четвъртък, 2 февруари 2012 г.

Родословия - Х


ХАДЖИВЪЛКОВ (Карлово)

Васил Хадживълков [*Карлово, 1812+1871], търговец.

1.1 Иван В. Хадживълков [*Карлово,1835+16.VІІІ.1877, Пловдив], обесен от турската власт.

1.2 Александър В. Хадживълков [*1845 +16.VІІІ.1877, Пловдив], обесен от турската власт = Мария п.Брайкова Хаджигенова 1854 +1916]. Брак от 1872.
1.2.1 Христина Ал. Хадживълкова [*22.Х.1873+1956] = ? .
1.2.2. Васил  Александров  Хадживълков [*21.VІ.1876+1922], адвокат, кмет на Карлово 1902-?, депутат и автор на "Из историята на гр. Карлово" 1938.

1.3 Христо В. Хадживълков [*1849 +16.VІІІ.1877, Пловдив], обесен от турската власт
1.4 Евдокия В. Хадживълкова
1.5 Мария /Мина/ В. Хадживълкова
1.6 Никола В.  Вълков  [*Карлово +31.V.1869,Карлово], учи в Букурещ /медицинско училище и и следва във факултета по медицина и фармация/ 1865-69. Изнася лекции в читалище "Братска любов". Сътрудничи на в. "Гайда" 15.І.1867.
1.7 Димитър В. Хадживълков [*Карлово+1892], търговец; учи в Загреб 1876-77, бакалавър, член на карловското църковно и училищно настоятелство 1879-80..

Сродници - Анна Заимова е І братовчедка на децата на Александър В. Хадживълков.
     # Заимова, Клавдия. Из историята на карловските родове - семейството на Мария и Александър Хадживълкови.- БВ. С., 1995, т. 1, с. 369-392 и с. 127; БВИ. С., 1988, с.676. Вж ф. 269 на Васил Александров в НБКМ.

 

ХАДЖИВЪЛЧЕВ (Банско)

Михаил Баханов [*Банско+преди 1756], търговец = Катерина Бильо  КУНДЕВА [*Банско+преди 1756].

1. Лазар М. Баханов  [*Банско, 1702 +ок.1765], с духовно име Лаврентий,  игумен на Хилендарския монастир дек. 1759 - окт. 1763; таксидиот /води до Хилендар поклонници от - Видин 3 април, Ловеч 30 октомври и Котел 10 декември 1750/ и йеромонах 1750; довежда и от Банско за първи път брат си х.Вълчо 8.Х.1756. Проигумен 1763 и духовник до 1765. Завещава на Хилендар бащината къща 17.Ι.1865, продава евангелие в Банско малко преди 18.ІІІ.1765.

2. сестра ? М. Баханова, удавя се във Валявицата.

4. Петър /Пенко/ М. Баханов [*Банско, 1722+1773, Асеновград], с духовно име Паисий Хилендарски, замонашва се на 23 г., таксидот на Хилендарския монастир за Самоковска епархия; игумен на Хилендар. Пътува до Сремски Карловци ок.1758/1761, в Зограф като йеромонах 1762 дописва "История славеноболгарская", от която има над 80 преписа - от Софроний Врачански 1765, п. Алекси Попович 1771, Никифор Рилски 1772, поп Пунчо 1796, йероманах Харитон 3 преписа 1831-32 и др.

Рк 3. Вълчо М. Баханов, хаджия, търговец, ктитор на Зографския монастир 1757 = Биля.

3.1 Георги Хадживълчов, хаджия; търговец; ктитор на светогорските монастири - Зограф и Хилендар. Родоначалник на фамилен клон Хаджигеоргиеви: - Лазар - Никола - Георги.

3.2 Никола Хадживълчов, търговец; ктитор на Зографския и Хилендарския монастир.
3.2.1 Лазар Н. Хадживълчов, търговец на дървен материал и земеделска продукция.
3.2.1.1 Михаил Л. Хадживълчов = Пелагия Хаджистоилова [*Банско]
3.2.1.1-1 Елена М. Хадживълчова = Тоше Колчагов [*Банско], търговец.
3.2.1.1-2 Иван М. Хадживълчов [+Банско], завършва търговски науки във Виена. Кмет на Банско, убит от турци 5 г. след завръщането в България = ? Михаил Сарандова, дъщеря на търговец във Виена.
3.2.1.1-2.1 Димитър Ив. Хадживълчов, търговец; учи в Белград /сръбско училище/, Букурещ /румънско училище/ и в гръцки училище - Мелник и Сяр. Кмет на Банско 2 пъти ... и 1880-? = Александра Лазарова Германович - Голев [*Банско]. До амнистията забягват към Горна Джумая - Дупница 1879-80.

