на народната просвета 1913-18. Автор на спомени 1987.
# БВИ. С., 1988, с. 530-531; Вж Бакалов, Йоаким. Стефан Иванов Пешев. С., 1901; Вж Йонкова, Стоянка Маринова. Стефан Пешев 1854-1876. Биография. С., 2001, 177 с.
ПЕШЕВ (с. Замфир, Ломско)
Тодор, с прозв. Терзията и Комитата, участник в Чипровското въстание.
...
Петко Пешев
1. Цеко Петков Пешев [*с.Дългошевци, сега с.Замфир - Ломско,10.ІІІ.1807+1881], с прозв. Дядо Цеко войводата, Цеко Дългошевеца; войвода; кнез в с.Момин брод - Ломско 1836; хайдутин при Иван Кулин от с. Медковец, участник в Манчовата буна в Берковско 1836 и Браилските бунтове 1841. Войвода през въстанието в Северозападна България 29.І.1850-51, за което е затворен във Видин 1851-53. Приема руско поданство 1853. Доброволец през Кримската война край Севастопол и получава руски орден "За храброст". Участва и в І и ІІ български легии в Белград, командва воленирите през Сръбско-турската война 1876, опълченец. Многократно раняван. Подпредседател на І ВНС 1879. На негово име - паметник в Лом = Руса.
1.1 Камена Цекова
1.2 Цвета Цекова
1.3 Слава Цекова
1.4 Иван Цеков
2. Вълкана П. Пешева
3. Гена П. Пешева
Сродници - племенник на Дядо Цеко е Георги Добринович [*с. Дългошевци, 1858], опълченец, адвокат и депутат. Вероятно е дете на една от сестрите ?
ПИСАРЕВ (Пещера)
Георги Писарев
1. Петър Г. Писарев [*Пещера], учител в Пирот 1869-72 и Пещера. Свещеник в Пловдив от 1876. Участник в Априлското въстание 1876.
2. Христо Г. Писарев [*Пещера], учител в Пловдив 1866-70 и Пирот 1870-?
# БВИ. С., 1988, с. 533; в. "Български запад" (Пирот), 1942, бр. ??
ПИШУРКА (Лом)
Кръстю [+1763], поп във Враца и с. Влашко село /сега Царевец/-Врачанско 1762. От книжовника поп Тодор Врачански купува Евангелие 1758, Дамаскин 1760 и Дамаскин лятото 1762 /за 5 гроша/. От Русия закупва, пак за черквата, комплект /за 12-те месеца/ Минеи, а след завръщането му е убит.
Ι
Стоян, с прозв. Граматик, Даскала, учител във Враца до 1770.
Ι
Стоян, с прозв. Граматик, Даскала, учител във Враца до 1770.
І
Кръстю Стоянов Граматиков, учител в с. Згориград - Врачанско и Враца през последната четвърт на ХVIIІ в. Автор на "Сборниче" 1801, ръкопис.
І
Стоян Кръстев [*Враца+1843], с прозв. Дамаскинаря, учител във Враца през 20-те г. на ХІХ в.
1. Рк Кръстю Стоянов, с прозв. Пишурка [*Враца,24.VІІІ.1823+6.І.1875,Лом], книжовник и учител; учи в - Лом / Враца при Константин Огнянович, Пловдив /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/. Учител във - Враца 1847-48 и 1850-51, Лом 1848-50, 1851-56 и 1862-75, Видин 1856-? Учредител на читалище "Постоянство"-Лом 1856. Театрален деец в Лом - актьор и режисьор, поставя 2 пиеси - "Многострадална Геновева" 1856 и "Велизарий" /12.ХІІ.1856/. Отваря книжарница в Лом 1872 и сътрудничи на Хр. Г. Данов. Сътрудник на в. "Цариградси вестник" 1849-52, 1858-59, сп. "Зорница" 1844, в. "Македония" 1868, сп. "Читалище" 1870-71, сп. "Училище" 1872. Превежда - от гръцки "Опелото на Исуса Христа" 1869; от сръбски в стихове "Аделаида" 1857 и "Рахилин плач" 1872, побългарява от френски "Момина китка" 1870 и "Изпаднал търговец" 1870. Автор на "Сбор от български песни" 1864 и "Куткудачка" /стихове и приказки/ 1871. На негово име - село в Ломско, в Лом - театър, театрален фестивал 2008-2012- и улица в Лом = Ангелика /Гика/ Първанова Тодорова, учителка в Лом, читалищен и театрален деец, учредителка на І женско дружество "Добродетелно женска дружество" 1857.
1.1 Александър Кр. Пишурка [*1851 +1877,връх Шипка], опълченец.
1.2 Виктория /Витка/ Кр. Пишурка [*Лом, 15.V.1858+4.VІ.1919], учителка; учи в Лом и Габрово /класно/; учителства в Габрово 1872, Ловеч 1873-76, Лом 1876-77. Член на "Добродетелно женско дружество". На нейно име - детска градина № 6 в Лом = Димитър Маринов Бонов /кръщелно име Д. Върбанов Мацанков, осиновен от Марин Бонов, търговец в Лом/ [*с.Вълчедръм - Ломско, 1846 +1940, Кремиковски монастир-София], етнограф. Брак от 1878. Имат 4 деца - дъщеря ? = д-р Блъсков, дъщеря ? = Вл. Иванов, Кръстю и Гроздана = Сиромахов.
1.3 Стефан Кр. Пишурка [*Лом, 7 окт. 1863 +12 май 1924,Лайпциг - Германия], зъболекар = Ида Емили Шмидт [*гр.Серба - Германия, 24 май 1868 +20 май 1936, гр. Йена - Германия], зъболекарка. Брак в Лайпциг.
1.3.1 Александра Ст. Пишурка [*Лайпциг, 20 март 1895 + 1 септ.1986, Бриске-ост - Германия], завършва стоматология в Германия ?-1917 с дисертация. За нея - биографична книга Zum Werdegang der ersten praktierenden Leipziger Zahnarztinnen am Beispil от Франциска Габсдиал-Стелнер 2005 = Фриц Курт Юлиус Кох /Koch/ [*1890+1956]. Брак от 26 апр. 1921. Имат 3 деца - Фриц Александер Кох [*1922+2008], ... дъщеря ?..., Марта Фридел Кох [*1937+2009].
