вторник, 3 януари 2012 г.

Родословия - Д


ДАЛАКЧИЕВ / СТОЯНОВ (с. Медвен, Котелско)

Рк Димитър, прозв. Далакчията [*Сливен, ок.1780], народен лечител = ?, преселници в с.Медвен.

1. Христо Д. Далакчията [*1797]
1.1 Ненчо Хр. Далакчиев [*1818]
1.1.1 п.Стефан Н. Далакчиев [*1839+1882], свещеник
1.1.1.1 Христо Ст. Далакчиев [*1859+1912]
1.1.1.1.1. Стефан Хр. Далакчиев [*1887+1965]
1.1.1.1.2. Милка Хр. Далакчиева [*1892+1950]
1.1.1.1.3. Невена Хр. Далакчиева [*1894+1968]
1.1.1.2 Ненчо Ст. Далакчиев [*1865+1915] = Луиза [*Загреб]
1.1.1.3 Георги Ст. Далакчиев [*1867+1929] = Ганка Стефанова  Чапанова [*с.Медвен, ок.1870]
1.1.1.3.1. Мария Г. Далакчиева [*1906+1979] = Иван Узунов.
1.1.1.3.2. Живка Г. Далакчиева
1.1.1.3.3. Никола Г. Далакчиев [*1910+1944]
1.1.1.3.4. Николина Г. Далакчиева [*1910]
1.1.1.3.5. Христо Г. Далакчиев [*1914]
1.1.1.4 Йова /Йонда/ Ст. Далакчиева [*с.Медвен,1870+1943] = Господин Георгиев  Желязков  [*с.Медвен,1864]. Имат 4 деца - Марийка [*1890+1962], Георги [*1892+1972], [*1898+1900] и Христо [*1906+1971].
1.1.1.5 Цана Ст. Далакчиева [*1872+1891], неомъжена.
1.1.1.6 Руска Ст. Далакчиева [*1872], неомъжена.
1.1.1.7 Стефан Ст. Далакчиев [*1876+1900]
1.1.2 Христо Н. Далакчиев [*1846 +1889]
1.1.3 Вичо Н. Далакчиев [*1852+1911] = Ненка Николова  Йовкова [*1856]
1.1.3.1 Ненчо В. Далакчиев [*1882 +1916]
1.1.3.1.1 Невенка Н. Далакчиева [*1907+1915]
1.1.3.1.2 Васил Н. Далакчиев [*1912+?]
1.1.3.1.3 Невенка Н. Далакчиева [1915+1915]
1.1.3.2 Йова /Йонда В. Далакчиева [*1885+1973] = Атанас Минов  Вълков [*1879]. Имат 4 деца - Васил *1907, Невенка *1910, Михаил [*1914+1916] и Пенка [*1921+1994]
1.1.3.3 Никола В. Далакчиев [*1888 +1920] = Мария Василева  Минова.
1.1.3.4 Донка В. Далакчиева [*1889 +1977] = ? Имат 2 сина - Андон *1931 и Димитър *1932.
1.1.3.5 Петър В. Далакчиев [*1892 +1920]

2. Ненчо /Ненко/ Д. Далакчията [*1806], кехая.
2.1 Милко Н. Далакчиев [*1828 +1873]
2.2 Христо Н. Далакчиев [+1878,с.Медвен], заклан със сина си.
2.3 Калинка Н. Далакчиева [*1842 +1907]
2.4 Мария Н. Далакчиева [*1844 +1913]

3. Джедю /Джендо/ Д. Далакчията [*с.Медвен] = Тодора /Тодорина/ [*с.Медвен], песнопойка.
3.1 Стоян Дж. Далакчиев [*с. Градец, 1825 +2.І.1881/5,с. Медвен], овчар = І. Йова [*с.Градец - Котелско+1875]; ІІ. Рада  Хаджииванова [*Котел,1846+1931].
3.1.1 Джендо Стоянов Далакчиев, преименува се  Захари  Стоянов [*Медвен,1850+2.ΙХ.1889,Париж], учи в Медвен 1856-62; овчар 4 г., абаджия 2 г. в Русе, публицист, летописец на Априлското въстание, депутат, председател на ...  Кореспондира с Кирияк Цанков1888..  На негово име - в София 104 ОУчилище = Анастасия Тихова  Обретенова  [*Русе,1860+1926,Русе], учителка.
3.1.1.1 Марийка З. Стоянова [*Пловдив, 1882+1882,Пловдив]
3.1.1.2 Аглика З. Стоянова [*Пловдив,1884+1886,Пловдив].
3.1.1.3 Аглика З. Стоянова [*Русе,1886+1888,Русе], умира от менингит.
3.1.1.4 Захаринка З. Стоянова [*Русе,16.ΙV.1890 +8.Х.1988], следва художество в Мюнхен 1913, дарява бащината къща в Русе за музей и 115 тома от библиотеката му = Вилхем /Вили/  Громбах  [*гр. Аугсбург – Германия+1943, Мюнхен],  преподавател по рисуване, инженер, антифашист; изгорен от фашистите в концлагера "Дахау". Имат 2 деца Хилдегард /Хилда/ *15.VІ.1915 и  Хералд.

3.1.2 Тодор(к)а /Тодорина, Тотка, Тота/ Ст. Далакчиева [*1854 +1892/4] = Петко  Въжаров  [*1851 +1918], с прозв. Кривовратия. Имат 4 деца - Тодор [*1875+1937], Мария [*1881+1966], Стефан и Йонда.

3.1.3 Марчо Ст. Далакчиев [*1856+1917/8], кмет на с.Медвен след 1878 = Неделя Стойнова  Вълчанова.
3.1.3.1 Йова /Йонда/ М. Далакчиева [*1883] = І. Тодор Ив. Тодоров. Имат 2 сина - Иван [+1960] и Тодор [*1916+1917]; ІІ. поп Марин  Георгев. Имат дъщеря Кръстина *1926.
3.1.3.2 Иван М. Далакчиев
3.1.3.3 Тодор М. Далакчиев
3.1.3.4 Кръстина М. Далакчиева
3.1.3.5 Захари М. Далакчиев
3.1.3.6 Тодорка М. Далакчиева

3.1.4.5 Захари В. Далакчиев [*1902 +1964] = Марина  Димитрова  [*1906].
3.1.4.5.1 Георги З. Далакчиев [*1942] = Цветана Думанова.
3.1.4.5.1.1 Марина Г. Далакчиева [*1963]
3.1.4.5.1.2 Захари Г. Далакчиев [*1970]
3.1.4.6 Георги В. Далакчиев [*1904] = Султана Димитрова.
3.1.4.6.1 Мария Г. Далакчиева [*1934] = Георги Киряков. Имат дъщеря Таня *1954.
3.1.4.7 Вичо В. Далакчиев [*1907 +1980]. Неженен.
3.1.4.8 Евтимийка В. Далакчиева [*1912+1943] = Матей  Тодоров  [*1907+1970]. Имат дъщеря Ева *1938.

3.1.5 Жечка Ст. Далакчиева [*1866 +1916], преименува се Минда = Тотю /Тодор/ Христов  Казаков  [*1863]. Имат 8 деца - Тончо /Тоню/ *1892, Стоян [*1893+1900], Марийка *1896, Ченко [*1904+1972], Вичо [*1908+1989], Христо, Васил, Захари.
3.1.6 Вичо Ст. Далакчиев [*1874+1944], счетоводител в НС и директор на Сметната палата. Преводач, издател, колекционер на възрожденски вестници = Младенка  [*1878+1960].
3.1.6.1 Стоянка В. Далакчиева [*1906+1987] = Константин  Димитров [*1902+1944]. Имат 2 дъщери - Фаня *1937 и Надя *1941.
3.1.6.2 Здравко В. Далакчиев [*София,1907/8+1978], счетоводител = Стеф(ан)ка  Петкова [*Чирпан,1911 +1983], счетоводителка. Преселва семейството си във Димитровград 1946.
3.1.6.2.1 Вихър Здр. Далакчиев [*1939] = Антоанета Маринова  Стоянова.
а) Снежанка [*1964] = Георги  Василев [*1964].
3.1.6.2.2 Храбър Здр. Далакчиев [*Чирпан,1942], инженер; учи в Димитровград /"Хр. Ботев" - гимназия/, завършва ВМЕИ - София ?-1970. Директор на завод за информационни носители 1972-92, собственик на  търговска фирма  = Милка Стойнова [*1945], дом в Пазарджик 1995
3.1.6.2.2.1 Десислава Хр. Далакчиева [*1972]
3.1.6.2.2.2 Момчил Хр. Далакчиев [*1976]
3.1.6.3 Захари В. Далакчиев [*1910 +1986] = І. Павлина  Георгиева  [*1907]; ІІ. Стела [*1925].
3.1.6.3.1 Младенка З. Далакчиева [*1936] = ?. Имат дъщеря Тамара *1959.
3.1.6.3.2 Еленка З. Далакчиева [*1945] = Фалхун Бернард. Имат син Никола *1972.
3.1.6.3.3 Захари З. Далакчиев [*1963], финансист в София = Галя Емилиева.
а) Стела З. Далакчиева [*1983]
б) Емилия З. Далакчиева [*1987]
3.1.6.3.4 Отацелия З. Далакчиева [*1963] = Васил Лазов  Малев  [*1954]. Имат дъщеря Милда *1983.
3.1.6.4 Живка В. Далакчиева [*1912 +1993] = Янко Василев Мицев [*?]. Имат 2 деца - Марияна *1946 /учителка по френски/ и Пламен [*1950 +1983].

3.1.7 Йова /Йонда/ Ст. Далакчиева [*Котел,1877+1971], от ІІ брак = Стойно /или Васил /Вълю/ Хр. п.Василев 1868+1925/. Имат 3 дъщери - Тишка, Стефанка [*1893+1972] и Райна [*1900 +1985].
3.1.8 Иван Ст. Джедев, от ІІ брак [*1881+1902,Бургас], учи в Машинното училище - Варна 1894-99. Съмишленик на македонските борци. Умира на унгарския кораб "Васкапу", взривен от своя полубрат Васил.

3.2 Господин Дж. Далакчиев [*1835], с прозв. Хайдут Господин, Топал, кмет на с. Медвен след 1878 = Стана  Драганова [*1840].
3.2.1 Мария Г. Далакчиева [1859]. Неомъжена.
3.2.2 Пена Г. Далакчиева [*1863] = Васил Димитров  Русчев  [*Сливен, 1858]. Имат 6 деца - Станка *1885, Васил [*1893+1913], Димитър *1894, Иван [*1896 +1917], Тодорка [*1899+1953] и Марийка [*1904+1984].
3.2.3 Джендо Г. Далакчиев [*1865]. Почива млад.
3.2.4 Милко Г. Далакчиев [*1867+1906] = ?
3.2.4.1 Господин М. Далакчиев [*1893+1916], убит в Европейската война.
3.2.5 Стефан Г. Далакчиев [*1870] = Руса Тодорова Джурлекова. Нямат наследници.
3.2.6 Тона Г. Далакчиев [*1876] = Георги Ганев Мурзов. Имат 7 деца - Гани [*1899+1968], Господин [*1901+1989], Гадя ж. [*1903 +1987], Васил [*1905+1920], Стефан [*1908+1970], Вичо [*1908 +1973] и Жечо.
3.2.7 Александър Г. Далакчиев [*1881] = Хриса, учителка.
а) Станка Ал. Далакчиева, учителка.
б) Любка Ал. Далакчиева, учителка.
....
2.2.4.3 Паскал В. Далакчиев [*1897+1971]. Неженен.
2.2.4.4 Марийка В. Далакчиева [*1900+1936] = Никола  Атанасов [*1898+1944]. Имат 2 сина - Атанас *1927 и Васил *1932.

