понеделник, 30 януари 2012 г.

Родословия - С


САВОВ (Ст. Загора)

Рк п.Сава, свещеник.
1. Иван п.Савов, учител 1872 в с.Конопчии, сега Могилово - Чирпанско.

2. Михаил п.Савов [*Ст.Загора, 8.Х.1857 +21.VІІ.1928, гр. Сен Валие дьо Тией - Франция], генерал; учи в - Хасково, Пловдив и Габрово /гимназия/, Цариград ?-1876, завършва в София /Военно училище/ ?-1879 и Военна академия в Петербург ?-1881. Началник на отделение в щаба на Румелийската милиция, началник щаб и командир на пехотна бригада, помощник-министър в Министерство на войната, началник на Военното училище София. Участва в Сръбско-българската война 1885. Командир на ІІ, ІV и V армия през Балканската война. Министър на войната 1891-94 и 1903-07, пълномощен министър в Париж 1920-23. Награждаван с ордени "За храброст" = Мария.
2.1 дъщеря ? М. Савова.
     # БВИ. С., 1988, с. 579.

 

САВОВ / МИЛАНОВ (Елена)

Рк Сава Миланов, свещеник в Елена през 40-те, спомощник 1843 /"Общое землеописание"/, 1844 /"История на славеноболгарския народ" и "Православное учение"/ и 1847 /Писменица на славянски язик/.

1. Милан Савов Миланов [*Елена], учител и свещеник; учи в Елена при Иван Момчилов, Никола Михайловски и Никифор Попконстантинов, учител през 60-те в Лясковец, Сливен и Елена. Свещеник в Елена от 1869.

2. Андрей Савов Миланов, свещеник в с.Беброво - Еленско от 50-те до 70-те год. Издател и преводач от руски 1870 /"Кратки поучения" с авторски предговор за свещеничеството в България/. Сътрудничи на сп. "Слава" 1871.
     # БВИ. С., 1988, с. 413, 578-579.


САМАРДЖИЕВ (Разлог)

Коста, ктитор на църквата "Св. Георги" 1834.
   І
Георги К.Самарджиев [+1873, с. Къз дервент - Измитско], учител 20 г. и епитроп в Разлог, убит от турците = Мария, жива 1899.

1. Константин Г. Самарджиев [*Разлог,1862+1927,София], учи в Разлог при Иван Попмихайлов 1869-72 и Дамян Попов 1873-76; завършва духовната семинария в Лясковец и философско-исторически факултет в Букурещ 1891-94; директор на училище в Банско, Сер ?-1899 и Разлог 1917-19; учител ?-1905 и ректор 1905-08 в духовната семинария в Цариград, учител във Враца 1913-? и Охрид 1916. От 1903-13 преселва семейството си в Кюстенджа, а той от 1908-13, след което заживяват в София.
1.1-5. синове
1. 6. дъщеря

Сродница - Велика Георгиева Самарджиева = Иван п.Илиев  ГОЛОГАНОВ [*Търлис,1839+1895,Кукуш]. Имат 5 деца.
     # Даскалов, Димитър. Константин Самарджиев.- в. „Антени”, 8 .VІ.1983, с. 15 и сн.

 

САПУНОВ (Казанлък)

Георги Сапунов
   І
Иван /Иванчо/ Г. Сапунов [*Казанлък,1843+8.VІ.1911,Айтос], с прозв. Черния и Тютюнджията, четник; писар във Варна при фабрикаджията Н. Д. Провадалиев. Четник при П. Хитов 24 май 1867- и ранен в дясната ръка по невнимание 25 юли, което не успява да излекува в гр.Княжевац - Сърбия. Служител в сръбския княжески двор - 1868-69 и собственик на магазин за тютюн в Белград 1869-74. Участник в Сръбско-турската война 1876, където е ранен в лявото рамо. След РТВ живее в Айтос.
     # Ферманджиев, Никола. Родолюбци. С., 1985, с. 86-87; Вж за Ив. Г. Сапунов, търговец в Габрово.

 

САПУНОВ (Трявна)

Константин Сапунов, занаятчия.
   І
Петър К. Сапунов [*Трявна, ок.1800+1872,Букурещ], с прозв.  Тревнянин, книгоиздател; учи в - Трявна /килийно/, Габрово и в София /Военно училище след 1878 и преди 1883/. Преселва се в Букурещ-Влашко - издател /"Новий завет" 1828, "Най-нов с[ъ]нотолковател" 1844, "История на словеноболгарския народ" от Раич 1844 [книгата е с над 2,000 спомоществователи], "Началное учение" 1844 , "Канон молебний к ... Йоанну Рилскому" 1845 /, канцеларист в руското консулство 1828-45-? и собственик на печатници 1844-46. Деец за народно просвещение. Преводач от - гръцки 1828, от сръбски 1844.
   І
Константин П. Сапунов [*Габрово, 1844 +15.ХІІ.1916, с.Панчарево - Софийско], учи в Букурещ /музикално училище/ 1866. Учител по френски и румънски в Гюргево 1866-78. Артист в театралната трупа на Добри Войников, помощник управител ни режисьор на І професионална театрална трупа в Пловдив 1833-1914. Редактор на сп. "Просвещение" 1872, сътрудник на в. "Турция" 1869 и автор на "Книжевност. Кн. І О Болгар рода" 1872.
     # БВИ. С., 1988, с. 582-583; ЕБВЛ. С., 1996, с. 654-655.

 

САПУНОВ / МИЛАРОВ (Габрово)

Евтим Сапунов

1. Никола Евт. Сапунов [+1861, Цариград], занаятчия, деец за църковна независимост, спомощник 1860. Умира в затвора = Станка  х.Минова [*Габрово], учителка в Карнобат през 70-те, сестра на владиката Дионисий..
1.1 Евтим Н. Сапунов Габрово, учи в Цариград /Военномедицинско училище/ 1867-?

1.2 Светослав Н. Сапунов [*Цариград,24.ІV.1850+15.VІІ.1892,София] с псевд. Миларов, писател; учи в Цариград /френски католически колеж/ ?-1862, Загреб /гимназия/ 1862-67, следва право в Загреб 1873-?. Участва във ІІ българска легия 1868. Учител в гр. Белина-Босна 1868-69 и София 1881. Съредактор и сътрудник на в. "Македония" 1869 и 1872, за което е арестуван в Цариград април 1870-72. Кореспондент във Виена на в. "Право" 1873, сътрудник на в. "Напредък" 1874, в. "Целокупна България" 1879-80, в. "Светлина", в. "Марица" и "Народний глас"- Пловдив, в. "Българский лев" - Търново, в. "Независимост"-София 1879, в. "София" 1881, в. "Клепало" 1884-85 - София, сп. "Български преглед" 1895 и на руски вестници /в. "Голос"/, чешки /в. "Освета"/ и хърватски /в. "Обзор" 1875 и сп. "Хърватски дом"/, румънски / "Деветий август" 1887/. Съредактор на в. "Възраждане" 1876 и издател на в. "19-и август" 1887-88, а през РТВ 1877-78 е преводач. Депутат 1883. Спомощник 1873. Автор на - трагедия "Падането на Цариград" 1874 /1883/, повест "Дейхад Чауш", мемоари "Спомени от цариградските тъмници" 1881, очерк за Васил Априлов 1888; "История на българския народ" 1885 . Осъден на смърт по обвинение за убийството на министър Христо Белчев.