1.3.2 Ангел Ст. Пишурка [*Лайпциг,1897 + Св. Фендел - Германия] = ?. Брак в гр. Св. Фендел. Имат дъщеря ?
1.3.3 Стефан Ст. Пишурка [+1924], зъболекар; неженен.
1.3.4 Зорка Ст. Пишурка [+1948]
1.4 Марийка Кр. Пишурка
1.5 Грозданка Кр. Пишурка [*Лом, 1872] = Димитър Сиромахов [*1867+1916], полковник, командир /майор/ на 6 Бдинска п. дивизия - Видин 1904. Имат 2 деца - Мара и Владимир, майор.
1.6 Зорка Кр. Пишурка = Димитър Хаджистамов [*1868+1948], доктор. Имат 3 деца - Боян [*1904], Д. /син/, З. /дъщеря/ = Ф. Бланшар.
2. Стефания Стоянова = Коста Стаменов.
Сродник
- Иван поп И. Пишурка, иждивител на Кр. Пишурка при издаването на книгата му 1857.
- Катя Антонова [ок.1954+26 ян. 2012, Лом], "внучка" на Кр. Пишурка.
- Катя Антонова [ок.1954+26 ян. 2012, Лом], "внучка" на Кр. Пишурка.
# БВИ. С., 1988, с. 533-534 и сн. на Виктория, с. 626, 630-631; Писахме да се знае. С., 1984, с. 102 и 224; ЕБВЛ. С., 1996, с. 570.
@ Матев, Лалю - geni.com, 2010; Дам, Дирк. - geni.com, 3 юли 2012 и Семейно изследване /Стефан Пишурка и неговите потомци/, 12 юли 2012 и 3 сн.
Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- в. "Антени", 31.Х.1975, бр. 45;
Вж Сб. "Ловеч и Ловчанско" 1932 /има и фототипно изд./, т. 3, с. 113-120, биография за Витка.
@ Матев, Лалю - geni.com, 2010; Дам, Дирк. - geni.com, 3 юли 2012 и Семейно изследване /Стефан Пишурка и неговите потомци/, 12 юли 2012 и 3 сн.
Вж. Андровски, К. Родословието на Кръстьо Пишурка.- в. "Антени", 31.Х.1975, бр. 45;
Вж Сб. "Ловеч и Ловчанско" 1932 /има и фототипно изд./, т. 3, с. 113-120, биография за Витка.
ПЛАТНАРОВ (Карлово)
Иван Платнаров
1. Петър Ив. Платнаров, опълченец 1877-78, награден с медал за храброст.
2. Васил Ив. Платнаров [*Карлово, 1845+1910,Карлово], учи в Карлово, завършва Юридически факултет в Русия след 1878; член и председател на РК-Карлово 1869, закупува оръжие в Одеса с Филип Тотю, абонат за в. "Свобода"; до 1864 в Русия; четник в Сръбско-турската война 1876; опълченец на Шипка 1877-78 и награден с кръст за храброст; мирови съдия в Карлово ?-1888. Пенсиониран по болест 1888 с 300 лв. = Мария /Мина/ Андреева Начева, [*Карлово, 1860+1896], дъщеря на Яна Иванова КУНЧЕВА - сестра на В. Левски.
2.1 Ана В. Платнарова = Т. Бочев. Имат син.
2.2 Иван В. Платнаров
2.3 Христина /или София/ В. Платнарова
2.4 Вяра В. Платрнарова
2.5 Андрей В. Платнаров
Сродник - д-р Платнаров, опълченец; д-р във Варна на 85 г., съпругата му и 2-те му деца умират в една година. *Вж П. Славински 1959.
# Настев, Антон. Васил Платнаров.- В: В. Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 47-50 и сн.; Вж ЦДИА , архив В. Платнаров, ф. 173.
ПОЛИХРОНОВ (с. Беломорци, Разградско)
Руско Полихронов [*с.Янкюрен, сега с.Гянули, Димотишко - Гърция], преселва се със задомените си деца в България през 1878.
1. Полихрон Р. Полихронов [*с.Янкюрен]
1.1 Руско П. Полихронов
1.2 Стефан П. Полихронов
2. Пирю Р. Полихронов [*с.Янкюрен]
2.1 Никола П. Полихронов
2.2 Боню П. Полихронов
2.3 Добри П. Полихронов
2.4 Ангел П. Полихронов
3. х.Тимню Р. Полихронов [*с.Янкюрен], хаджия = Дяка.
3.1 Руско Т. Полихронов
3.2 Грозю Т. Полихронов
3.3 Никола Т. Полихронов
3.4 Енгела Т. Полихронова
4. Мара Р. Полихронова [*с.Янкюрен] = Грудю. Имат 4 деца.
5. Атанас Р. Полихронов [*с.Янкюрен, 1859], с прозв. Тунграта = Мария [*с.Голям Дервент, Димотишко], с прозв. Дервентката. Имат 16 деца, но остават пълнолетни само 5.
5.1 Енгела Ат. Полихронова [*с.Беломорци,1879] = Тимню Яков [*с.Беломорци]. Имат 4 деца.
5.2 Тодор Ат. Полихронов [*с.Беломорци,1881+1912,Чаталджа], убит в Балканската война = Керана Попова.
5.2.1 Атанас Т. Полихронов
5.2.2 Мария Т. Полихронова
5.2.3 Никола Т. Полихронов
5.3 Господин Ат. Полихронов [*с.Беломорци,1884], участва в Балканската 1912 и Междусъюзническата война 1913. Член на БЗНС = Дяна Михова [*с.Беломорци].
5.3.1 Атанас Г. Полихронов [+]
5.3.2 Бонка Г. Полихронова [*ок.1920]
5.3.3 Никола Г. Полихронов [+]
5.4 Златил Ат. Полихронов [*1890] = Чана Маркова [*с. Светлен].
а) Петрана Зл. Полихронова [+]
б) Гина Зл. Полихронова, жива 1997 в София.
в) Мита Зл.. Полихронова [+]
5.5 Марчо Ат. Полихронов [*1899 +1983], строител, член на БЗНС = І. Стана Янова [*с.Презвитер Козма +1922]; ІІ. Жечка Панайотова [*с.Вардун] - доведени деца.