2.3 Вичо Ив. Джедев

2.4 Ненчо Ив. Джедев [*1840 +1929], прозв. Топал, Стария учител = Йорданка Генева  Гимюшева [*Котел]
2.4.1 Тодора Н. Джедева
2.4.2 Тома Н. Джедев
2.4.3 Мария Н. Джедева
2.4.4 Стефан Н. Джедев

2.5 Вълкана Ив. Джедева [*ок. 1850+1931] = Христо Жеков  Парчев [*1843+1906]. Имат 6 деца - Стефан *1872, Слав(к)а *1875, Жеко [*1878+1908], Неша [*1881 +1962], Георги [*1886+1939] и Васил.

3.3 Вичо Дж. Далакчиев [*1839 +1899]
3.4 Ненчо Дж Далакчиев [*1840 +1929]
3.5 Вълкана Дж. Далакчиева [*1855 +1931]

4. Стефан Д. Далакчията [*1815]
4.1 Вичо Ст. Далакчиев
4.1.1 Жейна В. Далакчиева [*1827]
4.1.2 Станчо В. Далакчиев [*1843 +1874]

4.1.4 Христо /Фишо/ В. Далакчиев [*Медвен,1851+1936, Стралджа] = Съба Кудева [*Медвен, 1854 +1924, с. Медвен].
4.1.4.1 Стефан Хр. Далакчиев [*1884+1932] = Мария Съботинова Димова Кавалджиева [*с.Медвен, 1885 +1964,Котел]
4.1.4.1.1 Христо Ст. Далакчиев [*с.Медвен, 1912+1980, Бургас], учител и директор в с. Ново село -  Котелско = Минка Христова Цонкова Бибева [*Котел,1906 +1975,Сливен], учителка в с.Ново село.
4.1.4.1.1.1 Мария Хр. Далакчиева [*с. Ново село,9.ІІ.1935], поетеса с псевд. Леринска; учи в Котел, завършва радиотехника в МЕИ-София. Инженер в Г.Оряховица /Захарни заводи/, Търново /Завод за малки радиоприемници/ и Бургас /"Елкабел"/ Автор на - стихосбирки -"Неутихнало море" 2001, "Премини Рубикон" 2003; "Басни и епиграми" 2008 и драма в стихове "Самуил" 2009. Член на Съюза на свободните писатели = І. Джън Хун Гю [*гр.Зиндоли, С.Корея, 11.V.1932], инженер,  завършва МЕИ 1960. Брак от ? до ?; ІІ. Стоян Николов Петков  Тихчев  [*Варна, 1934+1995, с.Вонеща вода - Търновско], електроинженер. Брак в Търново от 1961до 1963. Имат дъщеря Дора *1962 и внук Мирослав.
4.1.4.1.1.2 Стефан Хр. Далакчиев [*Котел,1939], лесоинженер = Жанета Христова  Бъчварова  [*Бургас,1945], строителен техник.
4.1.4.1.1.2.1 Христо Ст. Далакчиев [+ на 8 дни]
4.1.4.1.1.2.2 Милена Ст. Далакчиев [*1968]
4.1.4.1.1.2.3 Калин Ст. Далакчиев [*София,1977] = Радостина
4.1.4.1.1.2.3.1 Анна К. Далакчиева [*Сливен, 2004]
4.1.4.1.1.2.3.2 Стефан К. Далакчиев [*Сливен,2009]

4.2 Станка Ст. Далакчиева

Сродници - поп Ненчо Далакчиев, братовчед на Захари;
Михаил Далакчиев учител в с. Медвен = Мичето. Имат 2 дъщери - Стефка, учителка в Ст.Загора и журналист 2010 и Мирка.
     # Тошев, Тодор. Биографът на Хр. Ботев и неговия род.- В: Сб. "Хр. Ботев и четата му". С., 1994, № 4, с. 19-24; Далакчиева-Леринска, Мария. Далакчиевият род.- в. „Трета възраст”, 2010, бр. 25, с. 17;. Тетрадка /ръкопис/, ІІІ част - Бургас, 3.ІІІ.2011 и е-поща 6.VІІ.2011; Андреев, Андрей. Потомци на Захари Стоянов са сред строителите на  Димитровград  и страната ни.- в. "Над 55", 2012, бр. 10, с. 16 и 3 сн. Родова среща - с.Медвен 1989. 
   # Вж Ташев, Тодор. Животът на летописеца - Джендо. С., 1984.

 

ДАНАИЛОВ / ФИЛОТОВ (с. Чепино, Разложко)

Рк Филот Джупанов [*с.Добърско - Разложко] = Ракина Кръстьова  Бучкова.

Рк 1. Данаил Ф. Джупанов, учител ок.1870-76, след Априлското въстание се заселва със семейството се в с.Чепино = І. ?, почива млада ; ІІ. Севда.
1.1 Васил Д. Филотов
1.2 Кръстьо Д. Филотов
1.3 Ленка Д. Филотова

1.4 Филип Данаилов Филотов [*с.Чепино,1880+1963], търговец с дъскорезна фабрика и ресторант-градина, кмет на с.Чепино /30-те години/ = Люба Атанасова  Праматарова [*с.Елешница - Разложко], дъщеря на учителка и свещеник.
1.4.1 Цветана Ф. Данаилова = Иван. Имат 3 деца - Костадин, Васил и Мария.
1.4.2 Мария Ф. Данаилова = Кръстьо. Имат син - Чавдар.
1.4.3 Елена Ф. Данаилова = Борис. Имат 2 деца - Кръстанка и Георги.
1.4.4 Зорка Ф. Данаилова = Александър. Имат син - Иван.
1.4.5 Севда Ф. Данаилова = Янко. Имат 2 дъщери - Екатерина и Васка.
1.4.6 Борис Ф. Данаилов = Люба.
1.4.6.1 Филип Б. Данаилов = Нася.
а) Борислава Ф. Данаилова
1.4.6.2 Никола Б. Данаилов = Илонка.
1.4.6.2.1 Любомир Н. Данаилов = Диана.
1.4.7 Георги Ф. Данаилов = Екатерина.
1.4.7.1 Миньо Г. Данаилов = Виолета.
1.4.7.1.1 Георги М. Данаилов = Татяна.
а) Виолетка Г. Данаилова
1.4.8 Иван Ф. Данаилов

2. дъщеря ? Ф.
3. дъщеря ? Ф.
     # Дивизиев, Борислав П. Родът на Филип и Люба Данаилови.- В: Чепино - минало и настояще. Селищна монография. Велинград. 2007, с. 238 и родова схема с. 239.

 

ДАНЕВ (Шумен)

Петър Данев
   І
Стоян П. Данев [*Шумен,28.І.1858+30.VІІ.1949,София], министър-председател 1901-03 и 1913; учи в Шумен, Прага /гимназия/, следва в Цюрих и Лайпциг, завършва право в Хайделберг 1881 и политически науки в Париж 1883; Шеф на Кодификационната комисия при МС 1884 и на Прогресивнолибералната партия 1899, председател на НС 1911-13. През РТВ е доброволец, адвокат в София 1884-?, преподавател по международно право в София 1894-98 и по частно право в Хага 1930. Депутат 1894, министър на - външните работи и изповеданията 1901-03 и 1913, финансите 1918-20. Председател на БЧК 1924-39. Редактор на в. "Средец" 1883-84 и автор на юридически и исторически трудове. Дом в София - ул. "Врабча" № 7  = Рада Тодорова БУРМОВА [*1868 +1952]
1. Ивайло Ст. Данев [*1890+1979] = Олга Ертел, полугерманка-полурускиня.
1.1. Стоян Ив. Данев,  професор  = Мария.
1.1.1. Татяна Ст. Данева, лекар = Селерие; в Женева, Швейцария. Имат 5 деца.
1.2. Татяна Ив. Данева = в Швейцария.



2. Тодор Ст. Данев [*1890+1894]


3. Владимир Ст. Данев  [*1893 +1969], юрист,  дипломат, директор на БТА = Теофана Кочова  Хаджикалчова, пианистка.
3.1. Лиляна Вл. Данева,  журналистка  = Майкъл  Бризби  [*Англия]. Имат син – Джон, съветник на кралицата в Англия - 9 години.
3.2. Стъвън-Констант Вл. Данев.


4. Олга Ст. Данев [*1897+1993]

     # БВИ. С., 1988, с. 179; Сайт "Старо Габрово" - под Бурмов.

 

ДАНОВ (Клисура)

Груьо Брайков Данов, абаджия = Кита, с прозв. Груевица.
   І
Христо Гр. Данов [*Клисура, 27.VІІ.1828+11.ХІІ.1911,Пловдив], книгоиздател и учител; учи в Клисура 1835-41 /килийно/, Панагюрище 1841-42 /класно/, Копривщица 1847-49, Пловдив 1853-56. Учител в - Пловдив 1849-?, Стрелча - Панагюрско 1850-51, Перущица 1851-53, Клисура 1856-57. Съучредител на "Дружествена книговезница" в Пловдив 1857, с клонове 1867 в Русе и Велес, а през 1880 в София и Лом. Открива в съдружие печатница във Виена 1874, която я прехвърля в Пловдив 1878. Издава, съставя и превежда учебници и учебни пособия - "Пространна числителница" 1859, "Кратка числителница" 1859, "Теоретическа и практическа числителница" 1868 /1870, 1874/, "Примери за краснописание на български язик" 1859 /1868, 1872/, "Буквар за малки деца" 1861 /1864, 1866, 1867, 1868, 1875/ и др . Редактира  годишника "Летоструй ..." 1869-76, издава в. "Марица" 1878-85. Депутат 1882- 83, кмет на Пловдив 1886-89 /1897-99/. На негово име къща-музей в Пловдив, училище в София /47 СОУ/ , Национална литературна награда от 1999 = Гана Константинова [*Сопот], учителка.

1. Милош Хр. Данов
1.1 Христо М. Данов [*Пловдив, 2.VІ.1908+1997,София], историк - траколог; учи в Пловдив /класическа гимназия/, завършва класическа филология и история във Виена ?-1932. Асистент в археологическите музеи - Пловдив 1932 и София 1934-41, доцент в СУ 1941, професор в Париж, Оксфорд, Рим и Виена 1981-82. Автор на книгата "Тракия" и статии по антична история.

2. Грую Хр. Данов

3. Веселин Хр. Данов [*1886]
3.1 Христо В. Данов [*софия, 19.І.1922+17.ІІ.2003,София], юрист; завършва право в СУ, адвокат 1947-85, министър на Вътрешните работи 1990-91 и председател на Конституционния съд 2000-03.
3.1.1. Веселин Хр. Данов, общински съветник във Варна, арестуван за незаконни действия, съден и в затвор 2009 - ХІ.2010 = Веселина /Весето/.
3.1.1.1 Христо В. Данов, общински съветник във Варна.


4. Мария Хр. Данова = М. Пършоров.
5. Невена Хр. Данова = Шойлеков.


Сродник - Димитър Съсълов, родственик на Хр. Г. Данов.
     # БВИ. С., 1988, с. 179-180 и сн.


ДАНЧОВ (Чирпан)

Георги, свещеник.
   І
1. Рк Данчо Попгеоргиев, търговец = І ?; ІІ ?.
1.1 Георги ДАНЧОВ Попгеоргиев [*Чирпан,1846+19 февр. 1908,София], с прозв. Зографина; усвоява зографството при тревненеца Уста Кънчо 1859-60, чиракува при зографа Алекси Атанасов в Араповския монастир 1860-61; изучава литографство при арменеца Исариян в Цариград 1865; стенописва в: Араповския монастир 1864, Сопотския монастир 1869 и девическия монастир в Казанлък 1871; иконописва, рисува автопортрет 1867 и портрети /72 бр. маслени и литографирани/ на съвременици 1869-1870, 1873, 1878, 1879 /Ив. Вазов/, 1885 /Никола Г. Данчов/, Васил Левски; битови рисунки - 28 картини, 7 историчиски картини /"Трагедията на България" 1878/ и 44 литографии /"Свободна България" 1879/ . Съосновател на читалище 1867, председател на РК-Чирпан, сподвижник на В. Левски от 1869, арестуван и заточен в Диарбекир 1873-76. След бягство заминава за Одеса 1877, опълченец в РТВ 1877-78. Работи в Свищов, Пловдив и София. Учител и пом.-кмет в Пловдив 1890-93, участник в Съединението 1885, депутат /2 мандата/, редактор на в. "Таласъм" 1890. Автор на първото "Ръководство по перспектива" - в ръкопис от 70-те години.

1.1.1 Никола Г. Данчов [*Свищов,4.ХІІ.1878+1964,София], писател, енциклопедист и езиковед; учи в Пловдив, завършва СУ - ИФФ, учител в Русе и София. Сътрудник на списанията "Мисъл", "Български преглед", "Българска сбирка", "Знание" и в. "Развигор". Автор на книги с разкази 1901, 1911, 1923, 1935 и на пиеса 1903. Съавтор с брат си на "Българска енциклопедия (А-Я) 1936 и на Правописен речник 1944.

1.1.2 Данчо Г. Данчов, неженен

1.1.3 Иван Г. Данчов - енциклопедист и езиковед; съавтор с брат си на "Българска енциклопедия (А-Я) 1936 и на Правописен речник 1944.

1.1.4 дъщеря ? Г. Данчова

1.2 Никола ДАНЧОВ Попгеоргиев [*Чирпан,1848+1928], стенописец и иконописец в чирпанските села - Нова махала 1871, Изворово 1872, Спасово 1872, Ветрен 1878; Карнобат, Чирпан и в пловдивските села Брезово и Елешница. Заточен в Анкара 1876-78; След 1878 работи в Пловдив(ско) и икони в Карнобат 1881.
1.2.1 Цветана Н. Данчова = ? Жанов.

1.3 Иван Данчов Попгеоргиев [+5.ІХ.1885], от ІІ брак.
1.4 Марийка Данчова Попгеоргиева, от ІІ брак.

2. Никола Попгеоргиев
     # БВИ. С., 1988, с. 181-182; РБЛ. С., 1976, т. І, с. 314; № 2. Вж сп. "Родознание" ... с. 67-70.


ДЕБЕЛЯНОВ (Копривщица)

Родът е от с.Дебелец, В.Търновско

Рк Кою, с прозв. Дебелян.
   I
Динчо К.  Дебелянов, абаджия = ? КЕСЯКОВА [*Копривщица], сестра на братя Кесякови.
   І
Вельо Д. Дебелянов [+26.VІІІ.1896,Тетевен], търговец на абаджийски стоки, отровен = Цана Илиева Койчова /Стойчина/ [+8.Х.1913,Враца], ученичка на Неофит Рилски. Другаде, с име Груда Илиева, потомка на рода х.Бодурови и братовчедка на д-р Стоян Чомаков. Преселва се с децата си в Пловдив 1896 и оттам в София 1904. Имат 6 деца.

1. Иван В. Дебелянов, завършва гимназия; чиновник в пощите Пловдив 1896, Ихтиман, с.Подуяне - Софийско ок.1909, Панагюрище.
1.1 ? [+ 1919,с.Подуене - Софийско], умира от скарлатина.
1.2 ?

2. Илия В. Дебелянов [+1943], дърводелец в с.Долна баня - Ихтиманско ?.1912, 1916; Ихтиман 1934. Пренася с комисия 1931 костите на брат си от гр. Димир Хисар до Копривщица. Удавя се в р. Марица.
2.1 Иван Ил. Дебелянов [*1910, жив 2008], 1934 дарява 1000 лв. за паметника на брат си.
3. Найда В. Дебелянова, шивачка; учи в стопанско училище = Кръстев, работник в София, с.Сладък кладенец 1913 и Враца 1913.
4. Мария В. Дебелянова, учителка в Долна Баня - Ихтиманско, с.Сестримо - Пазарджишко 1908-?, с.Мирково - Пирдопско юни-окт. 1913, Самоков 1916 и Самоковски села - Махалата. Автор на на "Д. Дебелянов. Спомени..." 1946 /1956/, 1934 дарява 1000 лв. за паметника на брат си = Петър Григоров, адвокат, участва на фронта в 26 Пернишки п. 1915-16. Имат син Димчо [*ок.1925], доброволец-фонтовак през ІІ Световна война .


5 ?? В. Дебелянов, архитект, 1934 дарява 1500 лв. за паметника на брат си.

6. Димчо В. Дебелянов [*Копривщица,28.ІІІ.1887+2.Х.1916,с.Горно Караджово - Серско], с кръщелно име Динчо; поет, учи в Копривщица /1-3 отделение/, Пловдив /класно и прогимназия/ 1896-1904 и София /гимназия/ 1904-06, следва право в СУ 1907 и ИФФ 1908-10. Работи като пресметач в централната метеорологична станция 1906-09; репортер и коректор във в. "Ден" 1910 и в. "Балканска трибуна", стенограф в Народното събрание и Софийската община, докладчик във Върховната сметна палата 1914. Войник в Самоков, през Балканската война 1912 в 22 Тракийски полк в Самоков. В с.Княжево - Софийско /Школа за запасни подпоручици/ 1913-14, подпоручик 1914, унтерофицер и взводен командир на 8 рота към 22 п. Тракийски полк 1916. Убит от американци в сражение, погребан в гр. Димир Хисар, откъдето идва и заблуждението, че е починал том. Другар с творците Теодор Траянов, Людмил Стоянов  1905, Н. Лилиев 1907, Д. Подвързачов 1908, Георги Райчев 1909, Гьончо Белев 1911, Хр. Ясенов, Яворов ок.1914 /когато е сляп/. Преводач от френски и руски. Съредактор на сп. "Звено" ок. 1914. Сътрудничи със стихове и рецензии /за Ив. Вазов 1914, Йордан Макариополски и др./ в сп. "Българска сбирка" ос. 1907, сп. "Съвременник" 1906, "Нов път", сп. "Оса", сп. "Звено" 1913-14, сп. "Съвременна мисъл", в. "Българан". Автор на посмъртно издадени стихосбирки - "Стихотворения" 1920 и "Златна пепел" 1924 /фототипно 2009/ и др. На негово име - Национална литературна награда, връчвана през август в Копривщица и къща-музей в Копривщица.

Сродници
- Кети Дебелянова [*Копривщица], учи в София = Здравко Дафинов [*1914+2009], офицер и автор на книга за ІІ Световна война.
- Димка Дебелянова [+14.ХІ.2003], умира при катастрофа. Автор на романа "Живях в заключени простори" 2005 = Стоян Несторов Каролев [*Ст.Загора,1921+2005], литературен критик. Имат дъщеря Светла.
- Цанчо Иванов Дебелянов [*Копривщица +март 2012,Копривщица]  = Гунка Дебелянова [+ян. 2012,Копривщица]. Имат деца и внуци. Вероятно син на 2.1.
     # Удостоверение № 2155 от 7 май 1931 за датата и мястото на смъртта на Д. Д.; РБЛ. С., т. І, 1976, с. 319-321; Русалиев, Владимир. Животътъ, любовъта и смърьта на Димчо Дебеляновъ. С., 1936 /ΙΙ изд. допълн. 1939/;  Вж Димчо Дебелянов. Юбилеен сборник с нови изследвания по случай 120 г. от рождението му. С., 2009.


ДЖАГАРОВ (с. Локорско, Софийско)

Ганчо /Ганьо/ Джагаров [*с.Чинтулово - Сливенско,ок.1775] = ?
   І
І. Никула Г. Джагарова [*с.Читулово,1804] изселва се в с.Туркинча - Дряновско след 1829 = Петър /Пенчо/ Генчев [*с.Туркинча], уста.

ІІ. Лазар Г. Джагаров [*с.Чинтулово,1807], изселва се в с.Локорско след 1829 = Гина. Имат 5 деца.

1. Илия Л. Джагаров [*Локорско,26.І.1843+28.І.1902,София], Ботев четник; учи в Локорско и София, мутафчия, забягва във Влашко 1862, член на РК -Локорско 1870, доброволец в Сръбско-българската война 1885 = Мария п.Павлова Димитрова, дъщеря на п. Павел, свещеник в София [*с.Нови хан - Софийско], учи в София при Й. Филаретова.
1.1. Трайко Ил. Лазаров [*София,23.ХІІ.1877+1964], учител и борец за свобода; учи в София /гимназия/, следва право, но е изключен заради освиркването на монарха Фердинанд, завършва физико-математически факултет в София към 1910; четник при Гоце Делчев, учител в Бяла Слатина, Враца; съосновател на театър "Сълза и смях" и актьор = ?, учителка [от охридско семейство]. Брак във Враца.
1.1.1 Ана Тр. Илиева [*1912], учителка по физика и директор в 7 СУ София, пази дядова грамота 1885 = ?. Имат син Веселин.

1.1.2 Трифон Тр. Илиев, машинен инженер в Пазарджик.
а) Мариана Тр.

1.1.3 Мария Тр. Илиева, архитект = ?. Имат 2 дъщери - Наташа и Боряна.

1.2. Владимир Ил. ... [*1880+1912], убит на фронта.
а) Вера Вл. ..., аптекарка в В.Търново.
1.3. Анастасия Ил. Лазарова [*1885+1964] = Димитър Боков. Имат 2 дъщери - Павлина и Николина.

2. Величко Л. Джагаров
3. Атанас Л. Джагаров
3.1. Христо Ат. ...
а) Рилка Хр. Атанасова

4. Младжо Л. Джагаров
5. Стоян Л. Джагаров

ІІІ. Йоно /Еньо/ Г. Джагаров [*1810], преселва се в с.Туркинча след 1829. / вж Дряновски клон.
ІV. Атанас /Анастас/ Г. Джагаров  [*1814] / вж Бесарабски клон.
V. Димитър Г. Джагаров [*1817], заселва се в Сливен. /вж Сливенски клон.
VІ. Петър Г. Джагаров [*1821] /вж Чинтуловски клон.
     # Юнаров, Цветан. Родът на Илия Джагаров от Локорско.- В: Христо Ботев и четата му. С., 1994, № 4, с. 69-74 и сн.; Джагаров, Стефан Г. Проучване за Джагаровия клон.- сп. Родознание, 2010, № 2, с. 41-45 и 3 ил.; Вж. Джагаров, Илия. Големият род Джагарови 1760-1977. Габрово, 1988.