1. Катерина Д. Хадживълчева = Лазар Г. Сирлещов, търговец.
2. Султана Д. Хадживълчева = Ангел Велянов. Имат дъщеря Финка [*3.ІІІ.18..]
3. Елена Д. Хадживълчева
4. Пелагия Д. Хадживълчева = Лазар Н. Тодев.
5. Михаил Д. Хадживълчев, сподвижник на х. Кандид Дъгарадин и Никола Хаджиласков през Кресненско-Разложкото въстание 1878-79. Заселва се в София, търгува с мебели и вина, крупен дарител на Банските училища с 60,000 лв. = І. Катерина  Хаджиласкова, имат 6 дъщери; ІІ. Мария х.Кандид Дъгарадин, І учителка в Банско, имат 1 син.
5.1 Султана М. Хадживълчева
5.2 Мария М. Хадживълчева
5.3 Елена М. Хадживълчева
5.4 Кариафина М. Хадживълчева
5.5 Александра М. Хадживълчева
5.6 Райна М. Хадживълчева
5.7 Самуил М. Хадживълчев, от ΙΙ брак; емигрира 1930 във Венецуела = ?, имат 4 деца - Михаил, Борис, Карлос и Мария.

6. Иван /Йово/ Д. Хадживълчев, преселва се в София, търговец; дарител на МНПросвещение с 60,000 лв. = Александра  Хаджирускова.
6.1 Милош Ив. Хадживълчев
6.2 Никола Ив. Хадживълчев
6.3 Мария Ив. Хадживълчева
6.4 Димитър Ив. Хадживълчев
6.5 Султана Ив. Хадживълчева
6.6 Елена Ив. Хадживълчева
6.7 Олга Ив. Хадживълчева = ? Дучевски.
6.8 Руска Ив. Хадживълчева

7. Лазар Д. Хадживълчев, преселва се в София, търговец; дарява 60,000 лв. за учебното дело в Банско = Мария Лазарова.
7.1 Пелагия Л. Хадживълчева
7.2 Никола Л. Хадживълчев
7.3 Димитър Л. Хадживълчев, адвокат в София, съставя родословна схема 1961, съавтор на изследването "Паисий Хилендарски е роден в Банско".- Известия на института по история, 1966; оставя в ръкопис драма "Факлоносецът от Атон".
7.3.1 Лазар Д. Хадживълчев, завършва биология; родоизследовател.
7.4 Райна Л. Хадживълчева

3.2.2.1-2.2 Кадифа Ив. Хадживълчова = Симеон Димитров  МОЛЕРОВ [*1817+1903], иконописец. Имали 4 деца - Георги [*1844+1876], Вишан [*1847+1898], Мария и Магдалена.

3.2.1.2 Никола Л. Хадживълчов
а) Пелагия Н. Хадживълчова
б) Цвета Н. Хадживълчова
в) Богдана Н. Хадживълчова
г) Елена Н. Хадживълчова
д) Георги  Николаевич  Хадживълчов, в Браила фабрикант и учител = ?. Имат 4 сина - Богдан, Никола, Михаил и Владимир.
е) Марко Николаевич Хадживълчов, в Браила фарикант и учител.

3.2.1.3 Елена Л. Хадживълчова

3.3 Йован Хадживълчов - ктитор на Атонските монастири - Хилендар и Зограф.
     # Шалев, Димитър. Родът на Паисий Хилендарски.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 15-49.

 

ХАДЖИДЕЯНОВ (Панагюрище)

Коренът на рода е от Дебърско.

Рк Деян Юруков, поклонник до Йерусалим - хаджия.
   Ι 
Лука  /Хаджидеянов/, Хаджио[г]лу  хаджия.
   І
Пенчо Хаджилуков Хаджидеянов [*Панагюрище,ок. 1790+1870, Цариград], търговец- джелепин и в Цариград, ктитор на местната черква "Св. Георги" 1853-54.
   І
1. Георги П. Хаджидеянов [+ преди 1853], на негово име е наречена черквата заради бащиното крупно дарителство.

