четвъртък, 12 януари 2012 г.

Родословия - К


КАБЛЕШКОВ (Копривщица)

Недко Каблешков [*1765]
   Ι
1. Дончо Н. Каблешков [+1876] = Неделя Павликянска.
1.1 Недко Д. Каблешков [*Копрившица, 9.ΙV.1867+1964, Пловдив], адвокат = Райна Личева.
1.1.1 Иван Н. Каблешков [+1972,Пловдив], доктор-невролог = Ганка Енева.
1.1.1.1 Недко Ив. Каблешков
1.1.1.1.1 Кирил Н. Каблешков
1.1.1.1.2 Иван Н. Каблешков
1.1.1.2 Таня Ив. Каблешкова
1.1.2 Недялка Н. Каблешкова = Александрър Върбенов, архитект. Имат 2 деца - Петрина *1924 и Христо.
1.1.3 Велика Н. Каблешкова = Рашко Рашков, доктор. Имат 2 деца - Христо и Лиляна.
1.1.4 Антон /Андон/ Н. Каблешков [*1891+1912]
1.1.5 Личо Н. Каблешков = Витка Зозикова.
а) Райна Л. Каблешкова
б) Елена /Лени/ Л.  Каблешкова

1.2 Рашко Н. Каблешков = Лука Генчева.
1.2.1 Антон Р. Каблешков
а) Лучка Ант. Каблешкова
б) Веселина Ант. Каблешкова
в) Мария Ант. Каблешкова
г) Мариана Ант. Каблешкова
1.2.2 Недко Р. Каблешков
1.2.2.1 Рашко Н. Каблешков
1.2.2.1.1 Райна Р. Каблешкова
1.2.2.1.2 Недко Р. Каблешков
1.2.3 Недялка Р. Каблешкова

1.3 Андона Д. Каблешкова = Борис Софтов. Имат 2 дъщери - Недялка и Мария.
1.4 Парашкева Д. Каблешкова = Рашко Нейков. Имат 5 деца - Луко, Велика, Цоко, Недко и Дончо.


2. Лулчо Н. Каблешков
3. Парашкева Н. Каблешкова = Тодор Моравенов.
4. Лулчо Н. Каблешков =


   
1. Лулчо Д. Каблешков [*Копривщица], чорбаджия, бегликчия = І. ?; ІІ. Ана  Григорова [*Сопот]
1.1 Нона Л. Каблешкова [*Копривщица,ок.1842+11.ІІІ.1918], учителка в Битоля 1871-75 и Кукуш 1875-78 = Найден Н. Брайков  Голомяхов [*Копривщица]

1.2 Тодор Л. Каблешков [*Копривщица, 1 ян. 1851+3 юни 1876, Габрово], апостол през Априлското въстание 1876. От І брак. Учи в Копривщица ?-1864, Пловдив 1864-67 при Йоаким Греев, Цариград 1868-71 /съученик с Константин Величков, Стоян Михайловски, Георги Златарски/. Основател на ученическо дружество "Зора" - Копривщица 1867, българско машиническо дружество "Трудолюбие" 1872, читалище "Искра" - Белово; съратник на В. Левски от 1871, член на РК-Белово 1875, председател на РК-Копривщица 1876. Телеграфист към жп станции в - Один 1873 и Белово 187?-75 /и началник гара/. Като апостол през 1876 се среща с П. Волов и Г. Бенковски. Написва в Копривщица т.н. "Кърваво писмо", с което се обявява началото на Априлското въстание 20 май 1876. След неуспеха на въстанието е заловен в Троянския балкан и изтезаван. Преводач на романа "Граф Монте Кристо", сътрудничи на в. "Право" 1873. Самоубива се в затвора.

1.3 Андон Л. Каблешков
1.4 Ана /Анна/  Л. Каблешкова


2. Пена Д. Каблешкова = Дончо Ватаха. Имат 4 деца - Андон ?, Никола, Парашкева, Анна ?

Сродници 
- Тодор Дончов Каблешков = Мария Доганова. Имат дъщеря Малена [*1862+1949], учи в Копривщица, първа братовчедка на Тодор = Радомиров [*1905].
- Атанас Иванов Каблешков [*1952/3+ ян./февр. 2012];
- Райна Каблешкова [*1862}, "братовчедка" на Тодор Каблешков = Георги БЕНЕВ [*Ст.Загора,1843+1909,Пловдив], публицист. Брак 1880.
     # БВИ. С., 1988, с. 303-304 и с. 91; Вж Копривщица. Юбилеен сборник. С., 1926, с. 52; Жечев, Николай. Тодор Каблешков - обречен на саможертва.- 3В, 2011, бр. 1 и сн.; Вж geni.com 12.08.2011; Вж Старирадева, Мария. "Спомени за мои роднини и някои копривщенци"


КАВАЛДЖИЕВ (Габрово)


Иван Л. Кавалджиев [*Габрово +1886], член на Българското човеколюбиво настоятелство и на Българското благотворително общество в Букурещ преди 1878; съучредител на комитет „Единство”-Търново 29.08.1879, депутат 1879. Спомощник 1873 /”Кратка ...геометрия”/ от Букурещ за Габровските училища.

Сродник 
- Ц. Н. Кавалджиев, спомощник 1875 /”Кратко учение”/ - ученик 4 клас в Габрово.

 

КАВАЛДЖИЕВ (с. Пъдарево, Новозагорско)

Цоню Кавалджиев, от род на кавалджии.
   Ι  
Димитър Ц. Кавалджиев [*с.Пъдарево,1834+след 1910], учител, инспектор, черковен певец 1869. Учи в килийното у-ще; учител в - Нова Загора 1850-51, с.Кортен - Сливенско 1851-52 и Сливен 1855-86. Председател на читалище „Зора” 1870-72. Спомощник 1869 /”Минейник”/ = Ι. ? Брак в Сливен; ΙΙ. ?
1. Иван Д. Кавалджиев [*Сливен], учител = Цветан/к/а.
1.1 Димитър Ив. Кавалджиев
1.2 Стефан Ив. Кавалджиев
1.3 Мария Ив. Кавалджиев [*ок.1899 + жива 1973], остава без баща на 6 г. и без майка на 7 г. = Михаил Иванов Пенчев [*с.Дермен кьой - Ямболско,1884]. Имат 3 деца - Иван [+14.Х.1944], Станка [*1929] - поетеса и Георги - художник.
1.4 Васил Ив. Кавалджиев

2. Щилиян /Стилян/ Д. Кавалджиев [*Сливен], учи в Цариград 1868-75.
3. Петър Д. Кавалджиев [*Сливен] от Ι брак.
4. дете ? Д. Кавалджиев ? от ΙΙ брак.


Сродница - архитект Венета Кавалджиева - "Щилиян Д. Кавалджиев е баща на моя дядо Димитър Щилиянов Кавалджиев, роден през 1900 г. в Сливен, архитект - автор на сливенските "Хали", почивната станция на "Сливенските минерални бани" и мн. други значими сгради. Също така е основател на туристическото дружество в родния си град ", коментар от 13 ян. 2012.
     # БВИ. С., 1988, с. 304.

КАЗАЛИЕВ (с. Райково, Смолянско)

Рк Пенко, с прозв.  Казалията [*с.Дедево, Пловдивско+1833], преселник в с.Райково; почива от чума.
   І
1. Вълчо П. Казалиев [с.Райково +1852], скотовъдец и търговец на вълна = Руса Грудинска [+1853].
1.1 Рада В. Казалиева [*с. Райково, 1821 +1907, Асеновград], І учителка в Родопите 1842-52; учи в с.Райково, Карлово при Райно Попович - 4 год. и в манастирите - Сопот и Калофер ?-1842. Затворена със съпруга си в Одринския затвор1901; монахиня с духовно име  Евдокия /Дукя/ от 1902-07. Автор на стихотворения /"На баща ми" 1852 с акростих и " На майка ми и нейната реч" 1853/ - в музея Смолян и на афоризми /149/. На нейно име - улица в Смолян, детска градина и пенсионерски клуб = Бялко Вълчев  Арнаудов  [*с.Райково+ 1905,с.Райково], учител в с.Райково ?-1858 и свещеник с духовно име  Пантелеймон  /Панталей/ 1858-?. Брак от 1852. Имат 6 деца.

2. Сивко П. Казалийски, хайдутин, с прозв. Пачо.

Сродници - Георги Казалиев [*1927, жив 2007], съавтор с дъщеря си Боряна Г. Казалиева - Рускова на книга "Рада Казалиева - Казалийска"  2002; Г. Казалиев, краевед автор на книга за с. Дунево 2010 и на „Факелът”, „Страници от образованието в Райково” 1999; Казалиев, Георги и Щ. Казалиев. Райковските свещеници 1998; Казалиев, Щ. и Георги Казалиев. Светлини в пепелта. Градиво към историята на Райково. 1995; Казалиев, Щ. - сътрудничи на в. "Родопска правда" 1958, "Родопски устрем" 1966; Мария Тодорова Казалийска [*с.Райково, 1831, жива 1921]
     # БВИ. С., 1988, с. 304; Кирева-Попова, Александра. Възрожденката Рада Казалиева и нейната дейност.- сп. „Родознание”. С., 2009, № 1, с. 31-34 и сн. Вж "Голямото семейство на Христо поп Панталеев-Попов";  Вж  Родословно дърво в Исторически музей - Смолян.

 

КАЛЯНДЖИЕВ (Лясковец)

Рк Вачо /Иван > Ванчо/  [*Лясковец +1821], с прозв. Калянджи 1821; земеделец и винар. Командир на боен кораб - калян в Гръцкото въстание 1821. Придобива семеен герб.
1. Паню Вачев, с прозв. Калянджията,  участник в Браилския  бунт 1841, лежи в затвор. Без наследници.
2. Стоян (Цани е съкращение на Стоян – Станьо, Цаньо, Цани) В. /Иванов/ Калянджиев [*Лясковец, 1798+1868],свещеник в Лясковец ок.1830-69; участва в Руско-турската 1828-29 и Кримската война 1853-56.  Награден със златен орден от руския цар, почетен гражданин на Кишинев = Бойка Козлева.
2.1 Иван Цанев /Степанович/  Калянджиев [*Лясковец, ок.1830 +1902], политически и военен деец; учи в Лясковец /начално/, Свищов и Елена /основно/; в Киев 1846 /семинария/, завършва ИФФ в киевския у-т "Св. Владимир" 1854; доброволец през Кримската война 1854; учител в Болград 1855, училищен инспектор в Бесарабия 1856-58; зам.-губернатор на Бесарабска губерния, вице-губернатор на Пловдив 1877, Сливен и Русе 1878-79. Награден с ордени - "Св. Александър" 1884, "За гражданска заслуга" 1897, "Св. Станислав", "Св. Ана". Сътрудник на в. "Отечество" 1870, "Новороссийски телеграф" 1870, "Стара Планина" 1876. Автор на книга за преселването на българи от Молдавия в Новоросийско 1862, за българските колонии в Бесарабия 1864 и др.
2.1.1 Владимир Ив. Калянджиев, завършва военно училище в Москва 1871.
2.1.2 Вела Ив. Калянджиева = Паун  Бананов, генерал.
2.2 Павел Ц. Калянджиев [*Лясковец,1839+1890,Варна], учител и книжовник; учи в -Лясковец и Свищов до 1853, Болгард 1856-?/гимназия/ и Ришельовския лицей в Одеса 1857-59; доброволец в Кримската война 1853-56, учител в - Лясковец 1859, Галац 1869, Комрат и училищен инспектор в Бесарабия 1871-78. След 1878 е председател на Провадийския окръжен съд. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1863, "Дунавски лебед" 1867-69; автор на “Български буквар” 1861 /1867 ІІІ изд./ и “Кратка читанка” 1861, 1862, “Кратка свещена история” 1863 и др., превежда от руски 1861.
2.3 Стоян Ц. Калянджи [*Лясковец], земеделец и винар. До 9 септември 1944 в Лясковец е имало местност, наречена Калянджийско с най-големите лозя = ?; Имат пет сина и две дъщери.
2.3.1 Цани Ст. Калянджиев  [+1945], професор, той е най-големият;  емигрира два пъти - в Швейцария и САЩ за 2-3 г. = Матилда Осиповна  Гросман,  рускиня.
2.3.1.1 син ? Ц. Калянджиев, завършва строително инженерство в Щутгарт  = Зорка  Якова  Найденова [*Варна].
2.3.1.1.1 Цани Калянджиев  [*Русе,1930], завършва политехниката в София. Работи на Старозагорската напоителна система, Баташкия водносилов път, “Енергопроект” – София  1954-80 и във Варненска проектантска организация 1980-89.
2.3.1.2 Вера Ц. Калянджиева  [+Швейцария] = І. германец; ІІ. американец, с него известно време и в Токио; ІІІ.  швейцарец  [+Швейцария].
2.3.2 Върбан Ст. Калянджиев, с  винарска изба в Лясковец; къща на ул. “Караджа” № 38 във Варна. Тази библиотека бе дарена след смъртта му на Икономическия университет. Съосновател на Търговската академия, днес Икономически университет, основател и директор на Икономическия техникум; председател на Читалищния съюз, председател на Читалищното научно-просветно дружество и един от организаторите на летните музикални тържества; има библиография от може би стотина книги – мнографии, преводи, статии и приказки ; той е сред първите, които са разработили методиката за изследване на хранителните продукти и за качеството на българските вина и ракии.

     # Олга Боева. Родът Калянджиеви .- в-к “Черно море”; nobilitybg - 27.І.2007; БВИ. С., 1988, с. 309-310 и 2 сн. Вж сп. „Родознание” 1994, № 1, с. 40-41.

 

КАНАЗИРСКИ (с. Колю Мариново, Чирпанско)

Рк Петър, с прозв. Каназиря [*с. Колю Мариново]
   І
Георги П. Каназирев [*с.Колю Мариново], свещеник в родното си село и София 1876.
1. Ана Г. Каназирска
2. Мария Г. Каназирска, по-малка от Ана.
3. Петър Г. Каназирски [*1854], предводител на Маришката чета в Пловдивско, заточен.

4. Иван Г. Каназирев, по-малък от Петър, опълченец = Мариго [*Пловдив].
4.1 Георги Ив. Каназирев, с псевд. Верин; писател, автор на "Аз и другия"  ок. 1930, "София преди ..." 1947. Подсъдим 1945 = Марта [*Франция+1948].
     # сп. „Отечество”, 1985, № 16, с. 16-17 и семейна снимка от 1870.; Вж Материали по историята на с.Колю Мариново 1977.

 

КАРАВЕЛОВ (Копривщица)

Рк Стойко /Стойчо/ Либенов, с прозв. Каравела, бегликчия, джелеп; пазел ръкопис за Момчил войвода  = Неделя /Неда/ ДОГАНОВА [* Копривщица].

1. Любен Ст. Каравелов [*Копривщица,ХІ.1834+21.І.1879, Русе], писател и идеолог на въоръжената борба; учи в Копривщица 1847-50 /класно/, Пловдив 1850-51 при Ксантос /гимназия/, слушател в ИФФ в Москва 1857-60. В помощ на баща си - Цариград 1852, 1856-57 и Одрин 1853-54.  В Белград - публицист до 11.ІІ.1868, екстрадиран в Нови Сад 1868, затворен в Петроварадин 1868 и Будапеща 1868-4.І.1869; завръща се в Букурещ май 1869. Създава "Български комитет" май 1867. Учредител на БРЦК - Букурещ 29.ІV.1872 и І председател до 1874. Среща се с В. Левски, а в гр.Галац  с Хр. Ботев и Велико Попов. Отваря печатница в Търново 1878. Сътрудник на - руските вестници "День", "Москва", "Московские ведомости", "Голос" 1867, "Наше время", "Русская речь", сп. "Санктпетербургски ведомости" сръбската периодика в. "Србjа", сп. "Застава" и "Матица". Редактор на в. "Отечество" 1869 и издател на в. "Свобода" 7.ХІ.1869-72 и в. "Независимост" 23.ІІ.1873-74, сп. "Знание" 1875-78. Сътрудничи на сп. "Братски труд " 1860. Преводач през РТВ 1877-78, превежда от - руски 1871, 1873, 1874 /"Историческо обозрение на България"/, - сръбски 1873. Автор на "Памятники народного бьιта болгар" 1861, "Страници из книги страдания болгарского племени" 1868 /1878/, "Jе ли крива судбина?" 1869, "Хаджи Ничо" 1870, "Български глас" 1870, "Войвода" 1871, "На чужд гроб без сълзи плачат" 1872, "Българе от старо време" 1872, "Неда" 1872, "Хаджи Димитър Ясенов" 1872 /1874/, "Кирил и Методий, български просветители" 1875, сборник " Сокол" 1875, "Разкази из българския живот" 1878 = Наталия /Ната/ [*? - Сърбия +9.VII.1905, гр.Мариенбад, днес Марианске Лазне - Чехия], издава със Захари Стоянов Събрани съчинения на съпруга си, т. І 1886, завещава 10,000 динара за паметник на  съпруга си.

2. Петко Ст. Каравелов [*Копривщица,24.ІІІ.1843+24.І.1903,София], министър-председател; учи в Копривщица, о-в Енос /гръцко училище/, следва в Москва ИФФ 1861-?, но завършва право ?-1869. Вицегубернатор на Видин 1878, окръжен управител на Търново, депутат 1879 и 1894-1901, учител в Пловдив след 1881, адвокат в София 1883. Министър на финансите 1880, министър-председател (1880-81, 1884-86, 1901). Съредактор на в. "Целокупна България", издава в. "Независимост"  1881-82, в. "Търновска конституция" 1884. Погребан е в двора на черква "Св. Седмочисленици" = Екатерина /Катерина/ Великова Пенева [*Русе,21.Х.1860+1.ІV.1947,София], учителка и общественичка - Ι председателка на Българския женски съюз 1900 и председателка на Съюза на български писатели 1935. Учи в Русе, гр. Николаев и Москва 1870-77 /гимназия/; учителка в - Русе, Пловдив и София. Съгрудничи на в. "Търновска конституция" 1886-88 /фейлетони/, "Женски глас". Преводачка от руски 1885. Брак от 1880.
2.1. Виола П. Каравелова = І. Илия ? Брак преди 1912; ΙΙ. Йосиф Хербс. Брак от 1921.
2.2. Лора П. Каравелова, учи в Париж 1904-05 = І. Иван ДРЯНКОВ, доктор; развод 1912. Имат син - Петко [*1908]; ІІ. Пейо К.  ЯВОРОВ  [*Чирпан], поет. Брак от 19.ІХ.1912. Кума Радка Бонева.


3.  ? Ст. Каравелова = ? Имат дъщеря Мария Танчева.
     # БВИ. С., 1988, с. 312-314 и сн. ; РБЛ. С., 1977, т. 3, с. 161-172; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 362-376; Клинчаров, Иван Г.  Любен Каравелов. Биография. С., 1925; Вж Юбилеен сборник Екатерина Каравелова. С., 1929.

КАРАИВАНОВ / ПАЛАВЕЕВ (Ихтиман)

Рк Иван Палавеев, с прозв. Кара Иван.
   І
1. Стоян Караиванов
1.1 Иван Ст. Караиванов [*Ихтиман, ок.1832+ок.1903, София], с духовно име  Генадий,  комитетски  псевд. Риза ефенди. Сподвижник на В. Левски от 1861, знаменосец при Ильо войвода 1867. Послушник на Хилендарския монастир от ок.1847, дякон ок.1860 при Виктор – таксидиот на Хилендар в Ниш. Те търгуват в Карлово с Хилендарския таксидиот архимандрит Василий и неговия племенник йеродякон Игнатий - Васил Левски. Генадий подпомага с 200 гроша бягството на В. Левски от вуйчо си - 3.ІІІ.1862. Двамата се срещат в Пазарджик и заедно през София - Ниш - с.Пандорало /границата/ - Княжевац - Белград и постъпват в І българска легия 1862. След разпускане на легията "скита" /вероятно като таксидиот/ из Влашко, Банат, Унгария; йеромонах, архимандрит -?1881-, свещеник в Пазарджик 1864-67, 1872-? и Пловдив 1885-? /свещеник към І Софийски п.п./; игумен на - Шияковския монастир "Св. Архангел Михаил" 1868-71; Драгалевския монастир "Св. Богородица" 1871-72, 1881-82, 1889-90; Горнобанския монастир "Св. Кирил и св. Методий" след 1878 и Сотирския монастир 1886-87. Член на РК-София. Придружава Левски из софийски села и Самоков. След разкритията на разпитваните по Арабаконашкия обир - Димитър Общи 9.ХІІ.1872 и Тоне Иванов във финансово подпомагане и разпростаняване на комитетския устав - йеромонах Генадий успява да укрие архива и през Кладнишкия манастир "Св. Богородица" 29.ХІ.1872 отива в Белград, където се запознава с П. Хитов. Участва в Сръбско-турската война 1876 и РТВ 1877-78. Куриер на РК-Гюргево 1876, достига до Солун, Велес, Цариград, Измир. В Соколския монастир 1882-84 при хилендарския йеромонах Висарион; заточен в Троянския монастир 1887-88; Рилския монастир1890-95 /тук Ст. Заимов го посещава 1891/. Отправя молба до НС за поборническа пенсия 1893, но му е отказано. Иска позволение да бъде пратен за игумен в Жабленския монастир, но отново 1895 му е отказано. Той забягва, след което следите му се губят. Сътрудничи на в. "Съветник" 27.VІ.1864 /спомен за разкалугеряването на Левски/
1.2 ? Ст. Караиванов, живее в Букурещ 1888 = ?, румънка.
1.3 Спаса Ст. Караиванова = Кошев  [*Ихтиман], общественик. Имат син Йордан - адвокат 1888-1903, внук - Методи [*Ихтиман,1893], член и председател на читалище "Слънце" 1922-24, кмет на Ихтиман ок.1937.
2. ?
2.1 син ?, в Ниш 1862.
     # Темелски, Христо. Отец Генадий Ихтимански. Опит за биографичен очерк.- БВ. С., 2010, т. 12, с. 148-165; БВИ. С., 1988, с. 135.

 

КАРАКОНОВ(СКИ) (Ловеч)

1. Кочо /Константин/  Караконов  [+40-те], търговец - табак в Ловеч = Станка Калчева.

1.1 Борис К.  Караконовски  [Ловеч,ок.1832+1897, Варна], историк, картограф, фолклорист; учи в Гложенския монастир до 1847, Ловеч 1847-?, Белград; служи в руското посолство в Царград 1864-?. След 1878 във Варна; русофил и стамболовист.  Автор, включен в сборника "Ловеч и Ловчанско" 1930, т. ΙΙ и на  "Град Ловеч и събитията на неговата история". ВТ, 2007.
1.2 Хицка К. Кароконова = Христо Тодоров ДРАСОВ [Ловеч, 1834 +1922], кмет на Ловеч. Имат 4 деца - Петър, Стафана, Конка, Марийка.
1.3 Васил К. Караконовски [*Ловеч, 1840+1905,Цариград], доктор; учи в Ловеч, Белград ?-1859, завършва медицина в Москва 1859-64; лекар в руското посолство в Цариград 1864-? и в руското консулство в Солун, доктор и управител на руска болница в Цариград след 1878; депутат І ВНС 1879, съветник на руския посланик граф Игнатиев, среща се с В. Левски 1869 в Цариград. Автор на специализирани статии във в. "Время" 1865-66, преводач от руски 1854-59; почетен гражданин на Ловеч 1903. На негово име - улица в - Ловеч ? и София 2009
1.4 Маринчо К. Караконов [*Ловеч,1850+5.Ι.1920], търговец - кожухар, дарител за училищна сграда в Ловеч 1920 = Ι. Хиц(к)а Димова Драсова [*Ловеч]; ΙΙ. Марийка Бръшлянова [*Плевен +25.ΙV.1919]. На тях професионална гимназия "Маринчо и Марийка Караконовски" в Ловеч.
1.4.1 Стефан М. Караконов [+ малък], от Ι брак.
1.4.2 Елисавета, доведена, от ΙΙ брак. 

2. Колю Караконов, търговец = Марийка.
2.1 Иван К. Караконов
2.2 Васил К. Караконов = ?

Сродници Никола Караконов, офицер-имигрант в Тифлис /Тбилиси/ 1896, очаква завръщане в родината заедно с Георги Вазов и др. военни.
Никола Караконов, брат на доктор Васил, е бил в Белградската легия, заедно с Христо Н. Македонски. Може да става въпрос за Борис или е чичо му Колю?
     # Караконовски, Борис К. - Сб. "Ловеч и Ловчанско" т. ΙΙ, 1930; БВИ. С., 1988, с. 316; Л. Матев - 10.ІV.2010; БРЧ, 1997, № 9, с. 29

 

КАРАМАНОВ (Кюстендил)

Димитрия Караманов [*с.Граница  - Кюстендилско, 1811 +1869, Кюстендил], учител в Кюстендилско и Кюстендил. На негово име - училище = Трена.
1. Алексо Д. Караманов  [*Кюстендил, 1839+1902], депутат 1879-81, 1883-?, 1887-?. По убеждение – монархист и стамболовист, търговец. Умира от гангрена = Екатерина /Катя/ Починикова [Кюстендил+ок.1925/6 на 95 г.], в Кюстендил след 1902.
1.1 син ? [+ бебе]
1.2. Владимир Ал. Караманов  [*Кюстендил,9.ІХ.1875], завършва история в СУ ?-1895 и право в Лозана - Швейцария 1908-13, учител по история в Дупница, Добрич. Участва във войните 1912-13. Окръжен управител на Плевен 1906-? и Кюстендил, адвокат в Кюстендил 1913-?. Председател на Кюстендилската окръжна комисия, търговец на сирене, масло и месо. Пише за Ст. Стамболов, автор на „Дойран и околията му” 1931, „Спомени”; краевед. Арестуван на 12.Х.1944 = Пенка Данаилова ДОНЧЕВА [*Котел]. Брак от 1897 във Варна.
1.2.1 Веселина Вл. Караманова [*Кюстендил, 3.ІІІ.1900 +22.ІІ.1980, София], с псевд. Веса Паспалева – поетеса, учителка по български в Петрич 1925-?. Автор на 54 книги. На нейно име - Национален детски поетичен конкурс от 2010. Личен архив в РИМ-Кюстендил = Леонид Иванов ПАСПАЛЕЕВ, подпоручик 1920, офицер, военен писател, участник в І Световна война, началник на царската охрана в „Чамкория” - Самоков; комендант на Петрич 1925-26-?, Радомир, София, Шумен, Сливен, София. Брак от 1921. Кума Райна. Имат 2 дъщери - Тамара и Людмила.
1.2.2-3 синове [+ малки]
1.2.4 Владимир Вл. Караманов  [*Кюстендил,1906], следва право в СУ; прокурор в Кюстендил преди 1944 = Нора. Няма наследници.
1.2.5 Тамара Вл. Караманова  [*Кюстендил,1914+1998], завършва класическа филология и история в СУ; учителка в Кюстендил и Плевен. Неомъжена.
1.2.6 Лиляна Вл. Караманова  [*1916 +1090], учителка; завършва история в СУ, учителка в Благоевград..
1.3 Славка Ал. Караманова
1.4 Енка Ал. Караманова = Ненко  Хранов [*Радомир], четник при П. Хитов и опълченец. Имат дъщеря Екатерина /Тинчето/ = Здравко Янев, адвокат.
1.5 Люба Ал. Караманова = ПРОТИЧ.
1.6 Васка Ал. Караманова = Иван, учител по химия.
2. Григор Д. Караманов Кюстендил, доктор; завършва медицина в Цариград, кмет в Шумен. Умира от туберкулоза. Рисуван от Иван Доспевски = ?. Няма наследници.
     # Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, с. 8, 15-20-? и сн.; Лични сведения от Тамара Паспалеева - 13.ІV.2011. Родът е интерниран по лагерите Белене, Ножарево и Куциян.

КАРЛОВСКИ (Карлово)

Димитър
1. Димитър Д. Карловски, в Тулча.

2. Георги Д. Карловски [+1883, Варна], с прозв. Казака; участник в Браилските бунтове 1841-43, учител в Галац и търговец в Тулча 1853-56, спомощник 1869, член на БКД и на БРЦК, австрийски поданик.
2.1 Владимир Г. Карловски, търговец в Галац до 1879, учи в Русия 1856-77.
2.2 Петър Г. Карловски [*Тулча, 1853], учи в гр. Николаев 1869-73, завършва Минния институт в Петербург. Сътрудник на руското сп. "Земля и воля", словослагател до 1877, арестуван 1880. В България е служител в дирекцията на финансите - Източна Румелия, след 1885 е инспектор в Министерството на финансите. Преводач от руски.
2.3-4 ? дъщери Г. Карловска
2.5 Иван Г. Карловски, агент в руското дружество по корабоплаване във Варна.

Сродник - Георги Попов, внук, в Карлово 1860. Вероятно син на една от дъщерите.
     # БВИ, С., 1988, с. 322; БВ, С., 1995, т. І

 

КАЦАРОВ (Пловдив)

Георги [+ок.1855], занаятчия - потомствен кацар, заклан от турци = ? [+ок.1855], заклана от турци.

1. Димитър Г. Кацаров . ?. Имат 3 дъщери и син

2. Никола Г. Кацаров [*Пловдив, ок.1847+1925], с прозв. Кацара; съосновател на РК-Пловдив 1869; сподвижник на В. Левски, псалт в черквата "Св.Петка"; участва в подготовката на Априлското въстание - арестуван в Пловдив и затварян в Ст.Загора 1876; през РТВ 1877-78 и Съединението 1885 е награден с кръст за храброст, 2 медала и френска диадема. Отказва поборническа пенсия 1879; оставя спомени - в ръкопис = І. Екатерина ?; ІІ. Василка ?
2.1 Георги Н. Кацаров
а) Екатерина Г. Кацарова
б) Цветана Г. Кацарова = ? . Имат син, доктор в София.
в) Малина Г. Кацарова - една от двете сестри е починала млада.

2.2 Коста Н. Кацаров
2.2.1 Кръстю К. Кацаров, доктор в Пловдив.
2.2.1.1 син Кр. Кацаров
2.2.2.2 дъщеря Кр. Кацарова

2.3 Иван Н. Кацаров
а) дъщеря Ив. Кацарова = ?. Имат син, доктор в Пловдив.
б) дъщеря Ив. Кацарова = ?. Имат син, доктор в Пловдив.
2.4 Трифон Н. Кацаров [+Пловдив], живял в Румъния; без наследници.
2.5 Мария Н. Кацарска = ?. Имат 6 деца.
2.6 Василка Н. Кацарска, до тук от І брак = ? Манев. Имат син Петър, чиновник
2.7 Стефан Н. Кацаров, от ІІ брак.
2.7.1 Георги Ст. Кацаров, в Пловдив.
а) Анка Г. Кацарова = в Русия.
б) Василка Г. Кацарова
2.8 Екатерина Н. Кацарова, от ІІ брак, живее в София, над 90-годишна.
2.9 Тодорка Н. Кацарова, най-малката дъщеря, живее в Пловдив, неомъжена
2.10 Петър Н. Кацаров, най-малък син.
а) дъщеря П. Кацарова, зъботехничка в София = ?. Имат син Петър.

3. Костадин Г. Кацаров, в София.
4. Петър Г. Кацаров, почива рано.
     # Емануилова, Евдокия. Родът на Никола Кацаров от Пловдив.- В: Васил Левски и негови сподвижници. Исторически и родови изследвания. С., 1994, № 4, с. 35-40 и сн.

 

КЕСЯКОВ (Копрившица)

Петър Кесяков, в Бесарабия.
   І
Александър П. Кесяков [*Акерман - Бесарабия,!!.ІХ.1838+8.І.1895,Русе], опълченец 1877-78, подполковник; учи в Акерман /уездгно училище/; унтерофицер 1877, прапоршчик 1878, подпоручик 1879. Награден с ордени "За храброст" и "Св. Александър"; началник на Военното окръжие в Разград 1886-? = Кина  КЪНЧЕВА [*Трявна,1855+1932], сестра на Ангел Кънчев. Брак от 1888.
1. Ангел /Анчо/ Ал. Кесяков [+1950,Русе], поет-символист; следва в СУ ?-1912-14-?

1. х.Славчо Кесяков
2. х.Цанко Кесяков


3. х.Джурко Кесяков, търговец
3.1. Андон х.Дж. Кесяков [*Копривщица, ок.1846+1876], учител; учи в Пловдив; учител във - Враца 1868-69, 1872, Силистра 1869-70, Видин 1870-71, 1873-74, Шумен 1874, Търново 1875, Пловдив 1876 = Найда [*Видин], учителка; учи в Белград, учителка в Търново 1875.


4. х.Лалко Кесяков
5. сестра Кесякова  = Динчо К.  ДЕБЕЛЯНОВ [*Копривщица].

От майка Рада Кесякова /омъжва се повторно  за х.Вълко Чалъков/ - Искро, х.Цанчо, Мария = Ослеков, Петър, Елисавета /Елена/.
Искрьо Кесяков, търговец. 
1. Константин И. Кесяков [*Копривщица, 14.VІ.1838 +3.ІІІ.1899, София], генерал 1888; учи в - Пловдив, Цариград /Военномедицинско училище/, следва в Москва - медицина 1857 и математика 1858-63, Петербург /Военноартелерийско училище - 6 месеца/ 1865, офицер в руската армия - 12 год. - поддпоручик ?, капитан 1869, полковник 1877. Организатор на ІІ Белградска легия 1867-68 и РТВ 1877-78 /командир на І опълченска дружина/. Награден с ордени "За храброст" и "Св. Александър". Губернаторски началник в Търново 1878, военен комендант в Пловдив и началник на Източнорумелийската милиция 1878-79. На негово име улица в Пловдив.
2. Атанас И. Кесяков [*Пловдив +ок.1870,Петербург], учи в - Пловдив ?-18, 63 и ?, Русия 1863-69, следва в Московския университет 1869- и се разболява.


Цончо Кесяков
   Ι
1. Христо Ц. Кесяков [*Копривщица, 20.VІ.1868+20.VІ.1834, Пловдив], доктор - правист; учи в Пловдив, Одрин, завършва право в гр. Лвов ?-1889; съдия в Софийския окръжен съд 1889- и Апелативния съд. Кмет на Копривщица, преводач от полски, сътрудничи на вестници и списания.
2. Иван Ц. Кесяков [*Копривщица, 7.І.1871], доктор; учи в Копривщица и Одрин /българо-католическа гимназия/, завършва медицина в Краков - Полша; лекар в - Шумен, Пловдив, Видин. Директор на Народното здраве -1932-, общински съветник и кмет 1908-12, 1921-22 в Пловдив. Издава сп. "Български лекар". Завещава на 18.VІІІ.1932 облигации на сума 100000 лв. за основаване на фонд "Кесяков"- за награда на преводи свързани с опознаването и сближаването на полския и българския народ, връчвана от 1934 -42-? На негово име - улици в  Пловдив и София.
3. Мария Ц. Кесяков [*Копривщица, 1874], учителка; учи в Копривщица и Пловдив /девическа гимназия/, учителка в Копривщица и Пловдив.

Сродница - Райна Кесякова, учителка в Търново 1874-; завършва в Белград /висша девическа школа/.
     # БВИ. С., 1988, с. 328; Грозданови, Красимира и Ангел. Фонд "Кесяков".- в. АБВ, 9.V.1989, с. 10.


КИЛИФАРСКИ (с. Хърсово, Разградско)

Стоян Килифарски, даскал, купува имот в с.Ашиклар = Самуил, Разградско.

1. Върбан Ст. Килифарски [*с.Хърсово,25.V.1879+20.І.1923,с.Самуил], анархист; учи в Разград, кукушки войвода. В София от 1907. Издава І анархистически вестници "Свободно общество", "Безвластие" и "Пробуда". Сътрудник в скоропечатницата на Спиро Гулапчев в Русе, създател на първите земеделски дружби; прави опит за покушение срещу цар Фердинанд в Евксиноград, емигрира в Италия. Сред създателите на школата Les Rushes 1912.
2. Христо Ст. Килифарски, толстоист, в Русия до 1917 = ?, рускиня. Брак от 1917.
3. Райна Ст. Килифарска [*след 1900], в Русия 1915-17; учи в Разград 1917, завършва консерватория в София. Изнася концерти в България /Бургас, ?/ и Париж ?-1940. Кореспондира с Иван Багрянов = ? [*Русе], съдия в Конституционния съд.

Сродници -
- Иван Петков Килифарски, учител в с.Дебелец, Търновско 1867-69.
- Тотю Д. Килифарски, дом във Варна 1917 = Марийка, дарява 50 лв. 1917.
     # Винарова, Л. сайт Маминка.

 

КИРИЯКОВ / КАЛОЯНОВ (с. Доган Хисар, Гюмюрджинско)

Рк Кириян Петков Калоянов, земеделец; затварян по затворите в гр. Гюмурджина и гр. Фере.
   І
1. Матю К. Калоянов [+1860], съмишленик на Ангел войвода; убит от турци.
2. Петко  Кирияков  Калоянов  [*с.Доган хисар, 6.ХІІ.1844], с прозв.  Капитан Петко войвода, учи в селото си, в Атина /военно училище/ 1864-65. Помощник на баща си до 1861. От 7 май 1861 със своя хайдушка чета от 6 четника излиза в гората. Първо сражение 16 юли 1861 с турска потеря при с.Бакши бей, последвали успешни нападения 5.VІІІ.1861 при с.Кара кая - Ферско и с.Кара бунар -Димотишко. 
На следната 1862 има 4 схватки със заптиета - 4 юни при с.Ханджас, 16 юни при с.Доралъ кьой - Ферско, 9 август при с.Исьорен, 5 септември в планината Чобан даг - Дедеагачко. Попада в засада 6.І.1863, заобиколен от 130 башибозуци при с.Исьорен. Ранен е в крака и заловен заедно с четниците - Петко Радюв от с.Калайджи дере, Комню Стоянов от с.Доган Хисар и Стоил Атанасов с.Исьорен. Затворени в гр. Галиполи е отведени за Солун, като по пътя успяват да избягат.
През 1864 битките продължават - 10 юни при с.Бору гьол - Ксантийско, 19 юни в планината Саръ кая - Маронско, 16 август при Курт буджак - Ипсалско, 30 септември в планината Карлъкъ - Гюмюрджинско и на 28 октомври в планината Шапкъна -Гюмюрджинско.
Среща се в Гарибалди в Италия 1866. С доброволци-италианци 220 души участват в Критското въстание. Сам той с малък брой въстаници води сражения в района на планината Шилик - 30 април, 6 май /монастир Аркацили/, 20 юни /м. Йера Петра/, 10 юни и 1 август /м. Аркадия/. След примирието пътува за гр. Александрия /2 месеца престой/, Марсилия /6 месеца/, Италия и се завръща в Атина - пролетта на 1869. Принуден от турските и гръцките власти забягва за родния си край 3 юни. Отново с 6 четника се сражава при с.Сарджа - Кешанско 23 юни, 3 юли при с.Артаут кьой /ранен в бедрото/, 2 август при Ин дере - Дедеагачко, 26 август в планината Чандар - Енеско и на 29 септември при с.Каран дере - Дедеагачко.
През 1870 има 3 престрелки с преследващи го турски заптиета - 28 май при с.Симитлий - Гюмурджинско, 25 юли при с.Семет - Гюмюрджинско и на 20 октомври при чифлика Симит кьой - Кешанско. На 19.ХІ. попада в засада и успява да се отскубне.
През 1871 се подвизава срещу потери из Кешанско - 8 април при с.Куин тепе, 18 юни - с.Ак ходжа и от 12 август до 3 септември в планината Куру даг, където е ранен в левия крак.
През 1872 се сражава /със 60 четника/ на 3 май в гората Кавак курия - Ферско, 2 юни в Шапкъна планина - Гюмюрджинско и на 5.ІХ.1872 при с.Доган хисар.
През 1873 води битки /с 15 четника/ срещу потери - 16-18 и 22 януари в планината Чандър даг - Еноско, 23 май /с 30 четника/ при Курт буджак - Кешанско, 3 август до р. Мангаз -Димотишко и на 24.ІХ в планината Келебег даг - Гюмюрджинско.
През 1874 ...

 

КИРКОВ (Плевен)

Рк Кирко
1. Йордан Кирков [*Плевен], учител в Плевен 1847-52, спомощник 1847, 1852.
1.1 Георги Й. Кирков [*Плевен, 1867+1919,София], с прозв. Майстора; социалист, публицист и поет. Учи в Плевен ?-1878, гр. Николаев 1879-1887, ШЗО-Плевен 1888-90. Сътрудничи на списанията "Труд", "Ден", "Искра", "Народен учител", "Развитие" и в. "Социалист" ?-1897, І редактор на в. "Работнически вестник" 1897-1900; учител в с. Мъртвица - Плевенско 1888-2; Автор на повест 1888, фейлетони, книга 1900 и песента "Дружна песен" /"Песен на труда"/ 1898 и "Работнически марш". Член на ЦК на БРСДП 1898-1919, депутат 1901, 1913, учредител и секретар на ОРСС 1904. На негово име - пазара до Орлов мост - София, училища в Казанлък, Ямбол, улици в Хасково, Пловдив, Каварна, Бургас = Тина Киркова /по мъж/. На нейно име - І родилен дом в София 1951-? /сега 1 АГ "Св.София"/, училище в Плевен и Добрич, улица в Казанлък.
1.2 Евстати Й. Кирков

2. Яко Кирков, търговец, ханджия в Сливен = Тодорица Йорданова  Шапкарева.
2.1. Георги Я. Кирков [*Плевен, 24 апр. 1848 +14 апр. 1929,София], математик и картограф, учи в Плевен /основно/, Пловдив, Сърбия, гр. Николаев 1868-72 /гимназия/, Санкт Петербург /технологически институт/, завършва в Одеса 1876 /физико-математически факултет/ и във Виена картография 1892-95. Директор на - Народната библиотека 1879-80 /тогава Софийска обществена библиотека/, Държавната печатница 25 ян. 1881-?,  Картографския институт, инспектор в Министерството на народното просвещение 1880. Учител по физика и математика в гр. Симферол /Крим/ 1876-78, финансов съветник на Ι  софийски губернатор П. Вл. Алабин 1878-79, председател на Окръжния съд-София 1879,  делутат в УС 1879. Автор на І биография за В. Левски 1882 и на учебни пособия; член на БКД 1884.

3. Христо Кирков
3.1 Константин Хр. Кирков [*Плевен, 1869+1920,Казанлък], генерал-майор; завършва Военното училище в София 1889 /подпоручик/ и воена академия в Торино - Италия 1895; Служи в Шумен - 4 арт. п. 1889-91, преподавател във Военото училище, началник на артилерията във Видин 1913, началник на военоморския флот 1914-19, подполковник -1914-, генерал -1917-. Автор на І книга по военна педагогика -1900, преведена на руски 1903 /1913,1916/ и др.
     # Грънчаров, Михаил. Първият биограф на В. Левски - Георги Яков Кирков 1848-1929.- В: Васил Левски и неговите сподвижници - исторически и родови изследвания. С., 1994, № 5, с. 20-22 и сн.; БВИ, С., 1988, с. 331 и сн.; Ефремев, Иван.  Г. Як. Кирков.- В: МПИ. С., 1983, с. 53-58.

 

КИРОВ (Котел)

1. Стоян Киров [*Котел+ Влашко], абаджия и търговец, застъпва се за освобождаването на затворения Раковски в Цариград, наклеветен от котленски чорбаджии забягва във Влашко 1861, където остава до края на своя живот при брат си = Неша Стойкова Попович [*Котел, 1919 +10.І.1910, Пловдив], по-голямата сестра на Г. С. РАКОВСКИ, грижи се за болния си брат в Букурещ 1867, живее при дъщеря си в Пловдив и преиздава братовите съчинения - "Предвестник Горского пътника" 1884, а по късно в София "Българските хайдути".
1.1. Киро /Кирил/ Ст. Киров [*Котел +18.І.1916,Разград], с псевд.  Котленски 1872 и 1873, абаджия в Цариград - 2 г., помага на баща си в търговията - в Свищов 1861, забягва с.г. есента в Белград при Раковски. Участник в І Белградска легия 1862, ковчежник на легията - но му открадват 1500 жълтици. Сръбското правителство залавят крадците, то не връщат цялата сума. Съратник на Г.С.Раковски и в Букурещ, съхранява архива на Раковски. Присъства на събрания на БРЦК - пролетта на 1872 и 1873. След 1878 е чиновник в Омуртаг, Котел, София и Разград. Издава книгата на Раковски "Ключ болгарского язьiка" 1880
1.2. Йордан /Йорданчо/ Ст. Киров [*Котел + май 1873,с.Желява -Софийско], с псевд. И. С. Горски  1863 и Фердинанд 1872, абаджия в Цариград и овцевъд около р. Дунав от 27.І.1861. Пише писмо от Браила до Раковски 7 юли 1867. След загубата на много от овцете се прехвърля в Русия, за да търси работа - след 1867. Среща се в Левски 15.ХІ.1872 в Сливен, с пълномощно за апостол на Североизточна България. Участва в събрание на БРЦК - 1873. Със Стоян Велков Софийски, четник при П. Хитов, събират чета - май 1873 и преминават от Букурещ в България. Загива в сражение.
1.3. Зоя /Жека/ Ст. Кирова = Йордан  Анастасов. Брак от 1861. Има син - Анастас [+1921], полковник - артилерийски инженер, който приема вуйчовото ФИ Раковски -2.

2. брат на Стоян ? Киров, във Влашко от преди 1861. При него се установява наклеветения от котленските чорбаджии Стоян.
     # Ферменджиев, Никола. Родови хроники. С., 1977 /ІІ изд./, с. 23-25 и 35-36.

 

КИСЕЛИНЧЕВ (с. Косинец, Костурско)


Търпо [*с.Косинец], строител. Деца - ?, неустановени по хронология.
1. Лазар Т. Киселинчев [с.Косинец, 1874+1946,София], деец в Илинденското въстание 1903, учи в Атина /гръцка гимназия/ председател на македонските дружества в Атина, емигрира в САЩ ок.1911 = Кръстана  Богдашева.  Деца - 5, неустановени по хронология.
1.1 Славчо Л. Киселинчев [+1924], без наследник.
1.2 Митра Л. Киселинчева = Андон Търпев Юруков [*с.Лобаница -Костурско], войвода. Имат 5 деца - Велика, Кръстана, Мария, Георги, Ралица.
1.3 Лиляна Л. Киселинчева = американец от щвейцарски произход, живеят в Калифорния. Имат дъщеря Радосвета.
1.4 Васил Л. Киселинчев. Без наследник.
1.5 Ламб/р/о Л. Киселинчев, подпредседател на ЦК на МПО в САЩ, къща в София 1927. Без наследник.

2. Христо Т. Киселинчев = ?
3. Георги Т. Киселинчев [*1878 +1971], архитект
3.1. Жулиета Г. Киселинчева, свързана с читалище "Славянска беседа" - София.

4. Славчо Л. Кисилинчев [+1925] = Костадинка [*1888+1970].
5. София Т. Киселинчева = Славчо  Шипков.
6. Пандо Т. /някъде Трендафилов/ Киселинчев [*с.Косинец, 1890 +1982], скулптор, съосновател на Дружеството за независимите художници в българия 1920. Творби - цикъл за Крали Марко и др. = Веса Шпатова.

Сродници - Васил Киселинчев  [*с.Косинец, 1817+30.VІІІ.1903, с.Косинец] = Цвета [*с.Косинец, 1815 +30.VІІІ.1903, с.Косинец], убити; Асен Киселинчев, учен;

Лазо Киряк(ов) Киселинди [*с.Косинец,1873] скулптор-каменоделец, арестуван 1902 = женен 1902 и брат Христо Кирияк(ов) Киселинди [*с.Косинец, 1879], скулптор, арестуван 1902.
    
# Тзавела, Христофор. Дневник на костурския войвода Л. Киселинчев 1903-1905. С., 2003, 326 с.; Матев, Лалю - geni.com 27.Х.2009 и 10.VІІІ.2010.


КИСИМОВ (Търново)

х.Георги /Герго/ Кисимов, търговец - абаджия, хаджия. Участво във Велчовта завера 1835.
   Ι
1. Пандели /Панталей, Пантелаки/ х.Г. Кисимов [*Търново, 1832 +13 ян. 1905,София] учи  при Пеню Давидов в Търново и в гръцко училище. Търговец при баща си 1850-62. Участник в Капитанниколовото въстгание 1856 и Хаджиставревата буна 1862, след което емигрира в Румъния.  Учител в Плоещ 1862 и Белград 1862-65. Разпространител на вестниците на Раковски -. редактира в. "Отечество" 1869-71 и 1884-85, съосновател на ТБЦК в Букурещ 1867, След 1878 съдебен служител в Търново, София, Русе /прокурор/ и Варна. Сътрудник на - в. "Цариградски вестник" 1853, "Народност" 1867-68, "Българска пчела" 1864, в. "Дунавска зора" 1869, в. "Македония" 1872, в. "Турция" 1872-73, "Стара планина" 1877, сп. "Славянско братство" 1878, в. " Българин" 1878, в. "България", в. "Мирозрение, сп. Български книжици". Преводач от - гръцки 1851 /Кавказки пленници/, 1853 /Повести сравнения/, 1875-76 /Откритието на Семерина/  и от румънски 1873 /Варвара Убрих и Калугерица в Краков/.  Автор на - "Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867" 1868, Спомени 1894 и "Исторически работи" в 4 части 1898-1903 = Клеанта [+1871].
1.1 Юри П. Кисимов

2. Евгения Г. Кисимова [*Търново, 1835 +септ. 1886, Търново] , учителка в Търново -1864-65-; учи в Търново, читалищна деятелка. Председателка от 1 авг. 1877 на женското благотворително дружество "Милосърдие" -Търново. Сътрудник на в "Македония" 1869, в. "Право" 1869-79, сп. "Читалище" 1872 и в. "Зорница" 1876 = Димитър  Владов.
3. Мария Г. Кисимова [*Търново, 1849] = Васил  х.СТОЯНОВ-Берон  [*Котел, 1824+ 1909,София]. Брак от 1864 в Търново. Имат 14 деца.
     # Мусаков, Илия. Д-р Васил Берон. С., 1944, с. 119-120; Бележити търновци. С., 1985, с. 66-67 и 133-135; БВИ. С., 1988, с. 334-335. Вж в. Антени, 1978, бр. 6. - за Евг. Кисимова


КОВАЧЕВ (Сопот)

Рк Петър, с прозв. Ковача, занаятчия - ковач.


1. Никола П. Ковачев [*Сопот +1875,Плевен], учител, учи в Сопот, Пловдив, Киев /семинария/; учителства в - Пловдив 1860-ок.63 ?, Ловеч (?-1863-68, 1869-74), Сопот 1868, Плевен 1874-75; член на РК-Ловеч, борец за църковна независимост и читалищен деятел 1870 в Ловеч. Спомощник 1873 /"Тълкование на божественния молитвений дом"/ = Мария [+30-те].

1.1 Петър Н. Ковачев [*Сопот,ок.1873+1958,Г.Оряховица], завършва философия в Иена - Германия към края на 19 в. Учител в Тетевен = Тодора х.Иванова Георгиева [*Г.Оряховица, 1882+1974], учителка. 


1.1.1 Димитър П. Ковачев [*Тетевен,1912+2000], адвокат = Божана Александрова Банкова [*Търговище, 1920+2010], библиотекарка в НБКМ.
1.1.1.1 Петър Д. Ковачев [*Търговище,1943], физикохимик - доц. д-р в Институт по металознание 1969-1989 и 1993-2000 и д-р в Университета на гр. Лиидс - Англия 1990-93 = Мира Христова Иванова [*София,1950], доц. д-р в СУ, катедра Английска филология.
1.1.1.1.1 Майа П. Ковачева [*София,1975]. Учи в  Англия - гр.Лиидс /гимназия/  и завършва право в Лиидския университет с магистратура в Манчестер; адвокат = Рори О` Дохърти [*гр.Абърдин - Шотландия,1977], финансов консултант. Имат син - Еван *2011. Живеят в гр.Бристол, Англия. 
1.1.1.1.2 Огнян П. Ковачев [*София,1994]. Завършва СУ с магистратура по “Бизнес информатика”. Работи в УНСС. 


1.1.2.  Мария П. Ковачева [*1915+1952,Г.Оряховица].

2. Христо П. Ковачев [*Сопот, 1845 +2.ΙΙ.1911], учител в - Пазарджик (1863-64, 1867-69), София 1869-72. Член на РК-София и секретар. Осъден и заточен в Диарбекир 18.І.1873-1878. В София е административен служител и секретар на Комитета за построяване на паметник на В. Левски. Сътрудник на вестниците "Право" 1873, "Напредък" 1875-76, "Век" 1876, в. "Ден" 1876, в. "ХХ век" 1876. Почива от диабет. На негово име - улица в София = Александра Николаки Попович, дъщеря на Парашкева Тодорова ЧАЛЪКОВА.
1.1 Параскева Хр. Ковачева [*1880] = Д. Бойкинов.
1.2 Никола Хр. Ковачев [*1881
1.3 Недялка Хр. Ковачева [*1885] = Аврамов.
1.4 Мария Хр. Ковачева [*1887] = Й. Пищиков.
1.5 Петър Хр. Ковачев [*1889



3. Евдокия П. Ковачева, член на РК-Сопот.
4. Димитър П. Ковачев [*Сопот, 26.Х.1850+1935, с.Ябланица], учител; учи в - Сопот ?- 1863, Ловеч /при брат си/ 1863-67 /класно/, Цариград /военномедицинско училище/ 1867-72. Учител в - Ловеч 1872-73, с.Торос, сега Лазар Станево - Ловешко ?-1877, с.Гложене - Тетевенско след 1878 до към 1880 и Тетевен. Преводач през РТВ 1877-78. Чиновник във вакъфската комисия 1880-84, мирови съдия - в Тетевен  1884-? и 1893-95 /"мирови съдия" 1893/, Силистра и Враца преди 1893; адвокат в Тетевен 1895-1919. Първият председател на читалище ъгласие" 1895-?, на което прави няколко дарения - 20,000 лв. 1901, 80,000 лв. 1919 и 1921 и 100,000 лв. 1923. Основава дърводелска фабрика преди 1919 и търговско-индустриално дружество "Вита" 1919, с които да финансира издръжката на читалището и театралната група, която дава Ι представление - пиесата "Иванко" 8 авг. 1910. Инициатор за въздигане паметник на Г. Бенковски 1905 в м 1923. Изселва се в с.Гложене 1919. Престоява в Гложенския монастир "Св. Георги" ок.1930. Преводач от френски "Всеобща история на педагогията" /от ?/, "Начална школа" /Юлий Пароц/, "Постепенно възпитание" /Некер де Сосюр/.
     # БВ. С., 1995, т. І, с. 37, 185; БВИ. С., 1988, С., с. 338-340 и сн.; Предоставени от П. Д. Ковачев 24 февр. 2012 - Пашев, Г. Ст. Златна книга на дарителите за народна просвета. С., 1923, с. 99-103 и сн. на Д. П. Ковач; Унджиев, Иван. Нови дарения на Д. П. Ковач.- в. "Тетевенски вести", 1.ΙΙΙ.1930, с. 1; Димитър Петров Ковач и неговата дейност.- ?; Велев, Никола Н.  Дарения на Дим. Петров Ковач.- в. "Тетевенски вести", бр. 263 , с. 2 и сн.
    @  Ковачев, Петър Д.  – 12-14, 16, 18 и 20.ΙΙ.2012 - 1.  Тримата братя – Никола, Христо и Димитър са завършили Роберт колеж в Цариград (според баща ми); 2.     Никола Ковачев (моят прадядо) е бил известен учител (даскал Никола) в Ловеч и Сопот - учител и приятел на Иван Вазов (“Даскалите”). Запознава Ив. Вазов с Васил Левски в дома си в Ловеч (“Из кривините” - "приятелят ми К."); 3.     Христо Ковачев - чувал съм само, че е бил съратник на Васил Левски. В “Апостола в премеждие” е споменато за него в бръснарницата. Не съм чувал дали е имал семейство; 4.     Димитър П. Ковачев, живял в Тетевен заедно със семейството на баща ми и дядо ми. Не е имал собствено семейство. Бил е много заможен адвокат. Превежда книги от френски. Бил е основният спонсор на читалището в Тетевен. Основава  дърводелската фабрика и фондация за сираци от войните. В края на живота си се оттегля в Гложенския манастир. Завещава всичко на читалището и фондацията. Най-подробни сведения за него /Д.П.Ковачев/ би трябвало да има в читалището в Тетевен (ако са запазени старите архиви).
   #  Вълкова, Силвия - geni.com 24.08.2010.


КОВАЧЕВ (Щип)

Рк Антон - занаятчия, с прозв. Ковача.
1. Йосиф Ант. Ковачев [*Щип, 14 ян. 1839+31.Х.1898,София], учител от 1855 и общественик; учи в - Щип ?-ок.1855, Белград  /семинария/ 1859-6, завършва и Киев /духовна академия/ 1861, 1864-68; учител в с.Гиляни - Прищинско 1855-59, Габрово 1868, Щип 1869 и Прилеп 1870 и 1874-77, с.Ново село - Щипско, Кюстендил / Ι училищен инспектор/ 1872-? и София /училищен инспектор/ 1879-?. Арестуван 1877 и затварян в Солун. Основава първото богословско педагогическо училище 1869, началник на отделение в Народното просвещение в Пловдив 1878, І декан на катедра философия и педагогика във Висшето училище 1888-98. Депутат в УС 1879, главен секретар на МВР 1880-81, кмет на София 1886-87. Дарител на - СУ, Солунската гимназия и Духовната семинария в Цариград. Кореспондира с В. Манчев 1870. Преводач от френски 1888 /"Експериментална политика" от А. Донат/. Сътрудничи на в. "Ден" 1875, сп. "Периодическо списание" 1876. Автор на "Школска педагогия" 1873, Буквар по нагледна и гласна метода 1874 и "Български буквар" 1875, "Ръководство за първоначалното обучение по четене и писане" 1879 = Екатерина, жива 1898.

2. Михаил Ант. Ковачев [*Щип, ок. 1840+29.V.1908,София], учител в Скопие 1863, Щип 1871-73, Прилеп 1874, Солун 1878-79, с.Ново село - Щипско 1879-80, София след 1879 и тук училищен настоятел. Председател на РК- Щип 1871, участник в Илинденско-Преображенското въстание 1903.
2.1. Владислав /Славчо/ М. Ковачев [*Щип,18.І.1875+13.ІХ.1924,София], учи в София /военно училище/, завършва право ?-1911; секретар на ВМОК 1899-1901; войвода на чета в Щипско през Илинденско-Преображенското въстание 1903; адвокат и съдия; редактор на в. "Автономна Македония" 1920-23. Автор на стихосбирка "Тъгите на роба" 1905. Убит
     # БВИ. С., 1988, с.339-340; Куманов, Милен. Македония. С. 1996, с. 125-126; Жечев, Николай. Йосиф Ковачев - учителят на учителите.-3В, 2009, бр. 3, с. 16 и сн.


КОЛАРОВ (Шумен)

Петър Коларов
   І
Васил П. Коларов [*Шумен, 28.VІІ.1877+23.І.1950,София], І [министър] председател на НРБългария 1949-23.І.1950; учи във Варна /гимназия/, завършва право в гр. Екс ан Прованс - Франция ?-1900. Учител в Никопол 1895-97 и член на БРДСП, адвокат в Шумен и Пловдив 1904-?. Участник в Балканските войни. Депутат 1913-23, секретар на ЦК на БКП 1919- ? и генерален секретар на Коминтерна 1922-24. След Септемврийското въстание 1923 емигрира в СССР до 1945. Председател на Народното събрание 1945-47. Министър на външните работи 1947-49. На негово име - родният му град е прекръстен Коларовград 31.І.1950- 31.ХІІ.1965, язовир, къща-музей в Шумен, улици в София и Пловдив, училища /Пловдив/ и читалища, завод в София 1949-?. Автор на "Избрани съчинения" в 3 тома 1954-55 /ІІ изд. в 5 тома 1988/, "Статии, дневници, речи, писма, спомени" в 3 тома /т. ІІ 2002/.
1. Петър В. Коларов, министър на здравеопазването; военен доктор. Спомога довършванего на І градска болница в София /кръстена на негово име/ и "Пирогов"
1.1 Васил П. Коларов [*Москва, 1937], съсекретар на ПБКомунисти, с печатан орган "Ново Работническо дело"; завършва физика в Москва. Служител към НТРазузнаване 1967-91. Издава Календар с образа на Сталин 2009.
     # Сиромахова, Соня. Интернет, 16.ІV.2010; Петкова, Първолета. Багери потрошили костите на Васил Коларов.- в. "Уикенд", 23-28.ІV.2011, с. 75 и 3 сн.

 

КОЛЧАГОВ (Банско)

Тоше Колчагов [*Банско,ок. 1780], търговец = Елена Михайлова  ХАДЖИВЪЛЧЕВА [*Банско], родственица на Паисий Хилендарски.

1. Марийка Т. Колчагова = Минко  Чучулаин.

2. Михаил Т. Колчагов = Мария  Венедикова.
2.1 Георги М. Колчагов [*1854] = Милана Рабаджиева [*1856]. Имат 8 деца.
2.1.1 Лазар Г. Колчагов [*1876], съратник на Гоце Делчев и Пейо Яворов, участник в аферата "Мис Стоун" = Магдалина  Йорданова  [*1876]
2.1.1.1 ? [+ като дете]
2.1.1.2 Борис Л. Колчагов
2.1.1.3 Александър Л. Колчагов
2.1.1.4 Елисавета Л. Колчагова
2.1.1.5 Тодор /Тоше/ Л. Колчагов  [*1899+1974] = Елисавета  Тренчева [*1900+1953]
2.1.1.5.1 Магдалина /Магда/ Т. Колчагова [*1923] , автор на "Банскалии" 1966 и изследване за своя род 2003 = Стефан  Стефанов  [*1924]. Имат дъщеря Румяна [*1950].
2.1.1.5.2 Люба Т. Колчагова [*1925]
2.1.1.5.3 Александър Т. Колчагов [*1927] = Донка  Костадинова  [*1933].
2.1.1.5.4 Йордан Т. Колчагов  [*1934] = Елена  Благоева [*1941]
а) Елисавета Й. Колчагова [*1962] = Виктор Атанасов.
б) Невена Й. Колчагова [*1966] = Стоян Дулев.
в) Гергана Й. Колчагова [*1972] = Любен Самунев.
2.1.1.6 Йорданка Л. Колчагова

3. Карафима Т. Колчагова = Тоше Аджурисов.

Сродници - Иван Колчагов [*Банско], член на Разложкия окръжен РК, основан от Гоце Делчев 1896; Милош Тошков Колчагов [*Банско, 1886+11.І.1958, Велинград], деец на ВМОРО, войвода през Илинденско-Преображенското въстание 1903, доброволец в - четата на Йонко Вапцаров /Балканската война/, 13 Кукушка дружина и 61 п. македонски полк /Ісветовна война/; търговец в Банско.
     # Дивизиев, Борислав П. Чепино - минало и настояще. Велинград, 2007, с. 244-246 и родова схема; Баева, Елена. История на Колчаговия род - 300-годишна памет.- в. "Темпо". Велинград 1.ІХ.2003; Вж Колчагова, Магдалина Т. История на Колчаговия род - потомци на отец Паисий Хилендарски. С., 2003.

 

КРОСНЕВ (Трявна)

Рк Димо Стоянов, с прозв.  Кросното [*с. Дрипча /Дрипчево/ - Харманлийско, ок.1650+Трявна], търговец на добитък, заселва се в Трявна 1680 = Бяла [*Трявна, 1663+Трявна]. Брак от 1683.

1. п.Стоян Д. Кроснев [*Трявна, 1688+1771], бъчвар, учител и свещеник от 1723 в черква "Св. Архангели" - Трявна, владишки епитроп, книжовник - съставя т.н. Тревненски дамаскин = Вела  Боюва / Боновска. Брак от 1716.
1.1 п.Йовчо п.Ст. Кроснев [*Трявна,1717/1722 +1803,Хилендар], свещеник 1757-90. Бояджия 1754-57 в Трявна, учи бояджийство в Казанлък ?-1754. Йеромонах  Йоникий 1790 в Хилендарския монастир 1802-03. Родоначалник на рода ПОПЙОВЧЕВ = І. Анаста/сия/; ІІ. Виша Коюва / Конова [*1736+1791,Трявна].
1.1.1 Никола п.Йовчев [*1761+1834], иконом, поп = Мария Колюва Конева [*1762+1792].
1.1.1.1 Костадин Попикономов [*1789+1850], свещеник = Мария Тарлова [+1849]
а) Цвета К.  Икономова [*1809] =  Ангел х. Тахов х.Георгиев [*1810]. Имат дъщеря Тодорица [*1830].
1.2 Никола Ст. Кроснев
1.3 Димо Ст. Кроснев

2. Йовчо Д. Кроснев [*Трявна, 1690+1768], кмет на Трявна, убит от турци = ?.
2.1 Димо Й. Кроснев [*Трявна, ок.1702 +?]
2.1.1 Цаню Д. Кроснев [*Трявна, 1725+?]
2.1.1.1 Никола Ц. Кроснев [*Трявна, ок.1745]
2.1.1.1.1 Цаню Н. Кроснев
2.1.1.1.2 п.Алексо Икономов, иконом, свещеник в Трявна.
2.1.1.1.2.1 п.Димо п.Ал. Икономов [*Трявна,1801+1882], свещеник и хаджия = Пена.
2.1.1.1.3 Димо Н. Кроснев
2.1.1.2 Гоцю Ц. Кроснев [*Трявна, ок.1749]
2.1.1.2.1 Стойчо Г. Кроснев
2.1.1.2.2 Цаню Г. Кроснев
2.1.1.3 Димо Ц. Кроснев [*Трявна, ок.1755]
2.1.1.3.1 Цаню Д. Кроснев
2.1.1.3.2 х.Тодор Д. Кроснев, хаджия.
2.1.1.3.3 Георги Д. Кроснев
2.1.1.3.4 Златю Д. Кроснев
2.1.2 Дамян Д. Кроснев [*Трявна, ок.1729+?]
2.1.3 Йовчо Д. Кроснев [*Трявна, ок.1737+Трявна]
2.1.3.1 Цаню Й. Кроснев [*Трявна, ок.1760+?]
2.1.3.1.1 Йонко Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.2 Димо Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.3 Витан Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.1.4 Петър /Пеню/? Ц. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.2 Димо Й. Кроснев [*ок. 1762+?]
2.1.3.2.1 Йовчо Д. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.2.2 Славчо Д. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3 Никола Й. Кроснев [*Трявна, ок.1767+?]
2.1.3.3.1 Георги Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3.1.1 п. Никола Г. Кроснев [*Трявна,ок.1800]
2.1.3.3.2 Йовчо Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.3.2.1 Георги Й. Кроснев = Василка Друмева.
2.1.3.3.2.1.1 Борис Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.2 Друми Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.3 Марийка Г. Кроснева [+ малка]
2.1.3.3.2.1.4 Никола Г. Кроснев
2.1.3.3.2.1.5 Илия Г. Кроснев
2.1.3.3.3 Петър /Петко/ ? Н. Кроснев [*Трявна]
2.1.3.4 Станю Й. Кроснев [*ок.1769 ]
2.1.3.4.1 Иван Ст. Кроснев [*Трявна + малък].

3. п.Никола Д. Кроснев, свещеник в Трявна от 1729.
     # Метев, Лалю. Тревненски родове, 19.VІ.2007; @  geni.com - 10.VІІІ.2000; @.Gtrees.net

 

КРУША (Самоков)

Христо Круша, свещеник-иконом  = Мария Манчева [*София].
1. Захари п.Хр. Икономович – Круша  [*Самоков,11.ІІ.1808/10+18.ХІ.1881,София], учител от 1829, учи в Самоков 1827-29 и Габрово 1836-37; учител в - Самоков 1829-32, 1854-55 и 1860-61; Коривщица 1833-35 и 1857-58; София 1839-45 и 1850-53 и 1862-64, 1866-67, 1871-77; Враца 1846-49; Одрин 1855-57; Панагюрище 1858-59 и Радомир 1868-70. Превежда Календар за 1854, издаден от Н.Карастоянов, кореспондира със своя учител Неофит Рилски; деец за църковна независимост; преводач от гръцки 1855, съставя гръцко-българска граматика /ръкопис в НБКМ/.
1.1 Христофор З. Круша  [*София +3.ІV.1880], учи в София ?-1868, завършва богословско училище в Белград 1868-71. Учител в – Свищов 1871-73, Видин 1872-73, София 1873-74 и 1876-77, Самоков след 1878 /духовната семинария/. Пише до Марин Дринов.
1.2 Олга З. Круша  [*София +2.ХІ.1918], учителка в София след 1878; учи в Москва при игумения Антония и Антон Тодоров Теохаров/ слвяно-девическия Алексеевски манастир/ 1872-74, завършва Ермоло-Марински институт в Москва 1875-79.
1.3 Нисифора З. Круша, с духовно име Дионисия, монахиня. Сродница с К. Фотиновия род.


Сродници - Кръсто Круша, спомощник в Самоков 1819; Стефан Круша, свещеник в Самоков през 40-те, спомощник 1840, 1843, 1844; Хр. Круша, І библиотекар в Софиската публична библиотека 1878/9.
     # БВИ, С., 1988, с. 363.

КРУШКИН (с. Бистрица, Софийско)

Йоне Крушкин [+1760, с.Бистрица] - отказва да плаща данък за вакъфската - манастирска земя и пребит до смърт от хората на Халиф ага.

Стефан Крушкин
   І
1. Никола Ст. Крушкин [*с.Бистрица, ок.1830/46+15.ХІ.1877,София], с  прозв Чолака и Мутафчийски,  като малак паднал в огъня и осакатява с едната ръка, от което му идва прякора. Учи в Драгалевския монастир - тук е дякон 1856-71, учител, настоятел и като таксидиот събира в Софийско, Самоковско и Орханийско помощи за манастира; съратник на В. Левски от 1868 и негов придружител в Софийско. Член на РК-София. Отваря бакалница в София /кв. Куручешме, сега Съдебна палата/ и разпространява български книги в Разложко. От заловените през август 1877 писмо и Песнопойка с бунтовни песни у Георги Абаджията - куриер на РК-София се достига до изпращача. И двамата са обесени от турците. На негово име - улица в София = ?, жива 1926. Поженва се за Алексиев.
1.1 Люба Н. Крушкина [*1877], родена след обесването на баща й.

2. Геко Ст. Крушкин
2.1 Найдо Г. Крушкин

Йордан Ст. Крушкин [*с.Бистрица], землището му е било под пчелина, в местността "Калугерско ливаге" до стария монастир "Св. Илия" в Бистришкото землище.

Михаил Крушкин [*с.Бистрица, 1851+1921], тъкач на мутафки "чували, чулове",  променя ФИ на  Мутафчийски. Присъства на разкопките правени от п.Стоян п.Георгиев Дедиков [*1855+1910] в монастирските руини, когато са намерени кадилници от глина и стари римски монети от Констанс, син на Константин Велики ІV в. и др. Черковен настоятел.
- Димитър М. Крушкин [*1905], църковен настоятел в с.Бистрица.

Митар Крушкин, тъкач на мутафки "чували, чулове"; променя ФИ на Мутафчииски.

Анто Крушкин [*1852+1930], черковен настоятел.

Стойо Иванов Крушкин [*с.Бистрица, 15.ΙΙΙ.1882 +13.ΙΙΙ.1957, Лос Анжелис], учи  фагот  при  чех,  капелмайстор на оркестър към гвардейски полк София. Доброволец в Балканската война 1912, военен музикант. Заминава, с оркестрант Христо Серафимов от село Сапарева баня, за гр. Стилтън, Пенсилвания – САЩ ?-1915-20, където създават оркестър “Bulgarian  Balkan Band”. Свири в оперната трупа към Народния театър - София 1920-23 и кларнетист във Военното училище. Нелегално работи във фабрика гр. Сиракюз 1923-28 и свири в състави на клубове и нощни заведения. Отново сформира български оркестър. През 1928 г. властите го принуждават да се върне в родината си. Шест години по-късно отново е при Калифорния, където открива ресторант 1934-77 в Калифорния с дъщеря си = Николица  Георгиева, [*1886+1969].
1. Цветанка Ст. Иванова [*1907 +1973], от 1927 в гр. Сиракюз - САЩ 1961; в София 1937, 1973 = Найден  Мирчов  [+1953]. Имат 2 деца - Фреди в София 1937 и Христина [*САЩ] в София 1978.
2. Райна Ст. Иванова [*1911+1966] = Борис Михов.
3. Георги Ст. Иванов [*11.Х.1912], офицер през Втората световна война 1943. В САЩ 1971, за където оставя пътни бележки = Ι. Атанаска Иванова Шишикова [*19.ΙV.1928 +10.ХI.2011]. Брак от 1948 в Малко Търново = ΙΙ. Елена ?, в САЩ 1971.
4. Флоранс Ст. Иванова, вероятно от ΙΙ брак.

Кръсто Иванов Крушкин [*1884 +1957], черковен настоятел. В двора си има т.н. сега Крушкин кладенец.

Сродници 
Симо Василев Крушкин;
Цола Илиева /Пецива/ Крушкина;
Панчо Крушкин, кавалджия и читалищен деятел;
Валентина  /Валя/ Крушкина - в БНТ, 2010
     # БВИ. С., 1988, с. 463; Котев, Драгомир Янков. Село Бистрица. Селищна монография. С., [без година], 199 с.; БВИ. С., 1988, с. 363; Вж  блога на  Венцислав Жеков stoioivanov.blogspot.com/2009/.../blog-post_12.ht; сведение от  Венцислав Жеков - е-поща 1.ХΙΙ.2011; Жеков, В. Наш музикант е бил поканен в оркестър на злополучния кораб "Титаник" - в. Трета възраст, 2013, бр. 32 и сн..

КРЪСТЕВИЧ (Котел)

Рк Кръстьо /Кътьо/ Баев, занаятчия = Рада х.Гандюва.
1. Байчо Кр. Баев = Николина /Няга/, дъщеря на Георги Гущеря [*1810 +1895].
1.1 Кръстьо Б. Кръстевич [*1839 +1905], І кмет на Котел = Цона  Николова [*1842]. Имат 10 деца. Сродник - Кънчо Т. Кънчев, кмет на София преди 1912.
1.2 Гаврил Б. Кръстевич
1.3 Тодора Б. Кръстевич
1.4 Стоянка Б. Кръстевич
1.5 Рада Б. Кръстевич
Сродник на Байчо - "внучка" Дафина = Иван ДИПЧЕВ, син на Райна Княгиня-

2. Гандьо Кътюв Баев, с псевд. Гаврил Кръстевич [*Котел, 1817 +1898,  Цариград], учи в Котел и Карлово /при Райно Попович/, в гръцка гимназия в Цариград 1835-37, завършва право в Париж 1838-43; учител в Сливен 1834-35 и преподавател по търговско право. Секретар на Стефан Богориди 1845-50 и Алеко Богоризди 1879-84; губернатор а Източна Румелия 1884-86; прокурор в турския съд. Редактира сп. "Български книжици" 1859-60, сътрудничи на в. "Съветник" 1864, в. "Македония" 1869, сп. "Читалище" 1870-75, в. "Право" 1872, в. "Век" 1874, сп. "Любословие" 1875, в "Цариградски вестник" ?; преводач от френски 1837; автор на история 1858 и 1868 /1871/, на провописание 1859, пише книги и на гръцки за Охридската и Печката архиепископия 1869 = Фрося.
2.1 Стефан Г. Кръстевич = Фотница.
2.2 Елена Г. Кръстевич [+1892] = ? Александриди.

3. Теодора Кръстевич Баева =  Ι. ? /имат 5 деца/;  ΙΙ. Петраки /Петър/ х. Николов ДЕЛОВ [*Котел;]. Имат 2 деца - Васил [*1861+1938], генерал и Донка.

     # БВИ.С., 1988, с. 365 и сн. ;  ЕБВЛ. С.,1996, с. 409-410.

 

КРЪСТНИКОВ (Габрово)

Иван Кръстников, участник във въстанието на Никола Стефанов 1862.
Колчо /Никола/ Кръстников, собственик на хана „Кръстник-Колчовия” до р. Янтра, в който отсяда В. Левски 1869.
1. Гаврил К. Кръстников  [*1845 +1908], член и касиер на РК, четник в Априлското въстание - Новоселско 1876, опълченец 1877-78 = ?,  учителка, завършва І випуск на петокласното девическо училище в Габрово ок.1870-76, ученичка на Анастасия Тошева и Неофит Рилски. Деца !
1.1 Никола Г.  Кръстников  [*Габрово,16.VІІІ.1880+23.ІХ.1936,София] доктор, доцент - І българин, хабилитиран по неврология и психиатрия, създател на - българската психиатрична школа, теорията за лечение чрез възпроизвеждане на травматичните преживявания и теорията за лечение на нервни и душевни заболявания с кислород; учи в Габрово, завършвамедицина във Военоморската академия в Петербург 1889-1904, специализира медицина в Париж преди 1913 и Петербург 1913; учител в с. Енчовци, Дряновско ?. Лекар в Тюркмения1904, асистент в Петербургския женски институт – болница 1904-05. Военна служба в Търново 1905 и лекар 1912-13 на фронта; невролог и психолог  в  София след І Световна война. Учредител на Българското психологично дружество  1921;  асистент 1922, главен асистент  1924, доцент 1926. Автор на „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” 1922 /2008/. Умира от мозъчен инсулт.
2. Георги К. Кръстников, член на РК = Марина Гладнева.
2.1 Радка /Рада/ Г. Кръстникова = Роман Пухлев [*1868+1934], учител и училищен директор. Родители на акад. Алекси Пухлев [*1905 +1979].
2.2 Наца Г. Кръстникова
2.3 Елена Г. Кръстникова


Сродници 
Костадин Н. Кръстников  [*Габрово +1893], доктор; учи в Габрово ?-1857, завършва медицина в Букурещ 1860-65; ветеринарен лекар в гр. Измаил 1865-67, Крайова, Калафат, Турну Северин, Букурещ ?-1876 и РТВ 1877-78, Никопол 1879 и Ловешко 1880-81; Плевен Луковит, Бяла Слатина  = Ана Стоянова /Стоева/  [*Г. Оряховица], от 1893 в Габрово. Имат 7 деца.
1. син? К. Кръстников
2. Александър К. Кръстников  [*Никопол,2.ХІ.1879+3.Х.1970,Чирпан], окултист и ясновидец, последовател на Петър К. Дънов; учи в Габрово, завършва окултни науки в Париж; телеграфо-пощенски служител; основава Психообщество 1908; издава и редактира в. „Витлеемска звезда” 1920-42, сътрудничи на сп. „Виделина” 8г. Автор на над 20 окултни книги след 1915 - „Върху медиумизма” 1926, „Ясновидство и духовно слухарство” 1929 и др. Оставя непубликувани дневници, публикува стихове, разкази и приказки. Интерниран в Бургас 1944-50. Неженен. Роднина – Ганчо Гаврилов в София след 1893.
3-5. братя - трима
6-7. сестри - две
     # stanimer.blog.com - 30.ХІІ.2006 /плагиат Първанов, Радослав  elategabrovo.org -20.VІІ.2010/; Борис Станимиров geni.com - 11.ХІ.2007 и 22.Х.2008; Кондов, Виктор Н. geni.com - 17.VІІ.2010 и 15.ІХ.2010.

 

КУДОВ (с. Габрово, Ксантийско)

Георги Кудюв /Кудев, Кудюцки/ [*с.Габрово], търговец на тютюн =І. ??; ІІ. ??
   І
1. Петър Г. Кудоглу [с.Габрово], търговец в Цариград, създава чифлик за отглеждане на тютюн в с. Габрово; дарител на местното училище и черква = Стана.
   І
1.1 Димитър П. Кудоглу [*с.Габрово, 21.VІІІ.1862+7.ІІІ.1940,Пловдив], търговец в Цариград; учи в - родното си място при Яков Змейкович, о.Хиос /гръцко училище/, Цариград /френски колеж/; подпомага финансово съселяните си след голямото свлачище 1866, дарява сграда за амбулатория - аптека и дом за лекар 1909, подсигурява безплатни лекарства за бедните и заплаща заплатата на лекаря 1909-10.VІІ.1913, т.е. до разрушаване на селото; дарява и бащината си къща с 1 дка двор за училище 1911, финансира бежанците побягнали към Смолянско /Райково, Левочево, Чепеларе/, Асеновград и Пловдив 1913. Крупен дарител е и през 1913 /нуждаещи се - 1 мил. лева/, 1915 /Цензурната комисия - 1,000 златни лева/, 1916 /Пловдив и Кавала - 72,000 лв./, 1917 /Ксанти - 72000 лв/, 1920 /БАН - 100,000 лв. за фонд на негово име, с цел подпомагане на медицински трудове, 1920-25 /230,000 лв. за издръжка на П. Я. Коруев - студент по медицина в Грац/, 1921 /фонд "Иван Вазов" - 80,000 лв./, 1921 /фонд "Цанко Церковски" - 100,000 лв., 1911 /Министерство на просветата - 50,000 лв./, 1926 /Пловдив - над 5 мил. лв./. Почетен гражданин на Пловдив 1927 = І. Екатерина. Живеят в гр. Ксанти до 1903, а след това в Дрезден; ІІ. ??. Няма наследници.
1.2 Мария П. Кудооглу

2. Киряк Г. Кудоглу, търговец в Цариград, член на Българското читалище в Цариград; открива българско училище и параклис в гр. Ксанти.
3. Атанас Г. Кудоглу, търговец - хаванджия в Цариград, инструктор по тютюневата култура в Гърция.
4. Мата Г. Кудоглу
5. Мария Г. Кудоглу
     # Лесинска, Мая. За да е полезен на народа си. Димитър Петров Кудоглу - живот и дело.- сп. "Родознание", 2011, № 1-2, с. 47-53 и 1 сн.; Вж Коруев, Петър Я. Село Габрово, Ксантийско. С., 1984, с. 7, 134, 145.

 

КУНДЕВ (Банско)

Бильо (?) Кундев [*Банско]
   Ι
1. Катерина Б. Кундева [*Банско, ок.1685+ преди 1756] = Михаил  Баханов [*Банско+преди 1756], търговец. Имат 4 деца - Лаврентий *ок.1702, дъщеря (?), хаджи Вълчо и Пайсий Хилендарски *1722.
2. ? Б. Кундев, с духовно име  Серафим и Сер(а)пион [*Банско, ок.1714+ок.1800, Рилски м-р], митрополит и книжовник; йеромонах и игумен на Рилския монастир 1753-57, епископ на Щип, митрополит в Босна и Самоков.
3. Георги Б. Кундев, с духовно име Йеротей [*Банско,ок.1718/20+1815,Рилски м-р], йеромонах 1753, в Рилския монастир 1744-72, таксидот в Лесновски монастир 1760. Учител на Неофит Рилски 1813. Бил и на Атон.


Стефан Кундев [*Банско,1770/80], свещеник.
   І
Никола поп Стефанов Кундев [*Банско,ок.1810+ок.1878] = Мария  Зайкова [*Банско, ок.1815].

1. Димитър Н.  Попстефанов  [*Банско,1843+1.ХІ.1911,Банско] = Елена  Мандева  [*Солун, 1844 +1935, Банско].
1.1 Катерина Д. Стефанова [*Банско,23.ІV.1868+1952, Тирана-Албания]. Брак в Ню Йорк от май 1900 = Григор Марков  Цилка  [*Битоля,22.Х.1872+18.Х.1918,София]. Имат 5 деца - Виктор [*1901 +1901], Еленка, [*1902+1924], Афродита [*1906 +1977], Скендер [*1908+1974] и Стефан [*1910+1977]
1.2 Константин Д. Стефанов [*Банско,24.ІV.1876+30.І.1940,София] = Мария Андреева Цанева. Брак в Пловдив от 2.ХІ.1911.
1.2.1 Аделина К. Стефанова [*София, 4.ІХ.1912+ІІІ.1983,Ню Йорк - САЩ]
1.2.2 Владислав К. Стефанов [*София,1914+9.Х.1917,София]
1.2.3 Павла К. Стефанова [*София,5.Х.1916+ок.1981/2, София]

1.3 Иван Д. Стефанов [*Банско, 21.І.1877+1.Х.1957,Търново] = Карафинка Димитрова  Пунева  [*с.Баня - Разложко]. Брак от 20.ХІІ.1899.
1.3.1 Благодат Ив. Стефанова [*с.Радовиш,11.І.1902+1962,Варна] = Стефан Кефизов. Имат дъщеря Надето *1930.
1.3.2 Димитър Ив. Стефанов [*Банско,24.VІІІ.1905+21.ІV.1961, Търново] = Роберта Зигмунд  Квятковски [*Полша,1910+1927]; ІІ. Иванка Г. Христова.
а) Роберта Мари Стефано = І. Джон Джоузеф  McGUIGAN  [+1943]; ІІ. Питър Уилфред  HEATH; ІІІ. Ричард Уолс Кокран /COCRAN/; ІV. Чарлз Херера /HERRERA/. Брак от 16.ХІІ.1970; V. Доналд Лий  OBENSHAIN. Брак от 27.ХІІ.1974.

1.4 Никола Д. Стефанов [*Банско, 1879+ІІІ.1944, Банско]
1.5 Александър Д. Стефанов [*Банско, 21.VІ.1881 +19.VІ.1956, Портланд - Монтана, САЩ] = Мария Котева.
а) Олга Ал. Стефанова
1.6 Анка Д. Стефанова [*Банско, 1883+3.VІІ.1951,Банско] = Георги  Бориков [*с.Баня - Разложко, VІ.1874+1909,София]. Имат 2 дъщери - Йорданка *1907 и Елена *1909.

2. Михаил Н.  Попстефанов  [*Банско+ок.1908,Банско] = Калена.
2.1 Рина М. Стефанова
2.2 Иван М. Стефанов
2.3 Димитър М. Стефанов
2.4 Стефан М. Стефанов
2.5 Елена М. Стефанова
3. Константин Н.  Попстефанов  [*Банско] = Милтана Захова.
4. Парашкева Н.  Попстефанова  [*Банско] = Константин Гусков.
     # БВИ. С., 1988, с. 292, 588; Дуйчев, Иван. Рилски манастир. С., с. 341-42, 350, 367-68, 372; Шалев, Димитър. Родът на Паисий Хилендарски, с. 33; Иванов, Георги К. КУНДЕВ - geni.com 27.VІ.2009; Дякова, Светлана Евгениева - КУНДЕВ.- geni.com 10.ІІІ.2010; Вж Банско - родове.
    # Коменар от С. Дяконов (20.V.2011) Няма такъв Билю Кундев. Баща на Катерина, Серафим, Йеротей е Георги Кунде. Не Кундев - Кунде е прякор от немски - клиент.
     @ За етимологията на Кундев. Немският произход на името е твърде ненаучно. Но и българското ЛИ Кундьо да идва от Константин също е съмнително. По-вероятно е ФИ да е образувано от прозвището Кунде, което има пряка връзка с арабско-турското kunde "къс, малък", разпространено и в България, както и в гръцкото Κουντ-ουρα *Контуров "с къса опашка".

 

КУНЧЕВ (Карлово)

Предшественици, с ненапълно установена родова връзка.
Драгой [*с.Отец Паисево -  Карловско,1600+1680]
   І
Видул [*1650+1730]
   І
Кръстил [*1709+1741, Цариград], обесен заради опит за сваляне на султана.
1. Видул Кръстилов [+1758, Пловдив], убит от турците.
1.1 Кунчо Видулов [1757+1830], убива Сабри бей от Пловдив 1812, забягва в с.Войнягово; багрилец на гайтани, търговец на вълна и овни = І. Виша; ІІ. Яна  Искрьова [*с.Войнягово].
1.1.1 Видул Кунчев [+1833, Троянския балкан], войвода, хайдутин от 1796; сражава се в гръцото въстгание 1821; учител в Калофер, Павел баня, Тулча и Чирпан. Убит от турците. Оставя родови приписки, преди 1830, в триод - Троянския манастир.
1.1.2 Виша Кунчева = [*с.Отец Паисиево], с домочадие преди 1830.
1.1.3 Елка Кунчева = [*с.Баня, Пловдивско], с домочадие преди 1830
1.1.4 Куна Кунчева, с домочадие преди 1830.
1.1.5 Руси Кунчев = [*с.Отец Паисиево], домочадие преди 1830.
1.1.6 Тодор (Тудор) Кунчев [+Одрин], забягва с баща си в с. Войнягово; убит от турците заради участието си в похода на Дибич Забалкански.

1.1.7 Иван  Кунчев /Йоан Кунчов/  [+1851, с.Войнягово], забягва в с. Войнягово с баща си; произвежда и боядисва гайтани; спомощник 1837 /"Христоития"/, 1844 /"Александрия"/ = Гина Кара-Иванова  Тахчиева [ок.1820 +27.VІІІ.1878], удавя се в герана на сродника си Иван Фурнаджиев.
1.1.7.1 Яна Ив. Кунчева [*Карлово, 1835 - жива 1897], член на РК = Андрей Начев, платнар. Брак от 1850. Имат 9 деца.
1.1.7.2 Васил Ив. Кунчев,  прозв.  Левски [*Карлово,1837+ 19 февр.1873,София], апостол - основател на Революционните Комитети в България. Учи в Карлово /килийно/, Ст.Загора /класно и семинария/, Пловдив при Йоаким Груев 1863-64.  Знаменосец при П. Хитов 1867; калугер Игнатий 1858 в Сопотския манастир; йеродякон 1859 до 1864. Участник в І и ІІ Белградска легия 1862 и 1867-68. Спомощник 1858 /"Писма" от Андрей Муравьов/. От него са запазени около  150 писма. Автор на автобиография 1871. Обесен от турците.
1.1.7.3 Христо Ив. Кунчев [*Карлово, 1840+9.ІV.1870,Букурещ], работи в хана на вуйчо си Генчо Караиванов - Карлово, шивач в Пловдив, емигрира в Румъния 1867, а от там в Белград се грижи за заболелия си брат Левски до 1868; хъш в Букурещ.
1.1.7.4 Петър Ив. Кунчев [*Карлово, 1844+1881,Карлово], с прозв.  Старопланинец и Левски от 1876, напуска родния град 1874 и заминава за Румъния - Галац и Олтеница, Ботев четник 1876, опълченец 1877-78; старши стражар в Карлово. Почива от туберкулоза.
1.1.7.5 Мария /Марийка/ Ив. Кунчева [*Карлово,1845+1851] = Христо  Загорски.
1.1.8 Драгой Кунчев, от І брак.

1.1.9 Въльо Кунчев [+1861, Карлово], от ІІ брак, пристрастен към алкохола и прахосване; клисар в черква "Св. Богородица". Родоначалник на род Въльовци в Карлово.
1.1.9.1 Иван В. Кунчев, с прозв.  Вальока, пристрастен към алкохола, 1869 посяга да убие братовчед си В. Левски = Гина [+1878,Румъния], починала от тифус.
1.1.9.1.1 Иван Ив. Кунчев, касапин и пристрастен към пиене = Анка  Тунтева.
1.1.9.1.1.1 Гина Ив. Кунчева = Иван Георгиев [*с.Богдан, Карловско], свещеник. Имат 4 деца.
1.1.9.1.2 Кунчо В. Кунчев [+1877, Диарбекир], търговец, заточен в Диарбекир 1877, почива от синя пъпка = София Иванова  БОЯДЖИЕВА [*Карлово,ок.1847]. Брак от 1863.
1.1.9.1.2.1 Васил К. Кунчев
1.1.9.1.1.2 Станка К. Кунчева
1.1.9.2 Тодорица В. Кунчева
1.1.9.3 Стоил В. Кунчев
а)  ? Ст. Кутинчева
б)  ? Ст. Кутинчева [+2007]
1.1.9.4 Кунчо В. Кунчев
1.1.9.5 Христо (Тинко) В. Кунчев [+1874,Свищов], забягва от Карлово 1874.
1.1.9.6 Георги В. Кунчев, забягва от Карлово 1874, емигрира в Румъния, след 1878 живее в Русе и работи като член на Окръжната постоянна комисия.
1.1.9.7 Яна В. Кунчев = Христо  Гайтанджиев [+1878], убит от турците. Имат 3 деца.
1.1.9.8 Павел В. Кунчев [*1841 +1888], свещеник в с.Арапово - Карловско след 1878.
1.1.9.8.1 Георги П. Кунчев

2. Тодор (Тудор) Кръстилов, преписва "История славеноболгарская" 1793 и оставя родови приписки; спахия, ранен 1796; затворен в Одрин 1812, заради племеника си Кунчо.
2.1 Стойко Т. , с прозв. Капата
2.1.1 Стояна Ст. = Гюро  Начев  [*с.Отец Паисиево,1827+1912], с прозв. Върли, гарибалдиец, Ботев четник. Имат един син.
     # Ферменджиев, Никола. Родът на Васил Левски.- Родови хроники. С., 1977, с. 88-116; Родословна схема на рода Караиванови, 1933 г. - ЦДА, ф. Христо Танчев; Вж.Караиванов, Петър В.. В. Левски по спомени на В. Караиванов. С., 1973.

 

КУРТЕВ (Сливен)

Рк Курти
Стоян К. Домусчиев, търгува с домус "свиня" = Петра.
1. Курти Ст. Куртев [*1842], търговец = Ирина Делиминкова. Имат 3 деца – Мария, Тодор и Христо.
2. Тодора Ст. Куртева [*1844+1940] = Георги Гиндев, съмишленик на Таньо войвода. Имат 8 деца – Мария [*1874+1956], Стефан /Стоян/ [*1876 +1943],  Зарафина  [*1879+1953]; Спиридон  [*1880 +1953], Таньо [*1882+1962], Генчо [*1885+1977]; Ганчо [*1887+1966] и Пенка [*1894+1910].
3. Димитър Ст. Куртев [*1845 +1929] = Ι. Ганка Влахова; ΙΙ. ?
3.1. Петра /Пенка/ Д. Куртева [*1880] = Киряк Минков. Имат 3 дъщери – Ангелина, Любка и Надка.
3.2. Стефан /Стоян/ Д. Куртев [*1886+1952], печатар и книжар = Кина Николова  Ставрева.
3.2.1 Димитър Ст. Стоянов, с псевд. Радой Ралин, поет.
3.2.1.1. Кин Д. Стоянов, журналист, директор на фонд „1300 години България”; радио- и телевизионен водещ = Капка Георгиева, журналистка и писател; редактор на в. „Атака”.
3.1.1.1.1. Димитър К. Стоянов, член на “Атака”, евродепутат.
а) Капка Д. Стоянова [*София,10.Ι.2012]
3.2.1.2 Стефан Д. Стоянов, художник.
3.3. Радка Д. Куртева, от 1 брак = Симеон /Мони/ Колев Басанов [*1848+1931],  търговец на животни. Имат 8 деца – син ?, убит през Междусъюзническата война; син ? – умира рано;  Росана, Пенка – учителка; Георги  [*1885 +1963];  Димитър  [+1940];  Анастас;  Василка [1898 +1982].
4. Таньо Ст. Куртев [*Сливен, 5.IV.1846+27.V.1876,с.Априлово -Поповско], с прозв. Таньо войвода. Предводител на чета, която преминава р. Дунав 1876. Убит в сражение в местността Керчан баир. Вж ЧЕТНИЦИ.
5. Радка Ст. Куртева.
     # Иванова, Анна. Известните личности в един род на войводи и просветители.- в. "Сливен" 22 септ. 2009, бр. 10, с. 17 и сн.

 

КУСЕВ (Прилеп)

І. ? Кусев
1. Константин /Коне/
1.1 Данаил К. Кусев  [*1889 +1978]
1.2 Милан К. Кусев
2. ? Кусев
2.1 Тодор Кусев  = Мария  х.Ненова.
3. ? Кусева = Григор Янчулев. Имат син Коста.
4. Христо Кусев
4.1 Георги Хр. Кусев  [*1860 +1931]
5. Иван Кусев, хаджия
5.1 Трайчо Ив. Кусев [*1894+], полковник
5.1.1 Георги Тр. Кусев [*1920]

ІІ. Йовче Кусев = Екатерина
1. Димитър Й. Кусев
1.1 Алекси Д. Кусев
1.1.1 Й. Ал. Кусев = Р.
1.1.1.1 Алекси Й. Кусев, инженер = Р.
1.1.1.2 ? Й. Кусев = І М.; ІІ Ана.

2. Спиридон Й. Кусев
2.1 Никола Сп. Кусев [*1859], полковник.

3. Коне /Константин/ Й. Кусев
3.1 Никола К. Кусев
3.1.1 Георги Н. Кусев [*1894], полковник.

4. Георче /Георги/ Й. Кусев
4.1 Антон Г. Кусев [*1860]
4.1.1 Методи Ант. Кусев
4.1.1,1 Методи М. Кусев  [*Пазарджик, 2.ХІ.1915 +2000], доктор; учи в - Пазарджик, Пловдив /духовна семинария/, Франция и Англия – колеж „Св. Чад” /гр. Даръм/ и в Лондон /педагогически институт/; преподавател в катедра по български език 1947-? и по теология 1955-75, дисертация за Климент Охридски 1955; учредител на „Българска църковно-културна община” в Лондон 1960, от 1981 „Българска православна църковна община”  = Катлийн Харисън, следва английска литература. Брак от 1947.
4.1.2 -6 ? дъщери Ант. Кусеви
4.2 Йордан Г. Кусев [*1862+1947]
4.2.1 Александър Й. Кусев [*1895+?], правист; завършва право в Русия. Адвокат и съдия в Софи Председател на Съюза на македонските братство 1922-24.
4.3 Александър Г. Кусев
4.4 Владимир Г. Кусев [*Прилеп, 1867]
4.5 Йосиф Г. Кусев

4.6 Панталей Г. Кусев [*1877], майор, д-р.
4.6.1-2 ?дъщери П. Кусеви

5. Ануша Й. Кусева  [Прилеп, 1834 +17.V.1907,София] = Илия Ачков [*Прилеп]. Имат син Димитър, член на ВМОК- Ст.Загора 1899 .

6. Тодор Й. Кусев, с духовно име Методий  1873 Кусев(ич) [*Прилеп, 1838+1 ноем. 1922, Ст.Загора],  Ι митрополит Старозагорски 1896-1922; учи в - Прилеп, Киев 1886-88 /семинария/, завършва духовна академия в Петербург 1888-92; основател на българско училище в града 1867, учител в Цариград 1872-73, монах 1873, архимандрит, протосингел на Пловдивския митрополит 1873-76 и на екзарх Йосиф І 1880-86, епископ Велички 1894; І ректор на българската семинария в Цариград 1892-94; деец за църковна независимост. Сътрудник на в. "Македония" и сп. "читалище". Автор на "Македония в своите жители само сърби няма" 1913, "Погрома на България. Виновникът" и статии - религиозни и обществени, спомощник 1873, На негово име в: Ст.Загора – улица, и парк; Казанлък – училище; фондация.


Сродници - Маргарита Кусева, инженер, съставител на родова схема - 8 метрова.
     # Матев, Лалю. geni.com – 14.VІ.2009 и 10.VІІІ.2010;  БВИ. С., 1988, с. 411; в. „Черно море” 4.ІІІ.2000.

 

КУТИНЧЕВ (с. Щръклево, Русенско)

Рк Кутинчо, ХVІІІ в.
   І
Георги Кутинчев

1. Велико Г. Кутинчев
1.1 Георги = Кумана

1.1.1 Велико Г. Кутинчев [*с.Щръклево, 1826+Русе]
1.1.1.1 Куни В. Кутинчев [*с. Щръклево,ок.1852+1927], учител; учи в Русе ?-1869 /класно/ и гр. Табор - Чехия 1869-73 /гимназия/. Учител в Русе 1875-78 и София, директор на І софийска гимназия. Читалище и театрален деец в Русе.
1.1.1.1.1 Величко К. Кутинчев [+1968], областен управител на Враца.
1.1.1.1.1.1 Константин В. Кутинчев [+1995]
а) Силвия К. Кутинчева = ? в София

1.1.1.2 Марин В. Кутинчев, юрист в Исперих, учител в гр. Кюстенджа, Румъния 1876.
1.1.1.2.1 Велико М. Кутинчев [*Исперих,1904+1980], фотограф.
1.1.1.2.1.1 Марин [+]
1.1.1.2.2 Мария М. Кутинчева [+1973, Разград] = Бърдаров в Разград.
1.1.1.2.3 Кирил М. Кутинчев [+1973, Исперих] = ?
а) Маргарита К. Кутинчева = ?
б) Елена К. Кутинчева = ?
в) Виолета К. Кутинчева = ?
г) Стела К. Кутинчева = ?

1.1.2 Иван Г. Кутинчев [+1900,Русе], абаджия. Осиновен от Марин Кутинчев.
1.1.2.1 Марин Ив. Кутинчев [+1921], капитан І ранг.
1.1.2.2.Петър Ив. Кутинчев [+1937], полковник.

1.1.2.3 Васил Ив. Кутинчев [*Русе, 25.ІІ.1859 +30.ІІІ.1941,София], генерал-лейтенант 2.VІІІ.1912-1918; завършва Военното училище в София ?-1879. Поручик в 24 Сливенска п. дружина. Командир на дружина от V Дунавски полк в Сръбско-българската война 1885, командир в І б. арт. 1912 и ІІ б. армия 1913 в Балканската /Сливница, Цариброд, Драгоман/ 1912 и Междусъюзническите войни /Княжевац, Пирот/ 1913. Губернатор на област. Награден с ордените "За храброст" 1885, "Св. Александър" и "За военни заслуги". На негово име - улица в София.
1.1.2.3.1 Олга В. Кутинчева [+1982,София] = Амзел. Имат дъщеря Радка.
1.1.2.3.2 Михаил В. Кутинчев [+1982, София], доктор.
1.1.2.3.2.1 Михаил М. Кутинчев [*София,1944], доктор.
а) Лилия М. Кутинчева
б) Михаела М. Кутинчева, в София
1.1.2.3.2.2 Светла М. Кутинчева [*София,1946], инженер = Амуджев, инженер.
1.1.2.3.3 Стефан В. Кутинчев [+1973, Ст.Загора], офицер.
1.1.2.3.3.1 Васил Ст. Кутинчев, инженер.
1.1.2.3.3.1.1 Борислав В. Кутинчев, инженер.
а) Джулия Б. Кутинчева [*2006]

1.1.2.4 Кръстьо Ив. Кутинчев [+1941,София], инженер.
1.1.2.4.1 Васил Кр. Кутинчев [+1995,София]
а) Бисерка В. Кутинчева [+2010,Сафия], доктор инженер
б) Росица В. Кутинчева [+2009,София]

1.1.3 Стоян Г. Кутинчев [+1900, Русе]
1.1.4 Димитър /Дечо/ Г. Кутинчев [+1877] = Сийка /Анастасия/ Красналиева.
1.1.4.1 Мария Д. Кутинчева = Михаил Евров [*Якоруда], полковник.
1.1.4.2 Тодор Д. Кутинчев [+1934,Русе] . Имат 2 дъщери - Еленка ...
1.1.4.3 Миланка Д. Кутинчева [+1907, Русе] = Михаил Илиев  ПРОТИЧ  [+1920, Разград]. Имат 4 деца - Илия, Борис, Богомил и Здравка.
1.1.4.4 Дена Д. Кутитнчева [+1951, Самоков] = І. ?; ІІ. ?; ІІІ. Бараков. Няма деца.

2. Иван Г. Кутинчев
2.1 Ге(о)рги Ив. Кутннчев
2.1.1 Иван Г. Кутинчев [+1893], кмет на Щръклево.
2.1.1.1 Гецо Ив. Кутинчев [+1939], кмет на Щръклево, депутат ок. 1903 = Калина.
2.1.1.1.1 Илия Г. Кутинчев [+1988]
2.1.1.1.1.1 Гецо Ил. Кутинчев
2.1.1.1.1.1.1 Илиан Г. Кутинчев [*1968]
2.1.1.1.1.1.2 Симеон Г. Кутинчев
     # Протич, Свилен. Аристократите Кутинчeви.- в. „Поглед”, 17.ІХ.2007, с. 28, 3 сн. и родословна схема; БВИ. С., 1988, с. 369; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 133-34; Протич, Свилен. Лични сведения - 7.ІV.2011. Вж. Мусаков, Илия. Генерал от пехотата Васил Кутинчев. /б.г./

 

КУШЕВ (Велес)

Михаил Кушев
   Ι
1. Бано М. Кушев [*Велес,1863 +17.ХІ.1910,Велес], учител и деец на ВМРО. Учи в Солун /гимназия/ ?-1886; учител в - Сер, Солун, Воден, Тетово, Дедеагач, Велес 1903, Скопие ?-1907 и училищен инспектор. Убит от турци.
1.1 Илия Б. Кушев [*с.(Х)ърлевци -Велешко,24.ІІІ.1896+29.ХІ.1922, с.Ърлевци], деец на ВМРО и велешки околийски войвода. Учи в Солун /гимназия/ ?-1913 и София /Военно училище/ 1913-?; следва право в СУ. Поручик в І Световна война - І артилерийски полк. Убит в сражение от турци. На негово име - улица в София.
1.2 Тодор Б. Кушев [*Велес, 2.VІІІ.1901 +19.ІХ.1925,Гевгели], деец ва ВМРО. Убит в сражение от сърби.

2. Петър М. Кушев [*Велес, 24.ІІІ.1870 +12.V.1939,София], доктор и деец ва ВМРО; учи в Солун /гимназия/ и София /Военно училище/ ?-1892, завършва медицина в Монпелие - Франция 1898-? Служи в 6 пех. Търновски полк до 1898. Лекар в Скопие и Велес. Арестуван 1905 и заточен в Азия. Депутат в 21 и 23 НС (1931-34).

Сродници
- Кочо Кушов, хаджия, свещеник във Велес, спомощник 1839. Син - Георги К. Кушов.
- Султана Атанасова Кушева [*Велес], учи в Киев /гимназия/ 1870-74.
     # Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 134.




КЪНЧЕВ (с. Градец, Котленско)


Георги Кънчев
   I
1. Иван Г. Кънчев [*с.Градец, 1850 +1929,Шумен], учител; учи в Габрово /класно/. Учителства в с. Медвен - Котленско 1869-72, Карнобат 1874-75, с.Ичера - Котленско 1875-76. По време на Априлското въстание забягва в гр. Марсилия - Франция, където завършва финанси. След РТВ е финансов чиновник в Карнобат и Шумен ?.

2. Кънчо Г. Кънчев [*с.Градец, 1854 +1934?], офицер и учител; завършва Военното училище в София ?-1879 и в гр. Сен Сир - Франция /Военно училище/?- 1884; учителства в Стралджа и Зимница - ямболски села и с.Градец. Военно служещ в Пловдив 1884, адютант на Гаврил Кръстевич 1885. Участник в Сръбско-българската война 1885. Кмет на София 25.ІІІ.1901-?

Сродник - Стефан Кънчев [*с.Градец]. Преселва се в Търговище през 70-те год. ва ХІХ в. Свещеник в Търговище и член на Казалийския съвет 1874.
     # БВИ С., 1988, с. 371-372. Вж Димитров, Хр. Село Градец. С., 1934.

КЪНЧЕВ (Трявна)

п.Никола, свещеник.
   I
1. Ангел Попниколов
1.1 Кънчо Анг. Попниколов [*к. Околиите - Тревненско+1881], преселник в Трявна, с прозв.  Дюлгерина, майстор дюлгер "строител"; участник във въстанието на Капитан Дядо Никола Филиповски 1856 = Гана Димитрова  Пандурска  [*Трявна], сестра на Недялко Пандурски. Преселва се в Русе след 1856./или 1860/
1.1.1 Ангел Кънчев [*Трявна, 11 ноем. 1850 +5 март 1872, Русе],  съратник на В. Левски от ІІ Белградска легия 1868; член на читалище "Зора" в Русе 1860; основател на РК в Търговище 1872; учи в Трявна, Русе, Болград ?-1867, Белград /артилерийска школа/ 1867-69 и в Земеделското училище в гр. Табор - Чехия 1870-71; дописник на в. "Дунавска зора" 1868. Пенчо Славейков написва за него стихотворението "Самоубиец.". На негово име - къща-музей в Трявна, училище /137 СЕУ/ и улица в София..
1.1.2 Кина /Киночка/ Кънчева [*Трявна,1854+30 серт. 1932], преселва се в Русе 1860; член и куриер на РК-Гюргево 1872-76, пренася Ботевите писма от кораба "Радецки" = Александър Петров  КЕСЯКОВ  [*Болград,1838 +1895/1935], опълченец, подполковник. Брак от 1888. Имат син Ангел.
1.1.3 Иванка Кънчева [*Трявна, 1856 +1877,Трявна], куриер на БРЦК = Димитър Иванов  Горов  [*Пещера,1851], съратник на Хр. Ботев и В. Левски.
1.1.4 Стоянка Кънчева [*Русе, 1859 +1939], стресирана от турците 1872 и се поболява; заживява във Влашко.
1.2. Неда А. Попниколова = Петър  СКОРЧЕВ. Имат 10 деца, родители на Ботевия четник Кънчо П. Скорчев [*1856+1913].

2. Досю Анг. Попниколов
2.1 Димитър Д. Кънчев
2.1.1 Досю Д. Кънчев
2.1.2 Христо Д. Кънчев
     # Ферменджиев, Никола. Родът на Ангел Кънчев.- Родови хроники. С., 1977, с. 234-256. 


КЪРГОВ / ГРЕКОВ - Гурково

Къню Къргов
   Ι
Генчо К. Къргов [*с.Хайнето = Гурково - Ст.Загорско, ок.1879 +1883,с.Дермен дере - Бесарабия], хайдутин и войвода от 1810-30 в Новозагорско, Казанлъшко и Сливенско. Присъединява се към руските войски в Руско-турската война 1828-?. Преселва се 1830 в Бесарабия - с.Твърдица. На негово име - площад и читалище в Гурково = Злата.

1. Мито Г. Къргов

2. Михаил Г. Къргов,  [*с.Дермен дере, 23.V.1847 +22.ΙΙΙ.1922, Пловдив], с прозв.  Греков, съратник на В. Левски и сподвижник на Хр. Ботев и учител, учи в родното си място /начално/, гр. Николаев /гимназия/ 1864-67 и 1869-72, приема руско поданство. Подпомага четата на Н. Войводов и Цв. Павлович 1867, участник във ΙΙ Белградска легия 1868. Учител в Сливен 1872-73. Член на РК-Сливен 1872, арестуван април 1873 и освободен 5.ХΙΙ.1874 заради чуждото поданство, член и на РК-Русе 1874-75 и на БРЦК - Гюргево 1874. Укрива се в гр. Бердянск - Украйна. През РТВ е зачислен към генерал А. Е. Цимерман, а след 1878 е секретар-началник на Кюстендилски и Сливенски окръзи. Русофил, емигрира 1887-96; административен служител в Ямбол, Сливен 1897 /секретар на сливенския префект/, Пловдив /тук съосновател на Ι фабрика за сапун 1884-87/ и София . Получава поборническа пенсия от 80 лв. Сътрудничи на - в. "Независимост" 1873-74, сп. "Илюстрация Светлина" 1905-06, сп. "Летописи" 1904, сп. "Наука", сп. "Българска сбирка", "Балканска трибуна", "Реч", в. "Сливен", "Войнишка сбирка" 1909 и на руските - сп. "Новое время", "Гражданин", "Московские ведомости". Преводач от френски 1874, от руски 1875 /"Кърджали" от А.С.Пушкин/. Кореспондира с Л. Каравелов и Хр. Ботев. Автор на спомени "Как освобождавахме България" 1905-1906 /1971/ и "Геройската смърт на Никола Войводов и Цвятко Павлович" 1904; "Спомени" 1971. Брак в Украйна.
     # БВИ. С., 1988, с. 164 и сн. на Михаил; ЕБВЛ. С., 1996, с. 200-201; geni.com - 12.VIII.2011.

 

КЪРЧОВСКИ (Кичево)

Иван /Йов(ан)/, с духовно имеп х.Йоаким /Яким/ Кърчовски [*с.Осломеви - Кичевско,ок.1750 +ок.1820,Кратово], книжовник; учи в Цариград, учител в - Дебърския монастир, Креворечна Паланка ок.1814, Самоков, Мелник, Щип, Кратово ок.1820. Свещеник от ок.1787, хаджия преди 1814, монах 1807 и йеромонах преди 1819. Автор и преводач от гръцки - "Слово, исказаное заради умирание" 1814, "Повест ради страшнаго и втораго пришествия Христова" 1814, "Сия книга глаголемаа митарства" 1817 /ІІ изд. 1848, ІІІ изд. 1853, ІV изд. 1868, V изд. 1874/, "Чудеса пресв. Богородици" 1817 /ІІ изд. 1846, ІІІ изд. 1851, ІV изд. 1867/ и "Различна поучителна наставления" 1819 = Достана [+1807].

1. п.Георги х.п.Йоакимович /Якимов/ Кърчовски [*Криворечна Паланка], свещеник в Кочане 1816 и Кратово 1820-?.

2. п.Давид п.Йоакимов /Якимов/ Кърчовски [*Криворечна Паланка+23.ХІІ.1844,Криворечна Паланка] , свещеноиконом в Криворечна Паланка от ок.1817-?, ктитор на черквата в Кр. Планка 1833. Осъден на смърт заради строежа на черквата и помилван ок. 1840. Спомощник на бащината книга "Чудеса" 1817.
2.1 дъщеря ? п.Д. Кърчовска - с внучка г-жа Василикия в Кюстендил.
2.2 дъщеря ? п.Д. Кърчовска - с внук Веселин Котев.

3. Иван Яким Кърчовски [+след 1888] - учител в с. Доспей -Самоковско ок.1830.
3.1 Сета Ив. Кърчовска [*1841 +1931] = Иван Ников [*с. Доспей]. Имат син Георги.

Сродник - Георги Йоакимов /вер. син на п.Георги/ в Кратово. Съхранява - гръцка Библия от 1793, от която превежда х.Йоаким и придружена с приписки от п. Георги и старопечатна книга Кормчая, закупена в Самоков март 1805.
     # БВИ. С., 1988, с. 374; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 195; БСМ, с. 653-654.

2 коментара:

  1. Здравейте,
    Аз съм с Фамилия Григорова. Преди доста години, с братовчед ми се разхождахме из Бистрица, от там са бабите и дядовците ни, както и бащите ни. Та докато се разхождахме, видяхме един дядо и се заговорихме с него, той ни питаше от кои сме, ние казахме от Григорови, а той ни обясни, че явно сме от Крушкини. Никъде не мога да намеря информация и се чудех, дали е възможно някой да ми помогне с намирането на по-подробна информация. Доста искам да разбера дали дядото е бил прав, до тогава изобщо не бях чувала за този род, а той доста усилено твърдеше, че дядо ми от Крушкини... Странно ми е, защото сме Григорови и не мога да си го обясня. Благодаря предварително ако нкой откликне за помощ :)

    ОтговорИзтриване
  2. Най-вероятно е сведението, което сте чули да е неточно, но и да има някаква връзка. Обикновен в подобни случаи родството е по женско линия. Например, някой Григоров е бил съпруг на някоя Крушкина или обратното някой Крушкин да е имал съпруга Григорова. За да изясним въпроса ми пишете на е-поща.

    ОтговорИзтриване