а) Гина [*1922], шивач /от І брак/ = Благой Василев [*с.Бостан, Омуртагско], шивач. Преселват се в Омуртаг. Имат 2 сина.
# Благоев, Александър Марчев. Моите предци. Моят род по бащина линия.- сп. „Родознание”, 1997, № 1-2, с. 44-46.
ПОПЙОВЧЕВ / КРОСНЕВ (Трявна)
п. Стоян Д. КРОСНЕВ /Вж/ = Вела.
І
Рк п.Йовчо п.Стоянов Кроснев [*Трявна,1722+1803,Хилендар], свещеник 1757-90. Бояджия 1754-57 в Трявна, учи бояджийство в Казанлък ?-1754. Йеромонах Йоникий 1790 в Хилендарския монастир 1802-03 = І. Анаста/сия/; ІІ. Виша Коюва [*Трявна+1790,Трявна].
1. Стоян п.Йовечв [*Трявна, 1757 +1761]
2. Кою п.Йончев [*Трявна, 1759 +1762]
3. п.Никола/й/ п.Йовчев [*Трявна, 1761+28.ХІІ.1834,Трявна], свещеноиконом и учител 1781-? в Трявна = Мария Кольо Цонев Коюва. Брак от 1779.
3.1 п.Йовчо Попниколов [*Трявна, 19.Х.1786 +23.ІІІV1855,Трявна], свещеник, иконом, книжовник и летописец на своя род = Анастасия.
3.1.1 Мария п.Й. Икономова = Нонов.
3.1.2 п.Никола п.Й. Икономов, свещеник в Трявна през 50-те г.
3.1.3 Никола п.Й. Икономов
3.1.4 Мария п.Йовчева = Гайтанджиев.
3.1.5 Цвята п.Й. Икономова = Буюклийска.
3.1.6 Петър п.Й. Икономов [*Трявна, 1.ІІ.1808+17.ІХ.1838,Трявна] = Кера.
3.1.7 Димитрия п.Й. Икономова = п.Алексов.
3.1.8 Анастасия п.Йовчева = Видинлиев.
3.1.9 Йоаникий п.Йовчев
3.2. Койчо Попниколов [*1789+1850]
3.3 Цвята п.Николона = Минов.
4. Вела п. Йовчева [*Трявна,1763]
5. Стоян п. Йовчев [*ок.1768], с духовно име Синесий, йеромонах, екзарх.
6. Анастасия п.Йовчева [*1778] = Конев.
7. Ефросина, монахиня.
# Метев, Лалю. Тревненските родове - 19.VІ.2007; ? geni.com - ?
ПОПОВ / ЗАГОРСКИ (с. Макоцево, Софийско)
Баща или дядо - преселници от Загорето /с. Липница, Ботевградско/ в с.Макоцево.
Рк п.Петър Загорски [+1853], свещеник в с.Макоцево и околните села от ок.1820, основател на І училище в селото 1840 = Пелагия [*с.Байлово].
1. Евтим Попов [*ок.1820+1875], учител 1856 и свещеник от 1861 в с.Макоцево, спомощник 1870, 1874. Починал от тиф = Мария п.Димитрова [*с.Долно Камарци].
1.1 Димитър п.Евтимов с прозв. Бърдаря [*с.Макоцево,1856+1947], търговец и производител на бърда за тъкане, учител в с.Макоцево от 1882-84, кмет на селата – Макоцево 1894-98 и 1911-14, Чеканово, Д. Камарци и Осоица = Екатерина Захариева [*с.Д. Камарци].
1.1.1 Мария Д. Евтимова [*с.Макоцево, 1883 +1975] = Димитър Иванов Чурешки, търговец.
1.1.2 Иван Д. Евтимов [*с.Макоцево, 1885 +1928] = Мария Цонова [*с.Макоцево].
а/ Димитър Ив. Евтимов [*с.Макоцево +1890, София], почива ученик.
1.1.3 Евтим Д. Евтимов [*с.Макоцево, 1887 +1967] = Пенка [*Тетевен].
1.1.3.1 Богомил Евт. Евтимов [*1929]
1.1.4 Гюргя Евт. Евтимова [*с.Макоцево, 1890 +1952] = Димитър Дамянов Йотов [*с.Макоцево +1916], подофицер загива на фронта в Добруджа, брат на Георги Дамянов [*1886+1923], депутат от БЗНС.
1.1.5 Иванка Евт. Евтимова [*с.Макоцево, 1893 +1972] = Георги Стойков Попов [*с.Потоп, Ботевградско], офицер до 1921 и търговец.
1.2 Петър ~ [1858+след 1900] = Мария Гаврилова Велинова [*с.Макоцево].
1.2.1 Стефан ~, в с.Макоцево учител 1928-49 и кмет 1940-41.
1.2.2 дъщеря
1.2.3 дъщеря
1.3 Пелагия ~ [*1860+ след 1920] = Михаил Стоянов Кафеджийски [*с.Макоцево] .
1.4 Никола ~ [*1865+след 1900].
1.4.1 Евтим
1.4.2 Елена
1.4.3 Стойна
1.4.4 Йорданка
1.5 Захари ~ [*с.Макоцево, 1872 +1966] = Мария Иванова [*с.Д. Камарци]. Имат 5 сина и 2 дъщери, но непосочени поименно.
2. Никола ~ [*с.Макоцево, ок.1822 +след 1860]
2.1 Иван ~ [*с.Макоцево, ок.1845 +1929], свещеник от ок. 1870, член на РК = Гюргя Ценова Маринова [*с.Макоцево].
2.1.1 Тоша
2.1.2 Петър ~ [*с.Макоцево, 1872 +1944,Саранци], в с.Макоцево учител 1891-92, свещеник в с.Макоцево до 1912 и в Саранци 1912-1944. Убит = Пена Иванова [*Байлово], от рода на Елин Пелин.
2.1.2.1 Димитра
2.1.2.2 Иван ~ [*Макоцево, 1896 +1944,Саранци], кмет на Саранци. Убит = Екатерина Георгиева Атанасова [*Саранци]. Имат син и 2 дъщери, по-малката = Стоян Стоянов, професор езиковед.