2. Лука П. Хаджидеянов [+1871, Цариград], поборник; търговец-джелепин, хаджия, доставя на РК-Панагюрище оръжие от Цариград.  Родоначалник на рода Хаджилуков.
2.1 Пенчо Хаджилуков [*Панагюрище,1841+VІ.1876,с.Поибрене], поборник; учи в Панагюрище и гимназия в Цариград /Роберт колеж/, търговец-джелепин. Домът му е убежище на РК-Пазарджик, тук отсяда и В. Левски, А. Кънчев и Димитър Общи на 14.VІІ.1871, както и на 22 ХІ. 1872 домът му е посетен от В. Левски, Тодор Фурнаджиев - охрана и Павел Шопов. На Левски, за делото, дава 25 турски лири. Закупува оръжие за въстаниците 1875, предоставя къщата си за арсенал, склад и седалище на Г. Бенковски и П. Бобеков - членове на Привременното правителство
2.V.1876. С въстаниици се оттегля към Меченския и Поибренския балкан. Заловен и и обесен в м. Пилеково усое = Стояна, участва в ушиването на панагюрското знаме. Домът им е сринат до основи и изгорен от турците 30.V.1876.
3. Деян П. Хаджидеянов, поборник и търговец-джелепин, доставя от Цариград оръжие на РК-Панагюрище.

Сродник - Никола Илчев, поборник в Панагюрище 1876.
     # Абдулов, Георги. Приносът на Хаджилуковия и Хаджияновия род от Панагюрище през Възраждането и Априлското въстание.- БВ, 2002, т. 4, с. 67-73. Вж Горинов, Недьо. Панагюрци от старо време. Хаджи Деяновия род.- Оборище (Панагюрище) 1940, бр. 270; Деянов, Димитър Георгиев.  Хаджидеяновият род.- ИМ-Панаюрище.

ХАДЖИЕНОВ вж. АДЖЕНОВ


ХАДЖИИВАНОВ (Тетевен)

Станчо
   І
1. Рк хаджи Иван Станчев [+1862], собственик на хан - убежище на В. Левски и Д. Общи. На негово име - Хаджииванова къща-музей в Тетевен, строена 1848 = Милка, укрива 1872 комитетския архив. Зет на х. Иван - Дочо Маринов  Мръвков [*1834].

1.1 Станчо Хаджииванов Станчев [*Тетевен,1844+1875,Диарбекир], ханджия, член на РК-Тетевен, където се укрива Д. Общи. Подсъдим 26.Х.1872, съден по Обира 1872 на 3 г. заточение в Аргана Медена и Диарбекир ?-1875, убит от турци. Племеник на х.Станьо х.Станев Врабевски. /чичо или съпруг на леля ?/

1.2 Станьо Хаджииванов Станчев [*Тетевен,ок. 1848/50+1904], ханджия, член на РК-Тетевен, осъден по Арабаконашкия обир 1872 на 3 г. заточение в Диарбекир до амнистията = І. Имат 4 деца ; ІІ. Имат 5 деца.

Иван Иванов 2010 - наследник на Станьо.

1.3 Йордан(к)а Хаджииванова, с прозв. Байрактар Боряна - дадено й от В. Левски = Петър Дилов [*с.Видраре,Тетевенско], съратници на В. Левски, емигрират в Турну Мъгуреле след Арабаконашкия обир 1872.


2. х. Станьо Станчев, член на РК-Тетевен.
     # БВ, С., 1995, с. 195-196; Шарова, Крумка. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873. С., 2007, с. 65, 67, 70-71, 72, 78-80, 82, 120-21, 123-24, 127, 129, 142, 156, 164-65; Ингелска, Габриела.- БНР, 23.VІІ.2010.

 ХАДЖИЙОВЧЕВ (Габрово)

Рк Йовчо /Йово/, хаджия.

І. Петър Хаджийовчев.
1. Досю П. Хаджийовчев, с духовно име  Теодосий  /Теодоско/; хаджия, свидетел на братя Мустакови 1831, търговец в Букурещ. Оставя завещание на габровци букурещките си дюкани и одаи отгоре срущу Манук хан, 1847 те изгарят в голям пожар започнал около Катедралната църква. Компенсирани са срещу 2 места – на ул. „Колца” (1858 е предоставено на Апостол Теодоров за 18 години) и на ул. „Карвасарата ветха”. Последното място е взето за улица 1857 и общината обещетява с други две места – на пияца „Св. Георги” и на ул. „Колца” = Велика /Вела/ Николау
1.1. Рада х.Досева. Завещанието му е възпирано от: Йони логотет 1826; Руса - ; Костаки Куткудаке 1843; Васил Николау и негови роднини. 
2. Гана –  с деца  /син 1867/.
3. Мария – с деца /син 1867/

ІІ. /х. Йоно/ Хаджийовчев = Руса, вдовица в Питещ 1837. Деца: 2+8 малки.
Сродница
- Племеница на Теодосий – Ефросина х.Йонова.

# Завещание на х. Теодосий  21.Х.1831 в Нежин - Русия; заведено в Букурещ 6.VІ.1867 и 7.VІІ.1864. Настоятели – Николай, Димитър и Христофор Мустакови. Свидетели – Йоан Д. Килифаров, Теохар Георгиу, Никола Стоянов – трявналия, Никола Тихол, Петро Йован; с. 2-3, 5, 7,113-114, 144

ХАДЖИПАКОВ (Плевен)

х.Пано [*Плевен, ок.1720], абаджия 1751-52.

1. Веца [*Плевен] = Илия с прозв. Шкодрата [*Плевен].

2. Петър [*Плевен]
2. 1 Маринчо Петров [*Плевен], чорбаджия.

Рк 3. Хаджи Пако [*Плевен,ок. 1779], личен печат в РИМ-Плевен = Теодора.
3.1 Атанас /Танас/  Хаджипаков,  търговец, личен печат в РИМ-Плевен = Елена  Славова  [*Търново]. Брак от 1836.
3.1.1 Дамян Ат. Хаджипаков [*1836], учител н Плевен
3.1.2 Иван Ат. Хаджипаков [*1838+1877], І секретар на РК-Плевен.
3.1.3 х.Костаки Ат. Хаджипаков [*1845+6.VІ.1867,Русе], учител в Гюргево и търговец в Гюргево, писар в четата 1867 на Филип Тотю - ранен в сражение и заловен. Обесен от турците.
3.1.4 Георги Ат. Хаджипаков, с прозв. Барбата [*Плевен,1849], търговец = Маруца  Хицова  [*Плевен], внучка на книжовника Влад поп Петков.

3.2 хаджи Константин /Коста/ Хаджипаков [*Плевен,1802+1885], търговец на добитък, кожи, прежда, зърно и восък, член на градския съвет в Плевен 1831-?, училищен настоятел, спомощник, бегличия 1852-? и лихвар. В дома 1872 му се укрива Левски. Лежи 6 месеца във Видински затвор = хаджи Парашкевица х.Тодорова Живкова [*Плевен].
3.2.1 Иванаки х.К. Хаджипаков [*1839], търговец, генерал-майор.
3.2.2 Маруца х.К. Хаджипакова [*1846+1905] = Антонов. Имат син - Константин Ячев [*1864+ март 1941], полковник.
3.2.3 Лукса х.К. Хаджипакова [*1857+1934] = Кирица  Иванов.  Дъщеря им Катя е съпруга на поета Н. Ракитин.
3.2.4 Христо Паков [*1859+1941], полковник.
3.2.5 Екатерина = Нестор Марков, учител и книжовник.
3.2.6 Евгеница [*1860] = Густав  Селтен [*Германия], аптекар.
3.2.7 Елена = х.Костаки х. Костов.

4. Пейо /Пею/- родоначалник на рода ПЕЕВ.

4.1 Георги Пеев, ок.1800- свещеник в Плевен, хаджия, учител в Плевен = Ламба.
4.1.1 Пеко х.п. Георгиев  [*1819 +1883], търговец, член на градския съвет 60-те/70-те г. = Сийка  Чакърова  [*Свищов].

4.1.2 Таки х.п.Георгиев [+1877, Плевен], член на градския съвет = Васила Милю  Цветкова  [*Плевен].
4.1.3 Антон(ий) х.п.Георгиев  Попов [*1846], учител в Плевен 1868-71, свещеник от 1872 в Плевен = Мария Ив.  Рапонкова  [*Копривщица], сродница на митрополитите Кирил Видински и Доротей Врачански - АБРАШЕВ и държавника Иван Пеев - Плачков.
4.1.4 Параскева /Пала/
4.1.5 Иванка [*1820] = Петър  Бараков.
4.1.6 Симеон [*1822], търговец.
4.1.7 Тодор [*1836] с прозв.  Метърчо, съосновател и дарител на читалището, спомощник.
4.1.8 Евдокия [*1843].

4.2 Пеко Пейоглу [*ок. 1780]
4.2.1 Андрея П. Пейоглу, дарител на черквата "Св. Никола" през 50-те г.

4.3 Петър Пейоглу, търговец, дарител на черквата "Св. Никола" през 50-те г.
4.3.1 Георги П. Пеев, съосновател на читалище "Съгласие" 1869.
     # Станимиров, Борис. Плевенски възрожденци - вероятни потомци на албански владетелски клан.- сп. „Родознание”, С., 2009, № 4, с. 55-58; Атанасова, Мария. Хаджипаковият род.- В: Родове на основатели на плевенски РК и диарбекирски заточеници. Плевен, 1995.


ХАДЖИСТОИЛОВ (Банско)

Рк хаджи Стоил [*Банско], дарява средства за отпечатване 1799 на голяма щампа "Зографския монастир", с двуезичен /българо-гръцки/ текст.
І
?
І
1. Пелагия Хаджистоилова = Михаил Лазаров ХАДЖИВЪЛЧЕВ [*Банско], търговец; родственик на Паисий Хилендарски.

2. Панталеймон /Панта(лей)/ Хаджистоилов, търговец във Виена, от 1820 при сръбския княз Милош Обренович, създател и І председател на Търговската камера в Белград. Информатор и помощник на Вук Караджич при събиране и подготвяне за издаване на български народни песни от Разложко; кореспондира с В. Караджич и Неофит Рилски.
     # Стари български родове. С., 1989, с. 32-33,35-36.

 

ХИТОВ (с. Кабиле, Ямболско )

Родът се преселва от с. Пет могили, Сливенско.

Рк Хитю [*с.Кабиле], овчар и козар = сливенка.
1. Иван Хитюв [*Сливен+1859/66], овчар и козар = Съба Христоскова  Златкова [*Сливен +1855]. Брак от 1829.

1.1 Панайот Ив. Хитов [*Сливен,1830+22.ІІ.1918,Русе], хайдутин от 1858, войвода 1860-76. Във Влашко се среща с Раковски и Каравелов; член на БРЦК-Букурещ 1875; околийски началник на гр. Кула 1881; автор на спомени 1872 = І. Бойка ЛЮЦКАНОВА п.Димитрова /Папазова, Попова/ [*Сливен,1840+1866]. Брак от есента на 1857; ІІ. Екатерина  Бранкович [*Белград - Сърбия, 1854 +1933, Русе]. Брак от 1874.
1.1.1 Люцкан/чо/ П. Хитов [*1858 +1862], от І брак.
- Иван  [*1865 +1963]
1.1.2 Симеон П. Хитов [*Белград, 5 авг. 1876+7 март 1959,Русе], доктор, завършва медицина в Лион - Франция 1901, специализира в Париж; военен лекар в Търново, Разград и Русе; от ΙΙ брак = Надежда /Надя/  Тодорова  [*Габрово, 1899], Русе, ул. "Г. Димитров" № 47.
1.1.2.1 Панайот С. Хитов [*Русе, 22 март 1922], доктор-дерматолог в Русе 1952- ?. Неженен, живее в Русе.
1.1.2.2 Лиляна С. Хитова [*Русе, 1930], учителка в Банкя, завършва английска филология в София = Йозеф Бруно [*Италия], строителен инженер.  Живее на о. Мартиника.Нямат деца.
1.1.3 Ирина П. Хитова [*1878+1958], учителка в Сливен, пише спомени 1956 = Тодор Шишков [*Сливен,1878 +1958], д-р, директор на Сливенската мъжка гимназия, фолклорист. Нямат деца.
1.1.4 Александър П. Хитов [*Русе, 3 септ. 1881+1938,София], адвокат, завършва право, председател на Софийския окръжен съд, юристконсулт на БНБ и банка "Български кредит".
1.1.4.1 Панайот Ал. Хитов, техник, живее в София.
а) Александра П. Хитова

1.2 Христо Ив. Хитов [*1832+1903], овчар, кожухар = Иванка Миндова  Илиева.
1.2.1 Иван Хр. Хитов [*1865+1963], скотовъдец, земеделец.
1.2.1.1 Христо Ив. Хитов [*Сливен, 1909], член на БКП от 1939, служител в МВР до 1960 = Койна Пеева Иванова [*с. Асеновец, Н.Загорско]
1.2.1.1.1 Иван Хр. Хитов [*1949], студент немска филология.
1.2.1.1.2 Пейчо Хр. Хитов [*1951], студент право.
1.2.1.2 Иванка Ив. Хитова [*Сливен, 1911] = Димитър Славов  Балев [*Сливен]. Имат 2 сина.
1.2.1.3 Мария /Марийка/ Ив. Хитова [*Сливен,20.VІ.1916], близнак, санитарка в Котелския детски санаториум = Иван Тодоров Гочков [*Котел]. Имат 2 сина.
1.2.1.4 Керачка Ив. Хитова [*Сливен, 20.VІ.1916], близнак = Сава Георгиев Христов [*Русе]. Имат 2 дъщери.

1.2.2 Руси Хр. Хитов [*1868+1892]

1.2.3 Миндо Хр. Хитов [*1872+1947], скотовъдец, земеделец.
1.2.3.1 Иванка М. Хитова [*1910], неомъжена и живее в София.
1.2.3.2 Панайот М. Хитов [*1926], телефонен техник.
1.2.3.2.1 Панайот П. Хитов

1.2.4 Панайот Хр. Хитов [*1881 +1913], търговец и бакал.

1.3 Мария Ив. Хитова = Петър Данев Мидилев. Брак преди 1855. Имат 3 деца. Осъжда 2 пъти със сестра си Войводата, зарад майчино наследство - от 200 златни лири.
1.4 Калуда /Калута, Кута/ Ив. Хитова = ?. Брак преди 1855. Осъжда със сестра си Войводата, заради майчино наследство.

2. Георги
2.1 Киро Г. Хитов [*1857+1931]
2.1.1 Стела К. Хитова = ?. Имат син.
2.1.2 Добри К. Хитов, неженен.
2.2.3 Крум К. Хитов
2.2.3.1 Валентин К. Хитов
2.2.4 Марийка К. Хитова, неомъжена.

2.2 Янка Г. Хитова [*1860+1944] = Рандю Димитров Червенпеев. Имат 7 деца.
Сродници - Валентин Хитов, в Тулча = племеницата на Рафаил (А)танасов; Василий Хитов, в Русия, писател.
     # Ферменджиев, Никола. Родът на Панайот Хитов.- Родови хроники. С., 1977, с. 38-63; Вж Хитов, Панайот. Моето пътуване по Стара планина. Букурещ, 1873 /1934, 1940, 1962/; Как станах хайдутин. С., 1973; Спомени за хайдутството. С., 1975.
    # Родови срещи до 1987 - три.

ХОРОЗОВ (Елена)

Недю Хорозов [*Елена]

1. Теодосий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена, 1820 +1 дек. 1864], архимандрит; монах във Витлеем, хаджия, І свещеннодякон в Цариград /Българската дървена черква/ 7 окт.1849-51, йеромонах от 8.Х.1849, игумен на Осоговския монастир 1851, ктитор и игумен на Капиновския монастир 29 юни 1855-64. Търновски представител, като председател на българската община, в Цариград по църковни въпроси 1861. Спомощник 1850 /"Наполеон Бонапарт"/, 1853 /"Кратко описвание на св. преславна гора Атонска"/.

2. Кесарий Н. Хорозов /Хорозовски/ [*Елена,1823+1893], архимандрит; завършва духовна семинария в Букурещ ок. 1840/41, монах в Килифарския монастир 1842, хаджия преди 1857, І свещеннодякон в Цариград /дървената черква/ 1849-51, игумен на Осоговския монастир 1851-?, възобновява Капиновския монастир 1855, игумен на Мерданския монастир 1856-93. Спомощник 1846 /"Игономия"/, 1847 /"Писменница" от Иван Момчилов/, 1865 /"Граматика на старобългарский йезик" от Иван Момчилов/ и 1868 /"Поучение ..."/.
     # БВИ. С., 1988, с. 327, 645. 
     # В надгробната лоча на  "ктитора" Теодосий са посочени  годините *1821+1865.

 

ХРИСТОВИЧ / РАЙЧЕВ (Габрово)

Илия Райчев, свещеник.
   Ι 
Рк 1. Христо Илиев, свещеник в Габрово 1820/9-1856-? = Елена п.Велчова ГРУДОВА [*Габрово].

1.1 Илия Христович Райчев [*Габрово, 1830+1882,Варна], учи в Габрово, Киев /руско училище/ 1847-49 и Киевската семинария 1849-55, завършва духовна академия в Москва и Петербург; учител в Габрово 1862-67, 1870-72 и 1878-?, Русе 1867-68, Свищов 1869-70, Севлиево 1873-76, Петроповловската духовна семинария 1878-81, Лясковец 1884-85. Сътрудник на сп. "Читалище" 1871 и 1875, в. "Напредък" 1875, в. " Източно време" 1875, сп. "Българска илюстрация" 1880-81 и сп."Духовен прочит" 1881. Издател на сп. "Възкресник" 1875; съавтор но учебник "Уроци по търговска аритметика..." 1868, преводач от руски 1873 и 1882, автор на комедия "Килия" играна 1872 и отпечатана 1881 и стихове "Добра си ти и хубавица" 1875, "Песен за превземането на Балкана Шипка" 1880 и "България" 1880 = ?, учителка в Севлиево 1870-78.

1.2 Райчо Попхристов /Попович/ [*Габрово, 1832 + 10 март 1887, Габрово], търговец и собственик на мушия в с.Бъзеу до гр. Плоещ - Влашко, член на БРЦК и РК-Плоещ 1866 и подпомага материално хъшовете, четите на Ст. Караджа и Хр. Ботев.

1.3 Иван /Иванчо, Ванката/  Попхристов(ич) Райчев [*Габрово, 25 септ. 1843 +1868,с.Вишовград -Търновско], учи в Габрово и  в Москва /гимназия и Александровското военно-кавалерийско училище/ ?-1864; пропорщик 1864 и поручик 1866 в руската армия - Кавказ. Награден с орден "За храброст". Член на РК-Плоещ 1866 и откъдето се запознава с Х. Димитър. Автор на "Закон" за управление на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, военен ръководител и писар в тяхната чета 1868, търговец във Влашко 1866-67. Самоубива се, за да не попадне в плен.

1.4 Цона  Попхристова = Илия Стойнов.

2. Петър Илиев, свещеник в Габрово ?- 1859-? .
     # БВИ. С. 1987, с. 288-289, 552-553, 689; ЕБВЛ. С., 1996, с. 768-769; Майчина грижа. Габрово, 2003. Вж поредността - Илия или Райчо е по-голям, има разминаване в годините им на раждане. 


ХРУЛЕВ (Лясковец)

Тодор Хрулев, земеделец.
   І
Тодор /Теодор/ Теодорович Хрулев 1858 /Хрулювски 1849 [*Лясковец, 1821+30.І.1865, Диарбекир], книжовник и учител; учи в - метоха на Лясковския монастир, Пловдив, Свищов 1842-47. Градинар в Сърбия, учител в - Пирдоп 1840-42 и Свищов 1847-58-? /вероятно до 1862/, деец за църковна независимост, затворен в Русе 1862-64 и заточен в Диарбекир 1864-65, където е отровен. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1849 и сп. "Български книжици" 1858, автор на "Буквар" 1850, "Венец азбучний" 1855, "Кратко детинско наставление" 1857, "Кратка аритметика" 1858, "Образец на българското чистописание" 1858, "Кратък молитвеник" 1858, "Кратка география" 1858 /1861, "Кратко землеописание"1863/, "Българска граматика" 1859, "Краткий речник за чуждестранните речи" 1863 и преводач от - сръбски 1858 /1861/, "славянски" 1858 и от руски 1860 др. Кореспондира с Г. Ст. Раковски и Павел Каланджиев. На негово име - улици в Лясковец, Свищов и Пловдив = Мариола, учителка. Имат "деца" !

1.1 Иван /Иванчо/ Т. Хрулев, книжовник, автор на "Молитвеничка за училища с църковно пение" 1875 и "Молитви с църковно пение" 1875.
  
Сродници - Евгения Хрулева = Тодор Хаджистанчев Драгостинов, създател на І русенски театър. Имат 3 деца.
     # БВИ. С., 1988, с. 690-691; Димитрова, Гергана.- в. „Утро”, 21.VІІ.2006.

Няма коментари:

Публикуване на коментар