понеделник, 2 януари 2012 г.

Родословия - Г


ГАНУШЕВ (с. Драгоево, Шуменско)

1. Лазар Ганушев [*с.Драгоево], учител и свещеник в с.Драгоево 1858-74; спомощник 1858 и  1863.

2. Радуш Ганушев [*с.Драгоево] , учител в с.Драгоево 1860-63 и в с.Върбица - Шуменско 1864-67. Свещеник в с.Драгоево 1867-?
     # БВИ. С., 1988, с. 133. Вж Кръстев, Белчо. Село Драгоево, Шуменско. Шумен, 1998.


ГАНЧЕВ (Сопот)

Рк Ганчо, свещеник в Сопот и спомощник 1844 и 1845.
   І
Никола п.Ганчев, свещеник в Сопот през 40-50-те г. на ХІХв.
   І
Ганчо п.Николов п.Ганчев [*Сопот,1848+1922,Сопот], учител; учи в Сопот /класно/, учителства в - Сопот 1863-76 и 1885-?, с.Еница - Оряховско 1876-78, с.Брезово -Пловдивско. Секретар на РК-Сопот. Участва в подготовката на Априлското въстание 1876. След РТВ е секретар на околийското управление в с.Брезово, член на окръжния учителски съвет в Пловдив 1881. Свещеник в Сопот 1885-?.

Сродник - Христо Ганчев [*Сопот], учител в Калофер ок.1853-56, Троян 1863 и Ловеч. Спомощник 1863. Вероятно същият е и свещеник в Ловеч и спомощник 1860.
     # БВИ. С., 1988, с. 133-134 и 539.


ГЕНАДИЕВ (Охрид)

Рк Георги Харизанов [*с.Подкожани - Мокренско, 1800+ 12.V.1876, Битоля], духовно име - Генадий Велешки, митрополит. Учител и свещеник в Охрид. След смъртта на съпругата си /между 1830-40/ - монах в Калищенския монастир, протосингел на Пелагонийския митрополит ок.1840, епископ - Велешки  1860, Дебърски 1864-67 и Велешки митрополит 1870-72.
   І
Иван /Йован/ Г. Генадиев [*Охрид, ок.1830+13.ІІІ.1890], с прозв.  Хермосин Охридски, църковен деятел, писател; учи в гръцки училища в Охрид, Битоля и Цариград; завършва в Атина /Историко-филологически факултет/ ?-1895. Секретар при Дерковски митрополит Герасим, Дебър 1866-67 и Велес 1870-73 при баща си и в Пловдивската митрополия след ок.1878-90. Учител в Кичево и Пловдив 1874-76. Деец за църковна независимост. Издава църковни песни. Със своя съученик Григор Пърличев издават сборник "Свинкс" с гатанки и стихове. Автор на "Пасхалия" 1842 и комедия /на гръцки/.

1. Харитон Ив. Генадиев [*Битоля, 1861 +23.ІV.1914, София], журналист и преводач; учи в Цариград. След РТВ е чиновник в Източна Румелия и Българската екзархия в Цариград. Началник на отдел "Просвета" 1903-07, секретар на царската канцелария 1912-? Съучредител и съредактор на в. "Балканска зора" 1890-1900 с брат си Никола. Преводач от френски, съставя "Малък българо-френски речник" 1900 и "Голям френско-български речник" 1909.

2. Никола Ив. Генадиев [*Битоля, 1868+1923], министър и журналист; учи в Пловдив /гимназия/, завършва право в Брюксел - Белгия. Съосновател с брат си на в. "Балканска зора" 11.ІІІ.1890-1900. По убеждения - стамболовист. Министър на -  правосъдието 1903- ян. 1904, на търговията и земеделието ян. 1904-08, на външните работи юли 1913- дек. 1913. Депутат - от 1900, многократно. Основател, издател и редактор на вестниците:  "Балканска зора" 1890-1900, "Нов век" 1899-1916 и 1918, "Българска независимост" 1908, "Воля" 1918-20 и "Народно единство" 1923-27. Убит от политически противници.

3. Павел Ив. Генадиев [*Битоля, 1873 +1959], учител, журналист, депутат; учи в Пловдив /основно и средно/. Учи в Пловдив /основно и средно/, учител в Лозенград и Свиленград, където създава структури на ВМРО. От 1902 в София издава списанията -"Библиотека", "Художник" и "Поука". Депутат, автор на непубликувани спомени за Ст. Стамболов, Д. Петков, Ал. Стамболийски, Иван Вазов и др.
     # БВИ. С., 1988, с. 135; Куманов, Милен. Македония. С., 1931, с. 63-65.


ГЕНДОВИЧ (Сливен)

Иван Гендович, чорбаджия в Сливен и хаджия от 1825.
   Ι
Христо Ив. Гендович [*Сливен, 1848+1937], с прозв. Барон, член на РК-Сливен, среща се в В.Левски 1867; учител по турски език в Сливен 1873-74 с Д. Чинтулов, търговец в Русия, участник в Съединението 1885, депутат, предприемач по ж.п. линии. Рисуван от Никола Ганушев [*1889 +1958].  Къщата му в Сливен е обявена за паметник на културата - ул. "Цар Освободител" № 152.

1. Мария Хр. Гендович, рисувана от Никола Ганушев [*1889+1958]
2. син ? Хр. Гендович
3. син ? Хр. Гендович
4. син ? Хр. Гендович
5. Борис Хр. Гендович
5.1 син ? Б. Гендович, инженер.
5.2 дъщеря ? Б. Гендович, инженер.
6. син ? Хр. Гендович
     # БВИ. С., 1988, с. 135. Вж в "Сега" 5.V.1991.


ГЕНКОВ (Карлово)

Цочо Коюмджи = Неда  Тантилова.
   І
Цочо Ц. Генков, златар = І. Мария п.Христо х.Марков; ІІ. ? , нямат деца от ІІ брак.
   І
1. Христо Ц. Генков, пощенски чиновник, началник на пощата в Карлово.
2. Димитър Ц. Генков, офицер в Ямбол.
3. Иван Ц. Генков, умира млад.
4. Стефана Ц. Генкова = Христо  Джиджев.