2.1.2.3 Никола
2.1.2.4 Георги
2.1.2.5 Йордана
2.1.3 Никола
2.1.4 Методи [*с.Макоцево, 1878 +1931], в с. Макоцево учител 1899-1904 и свещеник = Цона Митакова [*с.Д. Камарци], братовчедка на Васил Митаков [+1945], министър на правосъдието, разстрелян.
2.1.4.1 Иван
2.1.4.2 Петър
2.1.4.3 Димитър
2.1.4.4 Мария
2.1.5 Мария
2.2 Стефан
# Чурешки, Манол. Възрожденският род Попови от с. Макоцево, Софийски окръг.- сп. „Родознание”, 1997, № 1-2 , с. 37-39.
ПОПОВ / ИВАНОВ (с. Годлево, Раложко)
Рк поп Константин /Костадин/ Георгиев Иванов [*с.Годлево, ок.1830 +с.Семчиново - Пазарджишко, ок..1885], свещеник в с.Семчиново и учител в Кресна, Мелнишко 1871 = Иванка Крайнова [*с.Годлево].
І
А. Георги /Гьоре/ Попконстантинов / Попкостадинов Иванов [*Годлево, ок.1855 +ок.1942, Годлево], учител в Г.Джумайските села 1869: Сенокос 1871-72, Елешница, Мечкул - Софийско 1872-73 и с.Горно Драглище - Разложко. След 1878 заживява в с.Семчиново = Татина Шаламанова [*Γодлево, ок.1855 +ок.1940]
1. Петър Г. Попов [*Годлево, 1879+1903], войвода на Годлевската чета 1903,Учител ?-1902, убит в сражение; неженен.
2. Васил
а) Татяна В. Попова [*Разлог, 1931 +ок.1956, София], образование - средно; неомъжена.
б) Таня В. Попова [*Разлог, 1932], учи в Разлог / гимназия/ = I. ? [*Плевен], архитект. Живели в София. Имат 2 сина, заминали за САЩ..
3. Мина
4. Иван
4.1 Славе Ив. Попов, агроном = ?
4.2 Янка Ив. Попова, образование - средно земеделско = ?
4.3 Цветана Ив. Попова, образование /прогимназия/ = ?
4.4 Аспарух Ив. Попов, фелдшер = ?
5. Султана /Тана/
6. Владимир Г. Попов [*Кюстендил,1904 +?, Кюстендил] , професор ветеринар; в Шумен директор на държавен конезавод, Костинброд /конезавода/, София = Мария /Мара/ Добрева ЧИНТУЛОВА [*Сливен, 1908+1989, София], учителка, оставя родови спомени.
6.1 Добри Вл. Попов [*София, 1934 +1990, София], доктор-онколог; ст.н.с. - Институт по онкология, София; завършва медицина = Лушка /Лужка/ Петрова Манчорова [*1939].
6.1.1 Петър Д. Попов [*София, 4.VI.1963], завършва молекулярна биология, журналист = ?, разведени.
6.1.1.1 Любомир П. Попов [*София, 26.ХΙΙ.1986]
6.1.1.1 Любомир П. Попов [*София, 26.ХΙΙ.1986]
6.1.2 Мария Д. Попова [*София, 26.Ι.1976], завършва право в Москва = Томас Майер, живеят в Кьолн - Германия.
6.2 Татяна Вл. Попова [*София, 1946+2000] = ? [*Ботевград].
Б. Кина Костадинова [*Кюстендил, ок. 1860 +1904] = Ι . ?, имат 2 сина - Георги и Никола; ΙΙ Георги ?, имат дъщеря Цветана.
В. Иван Костадинов [*ок.1865+ок.1946], кмет на Годлево, преди 1944 Елена /Елка/ Каракашева [*ок.1867].
1.1 Цветана Ив. Костадинова = Кръстю Пертенов. Имат 4 деца - Мария, Данка, Живко, Асен.
1.2 Динка Ив. Костадинова [+ рано] = Гьоре Владимиров. Имат син Митко, партизанин и офицер.
1.3 Спаса Ив. Костадинова = Иван Лазаров Сланчев /Арсениев/ [*Годлево]. Имат 6 деца - Мария , Георги, Елена, Димка, Асен и ?, починало рано.
1.4 Мина /Мария ?/ Ив. Костадинова = Иван Бачев
1.5 Кръста Ив. Костадинова = Михаил Дрънков, учител.
Г. Симеон Попконстантинов [*Годлево, 1874+1960, Разлог], директор на прогимназята в Разлог 1918- = Райна Попиванова [*с.Баня Разложко].
1. Вера С. Попконстантинова = ?
2. Борис С. Попконстантинов = ?
3. Надежда С. Попконстантинова = Н. Станчев
4. Росица С. Попконстантинова = ?
Д. Атанаса /Атанаска/ К. Попова [*Годлево, 1876 +1947, с.Дорково] = Атанас Котулов [*Годлево, 1874+1952, с.Дорково, Велинградско], търговец, работил в Торонто - Канада 1912-20. Имат 6 деца - Иван [*1898+1972] , Катерина /Кина/ , Йордана, Мария, Стоянка и Султана.
Е. Елена К. Попова [*ок.1880+1943] , убита от гръм= Георги Калоянов [*Годлево]. Имат 5 деца - Стою, Парашкева /Кева/, Асен, Мария, Самуил - изчезва 1943.
# Стоянов, Гавраил Илиев. Петър Миндов - Чинтула и неговото потомство. С., 2009, с. 59-60; Къч историята на Читгуловия род и сродяването му с други български родове. С., 2012, с. 11-18.
Б. Кина Костадинова [*Кюстендил, ок. 1860 +1904] = Ι . ?, имат 2 сина - Георги и Никола; ΙΙ Георги ?, имат дъщеря Цветана.
В. Иван Костадинов [*ок.1865+ок.1946], кмет на Годлево, преди 1944 Елена /Елка/ Каракашева [*ок.1867].
1.1 Цветана Ив. Костадинова = Кръстю Пертенов. Имат 4 деца - Мария, Данка, Живко, Асен.
1.2 Динка Ив. Костадинова [+ рано] = Гьоре Владимиров. Имат син Митко, партизанин и офицер.
1.3 Спаса Ив. Костадинова = Иван Лазаров Сланчев /Арсениев/ [*Годлево]. Имат 6 деца - Мария , Георги, Елена, Димка, Асен и ?, починало рано.