ДИМИТРОВ (Кюстендил)

Георги Димитров
   І
Георги Г. Димитров [*Кюстендил1,1838+1906], учител от 1858 и книжар; учи в Кюстендил 1851-58 при Аверки Попстоянов; учител в Свиленград 1858--59. Придружител на митрополит Авксентий Велешки в пътуванията му в Македония - Щип, Кратово, Кочани. Деец за църковна независимост. Заради покушението в Хасково е арестуван 1873 и освободен срущу 100 лири, събрани от "домашните му. "Участва в Старозагорското въстание 1875. Книгопродавец 1860 и книжар 1867-75-? в Одрин, съмишленик на Христо Г. Данов от 1860, спомощник от Одрин 1860. След 1878 в Пловдив 1884, 1892, 1899-?, среща се 1891 с министър Георги Живков за открити археологически паметници в Провадия и с.Врачеш; адвокат. Сътрудничи на в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870, в . "Източно време" 1874, издава календар 1871 /1874/и "Буквар за малки деца". Автор на тритомен исторически труд "Княжество България" 1894 /1895/, 1896, 1899.
1. син ? Г. Димитров

Сродници - "заможни роднини", помагат финансово образованието на Г. Г. Димитров; негов финансов благодетел е Вълко Иванов Шопов, пловдивски индустриалец .
     # БВИ. С., 1988, с. 194; Рачева, Ваня. Историкът - свидетел Георги Георгиев Димитров.- БВ. С., 2008, т. 7, с. 182-204; Вж Енциклопедичен речник - Кюстендил. Кюстендил, 1988, с. 181; Кой кой е сред българите ХV-ХІХ. С., 2000, с. 84.


ДИПЧЕВ (Панагюрище)

Васил Дипчев [*Панагюрище, 1846+1898, София], учител в Брацигово 1875-76, член на РК-?. Кмет на Панагюрище 1878-?, адвокат в София, депутат 1898-? Умира затворен в Черната джамия = Райна п.Георгиева ФУТЕКОВА, с прозв. Райна Княгиня [*Панагюрище, 6 ян. 1856 +29 юли 1917,София], член на РК-Панагюрище, ушива въстаническо знаме, под което се провъзгласява началото на Априлското въстание 22 март 1876 и 3 копия 1901; учи медицина в Москва, І дипломирана акушерка - в софийските квартали Орландовци и Малашевци. Брак от 25 юли 1882. Преселва се в София 1898.

1. Иван В. Дипчев [*ок.1885 + Троян], генерал; завършва Военното училище в София. Участник в Балканската и Ι Световна война, пенсионер 1936. След 9.9.44 интерниран в концлагер, съден в Троян, но недочаква присъда. Умира в болница = Дафина, внучка на Байчо Кръстевич - брат на Гаврил Кръстевич, губернатор. И;ат внук Здравко Здравчев.
2. Георги В. Дипчев [+Бургас], завършва Морско училище - Варна; машинист на торпедоносеца "Дръзки". Умира от рак.
3. Владимир В. Дипчев [+1944], офицер; завършва Военното училище в София. Награден с 3 ордена "За храброст"; съкратен от армията по силата на Ньойския договор, чиновник и директор в кинематографията. Безследно изчезва след 9.9.44.
4. Петър В. Дипчев [*1895+ 1907,София], самонаранява се с пистолет. 

5. Асен В. Дипчев, полковник; завършва Военно училище в София; след 9.9.44 интерниран в концлагер.
5.1 ? Ас. Дипчев
5.1.1 Асен ? Дипчев [*Оряхово], строителен инженер със строителна фирма; поет и художник - с изложба в Полша 2008. Автор на 11 стихосбирка /до 2011/. Член на Съюза на свободните писатели.
5.1.1.1 дъщеря ? Ас. Дипчева
5.1.1.2 дъщеря ? Ас. Дипчева

6. Евгения /Гина/ В. Дипчева, осиновена.

Сродник - Димитър Иванов Дипчев, с духовно име Дамаскин Рилец [*Панагюрище, 1817+1878, Араповски монастир], учи в - Панагюрище, Рилски монастир, Мелник и о.Халки /богословско училище/ 1854; учител в Разлог, Велес 1849-56, Кюстендил 1858-61, Пловдив 1869. Архимандрит преди 1862, митрополит Велешко-Струмишки 1872. Сътрудничи на в. "Македония" 1868. Автор на биография, описание на Рилския монастир, преводач от гръцки 1868.
     # БВИ. С., 1988, с. 210 и с. 537 и сн. Вж. Райна Княгиня. Автобиография. С., 1976 /І изд. на български 1934, 1986/; @ Здравчев, Здравко - 11 ян. 2013.


ДОБРИНОВИЧ (с. Замфир, Ломско)

Георги Добринович [*с.Дългошевци, сега Замфир - Ломско,1858+? жив 1922], адвокат - племенник на войводата Дядо Цеко. Учи в Белград /гимназия/?-1876, завършва право в Русия 1881-84. Четник при войводата Дядо Цеко. Участник в Сръбско-турската война 1876, четник при Панайот Хитов, опълченец 1877-78. Адвокат във Видин 1885-? и София 189?-1915-?, лихвар - милионер и дарител на гр. Видин. Депутат /няколко пъти/. Автор на спомени 1922 = Евгения.

1. Тодор /Тотю/ Г. Добринович [*Видин], деец на ВМРО; студент в Рисувалното училище в София. Четник в МОО при Михаил Даев 1905 и Пею Яворов 1912 - чета № 15. Ранен 9.Х.1912. Награден с орден "За храброст".
      # БВИ. С., 1988, с. 213; Мирков, Александър.- в. "168 часа", 15.ІІ.2011; Салапантов, Дочо.- в. "Ретро", 12-18.VІІІ.2011.


ДОБРОПЛОДНИ (Сливен)

Слав /Хараламби/
1. х.Илия Славов [*Сливен,1780+1832,Плоещ], хаджия, учител в Сливен ?-1830; учи в Светогорските монастири. Ръкоположен от Одринския владика за проповедник и протопсалт. Умира от холера = х.Трендафила [*1785+1845,Сливен], учителка в Сливен 1815-30. Изселват се в Плоещ 1830-32.
1.1 Никола х.Ил. Славов [*Сливен,1810+1836], хаджия; отровен от турци.

1.2 Сава х.Ил. Славов, с псевд. Допброплодни, преди 1846 [*Сливен, 3.ХІІ.1820 +19.І.1894, София], книжовник; учи в - Котел 1827-30 и ок.1832-35, Цариград /гръцко училище/, учител в - Котел 1842-47, Шумен 1848-52 и 1856-59, Сремски Карловци 1853-55 /преподава гръцки език/, Сливен 1859-61 и директор, Варна 1862-64, Тулча 1864-69 и 1875-78, Силистра 1870-72, Кюстенджа 1872-75 и училищен инспектор 1881-86 в Разград и Варна. Читалищен деятел и І председател 1856. Сътрудничи на в. "България" и в. "Турция", редактира в. "Нова българска пчела" 1887-88. Автор на - "Водител на взаимните училища" 1852, комедията "Михал" 1853, "Писменик" 1853; "Училищни таблици" 1857, "Пространний буквар ..." 1860, "Кратко здравословие ..." 1865, "Неделни апостоли и евангелия..." 1866, "Нов буквар за приготовление към звучната методика" 1866, "Нова лесна метода да се изучи българский език и практически руский и гръцкий" 1885, "Скромно ...1892" и автобиография 1893 ; превежда от френски и гръцки 1846 /1853/ = І. Фотина Жекова; ІІ. Мария /Маринка/ Генчева [*Сливен,8.ІХ.1846 +31.V.1866, Сливен], учителка в Тулча - 4 г. Автор на "Нов буквар за първоначалните момчета и момичета" 1866.
1.2.1 Преслав С. Доброплодни [*Шумен,18.ІІ.1857+15.І.1908], учи в Шумен и Киев /семинария/ ?-ок.1878, завършва ИФФ в Киевския университет ?-1886. Учител в Казанлък и София. Сътрудничи на сп. "Училище" 1873 с разказ.

1.3 Хараламби х.Ил. Славов [*Сливен,1822+1839, Ямбол], съсечен от турци.

1.4 Христаки х.Илиев Славов [*Сливен,1823+август 1877], с прозв. Шишкото; обесен от турци, заедно с двама от зетьовците = Злата Славова [*1831+1886].
1.4.1 Мария Хр. Шишкова [*1850+1899] = Иван Коев [*1850+1877], посечен от турци. Имат 2 деца - Христаки [*1870+1936] и Тодорка [*1877+1950].
1.4.2 Тона Хр. Шишкова [*1852+1912] = Георги Карагьозов [*1851+1877], обесен от турци.
1.4.3 Ана Хр. Шишкова [*1854+1927] = Йордан /Данчо/ Райнов [*1852+1905], капитан. Имат 2 деца - Александър [*1885+1945] и Мария [*1889].
1.4.4 Илия Хр. Шишков [*1856+1915], търговец = Мария Трифонова [*1859+1944].
1.4.4.1 Христаки Ил. Шишков [*1893+1956] = Руска Димитрова [*1893+1961].
1.4.4.1.1 Илия Хр. Шишков [*Ямбол,1915+1970], БМФ = Сийка Атанасова [*Варна,1918].
1.4.4.1.1.1 Христо Ил. Шишков [*Варна,1942], БМФ = Яна Рахнева [*1949].
1.4.4.1.1.1.1 Илия Хр. Шишков [*Варна,1969].
1.4.4.1.2 Пенка Хр. Шишкова [*Ямбол, 1919], чиновничка = Васил М. Василев [*Ямбол,1899+1954], търговец. Имат дъщеря Зара *1941.
1.4.4.2 Тонка Ил. Шишкова [*1895+1920] = Коста Костов [*1892].
1.4.4.3 Златка Ил. Шишкова [*1897+1975] = Ал. Ценов [*1900+1951].
1.4.4.4 Анка Ил. Шишкова [*1899+1912]
1.4.4.5 Стефанка Ил. Шишкова [*1903+1920].
1.4.4.6 Софийка Ил. Шишкова [*Н.Загора,1905+1941] = Ник. Георгиев [*1902].
1.4.4.7 Миланка Ир. Шишкова [*1909]
1.4.5 Стефан Хр. Шишков [*1864+1935], бирник = Пенка Михайлова [*1881+1963].
1.4.5.1 Христаки Ст. Шишков [*Н.Загора,1899+1921]
1.4.5.2 Коста Ст. Шишков [*1901+1908]
1.4.5.3 Михал Ст. Шишков [*1904+1906]
1.4.5.4 Мария Ст. Шишкова [*1906+1918]
1.4.5.5. Анка Ст. Шишкова [*1906+1913]
1.4.5.6 Никола Ст. Шишков [*Н.Загора,1910] = Роза Михайлова [*1921]
1.4.5.6.1 Георги Н. Стефанов [*Н.Загора, 1951]
1.4.5.6.1.1 Никола Г. Стефанов [*Ст.Загора, 1973]
1.4.5.7 Георги Ст. Шишков [*Н.Загора,1912] = Ани Курц [*1922]
1.4.5.8 Златка Ст. Шишкова [*Н.Загора,1914] = Стоян Бончев [*1909+1964]. Имат 2 деца, близнаци - Божидар [*1938] и Лилия [*1938+1968].
1.4.6 Сава Хр. Шишков [*1864+1869], близнак със Стефан.
1.4.7 Георги Хр. Шишков [*1861+1891], чиновник.
1.4.8 Тодор Хр. Шишков [*1870+1915], просбописец = Мария Стаматова [*1869+1946].
1.4.8.1 Златка Т. Шишкова [*1906] = Руси Динев [*1890]. Имат 2 деца - Господин *1924 и Мария *1927.
1.4.8.2 Христаки Т. Шишков [*1912+1918]
1.4.9 Софийка Хр. Шишкова [*1873+1955] = Никола Ковачев [*1871+1898], фелдшер. Имат 2 дъщери - Магдалина [+1953] и Златка *1897.

1.5 Мария х.Ил. Славова [*Сливен,1825+1860] = Георги п.Кутев [*Сливен,1819+1897], търговец. Имат 4 деца - Кутю [*1845+1897], Щилияна, Зарафина [*1847+1927] и Илия [*1853+1909].


2. х.Никифор Славов, свещеник в Сливен; учи в Светогорски монастири.
     # БВИ. С., 1988, с. 213-215 и 2 сн.; с. 600; РБЛ. С., 1976, т. І, с. 367-369 и сн.; ЕБВЛ. ВТ, 1996, с. 232-233; Александров, Александър Е. и Александър С. Атанасов. Родословия на няколко сливенски фамилии. Варна - София, 1974-2010, родови схеми с. 3, 5, 6, 23-25. Вж. Доблоплодни, Сава. Кратка автобиография С., 1893.


ДОЛАПЧИЕВ (Сливен)

Рк Йордан Ненчев, с прозв. Долапчията [*с.Раково - Сливенско ], бирник, производител на долапи = Щилияна Апостолова, родственица на генерал Никола Жеков.
   Ι
Георги Й. Долапчиев [*Сливен,17.ΙV.1865 +10.ΙХ. 1961], адвокат; кундурджия при Щилиян Добрев, учи в Киев - Русия 1881 /Духовна семинария/, завършва право в Москва 1892-96. Адвокат в Сливен 1896-? /32 години стаж/; кмет на Сливен 1902-05, депутат 1911 /5 ВНС/ и 1911-14 /15 ОНС/. Председател на читалище "Зора" 1905-06 и Дружество за издигане на град Сливен, член на черковното настоятелство към черква "Св. Димитър" 1914-61. Доброволец в Балканската война 1912-13, награден с орден "Св. Александър" = Минка Иванова ЧИНТУЛОВА [*1875 +1958].
1. Щилияна /Тенчи/ Г. Долапчиева [*Сливен,9.VΙΙΙ.1899 +10.ΙХ.1995,София], учи в Сливен /гимназия/ = Петър Пенчев Абрашев [*Котел,4.Х.1887 +23.Х.1971,София] правист в Сливен, Пловдив и София. Имат 2 деца - Георги [*1921 +2003] и Дора *1925.
2. Елен/к/а Г. Долапчиева [*Сливен, 1.ХΙ.1900 +9.ΙV.2001,Перник], учителка; учи в Сливен 1907-19 /гимназия/, завършва във Варна /Педаготически колеж/ 1920-22; учителка в Сливен 1922-27 = Борис Иванов Ерини [*Банско, 12.ΙV.1899 +1990], минен инженер. Брак от 1928. Имат 3 дъщери - Мария [*1929+1989] - учителка, Минка *1933 и Лиляна *1936, учителка.
3. Екатерина /Катя/ Г. Долапчиева [*Сливен,10.ΙХ.1902 +17.ХΙ.1958,Сливен], учи в Сливен /гимназия/ = Михаил Николов Станев [*Разград, 1899+1985, Сливен] полковник - кавалерист. Имат син Николай [*1936+2002].
4. Йордан /Даню/ Г. Долапчиев [*Сливен,16.ΙΙ.1905+17.ХΙ.1979,Котел], учител; учи в Сливен /гимназия/, завършва текстилно инженерство в гр. Райхенберг - Германия. Работи в текстилни фабрики - Курило 1936, Трявна 1938-42, Сливен 1942-46, Бургас 1947-48 и София 1948 = Маргарете-Ана /Грета/ Емил Фишер [*Райхенберг, 16.VΙΙΙ.1905 +17.Х.1986,София], учи консерватория в Прага, учителка по музика в родното си място 1927-31. Брак от 1931.
а) Минка Й. Долапчиева [*Сливен, 22.V.1932], актриса; завършва Театралния институт 1954-59. Играе в театрите - Хасково 1959 и Сливен 1962-66. Преподавателка във ВИТИЗ = Найден Станев Вълчев [*с.Малка Брестница -Тетевенско, 30.VIII. 1927], писател и преводач. Брак от 1958. Имат 2 сина - Владимир *1960 и Самуил *1961.
б) Анелиза /Лиза/ Й. Долапчиева [*София, 9.ΙΙΙ.1938], учителка; завършва Педагогическото училище за детски учителки ?-1955, учителка в Сандански 1955-56, с. Бенковци - Добричко 1961-62, с. Острово - Разградско 1966-67, с.Голяма Чинка 1989-1990, София 1990-93 = Димитър Цанков Колев [*1931, с.Макариополско - Търговишко], учител по биология, николапетковист. Осиновяват дъщеря Мария *1972.
в) Гергана /Гита/ Й. Долапчиева [*Сливен,24.Х.1942], журналистка; учи в София /основно/ и Икономически техникум ок.1966, следва испанска филология в гр.Хавана - Куба 1971 и завършва в СУ. Екскурзовод и редактор в латиноамериканска агенция по печата "Пренса Латина" 1975-90. Сътрудничи на вестниците - "Отечествен фронт", "Новини", "Работническо дело", "Народна младеж" = Илко Йорданов Илков [*София, 1935 +1983], инженер - геолог. Брак от 1962-77. Имат син Юри *1965, инженер.
5. Иван Г. Долапчиев [*Сливен]

Сродници
- Ташка /овдовяла/, братовчедка на Георги.
- Кавръкови, Дакови, Думанови, Мехерови.
     # Курдова, Светлозара. Сливенският кмет Долапчиев.- в. "Сливен", бр. 10, 23.Х.2007, с. 7 и фамилна сн. от Стефан Стефанов; Стоянов, Гавраил Стоянов. Петър Миндов - Чинтула и неговото семейство. С., т. Ι, 2009, с. 286-324 и много сн.


ДОНЧЕВ (Котел)

І. Данаил Дончев [*Котел,1858+1916,Добрич], търговец на кашкавал; учи в - Котел /класно/ 1866-72; Цариград /френски лицей/ 1872-76, тук съученик с Ефрем Каранов; самоубива се при превземането на Добруджа от румънците. Сродник с П. Берон = Ганка [*Котел,1860 жива 1946,София], учи в Котел /килино и основно/; сродница с Г.С.Раковски. Брак от 1876 в Котел. Преселват се в Добрич след пожара в Котел 1894.

1. Ганка Д. Дончева [*Котел,1878] учи в Котел /класно/, Добрич 1894-?, Варна /гимназия/, следва изкуствознание в Париж - Франция = Д. Милков [*Варна], следва изкуствознание в Париж. Имат 5 деца - Данаил, Перуна, Милко, Жана и Любка.

2. Пенка Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-?, Варна /гимназия/ ?-1897 = Владимир /Владе/ Ал. КАРАМАНОВ [*Кюстендил, 1875+?], адвокат и и писател. Брак от 1897 във Варна. Кумове - Лилови. Имат 4 деца - Веселина [*1900], Владимир [*1906], Тамара [*1914] и Лиляна [*1916]

3. Тиха Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Цариград /Робърт колеж/ 1900, завършва френска филология в Париж. Учителка в Силистра, Балчик, София /ІІ девическа/ 1916-? = Харбов [+преди 1916]; ІІ. Стефан Манов [*Котел], адвокат в София 1916. Има син, от І брак = ?? Стефанова Манова!

4. Марийка Д. Дончева [*Котел], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Цариград /Робърт колеж/ 1900 = Симеон Ангелов, професор-право в СУ. Имат син Димитър, академик.

5. Санда /Александра/ Д. Дончева [*Котел+1918], учи в - Котел /класно/, Добрич 1894-? /гимназия/, Робърт колеж 1900. Умира от "испанската болест". Прототип на Нона от повестта "Чифликът край границата" на Йордан Йовков = ?, американски офицер. Няма наследници.

ІІ. Драгоя Дончев, търгува с млечни произведения в Добрич с по-големия си брат. Преселва се със семейството си в Добрич след пожара от 1894.
а) Санда /Александра/ Др. Дончева = ?
б) Пенка Др. Дончева = Николай Недев [*Чирпан], дипломат в Цариград. Имат 2 деца -Драгомир и Мариана.
в) Невенка Др. Дончева, доктор = поляк. Имат 2 деца - син и Мариана.
     # Паспалеева, Тамара. Портрети от стария албум. Спомени. С., 2009, с. 20-21, 26; Данаил Дончев - прадядо ми по майчина линия - принт 13.ІV.2011, 2 стр. и допълнения в ръкопис 2 стр.; Прабаба ми Ганка Дончева - принт 3 стр., 13.ІV2011; устни сведения 4.V.2011.


ДРАГАНОВ (Жеравна)

Никола Драганов [*1789+1871], търговец на добитък = ?. Имат 4 дъщери и 3 сина.

1. хаджи Драган Н. Драганов [*Жеравна,1818+6.VI.1895], търговец; учи в Жеравна при Райно Попович 1827, терзия "шивач" и търговец на абаджийски стоки, открива дюкяни в Цариград 1843, в Котел 1845 и Жеравна 1846, основава търговско дружество със синовете си 1860, преименувано през 70-те г. на "Братя х.Драганови" и оцеляло до 1895; епитроп и училищен настоятел; хаджия 1856, посещава и Хилендарския монастир 1859; спомощник 1846, 1858, 1859, оставя 5 търговски тефтера за времето 1843-67; с прозв. Колимагареца като прототип в разказа "През чумавото" на Й. Йовков = Ана Тодорова х.Велкова [*Жеравна,1808]. Брак от 1836.
1.1 Рада х.Драганова *1839. Брак от 3 окт. 1858. Имат 6 деца - Стефан *1859, Юрдана *1862, Ана *1866, Иванка *1869, Данаил *1872 и Нешо *1876.
1.2 Никола х.Драганов 18.VΙ,1845 съдружник на баща си в търговското дружество 1860-?; съсобственик но фирма "Братя х.Драганови" от 70-те г. до 1895. Брак от 15 окт. 1866
1.2.1 Драган Н. Драганов [*18.II.1868]
1.3 Тодор х.Драганов [+1895], съдружник на баща си в търговското дружество 1860-?; съсобственик на фирма "Братя х.Драганови" от 70-те г. до 1895. Брак от 1869.
1.3.1 Васил Т. Драганов
1.3.1.1 Анка В. Драганова = Любенов.
1.4 ? родено преди 1851.
1.5 ? родено преди 1851.

2. Руси Н. Драганов [*Жеравна] = ? [*Котел], търговски съдружник с брат си Драган. Брак преди 1846.

3. Велика Н. Драганова = Люцкан Катранджиев, търговец в Тулча.
4-7 Едно от тях е родено 1830!