1.3 Илия Т. Сапунов [*Габрово, 10.ІІ.1859 +23.VІІІ.1948,Загреб], с псевд. Миларов, учи в Габрово, Белград 1875-? и гр. Николоев - Русия /гимназия/ 1875-78, завършва право в Загреб 1879-83. Прокурор и съдия в - Лом 1884, Русе 1885 и София 1885-95, адвокат 1895-99. Председател на Софийския апелативен съд 1890, директор на Народната библиотека и на Народния театър 1904-07. Съредактор на в. "Свобода" 1886-99, 1918-20 и на в. "Нов век" 1899-1912, 1916-19. Театрален критик. Сътрудник на сп. "Мисъл", сп. "Периодично списание", в. "Век" и др. Автор на - трагедия "Апостол" 1899, комедия "Женени ли сме?" 1901, монография "Руското обществено развитие и критиката на Белински" 1900 и литературоведски трудове - "Иван Вазов като драматически писател" 1896, "Иван Вазов като романист" 1896 и за Васил Друмев.

2. Стамата Евт. Сапунова = Димитър Илиев [*Берковица], с духовно име Дионисий, абаджия, в Цариград черковен певец 1850-58 и свещенодякон 1858-59. Учи на о.Халки /Богословско училище/; спомощник 1850 и 1859.
     # Речник на българската литература. С., т. ІІ, 1977, с. 363-364 и 2 сн.; БВИ. С., 1988, с. 287, 414 и сн., 418, 582.

 

САРАФОВ (Търново)

Костадин Ненов, търговец - абаджия.
 
1. Михаил К. Сарафов [*Търново, 14.ІІ.1854+13.ХІІ.1924], министър; учи в Търново /класно/ и Загреб /гимназия/ 1871-75, следва философския факултет в Загреб, политехника в Мюнхен, завършва математика и физика в Париж 1879-80. В Букрещ август 1875 участва в БРЦК - определен за апостол на Търновския окръг 1876; учител в Търново 1875-76, секретар на РК-Търново. След арестуване заминава зад граница. Министър на народното просвещение 1881-83, министър на финансите 1884 и 1902-03, министър на вътрешните работи 1901-02. Автор на трудове по статистика и финанси, оставя спомени за възрожденската епоха.
1. К. = Мария Ангелова  Карагордиева, дъщеря на полковник.

2. Иван К. Сарафов [*Търново, 23.ІІІ.1856 +1935,София], генерал; учи в Търново /основно/, Белград, Загреб 1875-76 /гимназия/, Одеса 1878 /юнкерско училище/, гр. Николаев /военна академия/ ?-1891; доброволец-опълченец 1877-78, участник в Сръбско-българската война 1885, командир на дивизия през Балканските войни, командва корпус 1919-20. Дипломатически агент в Русия.
     # БВИ. С., 1988, с. 583-584 и сн.

 

СЕНДОВ (Асеновград)

Стойо Сендов = Катерина
   І
1. Елисавета Ст. Сендова, учи в Американския колеж в Самоков = Асен Симеонов, правист, пастор, полиглот. Имат 3 деца - Михаил - скулптор, Лидия и Невена - артистка.

2. Христо Ст. Сендов, търговец.
2.1 Благовест Хр. Сендов [*Асеновград, 8.ІІ.1932], академик-математик 1981, завършва в СУ 1956. Преподавател в СУ - асистент 1958-62, доцент 1962-68, професор. Декан на Факултета по математика 1970-73, ректор на СУ 1973-79, председател на БАН 1988-91; депутат 1976-89, 1995-97, 2001; посланик в Япония 2004-09. Автор на стотици научни публикации, 7 монографии и 30 учебника. Доктор х. к. на Пловдив у-т 2011. На негово име система за начално образование "Сендовска система" 1979 = І. Мара; ІІ. Анна.
2.1.1 Мариана Бл. Сендова [*1.ІV.1961], професор-физик; завършва физика в СУ, преподава във Флорида - САЩ. = ?. Имат 2 дъщери.
2.1.2 ? Бл. Сендова, биолог.
2.1.3 Благовест Бл. Сендов [*ок.1984], от ІІ брак; търговец; завършва икономика на туризма в Италия /у-т Бакони/.

2.2 Божидар Хр. Сендов [*Асеновград], професор-математик; учи в Асеновград, завършва математика в СУ, преподавател в НБУ = Евгения /Жени/ Йовкова, математик - д-р ст.н.с. ІІ ст. в Института по математика и информатика. Кума Здравка Желева Карамитева.
а) Цветанка Б. Сендова
б) Мария Б. Сендова

3. Невена Ст. Сендова, учи в Американския колеж в Самоков.
4. Златка Ст. Сендова, учи в Американския колеж в Самоков.
5. Йорданка Ст. Сендова, учи в Американския колеж в Самоков.
6. Самуил Ст. Сендов, учи в Американския колеж в Самоков.
     # Стайков, Димитър. Внуците на Наум Шопов наследиха гена му.- 24 часа, 16.ІІ.2008, с. 30-31. Вж последователността на 6-те.

СЛАВЕЙКОВ (Търново)

Рачо, с прозв. Казанджията, участник в Велчовата завера = Донка Бюлбюлева [*с.Вишовград, Павликенско].
   І
Рк Петко Р. Славейков [*Търново, 17.ХІ.1827 +1.VІ.1895,София], писател, държавник; учи в Търново 1832, Трявна, Габрово 1835, Дряново, Свищов 1842-43; учител в Търново 1843-?, с.Килифарево - Търновско 1844, с.Бяла - Русенско 1843, с.Пиперково - Русенско, Севлиево 1846, Ловеч 1847-49, Плевен 1849, Враца 1849, Трявна 1849-52, Търново и Трявна 1857-62,Търговище 1863, Варна 1864, Одрин 1874, Ст.Загора 1875-77, Пловдив 1881; журналист - редактира в. "Гайда" 1863-67, в. "Македония" 1866-72, сп. "Пчелица" 1871, сп. "Ружица" 1871, сп. "Читалище" 1872-73, сп. "Звънчатий глумчо" 1873, в. "Шутош" 1873-74, сп. "Костурка" 1874 и основател на следосвобожденски вестници. Министър на - просвещението 1880, вътрешните работи 1880-81. Автор 1852-1892 и преводач 1852, 1857, 1861, 1867-70, 1872-73 = Ирина Иванова /Иванчева/ Райкова [*Трявна, 1831+1897,София].

1. Иван П. Славейков [*Трявна,17.Х.1853+24.ІV.1901,София], държавник и журналист; учи в Робърт колеж 1865-71, учител във - Варна 1872-75 и по френски в Робърт колеж - Цариград 1875-76, Сливен 1878, Търново 1879, Враца 1887-88. Министър на просветата 1901, кмет на София 1886,1 дипломат в Букурещ 1881. Сътрудник на в. "Македония" 1870, в. "Напредък" 1875 /пътепис и стихотворение/, в. "Ден" 1875, в. "Зорница" 1877, "Знаме" 1897 и др.; редактира в. "Независимост" 1880-81 и "Търновска конституция" 1888, преводач от френски и английски 1880 = Т(е)одора Радионова.


2. Донка П. Славейкова [*Трявна,1855+1937,София],юристка; осиновява Светослава, която е дъщеря на сестра й Пенка.