1.4 Мина /Мария ?/ Ив. Костадинова = Иван Бачев
1.5 Кръста Ив. Костадинова = Михаил Дрънков, учител.
Г. Симеон Попконстантинов [*Годлево, 1874+1960, Разлог], директор на прогимназята в Разлог 1918- = Райна Попиванова [*с.Баня Разложко].
1. Вера С. Попконстантинова = ?
2. Борис С. Попконстантинов = ?
3. Надежда С. Попконстантинова = Н. Станчев
4. Росица С. Попконстантинова = ?
Д. Атанаса /Атанаска/ К. Попова [*Годлево, 1876 +1947, с.Дорково] = Атанас Котулов [*Годлево, 1874+1952, с.Дорково, Велинградско], търговец, работил в Торонто - Канада 1912-20. Имат 6 деца - Иван [*1898+1972] , Катерина /Кина/ , Йордана, Мария, Стоянка и Султана.
Е. Елена К. Попова [*ок.1880+1943] , убита от гръм= Георги Калоянов [*Годлево]. Имат 5 деца - Стою, Парашкева /Кева/, Асен, Мария, Самуил - изчезва 1943.
# Стоянов, Гавраил Илиев. Петър Миндов - Чинтула и неговото потомство. С., 2009, с. 59-60; Къч историята на Читгуловия род и сродяването му с други български родове. С., 2012, с. 11-18.
ПОПОВ / ПАПАЗОВ (Троян)
Рк п. Вълчо [*Банско, ок.1730 +1820], папаз "поп, свещеник"; преселник в Троянско ок.1760
І
п. Пенчо Вълчов Попович [*с.Черни осъм - Троянско, ок.1770 +ок. 1855/60], свещеник, на стари години монах Паисий в Троянския монастир; ктиторски портрет 1849 = хаджи Теодора Дренска.
1. х.Васил/ий/ П. Папазов /Попов/ [*1803+1890], спомощник 1844, ктитор на Троянския монастир 1860.
1.1 Пенчо х.Василев [+1899], член и секретар-касиер на РК-Троян 1872, арестуван 1874 и 1876 = Яна Маркова.
1.1.1 Васил П. Попов [*1860]
1.2 Димитър х.Василев, търговец на добитък и живее в с. Орешак, член на РК-Троян, арестуван 1876.
1.2.1 Пенчо Д. Попов
1.3 Сяра х.Василева
1.4 Стана х.Василева
1.5 Неда х.Василева
2. Димитър П. Папазов /Попов/ [*1805 +1895], член и председател на РК-Троян 1872, спомощник 1844, ктитор и настоятел на Троянския монастир, председател на черковно-училищно настоятелство; околийски началник след 1878..
2.1 Васил Д. Попов, ханджия в с.Черни осъм, сподвижник на В. Левски, П. Волов и Георги Икономов.
2.2 Пенчо Д. Попов [*ок.1850+1936] , с прозв. Глухия = І. Аксения Сапунджийска [+1884], Умира по раждане; ІІ. Мария /Мита/ Илиева Лингорска.
2.2.1 Димитър П. Попов [*1878+1968]
2.2.1.1 Пенчо Д. Попов, шофьор, с прозв. Сандански.
2.2.1.2 Васил Д. Попов, шофьор, с прозв. Сандански.
2.2.2 Пена П. Попова = Минко Памукчиев. Имат 2 деца в София - Стефан и Мария.
2.2.3 Цона П. Попова [*1882+1960] = Марин Петров Попов [*с.Черни осъм - Троянско,1878+1955]. Имат 4 сина - Христо [*1906+1994], Васил [*1910+1965], Димитър *1918 и Иван.
2.2.4 Гана П. Попова [*1884+1884], от І брак.
2.2.5 Васил П. Попов, от ІІ брак = Пена.
2.2.5.1 Мара В. Попова = ?. Имат дъщеря Пена.
2.2.5.2 Веса В. Попова = ?. Имат син Нино.
2.2.5.3 Никола В. Попов
2.2.5.3.1 Пламен Н. Попов
2.2.5.3.2 Васил Н. Попов
2.2.5.4 Аксения В. Попова
2.2.6 София П. Попова = Спас Керкенезов. Имат 4 деца - Иванка, Стойко, Гена и Спас.
2.3. Иван Д. Попов, фелдшер.
2.3.1 Димитър Ив. Попов
2.3.2 Борис Ив. Попов
3.3.2.1 Иван Б. Попов
2.3.3 Мария Ив. Попова = Ганчо Стойчев.
2.3.4 Пена Ив. Попова = Дочо Серяков.
2.3.5 Марко Ив. Попов
2.4. Раю Д. Попов
2.4.1 Димитър Р. Попов
2.4.2 Стана Р. Попова = в Ловеч
2.4.3 ? Р. Попова = в София
2.4.4 ? Р. Попова = във Видин
2.5 Мария /Мита/ Р. Попова = Ходжовска, в Хасково.
2.6 Теофана Р. Попова = ? Стаевски. Имат син Павел.
3. Бочо п.Пенчев Папазов /Попов/ [*ок.1807+1897], спомощник 1844, ктитор на Троянския монастир, собственик на Папазкия хан; кмет на Троян - 30 г.
3.1 Васил Б. Попов [*1845/8+1936], член на РК-Ловеч и Троян, съратник на В. Левски, арестуван 1874 и 1876; абаджия в Ловеч и в Папазкия хан в Троян; съосновател на читалището.
3.1.1 Бочо В. Попов [*1882]
3.1.1.1 Васил Б. Попов [*1921]
3.2 Данчо Б. Попов [*1850]
# Попов, Димитър. Родът на Димитър Попов - председател на Троянския революционен комитет, освнован от Левски. - В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 31-37 и родова схема.
ПОПОВ / ПОПХИНОВ (Плевен)
Дунчо - поп [*Червен бряг]
І
1. Тотю п.Дунчов
2. Рк Христо /Хино/ Попдунчов, свещеник, книжовник = Елица п.Хинова, член на РК 1871.