Сродник - Величко Николов Драганов, вероятно едно от децата № 4-7.
     # сп. "Език и литература", 1982, № 2, с. 120; Нагулова, Ана. Вересиите на сиромасите да се опростят, е записал в завещанието си хаджи Драган.- в. "Втора младост", 26.VІІ.2010, с. 18.


ДРАГАНОВ (Клисура)

1 ? Драганова = Тунчо Петков, издържа материално образованието на Христо.

2. Христо Драганов [*Клисура,16.ΙV.1856+14.II.1934,Севлиево], учител; учи в Клисура и Пловдив /класно/. Учител в Батак 1873-74, Нова Загора 1874-75, Севлиево и Клисура; търговец 1875-76. Участник в Априлското въстание 1876 и РТВ 1877-78, книжар, кмет на Севлиево 1893-94, окръжен училищен инспектор 1894-95 и окръжен управител - Севлиево 1899-1901, търговски инспектор 1913-19, библиотекар на дружество "Развитие" 1920-27. Сътрудник на в. "Източно време" 1875 = Тодорка, жива 1930.
2.1 Параскева Хр. Драганова [+ преди 23 юли 1929].
     # БВИ. С., 1988, с. 223-224.


ДРАГАНОВ (с. Калипетрово, Силистренско)

Рк Драган, свещеник в с.Калипетрово. Спомощник 1858 /"Търговско ръководство"/.

1. Драган п.Драганов, учи в с.Калипетрово 1850-51, свещеник в с. Алмалии - Добруджа 50-70-те г. на 19 в. Спомощник 1853 "Критически издиряния за историята на блъгарите", 1856 "Евангелие поучително" и 1864 "Въведение във всеобщата история".

1.1 Димитър Др. Драганов [*с.Алмалии +1872,Силистра], учител; учи в родното си село и Одеса /Духовна семинария/ ?-ок.1865; учител в с.Алмалии ок.1865-71, Силистра 1871-72.
     # БВИ. С., 1988, с. 222-223.


ДРАГАНОВ (с. Мариино, В.Търновско)

Рк Драган [*с.Фида бей = Мариино], учител в с. Дебелец - Търновско 1830-33 и с. Мариино.

1. Н. Драганов

1.1 Марко Н. Драганов [*с.Мариино], учител в с. Дебелец 1863 и черковен певец.
     # БВИ. С., 1988, с. 221, 223. Вж Станев, Никола. История ...


ДРАГАНОВ (с. Самоводене, В.Търновско)

Рк Драган Сарминов

1. Димитър Драганов [*с.Самоводене,1815+5.VI.1899], с прозв. Самоводски, учител и свещеник; учи в - Самоводене /килийно/, при Андрей Робовски в Елена, Смирна /гръцко училище/ 1843. Учител в - с. Михалци - Търновско 1829-30, Търново 1830-32 и 60-те, Лясковец, Трявна 1839, 1843-45, 1846-49, Елена 1840-43 и 1859, Г. Оряховица ок.1845-46 Свещеник от 1851, деец за църковна независимост. Председател на църковно-училищното настоятелство 1867-?, архиерейски наместник в Търново 1886 и председател на Епархийския съвет. Дарител на търновските училища. Преводач от гръцки 1854 "Кратко и ясно описание на сватби" и 1872 "Правила за разглежданието на сродствията".
1.1 Елефтер п.Димитров [*1858+1940], свещеник.
     # БВИ. С., 1988, с. 222.


ДРАГАНОВ (с. Дичин,Търновско)

Никола Драганов, с прозв. Дели.
   І
1. Петър Н. Драганов [*с.Дичин,2.VІІІ.1844 +19.ХІ.1913, с.Дъскот], свещеник от 8.ІІ.1875 и борец за свобода; учи в - родното си село, с.Патреш - Павликенско ?-1866 и с.Върбовка - Търновско. Градинар в Румъния 1866-68, читалищен деятел и І председател на читалище "Напредък" 2.ХІ.1887-?, член на БРСДП и БЗНС. Учител в с.Водолей - Търновско 1868-?, с.Дичин - ок. 2г. Член 1873 и председател на РК- с.Дичин, основан от Матей Преображенски, представител на военния съвет в четата на п.Харитон, сражава се край Дряновския монастир 29 април - 8 май 1876. Емигрира в Букурещ  август 1876, Болград 1877 и Кишинев 9.ІV.1877, където се записва в българското опълчение - ІІ бригада, ІV дружина. На 18.V.1877 в Плоещ с руския архимандрит Амфилохий освещават Самарското знаме (вж гравюра от Е. Даммюлер). Участва в боевете при Шипка 9-12 авг. 1877, Стара Загора и Котел. Награден с орден "За храброст". След РТВ е в 2 Пловдивска дружина и 9 Търновска дружина 17.ХІ.1878; участник в Сръбско-българската война 1885 - 6 Търновски п. полк и получава орден "Св. Александър". Преподава закон божий във фелдшерското училище в Търново 10.ІІІ-21.VІІ.1879. Преселва се в с.Дъскот, където е свещеник 1882-1911. Пенсионират го с 40 лв. месечно! Избиран е за депутат в 4 поредни ОНС 1879-84. Автор на спомени = ?, дъщеря на въстаник 1876 .
1.1 Атанас П. Драганов
1.1.1 Петър Ат. Драганов
1.1.2 Тодор Ат. Драганов
1.1.3 Димитър Ат. Драганов
1.1.4 Пауна Ат. Драганова
1.1.5 Никола Ат. Драганов
1.1.6 Страшимир Ат. Драганов
1.1.7 Спаса Ат. Драганова
1.1.8 Асен Ат. Драганов
1.1.9 Сия А. Драганова
1.2 Стефанка П. Драганова

2. Величко Н. Драганов [+с.Дъскот], четник при п. Харитон 1876, емигрира в Румъния, с брат си, август 1876; опълченец 1877-78. Преселва се в с. Дъскот 1882.

Сродници - Тодор Попов, правнук на П. Драганов, през 1982 предава в музея спомени.
     # Цонева, Нели. Живот, отдаден на Отечеството - свещеник Петър Драганов.- БВ. С., 2006, т. 8, с. 232-241; БВИ. С., 1988, с. 223 и сн.; Вж Родословно дърво на свещ. Петър Драганов.- ИМ-Павликени, инв. № 14 и № 2080; Астарджиева, Т. Корените на един род.- в. "Борба" (Търново), 29.ІХ.1981; Ататасова-Арачийска, Маргарита. Свещеник П. Драганов ....- в. Трета възраст, 2013, бр. 32, с. 23 и сн. от 1908 /на Петър Драганов/.


ДРАГОСТИНОВ (Елена)

Димитър Драгостинов
   І
Иван Д. Драгостинов [*Елена], търговец - абаджия = ? х.Панайот х.Анастасоглу, дъщеря на търговец - сродник на х.Кирил /Киро/ Русович, докгор.

1. Димитър Ив. Драгостинов [*Елена], учител в с.Руховци - Еленско.

2. Иларион Ив. Драгостинов [*с.Арбанаси - Търновско,ок.1850 +10.V.1876,с.Нейково -Сливенско], с прозв. Арбанасчето, революционер и търговец. Учи в с.Арбанаси /гръцко училище/ и Търново 1867-68 при учителите Никола Михайловски, Тодор Шишков и Атанас Гранитски. В Търново съученик на Стефан Стамболов и Филип Симидов. Търговски агент в Русе към английска жп компания 1868 и писар във френска търговска кантора "Еманюел и дьо Жоан 1868 както и телеграфист. Съсобственик на комисиоенерска къща "Ангел Стоянов и Иларион Драгостинов" от 12.V.1872 - 6.V.1874. Съосновател 29.V.1869 и член на читалище "Зора" в Русе и писар на читалищното настоятелство 15.VІІІ.1870-75. Пътува до Букурещ 1869, Гюргево 1869 и  26 февр. 1870 и Търново 1870. Член на РК-Русе от 18.VІІ. 1871 и на РК-Гюргево 1875, както и възобновява РК в Шумен 1875, Ямбол 1875 и в с.Кортен - Сливенско. Съорганизатор на Старозагорското въстание 1875. Главен апостол на ІІ революционен окръг - Сливенския през Априлското въстание. Загива в сражение. На негови име - улици в Търново и София, читалище в с.Арбанаси.

3. Евгения Ив. Драгостинова
     # БВИ. С., 1988, с. 225 и сн. Вж. Калпушков, Стоян. Вярност и единство, братя.


ДРАСОВ (Ловеч)

Стоян Драсов [*ок.1787+?]; с прозв. Маврата "черния", търговец.
1. Тодор Ст. Драсов [*1810+ок.1864], с прозв. Маврата, търговец = І. Конка; ІІ. Мария [*Тетевен+1877,Ловеч], убита от турци.
1.1 Стратия Т. Драсов [*ок.1830] = Стефана [*Търново], с прозв. Стратийца, акушерка и лечителка.
1.2 Христо Т. Драсов [*1834+1922], с прозв. Маврата, член на РК-Ловеч 1869, чохаджия и търговец; член на общинския съвет 1877 и кмет на Ловеч, депутат = Хицка Кочева КАРАКОНОВА [*Ловеч].
1.2.1 Петър Хр. Драсов [+1889], студент.
1.2.2 Стефана Хр. Драсова = Никола Кермекчиев.
1.2.3 Конка Хр. Драсова, медицинска сестра.
1.2.4 Марийка Хр. Драсова, акушерка.
1.3 Хицка Т. Драсова
1.4 Кеня Т. Драсова = Стоян Конов Кирков [*Ловеч]. Имат 6 деца.


1.5 Иван Т. Драсов [*Ловеч,1848+1901], от ІІ брак, сподвижник на В. Левски от 1869, член и секретар 1869-? на РК-Ловеч, член на БРЦК 1875; учи в Ловеч до ок.1864 и в гр. Писек -Чехия 1872 и Прага 1873-75; работи като чохаджия; писма до Анастас Попхинов 1872 и Панайот Хитов 1873. Кмет на Ловеч 1877-?, депутат в УС 1879, окръжен управител в Берковица, Трън, Свищов, Севлиево, Търново и Варна. На негово име улица в София 2009 = Еленка Златанова Иванов [*Плевен].
1.5.1 Златан Ив. Драсов, юрист, член на Върховния касационен съд.
1.5.2 Мара Ив. Драсова [*1892+ок.1975,Варна], учителка = ? Панчев.


1.6 Марийка Т. Драсова = Калю П. Боров [*Ловеч+1890], търговец на прежди и памук, финансира образованието 1872-75 на Ив. Драсов. Имат 5 деца.

2. Димо Ст. Драсов, търговец, бакалин.
2.1 Панко Д. Драсов [+1877,Ловеч], убит от турци.
2.2 Тодор Д. Драсов [+1877,Ловеч], убит от турци.
2.3 Христо Д. Драсов [+1877,Ловеч], убит от турци.
2.4 Хицка Д. Драсова = Маринчо Кочов Караконов [*Ловеч], търговец.
2.5 Боца Д. Драсова = Атанас Т. Кунчев [*1831], депутат в УС 1879.

3. Петър Ст. Драсов, търговец [*ок.1812+1877,Ловеч], бакалин, съсечен от турци.
3.1 Тодор П. Драсов, член на РК-Ловеч 1869.
3.2 Димо П. Драсов [*1850+?].
а) Стефана Д. Драсова [*1882+?], учителка, завършва американския колеж в Ловеч.
б) Райна Д. Драсова [*1885+1913], учителка в Плевен и Ловеч.
     # Чолов, Петър. Родът на Иван Драсов.- В Васил Левски и неговите сподвижници - историчски и родови изследвания. С., 1997, № 9, с. 22-30 и сн.


ДРЕНСКИ / ХАДЖИКАЛЧЕВ (Троян)

Предци, по семейно предание, водят началото си от болярина Николай, 1628 в Охрид.
Банчо Дренски, ок. 1780 се преселва със семейството си в Троянската махала Баба Стана. Закупуват 13000 дка имоти.
   І
Станчо Б. Дренски, кмет на Троян, ктитор на черквата 1835, дарява чифлика си Таласъм на Троянския манастир и инициатор за І училище в града.
1. х. Калчо Ст. Дренски [*Троян], забягва малък в Пловдив ок. 1820, където чиракува кожухарство и става устабашия на еснафа; дарител на пловдивската черква "Св. Неделя" 1832 и предоставя къщата си за училище; хаджия от 1838, І български епитроп на черквата 1859 = І...; ІІ...; ІІІ...
1.1 Константин Хаджикалчев [*Пловдив,1856+1941], учи в Пловдив /начално/ и Цариград /Робърт колеж/ -?-1872, арестуван и осъден 1876. Участник в РТВ 1877-78 и Съединението 1885, член на Постоянния комитет 1880-84; доброволец в Сръбско-българската война 1886. Депутат във ВНС /ІІІ-ІV/ и в ОНС /V-VІІ, Х-ХІІ, ХVІІ/. Кмет на Пловдив 1893-?. Представител на Македонския конгрес 1895; търговец и дописник 1871. Автор на "Спомени" 2006 = Карлота Скеджи [*Италия].
а) Теофана К. Хаджикалчева [*1901+1946,Цариград], учи в Американския колеж в Цариград, пианистка = І. Владимир Стоянов ДАНЕВ, дипломат, син на Стоян Данев, мин.- председател 1901-03 и 1915. Имат дъщеря Лиляна [+1998], редактор в ББС-Лондон; ІІ. ?
1.2 Стефан Хаджикалчев
1.3 Богдан Хаджикалчев /от ІІІ брак/
1.4 Светослав Хаджикалчев /от ІІІ брак/
1.5 Борис Хаджикалчев /от ІІІ брак/

Сродници - Теодора Дренска [*Троянско] = Пенчо Вълчов ПОПОВ(ич) [*с.Черни осъм - Троянско,ок.1770+1855/60], вероятно е дъщеря на Бончо.
     # блог Gothabg.blog.com - под 26.ІХ.2009; Вж Хаджикалчев, Константин. Спомени. 2006.

ДРИНОВ (Панагюрище)

Делчо Дринов
   І
Стоян Д. Дринов, занаятчия - бояджия, терзия и часовникар. В неговия дом отсяда Бенковски 1-2-ІІ.1876.

1. Марин Ст. Дринов [*Панагюрище, 20 окт. 1838 +28 февр. 1906, Харков], професор - историк; учи в - Панагюрище /класно/, Киев /духовна семинария/ 1858-61, завършва ИФФ в Москва 1861-65; учител в Панагюрище 1855-58, частен учител при княз Голицин 1865-70, доцент 1873 по славянознание в Харковския университет, професор 1876. Съосновател на БКД 29.ІХ.1869 и І председател 1869-98. Вицегубернатор на София 1877-78 и предлага София за столица. От 1881 се преселва в Харков. Член на чужди академии - Петербургска, Полска, Чешка и Югославянска. На негово име къща-музей в Панагюрище 20.Х.2008. Сътрудничи на - в. "Время" 1866, в. "Македония" 1867-70, "Дунавска зора" 1869, "Периодическо списание" 1870, в. "Беседа" 1871, сп. "Читалище" 1874. Автор на "Поглед връх происхожданието на блъгарский народ и началото на блъгарската история" 1869, "Заселение Балканского полуострова славянами" 1873 /магистратура 1872/ ; "Южние славяне и Византия в Х веке" 1876 (1930) /дисертация 1876/; "Новий церковно славянский памятник с упоминанием о славянских первоучинелях" 1885 и др. = Маргарита Уилямс, 1900 посещава България.
1.1 Александър М. Дринов
1.1.1 Александър Ал. Дринов
1.1.1.1 Александър /Саша/ Ал. Дринов [*1923 +21 май 2008], доброволец през ІІ Световна война 1942-45; младши лейтенант, командир на взвод-автоматчици, ранен в Курската битка. Награден с ордени "За боевьι заслуги" и "Красная звезда" = І. Валентина Александровна Шайкина. Брак от ок.1947.
1.1.1.1.1 Людмила Ал. Дринова, от І брак.
1.1.1.1.2 Владимир Ал. Сафронов, в гр. Стари Оскол, посещава Харков и Панагюрище 2008.

1.2 Степан М. Дринов
1.3 Мария М. Дринова, посещава България 1900.

2. Найден /Недю/ Ст. Дринов [*Панагюрище,27 апр. 1846 +22 ян. 1909], член на РК- Панагюрище 1870; учи в Панагюрище при Нешо Бончев, Захари Самоковеца и брат си, търговец на вълна и шаеци от 1866 и ханджия. Читалищен деец, съратник на В. Левски от 1871, Ангел Кънчев 1871, Бенковски 1876 и Волов 1876. Куриер и дестник през Априлското въстание, заловен и отведен в Пловдивския затвор, откъдето големия брат чрез откуп от 100 жълтици го освобождава на 28.Х.1876. В Ихтиман - І съдия 1880-?, адвокат 1893-1903 и председател на БО "Св. Панталеймон" 1883-?, открива І околийска болница.

3. Пейо Ст. Дринов [*24 окт. 1850], член на РК-Панагюрище; учи в Панагюрище при брат си, ханджия, войвода на чета през Априлското въстание 1876, заловен е от турците 30.ІV1876, отведен в Пазарджик 4.ІV.1876 и затворен в Пловдив, откъдето чрез откуп е освободен.
3.1 Стоян П. Дринов [*Панагюрище, 3 февр. 1883 +7 авг. 1922,София], поет; учи в Пазарджик и София, завършва история в СУ ок. 1919. Учител в - с. Баня - Панагюрско и София 1914-19; библиотекар в Народната библиотека ?-1922. Сътрудник на сп. "Веселушка", "Светулка", "Пчелица", "Детска радост", "Другарче", "Детска почивка"; редактор на сп. "Люлка" 1921-22. Превежда от руски и сръбски. Автор на - стихосбирка "Болният учител" 1912, детска пиеса "Куковица кука" 1919 и двутомника "Забави" 1922.
3.1.1 Людмил Ст. Дринов [*16 май 1915 +23 септ. 1932], поет; сътрудничи на сп. "Светулка" от 1925. Автор на стихосбирките "Поздрав" 1934 и "Звънчета" 1971.
3.2 Делчо П. Дринов, научен работник и политик.

Сродник на М. Дринов - "родственик" хаджи Найден Йованович [*1805+1859]
     # РБЛ. С., 1976, т. І., с. 386-389 и сн.; БВИ. С., 1988, с. 227 и сн.; ЕБВЛ. ВТърново, 1996, с. 238-240; Танков, Георги. Найден Дринов - верен помощник на Бенковски.- в. "Втора младост, 23 апр. 2007, бр. 17, с. 13 и сн.; "Братята Найден и Пейо.- в. "Огнища", 1.ХІ.2008, с. 14 и 2 сн.; Правнукът дойде в Панагюрище.- в. "Огнища", 1.ХІ.2008, с. 13 и 2 сн; Сафрониев, Владимир Александрович. Памяти героям ВОВ 6.V.2011 и Самозванци.- kaviCom.ru /За Евгений Александрович /Иванович/ Дринов [*гр. Старий Оскол, Белгородска област - СССР, 3.VІІІ.1963], по баща Михайлович Аленов, и с майка Валентина, бивша съпруга на Ал. Ал. Дринов - ветеранът. И потомците на този клон - Сергей [*1984] и Дмитрий [*2007] не са част от нашето родословие, защото родът не е по бащина линия, а по съпружеска линия - псевдогенеологично твърдение; Вж доклади от конференция за М. Дринов 20-21 Х.2008; Вж Горина, Людмила. Марин Дринов. Историк и обществен деец. С., 2006; Албум за М. Дринов ок.2008 със сведения за потомци.


ДРУМЕВ (Шумен)

Рк Друми Николов [*Шумен], занаятчия и търговец = Керуша.
1. Костадин Др. Николов = Дечка. Имат 6 деца.
2. Никола Др. Николов = Руска. Имат 7 деца.
3. Величко Др. Николов = Калуша. Имат 5 деца.
4. Марийка Др. Николов = ?

5. Васил Друмев Николов [*Шумен,1841 +10.VІІ.1901,София]; с духовно име Климент от 1873, книжовник, митрополит и министър; учи в - Шумен 1847-56 /при Сава Доброплодни и Сава Филаретов/, Одеса /духовна семинария/ 1858-64; завършва Киевската духовна академия 1865-69 /кандидат по богословие/. Йеродякон 6.VІ.1873, йеромонах VІ.1873, архимандрит 18.VІІ.1873, протосингел Х.1873, епископ Браницки ІV.1874, викарен епископ на Доростоло-Червенсия митрополит, митрополит Търновски 27.V.1884-1901. Пом.-учител в Шумен 1856, учител и директор в Браила 1871 и Търново /директор/. Ректор на Петроповловската семинария ІХ.1878-84. Като театрален деец се проявява в Шумен, където изпълнява главната роля в комедията "Михал" август 1856. Депутат 1879, министър-председател и министър на просвещението 1880 и 1886. Сътрудничи на - в. "Цариградски вестник" 1858-60 /стихове/, в. "Дунавска зора", сп. "Български книжици" 1860 /повест и преводи/, в. "Съветник" 1863-65 /повест/, сп. "Духовни книжки" 1868, , в. "Турция" 1870, сп. "Периодическо списание" 1870-73 /и редактор/, сп. "Духовен прочит" 1881-82; деец за църковна независимост - 1861 написва песен /"Я гледайте, братя мили"/ за защита на заточените владици Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Пише театрален отзив за Добри Войников. Прекъсва учението си в Одеса, за да отиде в Белград 1862, където в І легия среща В. Левски и Стефан Караджа. Съучредител на БКД 1869 в Браила и зам.-председател 1872-72. Автор на - студия "Животоописание" 1864-65, повести /"Нещастна фамилия" 1860 /ІІ изд. 1873/, "Ученик и благодетели"/ и на драмата "Иванку, убиецът на Асеня І" 1872.
     # БВИ. С., 1988, с. 228; РБЛ. С., 1976, с. 390-393 и сн.. ЕБВЛ. С., 1996, с. 242-247. Вж Литературен архив. С., 1973, с. 237, 267, 275, 308, 319, 323-324, 355, 370. Вж Смольянинова, Марина [*1935]. Васил Друмев (митрополит  Климент). С., 2013. 


ДРЯНКОВ / ТОПАЛОВ (Калофер)

Стайко Ст. Дрянков = Тота БУРМОВА [+след омъжването на Мария, дъщеря].
1. Иванка Ст. Дрянкова [*Калофер,1823+1911,София] = Ботьо ПЕТКОВ [*1816], родители на Христо Ботев. Имат 9 деца.
2. Стайко Ст. Топалов - в Кишинев 1861.
3. Мирчо Ст. Топалов - в Кишинев 1861.

4. Генко Ст. Дрянков [*Калофер,?+1898,София], производител на розово масло и шивач = Гена Първова [*Калофер].
4.1 Стефан Г. Дрянков [*Калофер,1870+1944,София], завършва Петербургската генерал-щабна академия = Вера Левенгаген.
4.1.1 Крум Ст. Дрянков, дарява документи на Научния и-т "Хр. Ботев".
4.2. Мария Ст. Дрянков [*Калофер,1876] = Димо ЛОЛОВ [*с.Медвен - Котелско]. Имат 7 деца.

5. Мария Ст. Дрянков = Христо Бельотов.
6. Лала Ст. Дрянкова [*Калофер,ок.1850] = Вълко РАШКОВ [*Калофер], към 1865 се преселват в Пловдив. Имат 2 деца.
     # Ботйов, Боян. Майчиният род на Христо Ботйов.- В: Христо Ботев и четата му. С., 1994, № 4, с. 12-19 и сн. на Генко Ст. Дрянков.


ДУНЬОВ (гр. Винга, Бесарабия)

Михаил Дуньов [*Свищовско,ок.1735], преселник във Винга 1756.
   І
Йосиф М. Дуньов
   І
Стефан Й. Дуньов [*Винга;ок.1795], във Винга 1849 = Неда Лаврова, във Винга 1849.
1. Неда Ст. Дуньова = ? Гергов. Имат дъщеря.

2. Стефан Ст. Дуньов [*Винга,1816+ ?], полковник; учи в гр. Арад /гимназия/, завършва право в Будапеща с докторат; нотариус и адвокат в Арад. Участник в Унгарската революция 1848-50, капитан 1848, полковник 1849, дописник на революцинния бюлетин "Козльони"; арестуван от противниците си и осъден на смърт 24 април 1852, но е помилван, заради банатския си произход, лежи в затвор 1852-59. Отива като командир на полк в Италия при Джузепе Гарибалди. Многократно е раняван в битки и награждаван с унгарски и италиански ордени и медали = Антоанета Таламини [*Лонгороне, Италия].
2.1 Минерва Ст. Дуньова
2.2 Виктор Ст. Дуньов
2.3 Джузепе Ст. Дуньов
2.3.1 Алберто Дж. Дуньов, в Торино 1991.
2.3.1.1 Роберто Ал. Дуньов, в Торино 1991.
2.4 Аврова Ст. Дуньова
2.5 Алимпия Ст. Дуньова
2.6 Амелия Ст. Дуньова

3. Йосиф Ст. Дуньов [*Винга], участник в Унгарската революция като куриер на Лайош Кошут 1848-50; поручик при Дж. Гарибалди 1860-69. Завръща се в Винга и се задомява.
3.1 Боно Й. Дуньов [*Винга]
3.1.1 Йосиф Б. Дуньов [*Винга]
3.1.1.1 Иван Й. Дуньов [*Винга].

Роднини - в гр. Мако 1849.
     # Шипков, Михаил. Историческа справка за Банатския български род Дуньов.- сп. "Родознание", 1991, № 2, с. 19-22 и родова схема. Вж Нешев, Георги. Банатският революционер. С., 1967.

ДУШАНОВ (Казанлък)

Тачо Душанов, с прозв. Мангата, шивач, учител в Казанлък през 1840-60. 
   Ι
Димитър  Т. Душанов [*Казанлък, 23 февр. 1837 +15 авг. 1904,Пловдив], книжовник. Учи в - Казанлък, Одрин /гръцко училище/ и Цариград /гръцко училище/ ?-1856. Писар в търговски къщи - в Цариград /при Димитър Добрович/ 1856-?, Тулча /при Братя Хамамджиеви/ и Тулча /при Владигерови/ ?-1859. Учител в - Казанлък 1859-64, 1867-69, 1871; Карнобат 1864-67, Хасково 1869-70, Тулча, Карнобат, Плевен 1872-76, Севлиево 1875, Пловдив 1885-94. Преводач от - гръцки 1874 /История на Православната църква/, "Илиада" 1899 /2 изд. 1917/  и руски 1875 /Кратко тълкувание../ и 1899. Секретар в окръжното управление - Казанлък 1878-79. 
Сътрудник на в. "Цариградски вестник" 1856, в. "Македония" 1870, в. "Право" 1870 и 1872-73, сп. "Читалище" 1871 и 1875, в. "Турция" 1872, в. "Напредък" 1875, сп. "Ден" 1875, "Българска сбирка"1895-98 , сп. "Светлина 1895". Автор на "Бисер и безценни камъни..." 1869, "Кратка българска история" 1870 /2 изд. 1872, 3 изд. 1874/, "Зла жена" 1870. "Спомени" 1989. Спомощник 1874-76 = Рахила Г. Барак [*Митровица - Сърбия, 1845 +1885,Пловдив], учителка в - София 1861-63; Кюстендил 1863-66; Калофер 1866-67, Казанлък 1867-69, 1871; Хасково 1869-70; Плевен 1872-76. Автор на книги, сътрудничи на  в . "Македония" 1870, преводач от сръбски "Женско сърце" 1870. Брак от 1867.
1.   Надежда Д. Душанова = Васил Петров ДЕЛОВ [*Котел, 1861 +1938, Пловдив], генерал. Брак от 1896. Имат 3 деца - Димитър [*1896], Тошка и Петър [+1971].
# БВИ. С., 1988, с. 230-231 и 391; ЕБВЛ. С., 1996, с. 253-254..


ДЪЛГОДРЕЙСКИ (с. Столът, Севлиевско)

Христо Нанков [*с.Столът в м. Дългодреите] = ?, укрива се 1876 от турците в девическия монастир "Св.Троица" край с.Ново село - Севлиевско.
1. ?
2. ?
3. ?

4. Георги Хр. Дългодрейски /Дългодреев/ [*с.Столът, ок.1846/8+ 9 май 1876,Ново село], свещеник и новомъченик; с прозв. Дабито, Дабев - по името на съпругата си; учи в с.Ново село /начално/ и Севлиево /класно/. Читалищен деец в Севлиево. Свещеник от 1871 в черква "Св. Троица" - Севлиево. Член на РК-Севлиево 16.VІІ.1875 и на РК-Ново село 1876. Участва в отбраната на девическия манастир "Св. Троица" край ново село. Убит от турците. Канонизиран за "мъченик" от Българската патриаршия 3.ІV.2011. Черковен празник - 9 май = Мария Дабева [+1872/5], сестра на учителя Никола Дабев. Брак в Севлиево от ок.1870.
4.1 Стефанка [*Севлиево,ок. 1871/3], укриват я 1876 от турците в девическия монастир "Св. Троица" край с.Ново село - Севлиевско.
     # БВИ. С., 1988, с. 231. Вж Марангозов, Иван. Новоселското въстание.


ДЪРЖИЛОВ(ИЧ) (с. Държилово, Воденско)

Рк Динко, с прозв. Държиловeц [*Държилово - Воденско], търговец = Велика, с прозв. Динковица [*Солун+1862+ жива 1866], с корен от Охрид, в нейният дом на ул. "Св. Стефан" № 11 е открито българско училище.

1. Кирияк /Киряк/ Динков Държилов(ич) и гърцизирано прозв. Дарзилен 1852 [*Държилово+ок.1877,Солун], книгоиздател; учи в Солун, завършва висше образование в Атина между 1829-50; участва в Негушкото въстание 1822 /когато селото му е опожарено/, открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; в Солун от 1850 - надзирател в девическото училище 1867, член на българската община 1868; събира и записва фолклорни материали; поддържа връзки с Братя Миладинови и Г. Ст. Раковски 1860. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед". Настоятел на вестниците "Цариградски вестник" и "Македония".

2. Константин /Костадин/ Динков Държилович [*Държилово+1890], книгоиздател и търговец; участва в Гръцкото въстание 1821-29, деец за църковна независимост; открива с брат си печатница и книжарница в Солун 1852-60 ; събира и издава етнографски и фолклорни материали 1849; поддържа връзки с Братя Миладинови, Г. Ст. Раковски, Павел Божигробски; І председател на българската община в Солун 1865. Сътрудничи на в. "Дунавски лебед" 1860-61. Хаджия преди 1849.
2.1 Георги К. Динков, с прозв. Динката [*Солун,1839+1876, Атина], учител в Солун, Битоля, Прилеп, с. Загоричане - Костурско 1866-69, Костур 1872-74; учи в Солун, богословско училище на о.Халки ок.1856-57, завършва в Москва /Смоленската гимназия 1858- и семинария -1859/. В Цариград - секретар 1859 на Стефан Богориди, писар в търговското кантора на братя Добревич ?-1866. Арестуван 1862 /на път за І българска легия в Белград/ и затварян в София 1862-63, Видин, Солун 1863 и Цариград - до септември1863. Сътрудничи на в. "Еон" /Век/ 1872 и на Г. Ст. Раковски 1860, събира от 1859 за Стефан Веркович етнографски и фолклорни материали 1869. Почива от побой нанесен от гъркомани.
2.2 Славка К. Динкова [*Солун,1847+1878,Солун], учителка в Солун 1866-78; учи френско училище в Солун. Сътрудничи на в. "Македония" 1867-68, преводачка от френски.
     # БВИ. С., 1988, с. 208 и 231 и сн.; Куманов, милен. македония. С., 1993, с. 91 и 95-96; Галчев, Илия. Българското самосъзнание ... С., 2000, с. 281; Вж Парижков, Петър. Фамилията Държилови.- Възрожденски книжари. С., 1980, с. 29-31.


ДЮСТАБАНОВ (Габрово)

Цанко = Кера АПРИЛОВА, сестра на Васил Априлов.
   І
Христо Ц. Дюстабанов [+1868], търговец-джелепчия = Рада Досева, сродница на Николай Ст. Палаузов.
   І
1. Цанко /Цанката/ Хр. Дюстабанов [*Габрово,13.V.1843+15.VІ.1876], войвода; учи в Габрово ?-1859-62 /класно/ и Цариград /Роберт колеж/ 1872. В Цариград води съдебни дела на сродника си Николай Никифоров 1870 и се среща с Юрдан П. Теодоров 1872. Член на околийския съд в Габрово ?-1875-? и училищен настоятел ?-1875-? Член на РК-Габрово, делегат на Оборище 25.ІV1876. Габровската чета, която предвожда, води сражения в Батошево - Севлиевско, Кръвеник, Ново село и в м. Рани бунар под връх Мара Гедик 1-11 май 1876. Четата е разгромена и се разпръсва. Укрива се до с. Бойновци - Габровско 16 май в плевнята на Стоян Пейчев - Връбелеца, където е заловен и отведен в Габрово 17 май и Търново - тук е съден и обесен. Превода от турски на гръцки и български - "Наполеоновият кодекс", заедно с Христо Арнаудов
     # Цанева, Даниела. Цанко Дюстабанов - щрихи към портрета на габровския войвода.- БВ, С., 2006, т. 8, с. 166-175; БВИ. С., 1988, с. 232 и сн.

Няма коментари:

Публикуване на коментар