5. Васил Ц. Генков [*Карлово, 1872+22.ІІІ.1944,Карлово], доктор; учи в Карлово /класно/, Русе /гимназия/, завършва медицина в Монпелие - Франция до 1897; учител в Карлово - 2г. Откривател на апарат за снимане на ретина; полкови и Околийски лекар в Добрич, доктор в Карлово 1900-? и общински съветник тук. Съосновател на лозарска кооперация "Мерата" 1911 и председател на лозаро-овощарска кооперация "Мискет" 1926. Инициатор за излизането на в. "Просвета" 1902-08, поместващ спомени за В. Левски и събиращ дарения за паметник на Апостола. Награден с ордени - Кръст за храброст и "Св. Александър" = Невена Георгиева Софтова. Брак от 1903.
5.1 Стефан В. Генков, инженер.
5.2 Мария-Магдалина В. Генкова = Христо Дързев.
5.3 Елена В. Генкова +12 г.
5.4 Георги В. Генков, учи френски колеж в Пловдив и завършва търговия във Виена.
     # Петрова, Надежда. Д-р Васил Цочев Генков - лекар и общественик.-В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 75-80.


ГЕОШЕВ (с. Ярджиловци, Пернишко)

Рк Геоше Хранов [*с.Ярджиловци] = Милена [*с.Църква, Пернишко], сестра на 3 свещеници - Кръстю, Анакия и Никола.

1. Киро Геошев [*с.Ярджиловци +15.ХІ,1877, София], с прозв.  Селянчето и Кафеджи, търговец, с магазин в София, "пътуващо книжарче"; съратник на В. Левски, член на РК-София, арестуван и обесен в София - местност Говежди пазар до черква "Св. Спас". Преди смъртта си запява песента на Д. Чинтулов "Балкан ечи.."

2. Иванчо Геошев [*с. Ярджиловци],  учител в с.Ярджиловци.
2.1 Костадин Ив. Геошев [*с.Ярджиловци,1867+ жив 1957], информатор.
2.1.1 деца ? 1957
2.1.1.1 внуци ? 1957

3. Милена Геошева
4. Сестра /или сестри/ Геошеви
     # Мильов, Симеон.  yardjilovci.com , 22.VІІІ.2009.


ГЕРОВ (Копривщица)

Добре Мушек, хаджия.
   І
Рк хаджи Геро Добревич Мушек [*Копривщица,ок.1775+1.ІV.1854,Враца], учител в Копривщица 1811-53; прототип на х.Генчо от повестта "Българи от старо време" на Л. Каравелов = Стойка  ? Стойкович [*Ловеч]. Имат 13 деца.

1. Параскева Г. Добревич
2-6 ??
7. Иван(к)а Герова Добревич [*Копривщица,ок.1822], І учителка в Копривщица 1850-61, учи в Копривщица = І. Иван Спасов  АБРАШЕВ [*Копривщица]. Брак, когато тя е 17-годишна. Имат 2 деца - Тодор /Тотко/-Теодосий и Геро /Герчо/ ; ІІ. Панчо  Гугов  [*Копривщица], забягва сам във Варна. Брак от 1847 до май 1848. Има 3 деца - Атанас *1845, Рада Гугова-Киркович [*Копривщица, 24.ІІІ.1848+9.ХІІ.1941,София].

8. Найден Геров Добревич [*Копривщица, 23 февр. 1823+1900,Пловдив], книжовник; учи в Копривщица и Пловдив 1834-37, Копривщица  при Неофит Рилски 1837-39, Одеса /гимназия/ 1839-? и завършва административно-финансови науки ?-1845 /Ришельовски лицей/. Открива Първите класни училища в Копривщица 1846 и Пловдив 1850; учител в Копривщица 1846-49. Емигрира в Петербург по време на Кримската война 1853-56. Руски вицеконсул в Пловдив 1857-77; І губернатор на Свищов след 1878. Автор на 5-томен "Речник на блъгарский язик" 1895-1904, на І българска поема "Стоян и Рада" и І български пътепис, преводач от руски 1842, 1843. Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1850-53, в. "Българска пчела" 1864, в. "Македония" 1870-71, в. "Век" 1874, сп. "Ръководител" 1874, сп. "Читалище" 1874 = Мария Христова Пулиева.
8.1 Геро Н. Геров [*ок.1858]

9. Константин Геров Добревич [*Копривщица,1829+1863,Виена], учител; учи в Копривщица, Пловдив, завършва ИФФ в Москва 1856-63; пом.-учител по математка в Пловдив 1853-56 и управител на училищата в София 1863; съучредител на просветно сдружение "Московска българска дружина"; събира народни песни - 1875 публикувани.

Сродник - Иван Геров [*Копривщица], учи в Пловдив 1850-67 и Цариград 1867-? във военно медицинско училище.
     # БВИ. С., 1988, с. 153-156, 212; Кой кой е. С., 2000.


ГЕРОВ / АНТИКАРОВ (Самоков)

І. Атанас Геров, бояджия.

1. Димитър Ат. Геров [*Самоков, 1815+1904], зограф и гравьор на печати-глиптика, антикар. Дарител на Бельовата черква 1867. Посещаван от Бенковски 1876.
1.1 Николай Д. Геров Антикаров [*Самоков], офицер; учи в Пловдив -1876-, Бенковски иска от него да му препоръча верни на делото хора в Самоков. Капитан -1886- , майор в 13 Рилски п.п. 1888--90, ротмистър и ковчежник при І конен полк. Награден с кръст "За независимост" 1909.