2.1. Анастас Попхинов [*Плевен, 16.І.1826 +1898, Плевен], учи в Плевен /Рилския метох/ и Тетевенския монастир, поп в Плевен ?-1854; търговец след 1855, притежател на личен печат, подпомага училищата и читалището; член на РК-Плевен 1869 и Ловеч; сподвижник на В. Левски 1869-71; арестуван и заточен в Диарбекир 1872-78; зам.-председател на градския съвет - Плевен 1878-90 и директор на затворите = І. Парашкева Владова [+1854]; ІІ. Тинка Янева Станчева [*Свищов, 1834, жива 1872], член на РК. Има 6 деца - 1872.
2.2. Мария ~, член на РК = Пано Кунчов РОГОЗАРОВ [*Ловеч,1842 +1893, Ловеч], учител, спомощник в Свищов 1869.
2.4. Кирица ~, търговец в Т.Магурели ?-1872-?
2.5. Данаил Хр. Попов [*Плевен, 1 ян. 1840+12 апр. 1909,Т.Мъгуреле], емигрира в Румъния 1859; словослагател в Браила и Галац 1860-62; търговец в Турно Мъгуреле 1863-71, деец на БРЦК, дописник на в. "Свобода", "Отечество" и сп. "Училище" 1874-75. Подпомага материално четите на П. Хитов, Ст. Караджа, Хр. Ботев 1876 и заточените в Мала Азия. Съратник на В. Левски от 1863. Запазен архив за 1867-1909.
3. Дойно
Сродници - А. Бръшлянов [*Плевен] в Т.Магуреле 1875.
# Симеонов, Цветан. Атанас Попхинов - общественик и диарбекирски заточеник.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1994, № 5, с. 41-50 и сн.; Жечев, Николай. Поборникът Данаил Попов.- 3В, 20010, бр. 52 и сн. Вж ДКНИ - Плевен, ф. 1621. Родословието на Попдунчовия род.
ПОПОВИЧ / РАЙНОВ (Жеравна)
Събю Стоянов, свещеник в Жеравна.
І
1. Стоян Савов /гръцка форма на Събюв/, учител в Жеравна, спомощник 1837.
2. Райно Събев Стоянов – Попович [*Жеравна,1773 +1858,Карлово], учител; учи в -Жеравна при брат си Стоян, Солун, о. Хиос /при елинския учител Вениамин/ и в Букурец при гърка Неофит Дука. Учителства в - Котел 1812, 1819-26; Жеравна 1826-28; Карлово 1828-52 /негов ученик е и Васил Ив. Кунчев - Левски/, Пловдив 1853-55. Преводач от гръцки - "Христоития или благонравие "1837 / 2 изд. 1855/, "Краткое толкование" 1837 /2 изд. 1846/, "Езопови басни" 1854, превежда и романа "Робинзон Крузо"; спомощник в Котел 1837 = Анастасия Гешова [*Карлово], племенница на майката на Ив. Богоров.
2.1 Теофан Райнов Попович [*Карлово,1837+18.ІХ.1910] , търговец 1860-64 във Виена и Цариград; учи в Карлово, Пловдив, Виена /търговско училище/; гарибалдиец 1862. От 1868 в Букурещ служи в турското разузнаване, чиновник в Пловдив - телеграфна служба и железница 1872-76; подпомага със средства ТЦБРК 1868, поддържа връзки с В. Левски, Г.Ст. Раковски и Иван Касабов; участва в РТВ 1877-78, след 1878 окръжен управител на Карлово и префект на Пловдив. Дописник на в. "Свобода" 1872 = Елисавета Т. Манова. Брак от 1863.
2.2 Елисавета Р. Попович
2.3 Мария Р. Попович, с духовно име Евпраксия, монахиня в Калоферския женски манастир.
2.4 Ека(терина) Р. Попович [*1854], учителка = Киро Димитров Попов [*Калофер 1845+1877,Пловдив], доктор, обесен. Брак от 1872.
ПОПТОМОВ (с. Голямо Белово, Пазарджишко)
Рк Тома Кузмов [*с.Голямо Белово], свещеник и учител в с.Ветрен дол 1849 и Пазарджик = Евгения [*с. Голямо Белово].
Кузма /Кузман/ Поптомов Кузмов [*с.Г.Белово, 1833/37+ 15.ХІ.1919, Пазарджик], с прозв. Шарланджи; борец за свобода; преселник в Пазарджик, където се занимава с търговия и шарланджийство; член на РК-Пазарджик, основан от В. Левски 1869 и на възобновения от Бенковски 4.ІІ.1876; пълномощник за Банско-Разложкия край - изгражда РК в с. Д.Драглище, Якоруда /март 1876/, с. Баня и др.; осъден на смърт и заменена присъда с "вечни окови" в Мала Азия -1876-78. След РТВ е член на І градски съвет в Пазарджик 1878-? и 1894- ?; награден с юбилеен Априлски медал 1901, подава молба за поборническа пенсия 1905, която остава без последствие = Куна.
1. Константин К. Поптомов, учи лозаро-градинарство в Русия, в Пазарджик 1919.
2. Тодор К. Поптомов, учи технически науки в Русия, в Пазарджик 1919.
3. Фанка К. Поптомова, учи Пловдив /гимназия/ и следва медицина в Париж. Паради липса на средства прекъсва учението си. Учителка по френски. Почива от туберкулоза.
Сродници - Елена Кузмова - Шумкова, оставя спомени за родственици.
# Сб. Родове на В. Левски и негови сподвижници. С., 1992, № 2, с. 130-132.
ПОПТОШЕВ (София)
Георги, свещеник в Лерин. Преселва се в София.
І
І. Рк Тодор /Тоше/ поп Георгиев [*София, 27.VІ.1806 +1889, София], свещеник в София. Учи в килийното училище при църквата “Свети Крал”. Опълчва се 1864г., заедно със софиянци, срещу назначаването на прогръцкия владика Доротей. Заради което е обръснат от слугите на владиката 6 дек. 1861. Това богохулство предизвиква бунт сред населението и владиката е прогонен от София. “Деня на стрижебрадието” – ок.12 април - се празнува от съвремениците му доста тържествено в София; поп Тоше погребва В. Левски. Погребан е в църквата “Св.Спас” в София (сега съборена, на мястото на Външнотърговска банка, на площад “Св.Неделя”) = Евгеница Пиперко /патр./, съдържател на “Синият хан” в Подуяне.
1. Елена Т. п.Тошева [+Княжево], протестантка, отровена вместо съпруга си от влюбен арменец = ?.