3. Рачо П. Славейков [*Трявна, 15.V.1857 +23.ІІ.1931,София], офицер и журналист; учи в Робърт колеж - Цариград 1870-72, в гр. Николаев 1873-?, завършва кавалерийското училище в гр. Екатеринослав 1881-83 и Петербург ?-1891, участва в РТВ 1877-78, Сръбско -българската война 1885 и Русенския бунт на офицерите. След 1891 е журналист и автор на "Отбраната на Шипка" 1902, Спомени за Сръбско-българската война 1907 и на очерк за баща си 1927; преводач.

4. Райко П. Славейков [*Трявна,1861+1878], учи в гр.Николаев 1867-68. Умира като ученик.

5. Христо П. Славейков [*12.ХΙΙ.1862/4 +1935,Кюстендил], правист и публицист; учи в гр. Николаев и Харков, следва инженерство и право в Екс Прованс - Франция ?-1891, завършва право в Швейцария. Съдия във - Варна, София, Кюстендил;  зам.-прокурор в Софийския окръжен съд 1881, член на Варненския окръжен съд, председател на окръжния съд в Кюстендил 1884, адвокат след 1900; депутат 1908-10, министър на правосъдието 1910-11. Сътрудничи на в. "Пряпорец" ?-1932 и сп. "Демократически преглед". Автор на политически статии. Заселва се в Кюстендил = Милана.
5.1. Вера Хр. Славейкова [*Кюстендил,1893 +1976] = Николай Иванов  Ковачев [+София], лесовъд. Имат 2 деца - Дороти, художничка и Иван - икономист.
5.2  Пенка Хр. Славейкова [*Кюстендил,1894], учителка = Васил Евтимов Атанасов, юрист. Имат 2 деца - Милко и Анна, стоматолог.
5.3 Надежда Хр. Славейкова = Александър Палазов. Имат 2 сина - Петър и Христо.

5.4 Стоян Хр. Славейков [*Кюстендил,1900 +1944,Кюстендил], агроном = Милка.
   5.4.1 Миланка Ст. Славейкова
   5.4.2 Христо Ст. Славейков
   5.4.2 Стефан Ст. Славейков

5.5  Люба Хр. Славейкова [*1902+София] = Крум Динков, адвокат.

6. Пенчо П. Славейков [*Трявна, 27.ІV.1866/8 +28.V.1912], поет. Автор на стихосбирки 1888 1911 = Мара Ангелова Белчева [*1868+1937], поетеса.


7. дъщеря ? П. Славейкова 
8. Пенка /Пена/ П. Славейкова [*Трявна,1868/70+1894/96] = Тихол Цанков ГРУДОВ [*Габрово, 1861+1911,София], инженер. Имат дъщеря Светослава /Славка/ [*17.VI.1896+23.VII.1959], литератор; след смъртта на родителите й осиновена от леля си Донка.

7. Донка П. Славейкова, осиновява Светослава.
     # БВИ. С., 1988, с. 595-598 и сн.;  РБЛ. С., т. ІІІ, 1982, с. 278-298 и 5 сн.;  ЕБВЛ, ВТ, 1996, с. 668-678; Матев, Лалю - geni.com 10.VIII.2010.


СЛАВКОВ (Свищов)

Ангел Славков /Славчев/
1. Сава Анг. Славков [*Свищов, 1843], четник, секретар на тулчанската чета "Златна надежда", среща се с П. Хитов на 12.V.1867 край Котел, но се присъединява с Георги х.Иванов - Тулчанлията към войводата Цонко войвода. В Сърбия се включва в ІІ българска легия в Белград.

2. Никола Анг. Славков [*Свищов, 21.VІ.1851+2-.ІV.1936,Свищов], учи в Свищов /класно/; емигрира в Румъния 1869-70, служи в сръбската армия 1870-73 /ХІV Крагуевацки батальон, капрал и подредник/ и доброволец в руската - 1873-75 в 55 Подолски полк - Кишинев /14 дивизия, Одеса 1875, където се среща с Хр. Ботев и работи в неговата печатница. Участник в Старозагорското въстание 1875. В Гюргево е със Стоян Заимов. Член на БРЦК 1875 и определен за апостол на ІV Софийски революционен окръг. Арестуван край с. Калугерово януари 1876, осъден и затворен в София и Русе до 1877. Освободен заради руското му поданство. Преводач през РТВ 1877-78. Секретар на русенския полицмейстер, чиновник при русенския губернатор, полицмейстер на Варна, окръжен началник на Омуртагски окръг и І околийски началник на Омуртаг, окръжен управител на Севлиево, кмет на София 1895-98. Сътрудник на в. "Българска пчела" 1864 и в. "Нова България" 1876. На негово име - улица във Варна, Пловдив, Свищов и София.
     # Ферменджиев, Никола.  Родолюбци. С.,1985, с. 91, 84, 107; БВИ. С., 1988, с. 599 /окръжен управител на Варна, Сливен и Търново/; Вж ф. 306 "Никола Славков" в НБКМ.

 

СМИЧКОВ (Прилеп)

Рк Лило, с прозв. Смичко
   І
Ангел Л. Смичков [*Прилеп, ок.1825 +?], свещеник и учител в Прилеп, открива в дома си училище преди 1838, игумен на Трескавецкия монастир "Св. Богородица".

1. Костадин Анг. Смичков, учител в Прилеп след баща си ?-1838 и свещеник.

2. Георги Анг. Смичков, учител в Прилеп след брат си 1838-44 /килиен/ и в новопостроеното 1844-? /светско/.
     # Бръзицов, Христо Д. Во Прилепа града. С., 1969, с. 15; БВИ, С., 1988, с. 601. Вж. Шалдев, Христо. Прилеп; СбНУ т. ХVІІ Смичков.

 

СМРИКАРОВ (Самоков)

Родът е преселен в Самоков от с. Говедарци, Самоковско.

Рк х.Йоан(чо) Смрикар, търговец и хаджия.

1. Димитър х. Й.  Смрикоров  [*14.ІХ.1810 +10.І.1876,Цариград], книгоиздател; учи в Рилския монастир, Габрово 1826 при Прокопий Рилец и Самоков 1827 при Неофит Рилски, деец за църковна независимост, търговец - изгражда в Самоков първите чаркове за гайтани 1837, отваря бакалница за масло 1838, търгува в Сараево - Босна 1840 и Цариград 1850-53 и 1857, бегликчия и наемател на рило-манастирския хан в Дупница 1857-65. Пише до - Йасиф, игумен на Рилския монастир 17.І.1857 и следващия игумен Панталеймон, учителя си Неофит Рилски 20.ІІ.1857, даскал Агатангел 1857, Захари х.Гюров (20.ІІ.1856, 11.V.1859 и 5.ІІ.1872) и Димитър х.Гюров Х.1860. Сътрудничи на в. "Цариградски вестник" 1854, в. "Турция" 1871, в. "Македония". Превежда от руски "Християнское нищелюбие". Издава книгите "Кратко описание на свещения храм в Константинград" /превод от гръцки на Неофит Рилски/ 1850 (1869), "Речи поучителни" 1854, "Извор златний" 1870, "Слово поучително от д-р С. Чомаков" 1872, "Додатъци на Златния извор" 1874 = ?. Брак от 1831.
1.1 Ксенофонт Д. Смрикаров
1.1.1 Димитър К. Смрикаров
1.1.2 Христо К. Смрикаров
1.1.3 Люба К. Смрикарова
1.1.4 Елисавета К. Смрикарова
1.1.5 Домна К. Смрикарова

2. Христо х.Й. Смрикаров, помощник на брат си за издаване на книгите 1850, 1854.
3. Георги х. Й. Смрикаров, учи при Н. Рилски
4. Коста х.Й. Смрикаров, учи при Н. Рилски
5. ? х.Й. Смрикарова, почива на 75 г. = Зафир Митов.

Сродници
- Димитър х.Й. Смрикаров и Захари Круша, братовчеди.
- сестри Минодава и Митродава Смрикарови, монахини и учителки в Самоковския девически метох.
     # БВИ. С., 1988, с. 602, 163;  Семерджиев, Христо. Самоков. С., 1913 /фототипно 1986 с. 87-93 и сн.; с. 27,31,33-34,46, 49,58,138; Вж ф. 652 "Смрикарови" в НБКМ.

 

СТАМБОЛИЙСКИ (с. Славовица, Пазарджишко)

Р-к Стоимен Стомболията = І. Катерина
1. Васил Ст. Стамолийски [*1923, с.Славовица], убит с брат си.

2. Александър Ст. Стамболийски [*с.Славовица,1879+1923,с.Славовица], публицист от 1902, депутат, министър председател 1919-1923, убит = Милена Георгиева Райкова.

2.1. Асен Ал. Стамболийски, журналист = Гена Димова  ЛОЛОВА  [*Костенец, 1908]
2.1.1 Милена Ас. Стамболийска [*София,1930], депутат, зам.-председател на НС, публицист = Грьоник Карагьозян, фармацевт.  Имат дъщеря.
2.1.2 Мария Ас. Стамболийска *София,1932], журналист = Петър  Кожухаров [*1933+1961], журналист. Имат син.
2.1.3 Александър Ас. Стамболийски [*София,1938+1994], публицист, депутат = I. Хана; ΙΙ. Снежана.
2.1.3.1 Барбара Ал. Стамболийска [*Прага - Чехия,1940], от І брак = Rössler-Iran ?, във Виена.
2.1.3.2 Милена Ал. Стамболийска [*1979], от ІІ брак.

2.2 Надежда Ст. Стамболийска = Иван Григоров Бояджиев, сватба в с.Тотлебен, Плевенско.

3. Катерина Ст. Стамболийски, починала на 5 години.
     # Николов, Григор. В рода на Стамболийски ....- в. „Сега”, 24.VІІ.2004; 8.ХІ.2005; Стамболийска, Барбара - коментар, 14.ХΙΙ.2011.

 

СТАМБОЛОВ (Търново)

Стамат, с прозв. Стамболията.
   І
Никола Ст.  Стамбологлу  [*Търново], участник в Велчовата завера 1835 и в бунта на капитан дядо Никола Филипов = Евгения х. Павли х. Иван/ч/ова [*Трявна].

1. Кина /Кириаки/ Н. Стамболова = Никола Димчев. Имат 2 деца.
2. Анастасия Н. Стамболова = І. Димитър Смилов; ІІ. Пеню Стойнов Мутафчиев [*с.Керека, Габровско]. Имат 3 деца.
3. Замфири Н. Стамболова. Няма наследници.
4. Фани /Фанка, Стефана; Теофана/  Н. Стамболова [+1873]. Няма наследници.
5. Елисавета Н. Стамболова = Цаню Кямилев. Имат 3 деца.

6. Иван Н. Стамболов, депутат = Екатерина ? [*Търново].
6.1 Рада Ив. Стамболова, завършва университет = Генчо Пенчев, адвокат. Имат 4 деца.
6.2 Драгана Ив. Стамболова
6.3 Стефан Ив. Стамболов
6.4 Кера Ив. Стамболова =?. Имат ? наследници.
6.5 Атанас Ив. Стамболов = ?. Имат наследници ?

7. Стефан Н. Стамболов  [*Търново, 1854+4.VІ.1895,София], министър-председател до 18.V.1895. Учи в Одеса кратко. Съавтор с Хр. Ботев на стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" 1876; регент 1886. Съсечен от политически противници = Поликсения Константинова  СТАНЧОВА [*Свищов], учи във Виена. Брак от 1888.
7.1 Никола Ст. Стамболов, почива млад.
7.2 Вера Ст. Стамболова [*1891+1941].
7.3 Константин Ст. Стамболов, неженен.
7.4 Стефан Ст. Стамболов, неженен.

8. Теофана Н. Стамболова = Кънчо /Кръстю/ Димитров. Имат 5 деца.
9. Атанас Н. Стамболов, адвокат = ?. Нямат наследници.
10. Кера Н. Стамболова = Георги  Зографски. Нямат наследници.
11. Мара Н. Стамболова = І. Сава Атанасов  Муткуров [*Търново, 1852 +1893, Неапол], генерал. Имат 2 деца ; ІІ. Петър  Тинтилов, генерал. Брак след 1893. Имат 2 дъщери.

Родственици -
Димитър Стамбологлу [*Търново +1832, Търново], вероятно брат на Стамат. Потомците се съдят за наследство му.
1. Петър Д. Стамболов
2. Иванчо Д. Стамболов
3. Никола Д. Стамболов
4 дъщеря ? Д. Стамболова = Иван Бойчев.
    # Радев, Иван. Стефан Стамболов - родов корен и родова приемственост.- "Родознание", 1991, № 2, с. 12-14; Минчева Галина - бащата на Поликсения е Никола /2011/ и имат 2 сина. Вж Маринов, Димитър. Стефан Стамболов и новейшата ни история. 1909.

 

СТАНЧЕВ / ТОТЕВ (с. Гъбене, Севлиевско)

Буро прозв. Гъбенчанина, [*с.Гъбене, Севлиевско+с.Гърците, Търновско], хайдутин, живял в местност Буровото и р.Буров дол.
1. Ангел Буров, преселник в с. Гърците [+Одрин, обесен], войвода на хайдути.

2. Рк Станчо Буров, преселник в с. Гърците.
2.1 Продан Станчев
2.2 Тодор Станчев прозв. Топал, кожухар в Търново, търговец = Иванка Вълчова Атанасова [*с.Килифарево, Търновско+ 1884, жива в с.Острица], братаница на Велчо Джамджията.
2.2.1-4 умират малки
2.2.5 Тодор /Тотю/ Т. Станчев [*с.Гърците,1830 +22 март 1907, с.Две могили], с прозв. Филип Тотю от 1866 и Киливарлу 1867 /от близостта до с. Килифарево/, търговец, войвода от 1863, 1866, 1867, 15 май 1876; емигрира в Румъния 1864 и Одеса 1869-1876. Участва в Сръбско-турската война 1876, РТВ, след 1878 е горски в с. Острица, Русенско 1884-?. Отпусната пенсия 1884 от 200 лева. Автор на спомени 1897 = І. Минка. Брак от 1853; ІІ. Фросина Лазар Чехларя [*с.Конещи, Румъния], дъщеря на българин от Свищов. Брак от 1864 в гр.Зимнич до 1877; ІІІ. Величка [*с.Острица,1858+1926, с.Две могили],  Брак от 1897 в с. Две могили
2.2.5.1 Тодор Тотев [*1854+1931, с.Летница], учител в с.Летница след 1878 = Ирина Бачо Кирова [*с.Бяла черква,1857+1894,с.Летница], учителка в с.Бяла черква и с.Летница 18 години; поетеса 1890. Брак от 1886. Имат син.
2.2.5.1.1 Филип(чо) Т. [*1854] , починал малък.

2.2.6 Вълчо [*с.Гърците] в с.Осрица 1884
2.2.7 Кольо [*с.Гърците] в с. Острица 1884
2.2.8 Рада
2.2.9 Аглика
Курсив
2.3 Кольо
3. Буро, преселник в с. Гърците, хайдутин = с.Дрента, Еленско - заживява в местността Буровата махала и Буровите юртища.

Сродница - Аглика, братовчедка на Филип Тотю, освободена от отвличане 1849.
     # Ферменджиев, Никола. Родът на Филип Тотю.- Родови хроники. С., 1977, с. 64-87.

 

СТАНЧОВ (Свищов)

През 1780-те години Станчоглу са валии на град Берат, Албания. През 1790 г. фамилията се разселва.
Рк в България Димитър Станчоглу - преселва се в Свищов.
Яни /Йоан/ Д. Станчоглу  [*Свищов, 1826+1905], като австрийски поданик работи в Дунавската параходна компания от 1860. След 1878 е окръжен управител в Плевен.Дарител на църкви, училища и І читалище в Свищов 1859 = Ефросина ПАНИЦА.
1. Димитър Станчов [*Свищов], дипломат и политик, оглавява 28-ото правителство на България 1907. Учи във Виена. Личен секретар 1887-89 на Фердинанд Сакскобургготски и началник на неговия Таен кабинет 1889-94 = Анна Александрова дьо Сен Кристоф, графиня дьо Грено, дъщеря на хофмаршала на българския княз Фердинанд граф дьо Грено.
1.1 Александър Д. Станчов
1.2 Надежда Д. Станчова [*1894-1957], първата европейка - дипломат. Секретар-преводач на българската делегация за подписването на Ньойския договор, първи секретар на българската легация във Вашингтон до 1923 = Александър Мюър [*Шотландия], лорд. Брак от 1924. През ІІ световна война превърща родовото имение Блеър Дръмънд в болница за възстановяващи се британски войници. Автор на “Димитър Станчов – патриот и космополит"  1957.  Нямат деца.
1.3 Феодора Д. Станчова
1.4 Елена Д. Станчова
1.5 Иван Д. Станчов [*1897+1972] = Керълайн Марион  Мичел [*САЩ], художник. Емигрират в САЩ, северно от Вашингтон 1947.
1.5.1. Иван (Джон) Станчов  [*София,1929], дипломат.  Завършва Университета Джорджтаун във Вашингтон. Служи в американската армия. Работи в сферата на информационните технологии, основава собствена компания – Креста Маркетинг  1980-? Завръща се в България през 1990, посланик във Великобритания 1991 и Ирландия 1991, министър на външните работи 1994. Семейната къща край Варна превръща в терапевтичен център за деца със специални нужди – “Карин дом” = Александра  [*Шотландия].

2. Никола Д. Станчоглу
2.1 Поликсения Н. Станчова = Стефан СТАМБОЛОВ [*Търново+4.VІ.1895,София], министър предсадател. Брак от 1888. Имат 2 сина.
          # www. Gothabg@abv.bg  Станчов, под дата 1.Х.2008.


СТАТЕЛОВ (Лясковец)

Евстати /Стати/ = ? Имат 3 сина.

   І
Константин Евст. /Статев/ Стателов [*Лясковец,14.ІХ.1854+1923], учител; учи в Лясковец 1862-70 /класно/, завършва педагогика в Новгород /учителска симинария/ и Москва /педагогически институт/ 1873-80. Учител в - Силистра 1880-? и ?, Шумен /2 пъти/, Солун 1882-90 и директор 1885-86, с. Садово-Пловдивско и директор. Управител на българските училища в Битолския вилает 1888-89, Варна, Русе ?-1908, учител по физика в Морското училище - Варна 1920-23  = Елена  [*Кукуш], учителка в Солун 1886;  дъщеря на строителен работник, който загива на строеж при нещастен случай. Взета като малка и осиновена от жена на руски офицер. Така се озовава в Москва.
1. Александър К. Стателов, лекар рентгенолог, завършва в Русия.
1.1 Константин Ал. Стателов, лекар = Мариане [*Германия], изпратена в концлагер.
1.1.1 Розмари К. Стателова [*1942], професор - музиколог. Автор на "През годините" /автобиографични есета/, "Чуждата култура отблизо" 2012.
2. Олга К. Стателова, учителка = Абаджиев.
3. Борис К. Стателов  [*21.VІІІ.1886 +22.Х.1959], морски офицер,  завършва Военното училище в София и минно дело в Кронщад - Русия. Като минен специалист участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Командир на крайцера "Надежда", изпраща кораба за ремонт в Севастопол  1917-18. Заради „бунт и убийство“ на крайцера е изселен в Бяла Слатина, Ловешко 1951. Началник /капитан Ι ранг/ на учебната част в Машинното училище дек. 1927-1929 и в преименуваното като  Морското  училище  1929-33, през което  време там учи и завършва Никола Вапцаров. Член на БЗНС.
3.1 Тони Б. Стателов, лекар - специалист по вътрешни болести.
3.1.1 Борис Т. Стателов [*Варна, 23.ІІІ.1942], инженер-химик.
3.1.1.1 Тони Б. Стателов  [*13.ІV.1976], доктор.
3.1.2 Тони Т. Стателов, машинен инженер.
а) дъщеря ? Т. Стателова
б) дъщеря ? Т. Стателова
4. Евгения К. Стателова  = Генов. Във Варна  от  1895.  Основават мъжката гимназия 1895.


Сродници – /вероятно един от тримата братя/ хаджи Васил Стателов [*Лясковец], който има дъщеря Мария х.Василева Стателова [*Лясковец,1850] = Петър Лечев. Имат син х.Симеон /х.Симо/ Петров Стателов-2 [*1870+1961], завършва Петроповловската семинария, учител в Лясковец, лозар и винар. Учредител на читалище и винарска изба = Янка Христова  Долмова  [*с.Чертовец - Лясковско,1873+1963]
1. Мария х.С. Стателова = Никола. Нямат потомци.
2. Миланка х.С. Стателова = Илия  Бакърджиев. Имат 2 дъщери – Роза [*1924+1998] и Лиляна [*1929 +1995].
3. Стефана х.С. Стателова  [*1905 +1952] = Андрей Слабаков. Нямат потомци.
4. Родолюба х.С. Стателова  [*1907+1994], учи фармация в Грац - Австрия = Иван  Иванчев  [*1900 +1970].
5. Михаил /Мишо/ х.С. Стателов [*1909+1976], учи фармация в Грац - Австрия, аптекър в Петрич = Жана  Димитрова [*1916+1988], с родители от Кукуш.
5.1 Симеон М. Стателов [*1941], доктор = Мила Д. Величкова [*1943]
а) Диана С. Стателова [*1971] = Ивайло Иванов. Имат дъщеря Диана.
5.2 Евгени М. Стателов [*1943], доктор = Иванка Джелепова [*1945]
5.2.1 Михаил Евг. Стателов [*1969] = Юлия Томова [*1969]
5.2.1.1 Евгени М. Стателов [*2000]
5.2.1.2 Дарина М. Стателова [*2002]
5.2.2 Мария Евг. Стателова [*1972] = Чавдар Улянов [*1970]


Ст. Стателов, председател на кооперация "Светлина" ?-1929-?
     # Стателов, Борис. Кратък преглед.- Сб. "Юбилеен сборник за 50-годишната дейност на Морското училище (1881-1931)" В., 1931, част ΙΙ,  с. 3-6 и сн. и "Напътствена реч".- пак там, с. 33-35; Любенова, Бояна. Родът Стателови от Варна.- в. „Черно море“, 9.ІІІ.2002; БВИ. С., 1988, с. 615. Вж Елена Боянова Стателова [*Хасково,7.ІХ.1940], професор-историк; вж. в Исторически музей-Казанлък документи за сродник- висш духовник, възрожденец.

 

СТОЕВСКИ (с. Кнежески лък, Троянско)


Ангел Стоевски [*Стоевски дол, Троянско]
   І
Кольо = ? Стоювска [преселница от Етрополе].
1. Стою К. Стоевски [*Стоевска махала - Троянско, 1848+1908,Троян] с прозв. Комитата, кюркчия "кожухар", търговец в Румъния 1876, четник при Филип Тотю - 1 юли 1876 Бърза паланка, Неготин, Кладово, 25 юни 1876 Зайчар, Нови хан, Княжевац; четник при Сидер Грънчаров 2-22 юли 1876. Арестуван и затварян в Троян, Ловеч 20 август 1876, Търново 10.ІХ.1876-27.ІІІ.1877. Умира от емфемизъм на белите дробове = ? [*Голяма Рибня, Троянско].
а) Цона Ст. Стоевска [+1950]
б) Стана Ст. Стоевска [*1903/4]

2. Вълко К. Стоевски, комита.
     # Цанов, Ганко. Комитата (1848-1908).- Вода изпод корена. С., 1980, с. 161-164.

 

СТОЯНОВ (София)

Рк Стоян

1. х.Мано Стоянов [*с.Редина -Софийско,1813+1895], учител в София 1851 и дарител на черква "Св. Крал" 1860. Член на общинската управа 1858-65.
1.1 Димитър х. М. Стоянов
1.2 ? дъщеря х.М. Стоянова = Д.  Митович. Имат син Веселин.
1.3 Еленка х.М. Стоянов = Никола  Десов.
1.4 ? дъщеря х.М. Стоянова = Тодор Пешев Тодоров, кмет на София.

2. х.Ангелко Стоянов [*с.Долни Лозен - Софийско], с прозв. Букурещлия, свещеник, дописник на в. "Напредък" 1876. Черковен дарител 1860.
     # в. "Софийски вестник" 1916, бр. 11; сп. "Сердика" 1938, № 1-2; сп. „Сердика” 1947, № 2, с. 24-25. БВИ. С., 1988, с. 627.

 

СТОЯНОВ (Търново)

баща ?, търговец на кожи в Европа = Мариола [*Русе]

   І
Иван /Иванчо, Ванката/ Стоянов, с прозв. Соларя [*Търново, VІ.1841 +1917], търговец на сол в Русе и Гюргево преди 1875; учи в Търново, ревизор по солта в Русе; почетен член на РК-Букурещ; подпомага матерално и финансово - Книжовното дружество в Браила 1869, емигранти, заточеници и хайдушките чети на П. Хитов, Ст. Караджа 1869 и Хр.Ботев 1876, деец за църковна независимост. Депутат 1882-94 = Габриела фон Валтер  [*гр.Престниц, Австро-Унгария]. Има 19 деца, от които остават 8 живи.


1. Параскев Ив. Стоянов, проф. д-р, основател на - хирургията в България, І болница в Ловеч 1901, детския санаториум във Варна 1905, Аквариума във Варна 1906, І калолечебница в Поморие 1925. Преподавател по медицина в София 1917-?. Доктор в София 1922-24-. Записва и издава "Спомени на Никола Цвятков" 1901. На негово име има кръстени улици във Варна и Поморие, както и болница в Ловеч =І. ?; ІІ. Недялка Шишикова [+1937].
2. Мария Ив. Стоянова, пианистка в Русе, учи в Женева с Иванка Христо Ботева.
3. Вена Ив. Стоянова, пианистка в Русе, учи в Женева с Иванка Христо Ботева.
4. Елена Ив. Стоянова = Сава  Иванчев, д-р, адвокат, подпредседател на Народното събрание 1889-1900, братовчед на Стефан Стамболов. Имат син - Атанас, родовед.
5. Александър Ив. Стоянов, адвокат и консул в Букурещ.
6. Тина Ив. Стоянова
7. Николай Ив. Стоянов
8. Димитър Ив. Стоянов, от войните до 1917 остава с ампутиран крак.
     # Иванчеви, Атанас  и  Виолета. Ф Родът на Иван Стоянов - Соларя.- Сб. Христо Ботев и четата му. С., 1994, № 4, с. 48-52; Анонимен.- коментар, 29.ІІІ.2011.

 

СТОЯНОВ (с. Карабунар, Пазарджишко)

Атанас Стоянов [*с.Карабунар, 1848+17.ХΙ.1923], с прозв.  Комитата, четник. Емигрира след 1864 в Румъния. Четник при Ф. Тотю и П. Хитов, участва във Втора белградска легия 1867-68, доброволец в Сръбско-турската война 1876 и опълченец през РТВ 1877-78 - сражава се в боевете край Ст. Загора, Шейново и Шипка, където е ранен. За втори път е раняван през Сръбско-българската война 1885. Назначен е за кратко като стражар. Награден с орден "За храброст" = Катерина  Лапардова  [*с.Ветрен - Пазарджшко]. Брак след Освобождението.

1. дъщеря? Ат. Стоянова = Георги Стойнов, деятел на БЗНС, депутат. Имат деца. 
     # Даскалова, Мария. Атанас Стоянов - Комитата.- сп. "Отечество", 1984, № 12, с. 42-43 и сн.

 

СТОЯНОВ / ПАПАЗОВ (Нова Загора)

Рк Коста [*ок.1790+1839], свещеник в Кортенско от 1824 и в Молдова - с.Кирутня 1830; завръща се за освещаване на кортенската черква 1835 и е деятел за църковна независимост.
1. Иван [*1818]

2. Петко К.  Папазов  [*с.Кортен, 1820+1887, Одрин], преселник в Нова Загора, представител на Сливенския санджак в Одринския вилает, обесен от турците = І. Яна ок.1820.
2.1 Стоян/чо/ П. Папазов [Н.Загора,*1838+1888,Н.Загора], доведен син от Яна, писар, търговец, арестуван през Старозагорското въстание 1875 = Зарафина Георгиева п.Кутева [*Сливен,1849+1927,София].
2.1.1 Петър ~ [*Н.Загора, 1870 +1927,София], доктор. Учи медицина в гр.Нанси - Франция 1900, военен лекар - полковник 1918; доброволец на БЧК в Манзжурия 1920-1921, лекар в Народната опера 1922 = Хермина  Клаус [*1888+?, гр.Алтона,Прусия], германка, учи в Нанси френска филология 1905, учителка в Немско училище в София 1922, 1927. Брак от 1922.
а) Надежда /Надя/ П. Стоянова.

2.1.2 Георги  Стоянов Петров [*Н.Загора, 1872+1912, Чаталджа], професор, Следва математика и физика в София 1896-1900; специализант в Париж 1909-11, доцент по математика в СУ 1909-12. Участва в балканската война 1912-13, разболява се от холера = Стефана Костадинова Куцарова [*Тулча,1880+1960,София].
2.1.2.1 Стоян /Тенко/ [*София, 1908+1920,София], почива от минингит.

2.1.3 Минчо Стоянов Петров [*Н.Загора,1875+1940,София], доктор, учител в Н.Загора, и София. Социалист. Следва зъболекарство в Одеса - Русия 1910, зъболекар в София, редактор на сп. "Зъби и здраве" = Екатерина /Катица/  Панайотова [*1878+1957,София], завършва Учителски институт и зъболекарство. Брак от 1902.
2.1.3.1 Зфира /Зарка/ М.  Стоянова  [*София,1903 +1963,София], доктор, завършва стоматология във Фрайбург - Германия 1926 = Дако Витанов  Влахов [*с.Гложене -Тетевенско, 1899 +1964, София], доктор. Имат син.
2.1.3.2 Петър ~ [*София,1905 +1983, София], доктор. Следва в чужбина стоматология, зъболекар в София = Красимира  Маслинкова [*София, 1925 +2001, София].
а) Катина /Катюша/ П. Стоянова  [*София,1944], полиграфистка = І. Димитър Личев [*София, 1925] ; ІІ. Марин С.  Каменов, от когото имат син.
б) Антония П. Стоянова [*София, 1946] = Кирил Тошков, инж. Имат дъщеря.

2.1.4 Анна Стоянова Петрова [*Н.Загора,1883+1956,София] = Вълко Ат. Самоковлиев [*Пловдив,1869+1938,София], завършва финанси в Париж.

2.1.5 Илия Стоянов Петров [*Н.Загора,1885+1971,Пловдив], завършва право в София 1904-7 и Женева 1909; съдия в Свищовския окръжен съд 1909-10, Старозагорския окръжен съд 1911, Чирпан 1911-14, Сливен 1914, Кърджали 1914-? и Гюмюрджина ?-1919, Варна 1920-24, Видин 1927-29 и Пловдив 1929-1934 - подпредседател на Апелативен съд 1935-1946. доброволец в Балканската война = Елена Гаврилова Милкова [*Сливен,1897 +1971,Пловдив]. Брак от 1918.
2.1.5.1 Гавраил Ил.  Стоянов  [*Варна,1921], следва Военното училище 1942 и МЕИ в София, участник н Отечествената война 1944-45, редактор на сп. "Тил и снабдяване" и "Военномедицинско дело". Автор на родови проучвания и книгата "Петър Миндов - Чинтула и неговото потомство". С., Т. І, 2009 = Маргарита Асенова  Стойкова  [*Д.Баня, 1925 +1999, София], завършва право в СУ, солистка в профсъюзен хор.
а/ Илеана Г.  Стоянова  [*Пловдив, 1951], поетеса 1990, 1992, 1994, 2008, 2009; редактор. Член на СБЖ. Завършва икономика във Варна = Вълко Иванов. Имат син.
2.1.5.1.2 Зора Ил.  Стоянова  [*Варна, 1926], завършва медицина в Пловдив 1951, доктор в с.Царецелево, Пловдивско и Околийска болница - Пловдив 1952-1983 = Никола Христов  Антов  [*София, 1925+ 1986,Пловдив], доктор от 1948. Имат 2 дъщери.

2.2 Коста П. Костов  [*Н.Загора, ок.1852+1932], член на РК-Н.Загора, секретар в общината.
2.2.1 Христо К. Петков [*ок.1880].
2.2.1.1 Донка Хр. Костова [*ок. 1903+?], учителка в Н.Загора = Цветков. Имат 2 деца.
2.2.2.2 Коста Хр. Костов [*1904+?]
а/ Радка ~. Имат 2 дъщери.
б/ Стоянка ~. Имат 2 дъщери.
2.2.2.3 Неделчо Хр. Костов [*1907+?]
2.2.2.3.1 Христо ~.
2.2.2.3.1.1 Пламен ~.
2.2.2.3.1.1.1 Огнян ~.
2.2.2.3.1.2 Дарина ~.
2.2.2 Атанас К. Петков [*ок. 1884+рано].
2.2.3 Петко К. Петков [*1890+1974], адвокат и читалищен деец в Н.Загора, родоизследовател.
2.2.3.1 Коста ~.
2.2.3.2 Димитър ~.
а/ дъщеря.
2.3 Христаки П. Костов [*Н.Загора,ок.1855+Н.Загора]
2.3.1 Георги ~ [*ок. 1882+Н.Загора, рано].
2.3.2 Стефан Христакиев [*Н.Загора, 1884+1969,Ст.Загора], учител в Ст.Загора
а/ Маргарита ~ [+рано].
б/ Калина ~. Имат дъщеря.

3. Никола [*1822]
4. Слав [*Кортен, ок. 1824], преселник в Нова Загора
4. Мария [*1826]
6. Тодор [*1828]
     # Стоянов, Гавраил. Родова хроника за Стояновия род от Нова Загора и Сливен.- сп. „Родознание”, 2009, № 2-3, с. 69-75 и 2 сн. и № 4, с. 59-64 и 2 сн.

 

СТРАНСКИ (Калофер)

Млъчко, хайдутин
   І
Иван Димитров Ябанов (от тур. ябан "от друга страна, другоселец"   Странски), дюканджия = Ана Кьойбашиева.
1. Видул Ив. Странски  [*1840 +1878,Одеса], войвода; съратник на Стефан Караджа, спомощник 1852.
2. Димо Ив. Странски
3. Стефан Ив. Странски = Елена  Стаматова, сродница на ген. Генко Мархолев.
4. Георги Ив. Странски [*Калофер, 1 авг. 1847+ 4 ян. 1904,София], доктор и министър; деец по Съединението 1885. Учи в Калофер завършва медицина в Букурещ 1864-74 с докторат. Окръжен лекар в гр. Бузъу ? и ординатор в Букурещ /болница "Колентина"/. Член на българското  човеколюбиво настоятелство 1874. Участва като лекар в Сръбско-турската война 1876 и в РТВ 1877-78. Окръжен лекар в Плевен, околийски санитарен инспектор в Брезово, Пловдив, Русе 1899, управител на Александровската болница - София. Депутат в УС 1879. През 1883 е председател на Областното събрание и на временното правителство на Източна Румелия, а след това княжески комисар на Южна България; дипломатически агент в Белград 1886-87; министър на вътрешните работи 20 юни - 20 август 1887 и министър на външните работи 20 август 1887- 4 юни 1890. Председател на Върховната сметна палата ?-1904. Преселва се в София 1897. Кум 1876 на Христо Ботев и Венета и кръстник на дъщеря им = Екатерина Христова ГЕШОВА.
4.1 внук Иван в София.
5. Никола Ив. Странски [Калофер, 1850+1910], доктор; придворен аптекар и зъболекар на князете Александър І и Фердинанд; завършва медицина и фармация в Букурещ.Съучредител на читалище „Братска любов” в Букурещ 1869. Депутат след 1878 и общински съветник 1887-93. Като подставено лице купува на търг чифлика на х.Боне Петков, върху който Фердинанд строи двореца Враня = Мария Корн, балтийска немкиня.
5.1 Иван Н. Странски  [*София +1979,България], професор - физикохимия и кристалография; учи в София /средно/; следва медицина във Виена, но завършва химия в СУ 1922. Защитава докторска дисертация в Берлин върху рентгенова спектроскопия. Първият доцент 1925 в новооткритата Катедра по физикохимия към Физико-математическия факултет на СУ, и І преподавател по физикохимия; професор 1929 /редовен 1937/. Рокфелеров стипендиант 1930- ? в Берлинския технически университет. Работи в Германия с Валтер Косел - гр. Бреслау 1941-45 и в Кайзер Вилхем институт за физикохимия и електрохимия - Берлин 1945. Ръководител на Катедрата по физикохимия в Берлинския ТУ от 1945, декан на факултета по общи и инженерни науки 1948-49 и ректор и заместник-ректор. През 1953 става директор на Фриц Хадер институт (новото име на Кайзер Вилхелм институт), пост, който е заемал Алберт Айнщайн; чуждестранен член на БАН, Завръща се в България 1967. Погребан е в Берлин.

6. Тодор Ив. Странски [*Калофер], "най-малък"; семинарист в Одеса 1876, завършва Физико-математическия факултет - в Москва след 1878.
6.1 Иван Т. Странски  [*1886+1959], академик 1943, агроном – почвовед, член-кореспондент на БАН 1929; съосновател на Агрономическия факултет при СУ; доцент 1921, професор 1926 и завеждащ катедрата по общо земеделие 1921-51, декан на факултета 1924-25; член на научните академии в - Гьотинген 1939, Бавария 1959, Ню Йорк и Шведската академия на науките. Хоноруван сенатор на Берлинския ТУ - Западен Берлин 1962. На негово име – Института по физика и химия към Берлинския ТУ и Института по металургия в Оберхаузен. Носител на два ордена “Кирил и Методий”.
6.1.1 Елеонора Ив. Странска, баба на Христо Нечев в София.

7. Лала Ив. Странска
8. Мария Ив. Странска
9. Елена Ив.  Странска [*1850 +1921] = Христо К.  Маричков. Имат 4 деца – Киро [*1875+1922], Чона [*1877+1950], Ана, Иван.
     # Русев, Румен. Д-р Георги Ив. Странски.- в. 3В, 2007, бр. 31 и сн.; Родът Странски, 3.VІІІ.2007 www.pridvorni.blog.com; БВИ. С.,1988, с. 636; Вж. geni.com

 

СТРЕЗОВ (Охрид)

Гьоре Стрезов [*с.Търпейца,Охридско], преселник в Охрид; църковен служител = Арса Рогузарова.

1. Мария /Марушка/ Г. Стрезова [*Охрид,1813+30.І.1900] = Анастас Пасхалев ШАПКАРЕВ. Брак от 1883. Имат 9 деца - Кузман [*1834+1909], Анче, Григор, Петруш, Деспина, Петър [*1843+1898], Катерина, Григор [+1856], Еленка [+1856].

2. Фотина Г. Стрезова

3. Янаки Г. Стрезров [*Охрид, ок.1818+1903,Охрид], учител и фолклорист; учи в Охрид при Д. Миладинов -1840, следва ИФФ в Атина 1850-52; учител в - Струга, Охрид, Крушово 1853, Ковча 1856-59, Битоля, Ксанти 1865, Солун 1866, Пловдив след 1878, Прилеп, Воден 1880-83, Кукуш; събира фолклорни материали и оставя ръкописа "Извлечения от записките на Янаки Стрезова".
3.1-2 ??
3.3 Георги Ян. Стрезов [*Охрид], учи в Солун /гимназия/ ?-1886, право в Женева; учител в Битоля и адвокат във Варна, Пловдив и София. Автор на спомени и историко-етнографски проучвания за Македония - "Два санджака от Източна Македония" 1891.

4. Вета Г. Стрезова
5. Анастас Г. Стрезов
6. Антия Г. Стрезова
     # Шалев, Димитър. Родът на Кузман Шапкарев.- В: Стари български родове. С., 1989, с. 172-174; БВИ. С., 1988, с. 637; Куманов, Милен. Македония. С., 1993, с. 247.

 

СТРИГАЧЕВ / ВОЙВОДОВ (с. Расово, Ломско)

Братя Войводови

Рк 1. Петко Войводов, с прозв. Стригания след 1821 [*Расово,1802+1850], слугува в Лом 1807-1820, прехвърля се във Врашко и малко след години се заселва в с.Грамада, Видинско. Участник в Видинското въстание 1850, където е заловен и пребит от турци = Цека.

1.1 Мико П. Стригачев [*Грамада,1832] = Мика Кръскьова [*Грамада]. Имат 9 деца и 29 внуци.
1.1.1 Панко М. Стригачев
1.1.2 Петко М. Стригачев
1.1.3 Никола М. Стригачев
1.1.4 Тасо М. Стригачев
1.1.5 Кръсто М. Стригачев
1.1.6 Тошо М. Стригачев
1.1.7 Петър М. Стригачев
1.1.8 Цеко М. Стригачев
1.1.9 Йоца М. Стригачева

1.2 Пена П. Стригачева [*Грамада] = Доно Вельов. Бездетни.

1.3 Тош/к/о П. Стригачев [*Грамада] = І. Йонка Гицков(ска) [+1894], сестра на Мико Гицов - депутат във ВНС; ІІ. Мара.
1.3.1 Петко Т. Стригачев [*1882], завършва прогимназия. Участва в Балканската и Междусъюзническата войни и войнишкото нападение над София 1918. Член на БЗНС от 1905, съратник на Ал. Стамболийски и Райко Даскалов = Вълкана Петрова  Палуйкова. Изселени в с.Медвен, Котелско 1950-58.
1.3.1.1 Тошо П. Стригачев, въвежда механизация в земеделието - трактор, жетварка, сноповързачка, редосеялка.
1.3.2 Цеко Т. Стригачев
1.3.3 Пена Т. Стригачева
1.3.4 Марийка Т. Стригачева [+ на 10 г.]
1.3.5 Панчо Т. Стригачев [+ на 3 г.]
1.3.6 Йоца Т. Стригачева, от ІІ брак
1.3.7 Ивана Т. Стригачева, от ІІ брак

1.4 Атанас П. Стригачев [*Грамада]
1.4.1 Мико Ат. Стригачев, изгражда Атанасовата мелница в с.Грамада.
1.4.2 Петко Ат. Стригачев
1.4.3 Димитър Ат. Стригачев
1.4.4 Цеко Ат. Стригачев
1.4.5 Цано Ат. Стригачев

2. Никола Войводов, революционер, 1820 в с.Расово.

Сродници - Димитър Атанасов, професор. Завършва агрономство в САЩ. Основател на агрономическия факултет в София, министър на земеделието и утвърждава създаването на Природен парк Витоша, учредител на агрономическия факултет в Сафия = Берта [*Холандия]; Петко Тошев Стригачев, професор - физик и философ.
     # Тошева, Цветана. Стригачеви - една от големите фамилии в град Грамада.- сп. "Родознание", 1997, № 1-2, с. 40-41 и родова схема /Курешки/ извън темата.

 

СЯРОВ (Сливен)

Тодор Сяров
   Ι
Димитър Т. Сяров [*Сливен, 1847+1896], доброволец в Сръбско-турската война 1876, опълченец през РТВ 1877-78 в Първа рота на Първа опълченска дружина, ранен край Ст. Загора.

1. Константин /Коста/ Д. Сяров [*1882+5.VΙI.1913, с. Жеравино - Кюстендилско], доброволец през балканските войни - Седма п. дружина. Убит в сражение.
1.1 Темелко Д. Сяров [*1941+1993], електроженист в Строителни войски.

2. дъщеря ? Д. Сярова

Сродница - Мария Захариева, внучка на опълченеца, родоизследователка.
     # Захариева, Мария. Потомци на рода Сярови - участват в националноосвободителните борби.- в. "Сливен", 22 септември 2009, бр. 10, с. 16 и 2 сн.

Няма коментари:

Публикуване на коментар