2. Коста(дин) Ат. Геров [*Самоков, 1831+28.VІІІ.1905,Самоков], с прозв. Антикаров; зограф, учител и гравьор на печати-глиптика; учи при Иван Иконописец /вж Образописов род/, работи с Никола Образописов в черкви из Самоковско. Радомирско, Дупнишко и Софийско. Негови стенописи в - Бельовата черква /и икони/, с.Чупетлово - Пернишко 1865, с.Кралев дол - Пернишко 1867, с. Доспей - Самоковско 1868,  с.Студена - Пернишко 1869, Люлинския монастир "Св. Крал" 1877, с.Попово - Пернишко 1880, Кладнишкия монастир 1883 /икони/, с.Църква - Пернишко 1892-93, с.Бобошево - Дупнишко 1888, с.Радуил - Самоковско 1897. Учител в с.Студена - Пернишко (1874-77,1879,1881-84), с.Попово - Пернишко 1880 , с.Кладница - Пернишко 1885; деец за църковна независимост.

ІІ. Йосиф, с прозв. Антикар - йеромонах, антикар.

Сродници
Атанас Антикаров [*Самоков], учител след РТВ в Самоков и Берковица -1885, тук и актьор.
Вл. Антикаров, учител в Самоков след РТВ.
Лиляна Антикарова [+ преди 2008] в САЩ, майка на Владимир /Владо/ Антикаров [*ок.1971]
Бисера Антикарова, в Манхатън - САЩ.
     # Енциклопедия. С., т. ІІ, 1981, с. 93-94; БВИ. С., 1988, с.154; Българска възрожденска глиптика. С., 1993, с. 43, 47, 82-83, 103.


ГЕШОВ (Пловдив)

Рк Гешо Иванов [*Троян] = Тана Трантеева  [*Карлово]


I. Иван Гешов Иванов [*Троян,ок.1770+1842], чорбаджия = Анна Фратева [*Сопот, 1775 +1854].


1. Евстрати(й) Ив. Гешов [*Карлово,1805+1888], търговец,  търговско-банкерска къща "Братя Ив. Гешови" в Пловдив, с кантори във - Виена 1835-38, Цариград 1847-76, Манчестър - Англия 1865-72. Член на училищното настоятелство в Пловдив 1858-59, 1861 и касиер 1862. Спомощник 1846, 1873 = Христина /Харитина/ Нешова ЧАЛЪКОВА [*Копривщица]. Брак в Пловдив ок.1838.  Имат 11 деца, но остават живи само  две.
1.1 Иван Е. Гешов [*Пловдив,8.ΙΙ.1849+1924,София],  банкер и публицист; учи в Карлово /начално/ и Пловдив ?1856-64 /гръцко и класно/, следва в "Оуенс колидж" 1866-67, завършва финанси в Манчестър 1867-69; търговец тук 1869-72 и в Пловдив 1872-1883. Председател на читалището в Пловдив 1873-74. Депутат 1870-80 и лредседател на 11 и 15 ОНС . Сътрудник на в. "Гайда" 1864-65, в. "Перл-мел газет" 1866 /английски/, сп. "Читалище" 1872, 1874-75, сп. "Ръководител" 1874, в. "Век" 1875,  и сп. "Летоструй" 1875, в. "Таймс" 1877 /английски/, сп. "Наука" 1881, сп. "Периодично списание на БКД" 1886-1900, 1904, сп. "Деница" 1890, сп. "Юридически преглед"  1892 и 1894 /за Иван Вазов и английската критика/ - 1898, в. "Мир" 1895, 1898, 1905-17, 1919-24, сп. "Училищен претлед" 1897 /за Евлоги Георгиев/, сп. "Българска сбирка" 1909, в. "Дума" 1915, "Съвременник" 1921-22  и др. Редактор на в. "Марица" 1878-85; министър-председател 1911-13, министър на финансите 1886 и 1894-97, министър-председател и министър на външните работи 1911-13, І директор на БНБ 1883-86; председател на БКД 1898-1911 и на БАН 1911-20. Освен за политика, финанси и икономика пише  приказки 1891, идилии 1889, разкази 1890. Автор на "Етнография на Македония" 1881 /на френски/, "Ивайло, селский цар" 1888, спомени "Записки на един осъден" 1890, "Из архива на Евлогий Георгиев" 1907, "Спомени и студии" 1928 = Мария Николова Пулиева [*Карлово,1854+1924]. Брак в Пловдив от ян. 1875.
1.1.1 Харитина Ив. Гешова [*1875+1946], в Цариградския затвор 1877- март 1878 = Димитър М. Яблански [+1937]. Имат дъщеря Мария *1898.
1.1.2 Анка Ив. Гешова [*1877+1955], в Цариградския затвор 1877- март 1878 = Никола Радев [*1870+1952], подполковник, доктор. Имат 4 деца.
1.1.3 Евстратий Ив.Гешов [*1883 +1959], следва в чужбина, търговец = Анка Губиделникова.
1.1.4 Никола Ив. Гешов [*София,1888+1944,София], следва в чужбина, търговец = Рада  Ал. Радева Сърмаджиева [*1903].
а) Мария Н. Гешова [*1926+1995] = Ал. Калчев.
б) Олга Н. Гешова [*1928+1991] = І. ? Давидов; ІІ. Райно  Каблешков  [*1919+?]
1.1.5 Евлогий Ив. Гешов [*1887+1954] = Анастасия Т. Шипкова.
1.1.5.1 Мария-Слава Евл. Гешова [*1930+1994] = Жан Ристон, барон. Имат  потомство.


1.2 Ефимия Е. Гешова. 


2. Христо Ив. Гешов [*Карлово+1882], от 1829 в Пловдив, учи в Карлово /начално/, търговец във Виена, спомощник 1837 = ?. Има 6 деца - 5 сина  и дъщеря.


3. Димитр(ий) Ив. Гешов [*Карлово,1815+1887], търговец в Пловдив между 1829 и 1834, ръководи търговска кантора в Цариград 1852-77, спомощник 1873 = Ирина Стоянович. Имат син и 2 дъщери.
3.1 Иван Д. Гешов
3.2 ? Д. Гешова, с духовно име  Евпраксия [+ок.1879, Карлово], игуменка на Калоферския монастир от 50-те -1868-76. Ктиторка на манастирската черква 1862, спомощник 1868.
3.3 Христо Димитриевич Гешов [+ преди 1856, Виена], търговец във Виена.

4. Стефан Ив. Гешов [*Карлово,1818+1907], търговец в Пловдив от 1834 = Катинка Сечанова.
4.1 Иван Ст. Гешов [*Пловдив, 1854+15.ΙΙΙ.1932,София], политик и търговец; учи в Цариград 1867-71, завършва в Манчестър 1872-?. Водач на народната-съединистка партия 1883-? Депутат 1884-85, дипломат в Париж 1897-1901, Цариград 1901-03,1906-09, 1914-19, Виена 1904-06, 1909-10, Берлин 1910-13, Берн 1919-20.  Дописник на сп. "Читалище" 1872 и в. "Съединение" 1882--86; 


ΙΙ. Трена Гешова = Димо Иванов. Имат 3 деца - ?, п.Иван и Мика = Карловски.
ΙΙΙ. Дона Гешова = Андрей Богоев Богоров. Имат 7 деца - д-р Иван, Христо, Екатерина, Анастасия, Тана, Нона и Мария.
ΙV. Стойко /Стойчо/ Гешов = Мария Джалъзова.
- Анна Ст. Гешова = Дончо Кескинев. Имат потомство.
- Георги Ст. Гешов = Лала Дамянова. Имат 2 деца.
- Атанас Ст. Гешов
- Иван Ст. Гешов
- Харитина Ст. Гешова = Васил х.Вълков. Имат 7 деца - Марийка, Никола, Димитър, Александър, Донка, Иван, Христо. 
V. Димитър /Мито/ Гешов = Мина х.Недялкова
- Анастасия Д. Гешова = Райно ПОПОВИЧ. Имат 3 деца - Евпраксия, Ека и Георги.
- Мария Д. Гешова = Георги Лазаров. Имат 4 деца - Иван, Анастасия, Недка и Лазар.
     # Стателова, Елена. Иван Евстатиев Гешов. С, 1994 и родова схема; БВИ. С., 1988, с. 155-156, 233; Минчева, Галина. Иван Гешов - най-богатият след Освобождението.- в. „Стандарт”, 28.ІХ.2004.


ГИЧЕВ (Карлово)

Рк Гичо = Неша.
   І
Никола Гичев [*Карлово, 1846 +1877,Пловдив], с прозв.  Нешин /по името на майка си/, член на РК-Карлово1869, съратник на В.Левски и П.Волов 1876; учи в Карлово, Пловдив и Цариград 1865; обесен от турците = Мария Никова [*Карлово],  баща й е братовчед на Ботьо Петков.
1. Георги Н. Гичев, а след осиновяването си Георги Петров  Стоянов [*Карлово, 1875+1956]. Осиновителят Петър Стоянов, търговец в Пловдив, е втори съпруг на майка му Мария Никова = Нешка х.Семкова Палавеева [*Копривщица,1887+1978], сродница на Т. Каблешков.
1.1 Мария Г. Стоянова [*Пловдив, 1908+София], завършва в Париж = Борис Георгиев Алтънов [*Свищов,1894+1978], дипломатически представител в Италия и Германия; сродник на Алеко Константинов.
1.1. Райна Б. Алтънова [*София, 1935+1971] = Савченко, украинец.
1.1.1 Елисавета Савченко [*София], живее и работи в Базел - Щвейцария = Бергер.
1.1.1.1 Марсел Бергер, живее в Швейцария.
1.2 Лучка Г. Стоянова [*Пловдив, 1910+1969] = Георги  Калпакчиев [*Εтрополе,1908+1982].
1.2.1 Мария Г. Калпакчиева, доктор, завършва медицина = Димитров.
1.2.1.1 Ана Димитрова , учи в Музикалното училище "Л.Пипков" - София
1.2.2 Георги Г. Калпакчиев, инженер = ?
1.2.2.1 Георги Г. Калпакчиев
1.3 Бистра Г. Стоянова [*Пловдив], художничка = Антон Халас, търговец, потомък на унгарски емигранти в САЩ. Живеят във Вашингтон.
1.3.1 Антоний Ант. Халас [*Калифорния], фотограф-астроном = І.?; ІІ. ?
1.3.1.1 Дилън Халас, от І брак, живее в САЩ.

2. Николина Н. Гичева [+1877], почива малка.
     # Шаламанов, Благой. Родът на Никола Гичев от Карлово.- доклад за Родовите четения в Карлово, 1992; данни от сродници 1991 г. и от надгробни паметници в София.


ГОЛОГАНОВ (с.Търлис, Г.Делчевско)

Лазар
   І
1. Теодосий* Л. Гологанов, с духовно име Теодосий [*Търлис, ок.1805 +1888], игумен; учи в Мелник -1823, монах 1823 и игумен 1862-66, 1870-81 на Серския монастир. Близък със Стефан Веркович; спомощник 1843 и 1844.

2. п. Илия Л. Гологанов
2.1 Иван /Йован/ Попилиев Гологанов [*с.Търлис,1839+1895, Крушево], учител; учи в: с.Търлис, с. Просечен - Драмско 1853-55 и с.Алистратик - Зъхненско 1855-56; учител в с.Търлис 1856-60 и 1879-88, Крушево 1860-65 и 1889-95, Серския монастир 1865-67. Дописник на в. "Македония" 1868. Търговец в Крушево, записва народни песни за Орфей /"Песен за Орфан юнак" 1867, 1874 и 1881/ и мистифицира някои от тях, сътрудник на Стефан Веркович от 1865 и кореспондира с него - 305 писма в НБКМ, преводач от гръцки 1868 = Велика Георгиева САМАРДЖИЕВА. Брак в Крушево.
2.1.1 Илия Ив. Гологанов [*Крушево, 1865+1910], журналист, публицист във в. "Балканско ехо" и редактор на в. "Вардар" 1898. Секретар на Екзархията 1888. Автор на "Борба за свободата на Македония и Одринско" 1899 = ?.
2.1.1.1 син
2.1.1.1.1 внук
2.1.1.1.1 Стоянка Гологанова = С. Савов.

2.1.2 Мария Ив. Гологанова [*ок.1868+ жива 1915 в Крушево]

2.1.3 Иван Ив. Гологанов [1870+1908], най-малък син, убит. Касиер на ВМЛО м Крушево ок. 1901. 1905 в Сер се среща с Антон Попстоилов = ?= ? , жива ок.1915. Имат 5 деца.
2.1.3.1 Димитър Ив. Гологанов [*1901+]

2.1.4 Геле Ив. Гологанов
2.1.5 Сава Ив. Гологанов
2.1.6 Спиро Ив. Гологанов [*1880+1918], доктор = Елисавета ? [*1876+1893].
2.1.7 Ана /Хана/ Ив. Гологанова = Димитър Спириев. Имат син Христо *8.ІХ.1938, инженер и публицист.

2.2. Васил Попилиев Гологанов, с духовно име Теодосий Скопски  [*с.Търлис, 1.І.1846+1926], митрополит; учи в Серския монастир и в Сяр; монах 1862 в Серския монастир, протосингел на Херцеговинския митрополит в гр.Мостар 1865-67, служи в Пловдив 1867-68; игумен на Кричимския монастир 1869-73. Председател на общината в Сер 1873, архимандрит 1875 и митрополитски наместник в Лясковец до 1878. Екзархийски наместник 1878-80 и капукехая на Българската екзархия в Цариград 1880-85; скопски митрополит 1885-92, помощник на Пловдивския митрополит 1892-97, владика на Гюмюрджинската епархия 1914-21. Преводач и автор на богословски трудове. Член на БКД.

2.3. Никола Попилиев Гологанов [*с.Търлис], учител в: с.Зърнево - Неврокопско 1871, с.Скрижево - Зъхненско 1873-74, с.Старчища - Неврокопско 1875-78 и Цариград 1883-84; председател на българската община в Сяр 1889-90 и в Неврокоп 1890-92.
     # БВИ. С., 1988, с. 158-159, 645-646; Лалю Матев - geni.com 10.VІІІ.2010; Попстоилов, Антон. Вж сп. "Пламък" 2006, № 5-6, с. 188-190. Вж. Спириев, Хр. Д. "Статии за Веда словена" 2010 с родословие.


ГОРАНОВ / КАВЛАКОВ (Батак)

Родът произхожда от Девинско, прокуден от помохамеданчване.

х.Горьо /Григор/ Кавлаков, член на РК-Батак 1876; кмет на Батак ок.1850, хаджия = ? [+ април 1876], убита от турци.
1. х.Янко х.Г. Кавлаков [+ април 1876], търговец, хаджия, убит от турци.
2. Димитър х.Г. Кавлаков [+ април 1876] и с ново ФИ Хаджийски, търговец, убит от турци.

Рк 3. Петър х.Горев Кавлаков, с псевд. Горанов [*Батак,1829+1925,София], войвода на Баташките въстаници 1876; учи в Батак, Пловдив, Брацигово  - 2г. и Рилски монастир ок. 1851 - 1 год.; фурнаджия и налбантин в Пазарджик, търговец на дървесина и овни в Цариград и Гърция. Учител в Батак - 2 год. Сподвижник на В.Левски от 1869, председател на РК-Батак 21.ІІ.1876, основан от П.Волов. Депутат на Оборище, на 21.ІV.1876 провъзгласява въстанието в Батак. На 30 април отказва ултиматума на Ахмед Барутанлията да предадат въстаниците оръжието си, с което започват и сраженията до 30 април. Успява да избегне обсадата и се укрива в Пещера, в Пловдив се среща с Уолтър Беринг - есента 1876 и се отправя за гр. Измир 1876-78. Читалищен деятел. След 1878 търговец в Пещера и Пазарджик /и окръжен управител/; депутат ок. 1894. Автор на "Спомени за въстанието" 1883 /1987, 1998/ = Мар(г)а Ангелова Д. Кавлакова.
3.1. Ангел П. Горанов [*ок.1858], с псевд. Бойчо, секретар на революционния съвет в Батак 1876, учи в Пловдив /гимназия/ ок-1876. След 1878 съдия и адвокат, журналист. Автор на роман "Жертви на предрасъдъка" и историческия труд "Въстанието и клането в Батак" 1892 /фототипно 1991/.
3.2 Иван П. Горанов, І български лекар - невролог; завършва медицина в Русия и основоположник на хигиената в училището.
3.3 Димитър П. Горанов [+1910,Москва], офицер в руската армия - участва в Руско-японската война.
3.4 Райна П. Горанова = Иван Г. Кьосеиванов [*Пещера], въстаник в Батак 1876.

Сродник - Горьо Кавлаков, с къща в Батак 1872 - "братовчед на П.Горанов".
     # БВИ. С., 1988, с. 160; Църпев, Димитър. Петър Горанов - ръководителят на Баташкото въстание.- В:  БВ, С., 2006, т. 8, с. 221-231. Вж Тошков, Ан. Родословни записки. т. 6, АИИБ-к, ае 2122; Пунев, Ат. Енциклопедичен речник - Пещера. С., 2000.

ГОРОВ (Пещера)

Теохар Иванчев
   Ι
Иван Т. Иванчев [+ ок.1864] = Йорданка /с духовно име Теофана, Фота/ Тодорова Бухова [*Пещера+1874].


1. Катерина /Султана/ Ив. Теохарова  = Георги Петрович  Джамбазов [*Брацигово+Браила - жив 13 юли 1896], търговец в Браила 1866, сподвижник на Ст. Караджа 1866-67. Брак от 1868. Имат син Петър [*1869].


2. Димитър Ив. Горов [*Пещера, 28 юни 1851+21 дек.1881], съратник на В. Левски и Хр. Ботев; емигрира в  Румъния - Браила 1864-68 /след смъртта на баща му/, Гюргево от 1868, където отваря фабрика за сапун и свещи, търговец с дюкян. Съосновател на БРЦК 1869, заедно в В.Левски, Л.Каравелов и Димитър Ценович. Сподвижник на Хр. Ботев от 1868 - кореспонденция между двамата, финансира стихосбирката на Ботев и Стамболов 1875 и Ботевата чета 1876, изпраща Ботеви телеграми до френски и швейцарски вестници, информира държавниците на Сърбия, Румъния и Русия за преминаването на българска чета през р. Дунав  = І. Иванка  КЪНЧЕВА  п.Николова [*Трявна, 1856+28 юли 1878,Трявна], сестра на Ангел Кънчев. Брак след смъртта на майка му; ІІ. Цвета п. Кою Витанова. Брак преди 1880.

3. Атанас Ив. Горов [Трявна,1857+1913,Милин камък], заточеник в Мала Азия.

ГОСПОДИНОВ (Сливен)

1. Илия Господинов [*Сливен +1868, с.Градец - Сливенско], с прозв.  Гунчо войвода, хайдутин; съратник на Хаджи Димитър. Обущар; четник и знаменосец при Желю войвода, четник при Панайот Хитов. Войвода на малка чета от 1864 из Мала планина, присъединява се под връх Българка към П. Хитов 28 май - 21 юни 1867, а след това отново към Дядо Желю - до есента. От 4.ІV.1868 отново е в планината с намерение да са присъедини към четата на Хаджи Димитър. Поради разгрома те предприели нападение-обир на турската поща -12 август 1868. На път за Румъния се укрива в тепавицата на братя Ганеви край с.Градец, които го убиват .

2. Стефан Господинов [*Сливен, 1841+1868,Бузлуджа], с прозв.  Хитрия, Топтанджията,  хайдутин; търговец в Сливен с магазин за колониални стоки. Другар на Хаджи Димитър от детство. Четник при П. Хитов 1863 и 1867, Илия Господинов /брат си/ 1867, Тодор Харбов 1867, Желю Чернев 1868 и Хаджи Димитър и Стефан Караджа 1868. Загива в сражение.
     # Ферменджиев , Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 89-92.

 

ГРОЗЕВ (Карлово)

Димитър Грозев
   І
Иван Д. Грозев [*Карлово, 1847 +1916,София], крупен търговско-индустриален предприемач; учи в Карлово /при Б. Петков и Д. Попов/, завършва търговия във Виена 1860-63, писар в Пловдив - търговската кантора на Иван Д. Гешов; участник в І българска легия в Белград 1868, надзирател в Галац на железницата Цариград-Белово 1870-?, на линията Търново-Ямбол ?-1874, на военната линия Свищов-Плевен 1877 и на Цариград-София-Вакарел след 1878. В Карлово открива фабрика за вълнени платове - 1876 е унищожена; член и председател на градсия съвет Карлово 1878-?, кмет на София 18 август 1894 - 6 юни 1895. В столицата изгражда паметник на В. Левски, І работилница за ремонти на локомотиви и вагони, църквата "Св. Илия" в Княжево 1892-95. Учредител и председател на Българското строително дружество и Осигурително дружество "Балкан" 1895; депутат = Елена Тинова  Пиронкова [*Карлово]. Брак от 1875. Семейството живее в Габрово 1876, Тулча 1877, Карлово 1878-? и София.

1. Христо Ив. Грозев
2. Петър Ив. Грозев
3. Анастасия Ив. Грозева
4. Ирина Ив. Грозева = Златан Бръчков.
5. Мара Ив. Грозева

Сродник - съпруг на Анастасия или Мара, "зет" Тодор Михайловски. Имат 2 деца.
     # Митева, Жанет. Иван Грозев.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 55-60 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 166.


ГРУДОВ (Габрово)



Велчо Грудов [*с.Баевци - Габровско, ок.1770 + Габрово], с диховно име Василий, свещеник и учител в Габрово 1825-37 = Стояна  Цанева ВИДИНЛИЕВА.
1. Илия поп В. Грудов [*Габрово, ок.1820 +ок.1856], учи в Габрово и завършва Одеската семинария 1841-47. Учител в Габрово 1847-56, сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1850.
2. Иван поп В. Грудов [*Габрово, 1827 +1895,Букурещ], търговец и деец на читалище "Братска любов" - Букурещ. Съратник на Раковски, учредител и член на ТБЦК. Редактор на в. "Народност" 1867-80. Подпомага организирането на Ботевата чета и е арестуван от румънските власти. След 1878 търговец в Букурещ.
3. Стефан Попович, търговец и общественик.
4. Мария В. Грудова [*Габрово, 1836+;878] = Гаврил Ганчов, училищен настоятел в Габрово 1864-66.
5. Елена В. Грудова = Христо  Илиев Райчев, свещеник в Габрово. Имат 3 деца. Родители на братя  ХРИСТОВИЧ.
6. Цанко В. Грудов = Пенка Петко СЛАВЕЙКОВА [*Трявна +1894/96]. Имат 2 деца - Тихол и Димитър.
     # Майчина грижа. Габрово, 2003; Кой кой е ... С., 2000, с. 76; БВИ. С., 1988 , с. 114, 166-167.


ГРУЕВ (Копривщица)

Пройчо Груев, търговец
1. Йоаким П. Груев [*Копривщица, 9.ІХ.1828+1.VІІІ.1912,Пловдив], книжовник; учи в Копривщица ?-1844 и 1847-48 при Найден Геров и Семко Велев, Пловдив /гръцко училище/ 1844-47 при Неофит Рилски; учител в - Копривщица 1848-56 и Пловдив 1856-68 и 1887-93 /директор/, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Ст. Раковски 1857-61. В Пловдив - помощник на турския окръжен управител 1868-70, председател на градския съвет 1871-72 и ?- май 1876, арестуван 10 юни - 31 юли 1876 и екстрадиран в Цариград до амнистията 1878, председател на Съдебния съвет в Източна Румелия 1878, директор на просветата 1879-84, член на Върховния административен съд. Редактира сп. "Училищен дневник". Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1851 и 1857-58; сп. "Български книжици" 1858-59, в. "Турция" 1864, сп. "Летоструй" 1869-70, 1872-73 и 1875; сп. "Ръководител на основното учение" 1874, сп. "Български преглед" 1898, сп. "Илюстрация Светлина" 1919; преводач от - руски 1852 /1866/ и 1858, сръбски 1858, 1861, френски 1861, 1862, 1863 /1865, 1870, 1872, 1875/ и полски 1870 /1874/. Автор на "Първи знания за деца" 1857 /1861, 1863, 1866, 1869, 1871, 1873/; "Гуслица или нови песни" 1858, "Основна българска граматика" 1858 /1862, 1864, 1865, 1869/, "Начала на българска граматика" 1863 /1869/; "Малка аритметика" 1867 /1869, 1871, 1873/; " Българска история" 1869 и др. = Мария, пише писмо до Ст. Чомаков 3.VІ.1876.

2. Георги /Джорджо/ П. Груев [*Копривщица,12.І.1832+22.ХІІ.1899,Пловдив], учител; учи в Копривщица и Пловдив; учител в Копривщица 1850-51 и Пловдив 1851-54, деец за църковна независимост, съмишленик на Г. Раковски 1857-61, писар при Евлоги и Георги Георгиеви в Галац и Браила 1857-58. В Цариград от 1854 - търговец, настоятел и І председател на българското училище 1866, пловдивски представител на Църковния събор 1871, секретар и счетоводител на Българската екзархия 1874-77. Заточен в Мала Азия 1877; подпредседател 1880 и председател 1881-82 на Областното събрание, председател на Пловдивския апелативен съд след 1885. Сътрудник на в. "Българска дневница" 1857, сп. "Български книжици" 1858-59; в. "Турция" 1871, сп. "Читалище" 1871, 1875 и в. "Право" 1873.

3. Веселин П. Груев [*Копривщица, 28.І.Х.1838+11.ІІ.1868, София], с духовно име  Харитон  след 1868, учител; учи в Пловдив ?-1858 /и при брат си Й. Груев/, учител в - Клисура 1858-62, Копривщица 1862-65 и София 1865-68; преводач - "Неделни слова и поучения". Автор на "Начални познания по геометрия" 1867.

4. Александър П. Груев [*Копривщица], учител; учи в Пловдив ?-1868-? /при брат си Й. Груев/, учител в Пирдоп 1869-71, 1872-73 и с.Старо Железаре - Пловдивско; читалищен деец в Пирдоп.
     # БВИ. С., 1988, с. 167-169 и 3 сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с.202-204; Илиева, Анна. Братята Йоаким и Георги Груеви и Априлското въстание. С., 2002, т. 4, с. 107-114; Костадинов, Борис. Братя Груеви.- в. 3В, 2012, бр. 44, и 3 сн.. Вж Греув, Йоаким.Моите спомени. П., 1906; Архив на Георги Груев в Пловдивската библиотека "Ив. Вазов", дарен от наследниците му; Груев, Йоаким. Литературен архив, т. 9.


ГРЪНЧАРОВ (Елена)

Кою Грънчаров, свещеник
1. Никола К. Грънчаров [*Елена +1867,Елена], с псевд. Грънчарски 1851, учител и свещеник; учи в Елена при Ив. Момчилов. Подучител ок. 1849-? и учител ?-1856 в Трявна. Свещеник 1856-67. Спомощник 1856. Преводач - от руски "Съкратена свещена история" 1851 /ІІ изд. 1852, ІІІ изд. 1858 и "Древна египетска история" 1858; - от сръбски "Ижица или Аз-буквица" 1867. Съавтор със съгражданина си Стоян п. А. Робовски на "Последование обручения и венчания" 1866 и "Акатист или неделно пение на пресв. Богородица" 1866.

2. Матей К. Грънчаров [*Елена], след смъртта на брат си подпомага издаването на неговата преведена от сръбски книга 1867.
     # БВИ. С., 1988, с. 171.


ГРЪНЧАРСКИ (Плевен)

Мачо Грънчарски
1. Димо М. Грънчарски [+1869, Плевен], учител в Плевен 1835-69, спомощник 1869.
1.1 Георги Д. Грънчарски [*Плевен], учител в Плевен 1865-67 и 1873.

2. Тодор М. Грънчарски, свещеник в Плевен през 60-70-те г. на ХІХ в.
     # БВИ. С., 1988, с. 171.


ГЪБЕНСКИ (Габровско)

Ненчо /Никола/ Гъбенски
   І
Петко Ненчев Гъбенски [*1820], свещеник.
   І
Иван(чо) Поппетков Гъбенски [*с.Враниловци - Габровско,ок.1842 +15.VІ.1876,Търново], свещеник в Габрово 1866-76. Заклева габровските въстаници, за което е арестуван на 13 май 1876, осъден и обесен от турската власт, заедно с Цанко Дюстабанов. Чорбаджия от 1864. Оставя тефтер с ражданията и умиранията в енорията му от 1861-1873 /2010 г. в НМ-Габрово/.

1. Христо Ив. Гъбенски Габрово, 15.ХІ.1866+9.ХІІ.1943,София, учител; учи в Габрово 1885 /гимназия/, учител в - Търново 1885-94, Габрово 1894-98 /девическо/ и 1898-1900 /Априловската гимназия/ и София 1911-?. Читалищен деец. Участник в Балканските войни 1912-13, където е ранен и се пенсионира 1914. Сътрудничи на в. "Възраждане" (Габрово) 1899, сп. "Образавание", сп. "Училищен преглед" 1906 и др. Съавтор с брат си на І история на Габрово 1903.

2. Иванка Ив. Гъбенска = Йордан  Трифонов. Имат 3 деца - генерал Трифон [*1895+1945], проф. Иван [*1897] и доктор ? [*1899].

3. Петър Ив. Гъбенски [*Габрово, 20.ХІІ.1870+4.І.1955,София], учител; учи в Търново, завършва българска филология ?-1894; учител в Лом 1894-97 и София 1897-1919. Събира исторически и етнографски материали за Габровския край 1903-23, библиотекар в Народната библиотека 1923-29. Автор на статии - "Биография на п.Иван Поппетков"" и за Габровския край - Девическия монастир, пещерите, пътищата, крепостите, диалектите, Йосиф Соколски 1931, В. Априлов 1950 и мн. др. Съавтор с брат си на "История на град Габрово и габровското въстание" 1903 /2003/ и габровската гимназия = Вата п.Иванова [*1872].

4. сестра ? Ив. Гъбенска
     # Метев, Лалю - блог, 11.ІІ.2010; geni.com 24.VІІІ.2010.


ГЮЗЕЛЕВ (Габрово)

Недю Гюзелев [*Габрово], търговец на кожи = Донка.
1. Иван Н. Гюзелев [*Габрово, 22.VІ.1844+6.Х.1916,София], академик 1884. Учи в - Габрово при Никифор Попконстантинов, Тодор Бурмов и Теофит Георгиович; Одеса /семинария/ 1860-67, завършва физико-математически факултет на Новорусийския университет 1867-71. Учител по физика и математика в Габрово 1871-76, преподавател в Петропавловската семинария 1876-77; депутат и секретар на УС 1878-79; министър на народното просвещение 1880; председател на Върховната сметна палата 1880-94. Сътрудничи на сп. "Читалище" 1873. Издател и редактор на сп. "Задружен живот" 1902-06, редактор на в. "Църковен вестник" 1904-06. Автор на 15 книги - "Ръководство към физиката" 1874, "Елементарна аритметика" 1893, "Начална алгебра" 1893, "Основи на геометрията"; преводач от руски - "Кратка елементарна геометрия" 1873 /със спомощници/ = Стефани  Кметова [*Г.Оряховица]
1.1 Мария /Мара/ Ив. Гюзелева = Петко Иванов  Момчилов  [*Г.Оряховица,1867+1923], архитект. Имат 5 деца.
1.2 Богдана Ив. Гюзелева [*София], певица, І българска композиторка = Иван Николаевич  Вулпе  [*Болград, 1876+1929], професор; съосновател  на І българска оперна дружба 1906. Брак от 1903. Имат 1 дъщеря - Богдана, актриса.
1.3 Донка Ив. Гюзелева, артистка = Кръстьо Петров  Сарафов  [*с.Либяхово - Неврокопско,1876 +1952,София], актьор. Имат 3 деца.
1.4 Олга Ив. Гюзелева, съосновател на българската опера.

2. Цвятко Гюзелев
     # БВИ. С., 1988, с. 173-174; Матев, Лалю.- www.geni.com /19.ХІІ.2007.


ГЮНДЮЗОВ (Сопот)

Коста Гюндюзов
1. Илия К. Гюндюзов [*Сопот, ок.1844+27.І.1922], учи в Сопот; учител в - с.Дъбене -Пловдивско, Тетевен 1864-66, с.Видраре - Ботевградско 1867-69 и 1870-72, с. Големи Извор - Ловешко 1869-70. Член и секретар на РК- Видраре 1870-? и на с. Г.Извор от май 1872. Среща се с В. Левски и в с. Видраре - декември 1869. Издирван 7.ХІ.1872 по Арабаконашкия обир - 22.ІХ.1872, заловен и осъден на 10 г. заточение в Диарбекир, където престоява до амнистията 1878. След РТВ 1877-78 е прошенописец.
1.1 ? Ил. Гюндузов, в Карлово.

2. Матю К. Гюндюзов [*Сопот], учител в Тетевен през 60-те години на ХІХ в.
3. Павел К. Гюндюзов [*Сопот], учител в Тетевен ок. 1864-ок.1869 и Пазарджик 1870-78.
4. Тодор К. Гюндуюов [*Сопот], учител в Тетевен през 60-те години на ХІХ в.
     # БВИ. С., 1989, с. 174-175; Шарова, Крумка. БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872-1873. С., 2007, с. 139, 157, 164.


ГЮРОВ (Самоков)

Рк х.Гюро Христович [*Егрипаланско, ок.1770+11.І.1848, Самоков], търговец, преселва се в Самоков ок.1785, чиракува гайтанджийство и мутафчийство, дарител на Хилендарския монастир 1838, хаджия; борец за църковна независимост. Има за него епитафно стихотворение - "Цариградски вестник" 3.ІХ.1849.

1. Захари х.ГЮРОВ [*Самоков, 1810+18.ІХ.1892,Самоков], търговец; води търговските сметки на баща си и представител в Цариград 1860-72, изгонва самоковския митрополит Матей 1859; член на вилаетския меджилис в Ниш, в Сан Стефано 3.ІІІ.1878 връчва благодарствен адрес от самоковци, делегат в УС 1879; на старини пребивава в чифлика си в с.Гълъбник - Радомирско. Кореспондира с Авксентий Велешки, Йордан х.Константинов, Сава Филаретов. Зет - Захари Зограф.
1.1 ?
1.2. ?
1.3. Ана З. х.Гюрова [жива 1892] = М. Греков.
1.4. Мария З. х.Гюрова [жива 1892] = Перниклиев.

2. Иван х.Гюров
3. Димитър х.Гюров [жив 1892], парламентьор при руския генерал, превзел Самоков. 
Зет - Христо Сребърница ок. 1862/5
4. Христо х. Гюров [+20.V.1869], помощник на нишкия мютесарифин 1864. Отровен от турци.
     # Семерджиев, Христо. Самоков и околността му. С., 1913 /2003 фототипно/, с. 81-87, 270 и сн.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

1 коментар:

  1. Търсия Гюрови от Солун живеели са в двуетажна къща до солунското пристанище, преселили се в Ппловдив 1912 г . Марин Петров Гюрови(1898 г) и жена му Катерина Гюрова(1900 г.)-имат двама сина родени в България

    ОтговорИзтриване