2. Катина Т. п.Тошева, умира от туберкулоза = Каракостов, военен. Нямат деца.
3. Марица Т. п.Тошева [*?+1873], умира от тифус = Георги поп Стоянов /патр./ [*София]. Имат един син Димитър (Мито) [*1872 +1970].
4. Стоян Т. Поптошев [*8.ІV.1852 +25.Х.1926] = Николица [*8.ІV.1862 +13.V.1937]. Този клон от рода е популярен с трите си поколения художници, чиито картини се съхраняват в Националата художествена галерия. Имат 5 деца
4.1 Аглаида Ст. Поптошева [*1872 +1922] = Тодор. Имат дъщеря Людмила [*1905+1994]
4.2 Тодор Ст. Поптошев [*София, 26.ХІІ.1879 +1956], инженер, завършва земемерство в Париж; кампозитор, автор и на стари градски песни - “Белокаменна чешма”, "Остави таз песен любовна", "Морето спи", "На север беше моя път" и др. = Райна Дочева [+1886].
4.2.1 Людмила Т. Поптошева [*1905 +1994] = Стефан.
4.2.2 Евгени Т. Поптошев [*6.VІІ.1907 +1974], художник, картини в художествени галерии и на акцион = І. Попова; ІІ. Рада Добрева Хаджипетрова - Поптошева [*9.ІІІ.1911+1984], художничка.
4.2.2.1 Людмила Евг. Поптошева [*14.ІV.1942], художничка І. ?; ІІ. ?, писател = Нямат деца.
4.2.2.2 Тодор Поптошев [*1943 +1980], автомобилен състезател, почива на авто-рали = Таня Методиева Исаева [*София, 11.V.1945].
4.2.2.2.2 Евгени Т. Поптошев [*София, 25.VІІ.1970]
4-2.2.2.1 Явор Т. Поптошев [*София, 12.ХІІ.1975], състезател по футзал.
4.2.3 Хортензия [*1914+?] = Жан.
4.3 Ангел [*1889+1912]
4.4 Елена = Георгиев.
5. Петър Поптошев Георгиев [*1861 +1928], полковник, завършва Генералщабната академия в Санкт Петербург = Ортенсия [*1871+1928].
ІІ. Марица п.Тошева
ІІІ. Петър п.Тошев [*24.ІV.1861 +5.ІV.1928] = (Х)ортенсия [*5.І.1871].
1. Евгени П. п.Тошев [*1890+1966] = Парашкева.
а) (Х)ортенсия Евг. п.Тошева *1923 = Пламен ?.
б) Дора Евг. п.Тошева [*1924 +26.ІІ.1932]
ІV. Елена п.Тошева
V. Катина п.Тошева
# в. Гайда, 4 април 1864; Христо Бръзицов. София разказва, с. 26; Лалю Метев - блог; лична информация от Л. Поптошева и родословни факти от сродника им Н. Фратев, мой съученик.
ПРОДАНОВ (с. Стрелча, Панагюрско)
Рк п.Продан Стойков [*с.Стрелча +1844], учител в селото си през 1812 и свещеник до 1844.
І
х.п.Евстатий х.Проданов [*с.Беброво - Еленско + ок.1876], учител в Брацигово и с.Стрелча, свещеник в с.Стрелча 1844-75 и активен спомощник 1857; хаджия, деец за църковна независимост.
І
п.Сава п.Е. Проданов [*с.Стрелча, 1851 +2.І.1878], свещеник и в Панагюрище, помощник на Бенковски и делегат на Оборище 1876, спомощник на книги.
# БВИ. С., 1988, с. 554 и 623.
ПРОТИЧ (с. Люма, Призренско)
Апостол Протич [*с.Люма], прота "първосвещеник, протойерей"; изселва се след опожаряването на родното място 1690.
І
Траян Ап. Протич [*Дебър,ок.1720], гайтанджия и въжар. Преселва се в Кратово, където се оженва.
І
Симон Т. Протич, свещеник, учи в Лесновския монастир, протойерей в Кратово и заместник на местния владика = Безцена, спомощник 1817.
1. Атанас п.С. Протич, свещеник. Преселва се в Кюстендил.
2. Стойчо п.С. Протич [*ок.1776 +ок.1870,Кратово], търговец-гайтанджия и сърмаджия = Стоянка, във Велес 1873.
2.1 Христо Ст. Протич, часовникар в Кюстендил.
2.1.1 Илия Хр. Протич, инженер.
2.1.1.1 Георги Ил. Протич
2.1.1.2 Стефан Ил. Протич, журналист в София.
2.1.2 Димитър Хр. Протич, доктор по право; завършва в Хайделберг - Германия; председател на Върховния съд. Оставя родови бележки. Почетен гражданин на Хайделберг.
2.2 Илия Ст. Протич, часовникар в Кюстендил.
2.2.1 Михаил Ил. Протич [+1920, Разград], учител в Разград = Миланка Димитрова КУТИНЧЕВА [+1907,Русе].
2.2.1.1 Богомил М. Протич, съдия; завършва право. Рисуван от Владимир Димитров-Майстора 1930.
2.2.1.1.1 Свилен Б. Протич, родоизследовател, един от 5-имата учредители на Национално движение за родоизследване 1975. Сътрудничи на сп. "София" 1978, сп. "Родознание" и др.
2.2.1.1.1.1 Матей Св. Протич [*1971]
2.2.1.1.1.2 Зои Св. Протич [*1972]
2.2.1.1.1.3 Владислав Св. Протич [*1975]
2.2.1.1.2 Босилка Б. Протич
2.2.1.2 Венцеслав М. Протич, журналист.
2.2.1.2.1 Михаил В. Протич, доктор.
2.2.1.2.1.1 Светла М. Протич [*1968]
2.2.1.2.1.2 Михаил М. Протич [*1974]
2.2.1.2.2 Светла В. Протич, пианистка.
2.2.2 Кирил Ил. Протич, прокурор; завършва право ? = Сийка
2.2.2.1 Илчо К. Протич, юрист.
2.2.2.2 ?момиче? К. Протич, 1940 ок. 5-6 г.
2.3 Димитър Ст. Протич, часовникар в София.
2.3.1 Андрей Д. Протич, академик; учител в І мъжка гимназия София ?-1905-? Археолог и писател.
2.3.2 Надя Д. Протич
3. Катерина п.С. Протич = в Крива паланка, почива от чума.
4. Димитър п.С. Протич, във Велес 1873
5. Иван п.С. Протич
# Протич, Свилен. Кратовските Протич.- сп. "София", 1978, № 11, с. 43-44, 6 сн и родословна схема. Вж Ботйов, Боян. Родът Протич.- сп. "Дарители", 1990, № 4; Протич, Свилен. По тревясалите родословни пътеки.- сп. "Родознание", 1994, № 4, с. 21-25; Георгиев, Лазар ...
ПУПЕШКОВ (Тетевен)
Цвятко Пупешков
І
Васил(ий) Цв. Пупешков [*Тетевен, 1837+22.ІХ.1887,Тетевен], учител; учи в Сопот. Учител в Тетевен 1859-62, 1866-70 и 1883-84, с.Видраре - Орханийско 1863-64 и 1870-72; член на РК-Видраре 1869, Севлиево 1862-63, Троян 1864-65 и Оряхово 1872-73 /изпратен от В.Левски/. Заточеник в Диарбекир 1873-78; съдия и председател на Окръжния съвет в Орхание 1878, депутат в УС 1879 = Мария [*Тетевен +1935], учителка в Тетевен през 70-те.
1. Цветан В. Пупешков [*Тетевен, 16.VІІІ.1881+София], адвокат, прокурор в Софийския апелативен съд ок.1910; депутат = Вен(к)а Георгиева Златарска [*1890+1946].
2. Павел В. Пупешков [*Тетевен, 25.ХІІ.1883], офицер; завършва Военното училище в София, ротмистър 1918, командир на ескадронен 5 конен полк, майор.
# БВИ. С., 1988, с. 556-557; geni.com - 12.VІІІ.2011 и 17.VІІІ.2011. Вж ф. 142 "В.Цв.Пупешков" в НБКМ; Вж Спомени на Радул Милков.
ПЪРЛИЧЕВ (Охрид)
Ставри Пърличев [*Охрид+1830] = Мария Гьокова.
1. Никола Ст. Пърличев [+1842], учи тъкачество, умира от пневмония.
2. Иван Ст. Пърличев, учи тъкачество и работи като тъкач = Захарина Диамандиева [*Охрид]
2.1 Харалампи Ив. Пърличев = Елисавета Константинова [*Пазарджик]
2.1.1 Захаринка Х. Пърличева
2.1.2 Иван Х. Пърличев, в София.
2.2 Райна Ив. Пърличева
2.3 Каролина Ив. Пърличева
2.4 Ефимия Ив. Пърличева
3. Зографина Ст. Пърличева [*1818] = Пармаков [*Охрид]. Имат 3 сина - Георги, Коста и Климе.
4. Григор Ст. Пърличев [*Охрид, 18.І.1830 +23.І.1893], поет и учител; учи в Охрид, следва в Атина медицина 1849-50 и филология 1859-60-?, учителства в Тирана 1848-49, с.Белица - Охридско 1850-52, Прилеп 1852-53, Охрид 1853-59 и ..., Габрово 1879, Битоля, Струга 1880-84, Солун 1883-90 /учител на Гоце Делчев/. За поемата си "Арматолос" /Сердарят/ написана на гръцки език получава в Атина І награда и лавров венец в ежегодния поетичен конкурс. Сътрудник на вестниците - "Время" 1866, "Македония" 1867-68, "Право" 1870-72 и сп. "Читалище" 1871-72; преводач от гръцки = Анастасия Христова Узунова [*Охрид +Цариброд]
4.1 Константинка Гр. Пърличева, почива невръстна.
4.2 Луиза Гр. Пърличева, учи в Солун /гимназия/, вече вдовица 1917 се преселва в София 1919 = Никола Манев, аптекар в Охрид. Имат син Петър.
4.3 Кирил Гр. Пърличев [*Охрид, 1875 +1944,Охрид], публицист, учител и деец на ВМРО - член 1893 и ръководител на ВМОРО, четник при М. Патчев 1901и Хр. Чернопеев 1903; учи в Солун при баща си ?-1894, завършва СУ и специализира френски език в Гренобъл и Париж. Учител във - Воден - 6г. /?-1898-?/, Прилеп ок.1903, Цариброд, Солун 1908-?, Ст. Загора и София. Директор на Музея за старини в Охрид 1942-44. Сътрудничи на в. "Македония" и в. "Свобода или смърт". Публицист /очерци за войводите Христо Узунов-Дуле 1923, Методи Патчев 1923 и Пере Тошев/ и библиограф на бащините трудове и архив - "Към характеристиката на Григор С. Пърличев" 1928; автор на - поредицата "Исторически бележки" 1916 / за градовете Ниш, Враня, Пирот, Лесковец, Зайчар/; историко-документалния труд "Сръбският режим и революционната борба в Македония 1912-1915" 1917 = Олга Христова Точкова [*Охрид].
4.3.1 Мария К. Пърличева [*Охрид], с духовно име Мелания, учи в София /средно/, следва френска филология в СУ; банкова чиновничка, след развода се замонашва = Георги Бабалиев. Имат син Димитър.
4.3.2 Григор К. Пърличев [*София], учи в Охрид /гимназия/ ?-1944, завършва право в СУ 1948-52, служител към Държавния комитет за планиране = Генка Горнишка [*Кнежа]
4.3.2.1 Олга Гр. Пърличева, завършва БФ в София, литературовед. Сътрудник в Кирило-Методиевския център.
4.3.2.2 Кирил Гр. Пърличев, завършва икономика в София.
4.4 Деспина Гр. Пърличева, учи в Солун /гимназия/, у нея 1915 гръцкия текст на бащината поема "Скандер бей" = І. Иван Лимончев, учител. Имат дъщеря Невенка [+1976,Своге]; ІІ. Симеон Димитров Попсимов, търговец. Имат 3 деца - Ружа, Славка и Христо [*Охрид,1916], поет.
4.5 Георги Гр. Пърличев [*Солун], почива невръстен.
# Шалев, Димитър. Родът на Григор Пърличев.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 134-163. В надгробния надпис на Григор Пърличев е посочена 1829 година на раждане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар